№ 503
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело №
20251000500756 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 432/23.01.2025г., постановено по гр.д.№ 13227/2023г. по
описа на СГС, 6 брачен с-в, е оставена без уважение подадената от Е. Ц.,
гръцки гражданин, роден на ******** г. в Република Гърция, постъпила чрез
Министерството на правосъдието на Република България, като централен
орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, молба с правно основание чл. 8 и
следващите от Хагската конвенция във връзка с чл. 22а от Закона за закрила на
детето срещу И. Е. З., за връщането на малолетното дете Г. М. Ц., с ЕГН
**********, на молителя в Република Гърция.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е. Ц.
чрез Министерство на правосъдието с искане да бъде отменено и въззивният
съд да постанови ново, с което да уважи молбата.
Поддържа се, че са налице материалноправните предпоставки за
връщане на детето в Гърция. Това била страната на неговото постоянно
местопребиваване и детето било изведено без съгласието на бащата , който е
упражнявал родителските права заедно с майката. Поради това извеждането
1
било незаконно.
Посочва се, че молбата за връщане на детето е подадена преди да изтече
едногодишният срок от извеждането му пред надлежният орган в Република
Гърция и е постъпила в Министерство на правосъдието на 14.09.2023г. Поради
това срокът за нейното подаване бил спазен.
Оспорва се направеният от първоинстанционният съд извод, че
връщането на детето ще изложи същото на риск. По делото нямало данни,
обосновани твърдения и доказателства, които да сочели, че съществува
сериозна опасност за детето при връщането му в Република Гърция.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от И. Е. З., с който жалбата се оспорва.
Изразено е становище, че първоинстанционното решение е подробно
мотивирано въз основа на безспорно установената фактическа обстановка.
Страната счита, че правилно е взето предвид заключението на
допуснатата и приета по делото съдебно- психологична експертиза и по-
конкретно посоченото в същата,че връщането на детето в Гърция ще има
тежък травматичен ефект върху психическото му благополучие и бъдещото
му развитие, тъй като детето е много силно свързано с майката.
В проведено пред въззивният съд съдебно заседание на 14.04.2025г.
страните поддържат становищата си.
Жалбоподателят Е. Ц. представя писмено становище. В същото е
направено изложение на гледната точка на тази страна по разглеждания спор.
На първо място се поддържа, че молбата за връщане на детето е
депозирана в срок пред гръцкия Централен орган по Хагската конвенция, а
всяко забавяне не било по негова вина.
Правят се оплаквания относно забавянето на българския съд за
произнасяне по молбата и липсата на контакт с детето през периода на
разглеждане на молбата. Незаконно било променено местожителството на
детето и това създавало психологични проблеми на същото. Не бил отчетен
психологическият шок за детето от акта на отвличането му и извеждането му
от обичайната семейна среда. Заявява, че е напълно здрав – физически и
психически и че всички твърдения в обратната насока са неверни.
Освен това се излагат твърдения относно хронологията на спора между
2
родителите и водените между тях дела пред други съдилища, включително в
Република Гърция. Посочва, че има предоставено временно попечителство
върху детето от съда в Гърция и че майката на същото въпреки, че знае за
това решение на съда продължава да го задържа.
Заявява, че при връщането на детето то ще озове в позната среда, в която
е живяло като бащата заявява, че е осигурил завръщането да е безпроблемно.
Това включвало подкрепа от социалните органи, неговият учител и др. .
По делото е постъпила писмена защита от И. З., с която отново се
излагат доводите на тази страна в подкрепа на застпъваното становище че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Апелативен съд - София, след като разгледа и обсъди доводите и
възраженията на въззивника и съобразно данните по делото и приложимите
законови разпоредби, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна
страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което следва да
бъде разгледана по същество.
Предмет на делото е молба по чл. 8 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Конвенцията) и
чл. 22а и сл. от Закона за закрила на детето /ЗЗакрД/ чрез Министерство на
правосъдието - централен орган по Конвенцията на Е. Ц., гръцки гражданин,
роден на ******** г. в Република Гърция срещу И. Е. З., за връщането на
малолетното дете Г. М. Ц., с ЕГН **********, на молителя в Република
Гърция,
В молбата се посочва, че родителите на детето са сключили граждански
брак на 30.12.2017г., а на 26.03.2018г. се родил Г. М. Ц.. Семейството имало
обичайно местопребиваване в Местна общност Лафкос, община Сипиада,
община Южен Пелион, Република Гърция.
