Решение по дело №11458/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260685
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20191100511458
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 21.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІIвъззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11458 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №100519 от 22.04.2019г., постановено по гр.дело №24190/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в, по предявените от „Б.“ЕООД с ЕИК******* против „М.“ЕООД с ЕИК******* искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 11245,20лв.- удържана гаранция по договор за строителство от 23.02.2011г. с фактура №233/25.03.2011г., №237/29.04.2011г., № 232/24.03.2011г. и №236/13.04.2011г., ведно със законна лихва за периода от 03.02.2017г. до изплащане на вземането, както и законна лихва в размер на 327,98лв. за периода от 18.10.2016г. до 31.01.2017г., като искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 327,98лв. до пълния предявен размер, както и за периода 28.05.2016г.- 17.10.2016г. Отхвърлено като неоснователно е разгледаното по същество възражение на ответника за прихващане с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 386100лв. за периода 09.01.2012г.- 30.11.2017г.- неустойка по чл.38, т.2 от договора. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК 836,42 лв. разноски по заповедното производство по гр.д.№7106/2017г. на СРС, 151 състав, както и 1354,15лв. разноски в исковото производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника 52,83лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „М.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно било установено, че възникналата на 09.01.2012г. и установена с протокол от 12.01.2012г. повреда на стрелка №23 (отстранена на 19.01.2012г. от ответника) е изцяло електрическа и се покрива от гаранцията за добро изпълнение, дадена от ищеца по процесния договор. Твърди също така, че при рекламация гаранционният срок спира и започва да тече нов такъв от момента на отстраняване на повредата от изпълнителя, а доколкото в случая тази повреда е отстранена от възложителя, нов гаранционен срок изобщо не е започнал да тече. Твърди и че дори да се приеме че гаранционният срок е изтекъл, изпълнителят дължи договорената неустойка в чл.38, т.2 от договора и е следвало да бъде уважено възражението му за прихващане. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение.  Претендира разноски във въззивната инстанция.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Между страните не се спори относно факта на сключване на процесния и придставен по делото договор от 23.02.2011г., по който работата на ищеца- изпълнител е изцяло и без възражения приета от ответника- възложител и на 18.10.2011г. обектът е въведен в есплоатация. Не се спори, че с фактураи №№233/25.03.2011г., 237/29.04.2011г., 232/24.03.2011г. и 236/13.04.2011г. ответникът е удържал от дължимото възнаграждение гаранция в общ размер 11245,20лв.

Спорно между страните е възникването след приемане на работа на скрит недостатък- повреда в стрелка №23, както и на какво се дължи тази повреда и дали се покрива от гаранцията за добро изпълнение по договора, дадена от изпълнителя- ищец. Спорен е и въпросът дали гаранционният срок е изтекъл и ако да- кога. Спори се и по дължимостта и размера на неустойката по чл.38, т.2 от договора.  

След внимателен прочит и преценка на събраните по делото доказателства, съотнесени към клаузите на сключения между страните договор и съответните законови разпоредби, настоящият състав достига да същите правни изводи, до които е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното решение.

На първо място ответникът, в чиято тежест е да стори това съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че повредата на въпросната стрелка №23 е електрическа и поради това- съотносима към дадената от ищеца гаранция за добро изпълнение. От представените по делото протоколи от 12.01.2012г. и от 19.01.2012г., освен че не се установява от кои лица са подписани, не може да се установи и меродавността на становището на тези лица (доколкото не е установена компетентността им), че проблемът с работата на стрелка №23 е изцяло електрически. Такъв извод е допълнително разколебан и от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, съгласно което повреда от такъв тип може да се дължи на няколко причини- механична неизправност (неприлепнал език, неосигурени болтове и щифтове на стрелката), електрическа неизправност или неправилна експлоатация на гарата (т.нар.„срязване на стрелката“- силово и неправилно отделяне на прилепнал език на стрелката, дължащо се на преминаващ влак обратно на посоката на стрелката). Вещото лице не може да даде категорично заключение каква е била конкретната причина за повредата на стрелката в случая. Същото се отнася и до показанията на разпитаните свидетели. При това положение срокът на гаранцията е изтекъл на 18.10.2016г. и е настъпил падежът на задължението на възложителя да върне задържаната от него сума в размер на 11245,20лв. Дори да се приеме, че повредата се покрива от гаранцията, то срокът на последната съгласно чл.25 от договора е спрял да тече за период от 10 дни- от 09.01.2012г. до 19.01.2012г. (моментът на отстраняване на повредата) и е продължил да тече след това, т.е. отново е изтекъл изцяло към 28.10.2016г. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че действителната воля на страните е била спиране течението на срока на гаранцията за периода от установяване и рекламация на дефекти до отстраняването им, а не прекъсване на срока и започване на нов гаранционен срок от пет години. Не може да бъде споделена тезата на товетника, че гаранционният срок не е започнал изобщо да тече отново поради отстраняване на повредата от възложителя вместо от изпълнителя. Съгласно чл.26 от договора гаранцията започва да тече след отстраняването на дефектите, независимо от кого са отстранени, в противен случай гаранцията би се превърнала в неустойка, а такава воля на страните по договора не се установява.

Доколкото по делото не се установи повредата на стрелката да е такава, за която изпълнителят да носи отговорност по процесния договор, възражението за прихващане е неоснователно и поради това правилно отхвърлено от първостепенния съд с обжалваното решение.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Ответникът по жалбата има право на разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 600 лева съгласно представените платежно нареждане и списък по чл.80 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №100519 от 22.04.2019г., постановено по гр.дело №24190/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в.

ОСЪЖДА „М.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на „Б.“ЕООД с ЕИК******* сумата от 600лв. (шестстотин лева)- разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/