№ 84
гр. София, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско
дело № 20221001000058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 92 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 305172/12.04.2021 г. на К. Б. В. срещу определението от 16.02.2021 г. по
т. д. № 239/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, с което е оставена без уважение молбата на същия за
отмяна на глоба в размер на 500 лв., наложена с определение от 14.01.2021 г., като е наложена нова глоба в размер
на 1 000 лв. за неизпълнение на определение № 260259/14.01.2021 г.
В жалбата се твърди се, че неправилно СГС е отказал да отмени глобата от 500 лв. и е наложил нова глоба от
1000 лв. Твърди се, че не по своя вина жалбоподателят не представил поисканите документи и информация, тъй
като по здравословни причини не бил състояние да го изпълни – от 1.12.2020 г. бил приет в болница с остра форма
на COVID 19, като след това бил в разрешено продължително домашно лечение, за което били представени
болнични листове. По тези причини не бил състояние да организира и счетоводното дружество да представи
исканите книжа, тъй като трябвало лично да присъства и да укаже кои книжа къде се намират и кои да се
представят на синдика. Болестта му попречила да организира процеса по предаване на книжата, тъй като бил в
строга изолация, като не разполагал с различни комуникационни средства, за да организира процеса от дистанция
– нито в болницата, нито в жилището разполагал с компютър и интернет.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, както и
определението за налагане на глоба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба
намира за установено следното:
С решение от 18.11.2020 г. по т.д. № 239/2020 г. на СГС, VІ-13 състав, на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито
производство по несъстоятелност спрямо длъжника „Викинг Медикал България“ ООД, с начална дата на
неплатежоспособност – 31.12.2019 г., като за временен синдик е назначена Х. В. М., а за 2.12.2020 г. е свикано
първо събрание на кредиторите. Решението е обявено в ТР на 18.11.2020 г. и е потвърдено с влязло в сила
решение от 3.11.2021 г. по т.д. № 215/2021 г. на САС, ТО, 5 състав.
Временният синдик е встъпил в длъжност на 27.11.2020 г. – видно от молба с вх. № 295418/27.11.2020 г.
С доклад от 1.12.2020 г. синдикът е уведомил съда, че веднага след встъпването е изготвила до длъжника и до
управителя К.В. искане за представяне на информация и документи, необходими за провеждане на първото
събрание на кредиторите и за изпълнение на задълженията му по ТЗ. Посочено е, че на 27.11.2020 г. синдикът е
посетила адреса на управление на длъжника /гр. ***, ул. „***“ № 2, ет. 3, ап. 9/, на който жилищен имот не бил
1
открит управителя, а негов братовчед, който казал, че дружеството не се намира там и няма служители. Искането
било изпратено и чрез пощенски оператор, а синдикът посетила и друг адрес, обявен в Интернет и в
кореспонденцията по делото – гр. ***, бул. „***“ № 69, където не установила офис или магазин на дружеството.
На 27.11.2020 г. било изпратено и електронно писмо на електронния адрес, обявен в интернет. На 30.11.2020 г.
около 16:30 ч. със синдика се свързал по телефона управителя К.В., който уведомил, че бил болен, макар и
недиагностициран, като не е в състояние в такъв кратък срок да предостави исканата информация и
документация, като настоявал цялата кореспонденция и документация да минава през него, а не чрез директен
контакт със счетоводителите, които го обслужват. От негова страна било изразено принципно съгласие за
съдействие, но се позовал на обективната за него невъзможност да го осигури до 2.12.2020 г. поради
здравословното му състояние и твърде краткия срок. Посочено е и, че срокът за изпълнение на задълженията по
чл. 640, ал. 1 ТЗ изтича на 2.12.2020 г., поради което е направено искане за непровеждане на първото събрание на
кредиторите на осн. чл. 669, ал. 3, т. 2 ТЗ, евентуално за определяне на нова дата. Към доклада е приложено копие
от искане за предоставяне на информация и документи от синдика до управителя на длъжника, заедно с разписка
за изпращането му чрез пощенски оператор.
С молба от 2.12.2020 г. К. Б. В., управител на дружеството – длъжник, е поискал отлагане на насроченото за
2.12.2020 г. първо събрание на кредиторите, тъй като не бил в състояние да присъства, защото на 1.12.2020 г. бил
приет по спешност в болница, за което представя копие от история на заболяване № 33179/1.12.2020 г., издадено
от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. По същата причина и късното свързване с временния синдик не успял да предаде
на същата изискуемите от ТЗ документи и търговски книги.