Съвместното съжителство на съпрузите било прекратено на 28.08.2022г.,
а на 12.09.2022г. бащата подал молба до Едночленния първоинстанционен съд
във Волос за постановяване на привременни мерки, свързани с упражняването
3
на родителските права върху малолетното дете. На 14.09.2022г. майката
напуснала незаконно Гърция заедно с детето.
Със съдебно решение № 844 от 22.11.2022г. съдът във Волос
предоставил временно на молителя упражняването на родителските права над
малолетното дете, осъдил майката да предаде същото на бащата, наложил в
полза на молителя глоба на майката и постановил задържане за 30 дни в
случай, че тя не върне детето на молителя. В следствие невръщането на детето
в Гърция, на 01.09.2023г. на г-жа З. и нейния баща било повдигнато
обвинение за отвличане на малолетно дете и за съучастие.
Поддържа се, че е налице родителско отвличане, извършено под формата
на незаконно прехвърляне и задържане на детето на територията на Република
България, тъй като бащата не е давал съгласие да се сменя обичайното
местопребиваване на детето.
Отвеждането и задържането било осъществено в нарушение на
разпоредбите на Гръцкия граждански кодекс.
Обстоятелството, че именно Гърция е държавата по обичайното
местопребиваване на детето било безспорно, а също така безспорно било и че
бащата не е давал съгласие за това. Поради това били налице изискванията на
чл.8,вр чл.24 о Хагската конвенция и чл.22а от ЗЗакрД за образуване на
гражданско дело и за постановяване на решение за връщане на детето в
държавата по обичайното му местопребиваване – Република Гърция.
Ответницата И. Е. З. е оспорила подадената молба с твърдението, че
изложените обстоятелства не отговарят на обективната истина.
Същата твърди, че тя и съпругът й Е. Ц. съжителствали в продължение
на пет години като в отношенията им имало напрежение. През лятото на
2022г. съпругът напуснал работа и започнал да прекарва по цели дни вкъщи
като упражнявала болезнен тормоз върху нея и детето им.
По предложение на ответницата било взето решение съпрузите да
регистрират дружеството в Република България, което да се занимава с
търговия и туризъм и така семейството да се издържа. Поради това през
месец август същата година семейството посетило България, за да предприеме
нужните действия. Тогава детето било регистрирано в гр.Якоруда и били
подадени документи за постоянно местожителство. Съпрузите имали
намерение през месец септември да регистрират дружеството.
4
След като се върнали в Република Гърция обаче сестрата на Е. Ц. и
други негови роднини се противопоставили на това решение и започнали да
разубеждават молителя да не предприема тази стъпка. Тогава той променил
решението си и се отказал от направените вече планове. Това довело до
ескалация на напрежението между съпрузите. Твърди, че дори е имало закани
за убийство против нея, което я мотивирало да изпрати писмо до полицията в
Гърция и да се обърне към „Дирекция „Социална защита и консултативни
служби“.
Предвид на тази обстановка, ответницата заедно с детето отишла в
къщата на своя баща в Гърция. З. се свързала с адвокат, който й предложил
съпрузите да се разведат по взаимно съгласие. Молителят отначало приел. На
13.09.2022г. З. заминала за България при родителите си , тъй като се
страхувала, че може да й вземат детето.
Междувременно, без да я уведоми и в разрез с водените между тях
разговори, Е. Ц. подал молба за определяне на привременни мерки по
отношение на детето в съда в гр. Волос. В тази молба З. била описана като
опасна и неподходяща майка, което не отговаряло на действителността.
Самото производство било проведено без тя да бъде уведомена, тъй като
книжата били изпращани на адреса на къщата на баща й в Гърция.
Ответницата поддържа, че през цялото време съпругът й е бил наясно
къде се намира, а именно – къщата на родителите й в гр.Якоруда, Република
България. Заявява, че два пъти е подавала молба за развод пред съда в
гр.Разлог.
На 20.04.2023г. ответницата и детето били установени от полицията в
Република България по повод сигнал на нейния съпруг, подаден през есента
на 2022г. за издирването на нея и малолетния Г.- М.. Когато детето разбрало от
полицаите, че баща му иска да го вземе в Гърция, същото получило нервен
срив, а няколко дни –по късно и епилептичен пристъп. След консултация със
специалист било установено, че пристъпът е отключен от психогенен фактор
и че детето има наследствена обремененост.
