№ 12128
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110122430 по
описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 612,02 лв. – главница по запис на заповед, ведно със законната лихва за
периода от 31.10.2011 г. до погасяването; 125 лв. – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 10.11.2011 г. по ч.гр.д. № 46269/2011 г. по описа на СРС, 118
състав, претендирана спрямо ищеца по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ
МП.
Ищецът – Х. Б. Ц., твърди, че не дължи на ответника „С.Г.г“ ЕАД посочените
суми, за които е издаден в полза на „фирма“ ООД изпълнителен лист от 10.11.2011 г.
по ч.гр.д. № 46269/2011 г. по описа на СРС, 118 състав, за задължения на ищеца по
запис на заповед, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително
събиране на същата е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МП,
което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе
искове с правно основание чл. 439 ГПК. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „С.Г.г“ ЕАД, оспорва исковете с твърдението, че задълженията,
предмет на делото, не са погасени но давност. Ето защо, моли исковете да бъдат
отхвърлени, като претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на
1
праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 10.11.2011 г.
по ч.гр.д. № 46269/2011 г. по описа на СРС, 118 състав, за процесната сума, че за
принудително събиране на сумата по посочения изпълнителен лист по молба на
ответника е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МП, като по
посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на
процесната сума.
Вземанията на ответника за главница по запис на заповед и за разноски по ч.гр.д.
№ 46269/2011 г. по описа на СРС, 118 състав се погасяват с общата петгодишна
давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Предвид липсата на други доказателства, следва да се
приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата, на която
срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 10.11.2011 г.
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ
МП, същото е образувано на 28.11.2011 г. за принудително събиране на процесните
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 10.11.2011 г. Праводателят на
ответника е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, като в молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. По
посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия,
съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия,
както следва: на 14.03.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника;
на 21.11.2013 г. е подадена молба от взискателя за налагане на възбрана; на 25.04.2014
г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника; на 01.12.2015 г. е подадена
молба от взискателя за налагане на възбрана; на 10.05.2016 г. взискателят е подал
молба за извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи и МПС; на
16.08.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил извършването на опис на движими
вещи; на 09.05.2017 г. взискателят е подал молба за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника; с молба от 09.07.2018 г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото, тъй като с договор за цесия е придобил
вземанията, предмет на изпълнителното дело; с молба от 27.08.2018 г. взискателят е
поискал налагането на запор на банкови сметки на длъжника и възбрана върху
недвижими вещи, собственост на длъжника; на 16.06.2020 г. взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия – запор на банкови сметки, запор на трудово
възнаграждение, запор на МПС, както и насрочване на опис на движими вещи; с молба
от 08.09.2021 г. взискателят е поискал налагането на запор на банкови сметки на
длъжника и възбрана върху недвижими вещи, собственост на длъжника
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
2
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
какъвто не е настоящият случай), изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. С
подаването на молба за образуване на изпълнително производство е прекъснат
давностният срок. Впоследствие, с извършването на описаните по-горе изпълнителни
действия също така е прекъснат давносният срок. От всяко прекъсване на давностния
срок започва да тече нов такъв, който, както беше посочено, е 5-годишен и към
настоящия момент не е изтекъл, поради което и задълженията на ищеца не са погасени
по давност, тъй като последно давностният срок е прекъснат на 18.09.2021 г.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но по делото
липсват доказателства за извършването на такива от страна на ответника, поради което
не следва да се ангажира отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от Х. Б. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, срещу „С.Г.г“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, за
признаване за установено в отношенията между страните, че Х. Б. Ц. не дължи на
„С.Г.г“ ЕАД сумите, както следва: 612,02 лв. – главница по запис на заповед, ведно със
законната лихва за периода от 31.10.2011 г. до погасяването; 125 лв. – разноски, за
които е издаден изпълнителен лист от 10.11.2011 г. по ч.гр.д. № 46269/2011 г. по описа
на СРС, 118 състав, претендирана спрямо ищеца по изпълнително дело № ххх по описа
на ЧСИ МП.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3