Видно от протокола от 2.12.2020 г. за проведеното първо събрание на кредиторите, такова не е било проведено,
тъй като съдът е констатирал, че не е изготвен от синдика списък на кредиторите на база счетоводните данни, а
срокът за изпълнение на задължението на длъжника по чл. 640, ал. 1 ТЗ не е изтекъл /изтича същия ден/.
Постановено е, че ще бъде определена нова дата за събрание на кредиторите.
С определение от 7.12.2020 г. съдът е пренасрочил първото събрание на кредиторите за 15.12.2020 г.
С молба от 8.12.2020 г. адвокат – пълномощник на дружеството длъжник е представил заверен препис от
документ за извършен PCR тест № 2572081/1.12.2020 г. с положителен тест за управителя К.В. и болничен лист №
Е20202936942/8.12.2020 г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, с който същият е хоспитализиран за периода
1.12.2020 – 28.12.2020 г.
С доклад от 15.12.2020 г. синдикът е уведомил съда, че и до момента няма достъп до търговските книги на
дружеството – длъжник и не му е оказано съдействие от същия, нито е предоставена нужната информация за
подготовката на първото събрание на кредиторите, поради което не е в състояние да изготви и предостави на съда
предвидените в чл. 668 ТЗ документи. Посочено е, че на 7.12.2020 г. синдикът изпратил нотариална покана до
длъжника, връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, както и покана на известния електронен адрес – ***. При
проведен телефонен разговор управителят К.В., който все още бил на болнично лечение, заявил, че не може да
съдейства. На 8.12.2020 г. същият съобщил, че е вече изписан, но е на домашно лечение и в карантина, поради
което не може да контактува със синдика и да организира събирането на данните, като заявил, че е предоставил
доказателства за това на адвоката.
Видно от протокола от 15.12.2020 г. за проведеното първо събрание на кредиторите, такова не е било
проведено, тъй като съдът е констатирал, че не е в състояние да легитимира кредиторите с право на участие по
предписания от закона ред, поради което е налице хипотезата на чл. 669, ал. 3, т. 2 ТЗ и събранието е обявено за
непроведено. Постановено е на осн. чл. 669, ал. 4 ТЗ, че назначеният временен синдик следва да упражнява
правомощията си до избирането на постоянен синдик.
Синдикът е представил и отчет от 15.12.2020 г., в които е повторил посоченото в доклада от 15.12.2020 г.
В отчет от 4.01.2021 г. синдикът е посочил, че и до момента от длъжника не са му предоставени каквито и да е
счетоводни и търговски книги, справки и документи, които била изискала /извън незаверена справка за касова
наличност към 30.11.2020 г./, не е представена декларация по чл. 640, ал. 1 ТЗ в законния срок, изтекъл на
2.12.2020 г.
С доклад от 6.01.2021 г. синдикът е поскал от съда да задължи изрично управителя на дружеството – длъжник
2
в 7-дневен срок да му посочи местонахождението и да му предостави достъп до търговските книги на
дружеството, вкл. до оригиналите на всички действащи договори, както и на всички договори, анекси,
споразумения и други, които удостоверяват вземания на дружеството от негови длъжници, както и всички
съпътстващи ги банкови, счетоводни документи и кореспонденция за доказване на активите, вземанията,
информация и документи, доказващи промените в същите и в титулярството на правата, респ. задълженията, вкл.
размера им към настоящия момент, изискани с нотариалната покана, приложена към доклада.
С определение от 14.01.2021 г. съдът е наложил на осн. чл. 640, ал. 3 във вр. с ал. 1 ТЗ на управителя К.В.
глоба в размер на 500 лв., като е задължил същият в 1-седмичен срок от съобщението да предостави на синдика
документите, описани в искането от 27.11.2020 г. В мотивите е посочено, че е налице неизпълнение на законовото
задължение по чл. 640, ал. 1 ТЗ. Посочено е, че разпоредбата на чл. 640, ал. 2 ТЗ въвежда самостоятелно
задължение – за предоставяне на конкретизирани от синдика документи, неизпълнението на което е отделно
основание за налагане на глоба. Определението е връчено лично на управителя В. на 1.02.2021 г.
Със заявление с вх. № 264460/14.01.2021 г. синдикът е представил на осн. чл. 686 ТЗ списък на приетите и
неприети вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ. Посочено е, че едва на 11.01.2021 г. е осъществила среща
със счетоводството на дружеството и е успяла да получи отчасти информация за вземанията на кредиторите,
предявили такива в срока по чл. 685 ТЗ. Тъй като информацията не била актуализирана при длъжника, то
представените списъци по чл. 686 ТЗ са изготвени при съобразяване данните от счетоводството, но и
съпоставката им с доказателствата, представени от самите кредитори, както и по информацията, събрана от
официални институции – НАП, Агенция по вписванията, ЦРОЗ, БНБ, търговски банки, Камара на ЧСИ и отделни
ЧСИ, при които са образувани изпълнителни дела против длъжника. Посочено е, че до момента на синдика не е
предоставена цялата изискуема по чл. 640 ТЗ информация и документация, както и допълнително изисканата по
чл. 640, ал. 2 ТЗ.