З. уведомила бащата на детето за това негово състояние и предложила
да бъде проведен разговор между родителите, но не получила отговор на
съобщението. Твърди, че през цялото време не е криела от бащата
местонахождението си и той е можел да дойде и да види сина си. Поддържа,
5
че полага всички необходими грижи за детето си и посрещала всички негови
нужди, като помощ оказвали нейните родители. Детето посещавало детски
психолог и рехабилитатор и ходело с радост на детска градина.
Изразено е становище, че не са налице предпоставките за връщане на
детето в Република Гърция. Изтъква се, че молбата е получена само няколко
дни преди изтече едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция
от 1980г. и това обстоятелство е от значение за адаптацията на детето в
Република България, където към настоящия момент било обичайното му в
местопребиваване. Позовава се на нормата на чл. 12, ал. 2 от Конвенцията,
съгласно която когато молбата е подадена извън едногодишния срок отново
може да бъде постановено връщане, но само ако бъде установено, че детето
не се е приспособило към новата си среда. Освен това се позовава и на
изключенията, предвидени в чл.13 от Конвенцията.
Оспорва се твърдението, че детето е било задържано на територията на
Република България в нарушение на решението на съда в гр.Волос, тъй като
същото било постановено без участието на майката и поради това неговото
изпълнение не следвало да се признава на територията на нашата страна.
Поддържа се също, че не е налице една от предпоставките на чл.3 от
Конвенцията, а именно бащата да е упражнявал ефективно родителски си
права, тъй като същият нямал добър родителски капацитет.
Въззивният съд намира следното:
По делото са ангажирани множество писмени доказателства, чието
съдържание потвърждава изложеното от страните за момента на сключване на
гражданския брак между тях, раждането на детето им, подаването на молба от
страна на молителя до първоинстанционния съд в гр.Волос и постановяването
на решение по отправеното до съда искане, както на твърденията на
ответницата, че детето посещава детска градина в гр.Якоруда, ползва
социална услуга и че същото е получило епилептичен пристъп през
пролетта на 2023г. Молителят е приложил доказателства в потвърждение на
твърденията си, че не е осъждан.
Пред настоящата инстанция същият е представил нови писмени
доказателства, от които е видно, че на мястото, където страните са живеели
като семейство има достъп до медицинска помощ и социални услуги.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
6
доказателства – показанията на свидетелите. Е. К., К. К. М., Е. З.с и М. Т.. От
същите се установява какви са били отношенията на родителите на детето
през време на техния брак и хронологията на възникналия конфликт, който е
довел до раздялата им. Свидетелите, доведени от молителя твърдят, че
същият има всички необходими качества,за да отглежда своето дете, а
свидетелите на ответницата - че тя притежава всички необходими качества да
отглежда своето дете и че е изключително грижовна майка.
От гласните доказателства се установява, че и в Република Гърция, и в
Република България са налице необходимите битови условия нормален живот
на детето.
Въззивният съд намира, че въпреки някои противоречия в показанията
на двете групи свидетели, които се дължат на субективното им отношение към
страните в производството, следва да даде вяра на така събраните
доказателства, тъй като свидетелите имат непосредствени впечатления от
живота на страните и на техния син.
Изслушани са и страните в производството.
Освен това по делото е допусната и изслушана съдебно- психологична
експертиза, изготвена от вещото лице Д. З.- С. със задача да даде заключение
какво е емоционалното състояние на детето и какво е отношението му към
всеки един от неговите родители; налице ли е привързаност на детето към
родителите му; страхува ли се детето от някой от совите родители и ако да,
каква е причината за този страх. Освен това вещото лице е следвало с оглед
отговорите на предходните въпроси да даде заключение как би се отразило на
детето неговото отделяне от обичайната му среда, в която се отглежда след
14.09.2022г. и от майката и попадането му в друга среда.
За да изготви заключението експертът се е запознал с наличните по
делото материали, включително социален доклад, характеристики на детето,
дадени от неговите учители в детската градина и от социалния работник,
който работи с него във връзка с предоставената му социална услуга.
Проведена е лична среща с родителите и малолетното дете, като
психологическото състояние на същото е изследвано с различни
психологически техники. Посочено е, че детето е деликатно и чувствително, с
живост в характера, позитивно настроено в общуването, внимателно в изказа
и държанието си, адаптиращо се успешно в новата за него ситуация на
7
изследването. Отношението на малолетния към майката било изцяло
положително, като било видно,че се основава на близост и доверие. Към баща
си детето изказало някои резерви, но не се налагало впечатление да има
действително негативно отношение към него.