В отчет с вх. № 27558/8.02.2021 г. синдикът е посочила, че на 11.01.2021 г. е осъществила среща със
счетоводството на дружеството и са й били предоставени единствено: справка за касовата наличност към
30.11.2020 г., извлечение от счетоводните сметки за публични задължения, справка за складова наличност на
дружеството към 30.09.2020 г. Посочено е, че движенията след 30.09.2020 г. не са отразени в тази справка, а
самият управител, въпреки нееднократните обаждания на синдика и изпратените имейли, не се отзовал на
исканията за организиране на инвентаризацията на активите и пасивите на дружеството в присъствие на синдика.
Посочено е, че въпреки изпратените имейли на 8.01, 10.01, 12.01, 21.01 и 26.01.2021 г. с напомняме за
отправените искания за документация и въпроси и въпреки обещанията, че след 14.01.2021 г. ще се работи за
предоставяне на изисканата информация, след 14.01.2021 г. и до момента повече документи и данни не са
предоставени на синдика.
На 8.02.2021 г. управителят К.В. е подал „частна жалба“ срещу определението от 14.01.2021 г. В същата е
посочил, че не по своя вина не е бил състояние да предостави поисканите книжа и информация, тъй като на
1.12.2020 г. бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с остра форма на COVID 19, като след това бил
в разрешено продължително домашно лечение под строга карантина, за което уведомил съда с молба от 2.12.2020
г., 8.12.2020 г. и 13.01.2021 г., с които представил и болнични листове. Посочил е, че продължава да е в болничен
отпуск поради усложнения, вкл. до 16.02.2021 г. Към молбата от 13.01.2021 г. са били приложени 2 бр. болнични
листове за временна неработоспособност поради COVID 19 за периода 29.12.2020 – 27.01.2021 г. Към жалбата е
приложен и болничен лист от 2.02.2021 г. за периода 28.01.2021 – 16.02.2021 г.
С обжалваното определение от 16.02.2021 г. съдът е квалифицирал подадената жалба от 8.02.2021 г. като
молба по чл. 92 ГПК, която е оставил без уважение. Приел е, че соченото тежко заболяване е относимо към
личността на управителя К.В., но не сочи на обективна пречка за оказване на изискуемото от закона съдействие
на синдика, което не предполага лично присъствие на управителя, а осигурен достъп до книжата – посочване на
местонахождението им и създаване на организация за тяхното предаване на лицето, което ги съхранява.
Единственият документ, който предполага контакт с друго лице е нотариално заверената декларация по чл. 640,
ал. 1, т. 4 ТЗ, какъвто документ не е поискан от синдика. Със същото определение е наложена и друга глоба от
1 000 лв. на същото лице на осн. чл. 640, ал. 3, пр. 2 във вр. с ал. 2 ТЗ за неизпълнение на задължение, указано с
определението от 14.01.2021 г.
3
С решение от 16.02.2021 г. на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е
дейността на предприятието, а производството е спряно.
С решение от 5.03.2021 г. производството е възобновено, като е постановена обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на органите му и е постановено започване на
осребряване на имуществото му.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК.
І. По частната жалба срещу определението от 16.02.2021 г., в частта, с която е оставено без уважение
искането по чл. 92 ГПК
В тази част жалбата е допустима, като насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 92, ал. 3
ГПК – отказ да се отмени глоба в размер на 500 лв., наложена на жалбоподателя с определение от 14.01.2021 г.
Както бе посочено по-горе, тази глоба е наложена за неизпълнено към 14.01.2021 г. задължение по чл. 640, ал.
1 ТЗ. Според чл. 640, ал. 1 ТЗ в 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е
задължен да предостави на съда и на синдика: 1) необходимата информация във връзка с дейността на
предприятието и за имуществото си; 2) списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават
1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността; 3) списък на
извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на
неплатежоспособността; и 4) нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени
права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.
Задължението за представяне на информацията и документите по чл. 640, ал. 1 ТЗ произтичат директно от
закона, без да е нужно отправяне на искане към длъжника – за разлика от задължението по ал. 2, което се поражда
само при подобно искане. Виновното неизпълнение на това задължение е основание за налагане на предвидената
в ал. 3 санкция /глоба/ спрямо виновното физическо лице, което отговаря за изпълнението на това задължение.
Ако длъжникът е юридическо лице, каквото е всяко търговско дружество, отговорността се носи от физическото
лице /лица/, упражняващо функциите на управителен орган.
В конкретния случай не е спорно, че към датата на налагане на оспорваната глоба /14.01.2021 г./ длъжникът е
предоставил на синдика справка за касова наличност към 30.11.2020 г., извлечение от счетоводните сметки за
публични задължения и справка за складова наличност на дружеството към 30.09.2020 г. – видно от отчетите от
4.01.2021 г. и 8.02.2021 г. на синдика, в последния от които е посочено, че документите са били предоставени на
11.01.2021 г. Тези документи не съставляват в пълнота нужната информация по чл. 640, ал. 1 ТЗ, което също не е
спорно. Спорно е единствено дали това е по вина на управителя на дружеството /жалбоподателя/.
Според жалбоподателя такава вина липсва предвид здравословното му състояние поради заболяването COVID
19, вследствие на което от 1.12.2020 г. до 8.12.2020 г. бил на болнично лечение, а от 8.12.2020 г. до 27.01.2021 г.
бил на разрешено домашно лечение – видно и от представените болнични листове, както и от доклада от
15.12.2020 г. на синдика. Според въззивния съд болничното лечение може да се приеме за оневиняваща причина,
доколкото предполага тежка форма на протичане на това заболяване, като е ноторно в какво обичайно се изразява
болничното лечение /кислородно обдишване, интензивна медикаментозна терапия със силно действащи
медикаменти/, което като цяло води до силна отпадналост, намалява възможностите за контактуване, както и до
пълна неработоспособност. Това болнично лечение обаче е продължило до 8.12.2020 г., след което
жалбоподателят е бил изписан, като му е предписано домашно лечение. Домашното лечение не може да се
приеме за обективна оневиняваща причина за неизпълнение на задължението по чл. 640, ал. 1 ТЗ. Дори и през
част от този период жалбоподателят да е бил в карантина, то тя не е продължила повече от 2 седмици след
изписването, и при всички случаи – не и през 2021 г. Въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния
съд, че домашното лечение не е пречка за изпълнение на задълженията по чл. 640, ал. 1 ТЗ, за което е било
достатъчно жалбоподателят да посочи местонахождението на търговските и счетоводни регистри на дружеството,
както и да даде съответните нареждания на лицата, които ги държат или водят, да ги предадат на синдика. Тези
нареждания е могло да се дадат и по телефона, без нужда от лично присъствие на управителя. Противно на
4
посоченото в жалбата липсата на компютър и интернет не са пречка за това. Ето защо не може да се приеме, че
към 14.01.2021 г. са съществували оневиняващи обстоятелства за неизпълнените задължения по чл. 640, ал. 1 ТЗ.
При това положение – налице е основание за прилагане на санкцията по чл. 640, ал. 3 ТЗ спрямо
жалбоподателя. Същата е наложена в минималния предвиден размер – 500 лв. Ето защо жалбата е неоснователна в
тази част.
ІІ. По частната жалба срещу определението от 16.02.2021 г., в частта, с която е наложена глоба в размер
на 1000 лв.
Съобразно приложимия чл. 92 ГПК определението за налагане на глоба не подлежи на пряко обжалване, а
защитата е друга – искане за ревизиране на санкцията до съда, който я е наложил, чието определение подлежи на
обжалване. По тази причина в тази част жалбата има характер на такова искане, поради което следва да се върне
на първоинстанционния съд за произнасяне.
Същото важи и за изпратената на въззивния съд за разглеждане и частна жалба с вх. № 328737/16.06.2021 г. /л.
13 от делото на САС/. Тя е насочено срещу определение от 9.04.2021 г., с което на същия жалбоподател са
наложени нови глоби – 1 000 лв. и 3 000 лв. Това определение обаче също не подлежи на пряко обжалване, а
редът за защита е по чл. 92 ГПК, т.е. жалбата обективира подобно искане, по което компетентен е СГС. Ето защо
и тази „жалба“ следва да се върне на СГС за произнасяне.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада сред определенията по чл.
274, ал. 3 ГПК – така и ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС – ОСГТК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.02.2021 г. по т. д. № 239/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-13
състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. Б. В. за отмяна на глоба в размер на 500 лв.,
наложена с определение от 14.01.2021 г.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по исканията по чл. 92, ал. 1 ГПК, съдържащи се в частна жалба с вх.
№ 305172/12.04.2021 г. и в частна жалба с вх. № 328737/16.06.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5