Вещото лице е констатирало, че детето е в близка емоционална връзка
със своята майка, която полагала непрекъсната грижа за него от раждането му
до настоящия момент. За него тя се явявала базисен източник на сигурност,
закрила и спокойствие.
Имало изградена привързаност и към бащата, която на този етап не е
изгубена. Категоричен е изводът, че детето не се страхува от майка си, докато
към бащата било предубедено в известна степен на базата на лични
впечатления от поведението му в конфликтни ситуации с майката, което то
възприема като агресия към нея, а също и към себе си, тъй като
идентификацията му на този етап е свързана основно с нея. Пред вещото лице
детето разказало, че е напръскано със спрей от баща си, когато поискало да
отиде при майка си, възприело е и негово изказване, че тя може да му се
махне от главата, само ако падне в пропастта, което детето преработва
травматично.
В очакване на среща с баща си, детето външно се противопоставяло, но
се усмихнало при възможността за това и очаквало с любопитство появата му.
Впоследствие, поради неблагоприятно стеклите се за общуването им
обстоятелства, детето се дистанцирало от баща си поради актуализиране на
дълбоките му вътрешни притеснения. Вещото лице сочи, че като темперамент
бащата е доста емоционален, стихиен и напорист, което вероятно в ситуация
на конфликт изглежда силно застрашително за детето (при изследването го
оприличавало на дракон). Основния страх на детето от баща му е той да не го
отнеме от майка му, каквито индикации действително се съдържат в заявеното
от него по време на срещата, като вещото лице не изключва напълно
възможността за такива послания към детето от страна на майката. В
заключение, вещото лице е категорично, че при намерената при изследването
информация, на този етап отделянето на детето от майката от психологическа
гледна точка би представлявало катастрофално събитие за него, със сигурен
риск за по-нататъшното му психологическо развитие и за емоционалното му
благополучие. Според заключението, детето е на сравнително ниска възраст,
8
дълбоко привързано към своята майка и изпитва инстинктивен страх да не
бъде насилствено отделено от нея. Вещото лице сочи, че при наличния
здравословен проблем, то се нуждае от спокойна обстановка на сигурност,
доверие и разбиране. По отношение на бащата, вещото лице сочи, че без
съмнение той силно обича сина си, но не показва ресурс за конструктивно
поведение в негова подкрепа, не притежава инстинкта на майката и не оценява
важността на присъствието й в живота на детето.
Според експерта, в дома на майката и разширеното й семейство в
България, детето получава много обич, внимание и подходяща грижа, като то е
добре адаптирано към новата си среда. Осигурени са му условия за
разностранно развитие и социален живот. Изразено е становище,че
откъсването по насилствен начин от тази среда, при наличните нагласи и
страхове на детето, би се отразило силно негативно на неговата психика, като
според вещото лице основната и задължителна грижа на двамата родители е
да съхранят ранимата детска психика и да положат усилия то да общува с
всеки от тях, без да изпитва страх и несигурност.
При разпита, проведен в откритото съдебно заседание на 08.04.2024г.
вещото лице поддържа даденото писмено заключение.
На поставените от страните въпроси отговаря, че детето има
емоционална връзка с двамата си родители и че не е констатирала
отчуждение от бащата. Заявява, че не може да потвърди,че детето не изпитва
страх от баща си. Страхът, според психолога, е в резултат на лични
възприятия на детето по време на престоя му в Гърция. То е изпитвало страх
от баща си при честите скандали между родителите, тъй като се е
идентифицирало с майката предвид възрастта си и привързаността си към нея.
Изразява становище, че на този етап липсва отчуждение на детето от
баща му и не са констатирани негативни изяви на детето към бащата, извън
контекста на настоящата ситуация. Малолетният има добро отношение към
баща си, привързан е към него, но на подсъзнателно ниво таи страх, който
може да прояви, когато бащата, който е твърде емоционален, експресивен,
действа емоционално. Детето възприема това като ново основание да се
страхува от баща си, още повече, че основният страх на детето е да не бъде
насилствено откъснато от майка си, с която е силно свързан. Той произтича от
поведението на бащата.
9
На въпроса за отношението на детето към роднините му по бащина
линия, вещото лице се позовава на събраните данни от детето като посочва, че
детето е водело твърде ограничен от към социални контакти живот и
единствения роднина, за който е споделило е неговата леля, но не възприема
същата като много близък човек на семейството и не говори за емоционална
свързаност с нея. Все пак, детето имало един макар и по-отдалечен добър
спомен за Гърция и желае да я посети, с уговорката когато стане голям. Детето
имало съхранен спомен за риболов с баща си.
Въззивният съд намира, че експертизата е компетентно дадена. Със
същата се отговаря на поставените задачи, като тя дава представа и за
използваните от вещото лице методи за установяване на действителното
психологично състояние на детето и неговото възприятие на обкръжаващата
го среда и лицата от близкия му кръг и евентуалните последици от промяната
на същата и на хората, които полагат непосредствените грижи за него.
От правно страна:
За да бъде уважена молбата за връщане на детето, следва да са налице
следните предпоставки: 1. Детето да е имало обичайно местопребиваване в
Република Гърция непосредствено преди отвличането/задържането; 2.
Молителят, баща на детето, да е упражнявал ефективно родителските си права
по време на прехвърлянето или задържането (чл.3, буква „b“ от Хагската
конвенция) и да не е дал съгласие за прехвърляне или задържане на детето в
Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или
задържането на детето в Република България (чл.13, буква „a“ от Хагската
конвенция); 3. Прехвърлянето или задържането на детето от майката да е било
извършено в нарушение на установените правила за упражняване на
родителските права (чл.3, буква „а“ от Хагската конвенция); 4. Молбата за
връщане на детето да е подадена преди изтичане на една година от
прехвърлянето или задържането в Република България (чл.12,ал.1 и ал.2 от
Хагската конвенция); 5. Да не съществува сериозна опасност връщането на
детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или
по всякакъв начин да ги постави в неблагоприятна ситуация (чл.13, буква „b“
от Хагската конвенция); 6. Връщането на детето да не противоречи на
основните принципи на Република България в областта на защита на правата
на човека и основните свободи (чл.20 от Хагската конвенция);
10
С оглед на изложеното, за да бъде взето решение дали молбата е
основателна, е необходимо да бъде обсъдено дали посочените предпоставки са
налице като се вземат предвид събраните в хода на производството
доказателства..
Настоящата инстанция намира, че по делото е безспорно, че към
14.09.2022г. местожителството на детето и на семейството като цяло е било в
Република Гърция като до 28 август 2022г. родителите са живеели заедно. Не
могат да бъдат възприети доводите на ответницата, че Е. Ц. не е упражнявал
ефективно родителските си права поради липса на родителски капацитет.
Смисълът, вложен в понятието „ефективно упражняване на родителските
права“ според настоящия състав включва вземането на решения и носенето на
отговорност относно отглеждането, възпитанието, здравето и имуществото на
детето. Самата ответница твърди, че съпругът й е вземал решения относно
своя син като не се е съобразявал с нейното мнение. Доколкото в настоящия
процес не може да се решават спорове относно родителските права и да се
прави преценка кой от двамата родители по-добре би се справял с
отглеждането на детето, то не следва да се обсъжда кой от родителите има по
- добър родителски капацитет. Достатъчно е само да бъде установено, че
родителят с поведението си не застрашава живота и здравето на детето. В
случая няма данни, от които да може да се направи такъв извод.
Макар след 28.08.2022г. до датата на извеждането – 13.09.2022г. /по
твърдения на самата ответница/ съжителство да е прекратено, това не е
повлияло на факта, че бащата е продължавал да носи отговорност и да има
грижа за своето дете. Аргумент в подкрепа на извода, че е било налице
ефективно упражняване на родителските права от негова страна е
обстоятелството, че когато майката е напуснала семейното жилище заедно с
детето, той е подал молба за постановяване на привременни мерки, свързани с
упражняването на родителските права върху малолетното дете .
Поради това са налице първите две предпоставки за уважаване на
молбата.
На следващо място съдът намира, че извеждането на детето е
осъществено в нарушение на чл.1519 от Гръцкия граждански кодекс. Според
посочената разпоредба, за промяна на местожителството на детето, която
засяга съществено правото на общуване на родителя, при който детето не
11
живее, е необходимо предварителното съгласие на родителите или
предварително окончателно съдебно решение по искане на някой от
родителите. В случая майката на детето е променила съществено неговото
местожителство като го е отвела в друга държава без да получи съгласие на
бащата или разрешение на съда, с което е нарушила посочената норма.
По делото не е спорно, че не само извеждането е осъществено без
съгласието на бащата на малолетното дете, но и че същият не е приел в
последствие прехвърлянето и задържането на детето като всички негови
действия потвърждават това.
Въззивният съд счита, че от данните по делото може да се направи
извод, че молбата по чл.8 от Хагската конвенция за международното
отвличане на деца е подадена в едногодишния срок по чл. 12 от Конвенцията.
От значение за датата на подаване е не постъпването на искането в съда, а
сезирането на Централния орган по смисъла на чл.6 от Хагската конвенция
от 1980г., тъй като именно това е действието, което е извършено от самия
родител. В молбата, с която е сезиран градският съд е посочено, че молбата
на Ц. е постъпила в Министерство на правосъдието на 08.09.2023г. Доколкото
няма данни молителят да е узнал за извеждането на детето от Република
Гърция преди 14.09.2022г., то едногодишният срок изтича на 14.09.2023г.
Пред настоящата инстанция беше представено писмено доказателство –
имейл, чиято автентичност не беше оспорена, препратен от адвоката на
молителя, с който служител на Министерство на правосъдието на Република
Гърция потвърждава, че молбата е подадена от Ц. на 07.09.2023г. по
електронен път и че е препратена на Министерство на правосъдието на
Република България. Тези данни съответстват на посоченото по-горе.
Съдът съобразява и обстоятелството, че на представения документ –
молба до Централния орган на Гърция в гръцкия му вариант, подписан от адв.
З. К., която е извършила превода на същия, е поставена дата 13.09.2023г., т.е.
превода е направен един ден преди изтичане на едногодишния срок. Това
подкрепя извода, че действията по отправяне на искане по реда на Хагската
конвенция са извършени преди тази дата.
При така установените доказателства, апелативният съд намира, че са
налице изброените по-горе предпоставки на чл.12,ал.1 от Хагската конвенция
да бъде постановено незабавно връщане на детето като по аргумент от чл.12,
12
ал.2 не може да се обсъжда дали детето се е приспособило към новата си
среда.
Изключение от това правило предвиждат нормите на чл.13, ал.1, б. „а” и
б. „b” от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца. В случая ответницата по молбата се позовава именно на
изключението по чл.13, б. „b” , като поддържа, че съществува сериозна
опасност връщането на детето, да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация.
Както вече беше посочено, същата излага твърдения, че в резултат на
стреса, който детето е изживяло при узнаването на възможността да бъде
отделено от своята майка и върнато в Гърция при своя баща в комбинация с
фамилно обремененост е получило епилептичен пристъп. В подкрепа на тази
твърдения са представени медицински документи.
Именно във връзка с необходимостта съдът да се увери, че връщането
на детето няма да го изложи на риск от психическо или физическо увреждане
първоинстанционният съд е допусната и изслушана съдебно- психологична
експертиза, чиито резултати бяха описани по-горе.
Съдът намира, че от наличните по делото доказателства, включително и
тези, които са представени пред въззивната инстанция – документи за
наличие на адекватни социални и медицински грижи в района, в който
семейството е живяло, както и от събраните гласни доказателства и дори от
отразеното в изготвената съдебно-психологична експертиза се установява, че
бащата притежава достатъчно родителски капацитет и битови условия за
отглеждане на детето, поради което същото няма да бъде изложено на риск по
причина на липса на условия и поради опасност от поведението на този
родител.
С оглед заключението по приетата експертиза и обективните данни за
възрастта на детето обаче настоящият състав намира, че е налице
изключението, предвидено в чл.13, ал.1, б.„b” от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Този извод
следва от даденото становище на експерта, че отделянето на детето от
неговата майка ще застраши неговото психологическо развитие и
емоционалното му благополучие. Експертът употребява словосъчетанието
13
„катастрофално събитие“ от психологическа гледна точна за евентуалното
отделяне на детето от майката.
Тъй като интересът на детето е водещ, то противоправното поведение на
майката не може да послужи за основание да се пренебрегнат негативните
последици, които ще настъпят ако малолетният Г. - М. бъде отделен от нея и
върнат в държавата по постоянното му местопребиваване- Република Гърция.
След като по делото е установено, че ако молбата бъде уважена, е налице
сериозен риск от увреждане на психическото и емоционалното състояние на
малолетното дете, то постановяването на такова решение ще бъде в
противоречие с основния принцип на Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, прокламиран в преамбюла на
същата, а именно – че интересите на децата са от първостепенно значение при
упражняването на родителските права,. Поради изложеното подадената молба
следва да бъде отхвърлена.
Първоинстанционният съд е достигнал да същия извод, поради което и
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.22а, ал.3 от Закона за закрила на детето разноски в
производството не се присъждат.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 432/23.01.2025г., постановено по гр.д.№
13227/2023г. по описа на СГС, 6 брачен с-в.
Решението е постановено при участието на прокурор от Софийска
апелативна прокуратура.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15