№ 11974
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110117875 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************,
представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу В. Б. Н., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕСт, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
сумата от 182,88 лева, от които 159,57 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода м.05.2014г. до
м.04.2016г,, ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до изплащане на вземането, 23.31
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2015г. до 23.06.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 44904/2017 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. София, п.к. 1505, обд. София град,
АДРЕС, апартамент аб. №............ и ИД номер ...................
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
1
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се представлява от адв. Димитров
който излага твърдения за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
По допустимостта: На първо място още с възражението по чл. 414 ГПК се сочи, че
производството е недопустимо доколкото макар и съсобственик ответникът не е подавал
заявление за открИ.не на партида и не е клиент на „ФИРМА“ ЕАД. Процесуалната
легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че
именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен
спор материалното право /Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о./. С
доводи за недопустимост ответникът реално оспорва материалната си легитимация, която се
определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност/неоснователност и по
която съдът се произнася със крайния си съдебен акт или иначе казано достатъчно е ищецът
да твърди, че е налице облигационно отношение с посочен от него като потребител
ответник, а въпрос по същество и съобразно възложената доказателствена тежест е ищецът
да докаже твърдените от него факти и обстоятелства.
Не е налице и отвод за сила на пресъдено нещо, като процесуалният представител на
ответника твърди, че за същия период са водени дела между същите страни, но от
представеното по делото Решение по гр.д. №53079/2021 г. на СРС се установява, че същото
касае период, различен от процесния, а именно от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 05.07.2017 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Н. за сумата от 159,57 лв., включваща
цена на доставена топлинна енергия за имот с абонатен № ............ за периода от м.05.2014 г.
до м.04.2016 г., задължение по изравнителни сметки за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016
г. и такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 05.07.2017 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 23,31 лв. за периода от 15.09.2015 г. до
23.06.2017 г.
С разпореждане от 21.10.2017 г. по ч. гр. д. № 44904/2017 г. по описа на СРС, съдът е
2
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
От представените по делото преписи от съдебни актове /решение от 24.03.1993г. на
СРС по гр. д. № 3504/1990г., решение № 966/19.12.1994г. на ВКС по гр. д. № 838/1994г. и
решение № 70/18.12.2003г. на СРС, 55 с-в по гр. д. № 263/1995г./ се установява, че В. Б. Н. е
собственик на 2/12 ид. ч. от апартамент с адрес: гр. София ул. „Екзарх Иосиф“№53, вх. Б, ет.
4.
Представена е молба от Олга Н.а от 25.11.1987г., с която същата е отправила искане
партидата да бъде разделена на две равни части, като нейната част бъде закрита след
разделянето, поради заминаване в чужбина.
Като доказателство по делото е представен от ответника протокол от 08.10.2020г. от
председателя на ЕС, в който е посочено, че живущите на адреса на топлоснабдения имот са
трима.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София ул. „Екзарх Иосиф“№53 етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор , сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и
„ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец.
Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от
месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. През процесния период ТЕ за
отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба
№ 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 99куб.м. съгл. акт за
разпределение на кубатурата, представен на в.л.
Вещото лице е установило, че а************ е разделен на два имота с отопляеми
3
кубатури - 99куб.м. и 100куб.м., като за имота с аб.№................, пълната отопляема кубатура
е 99куб.м. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището са демонтирани на 28.10.1999г. В процесния имот през
процесния период не е ползвана ТЕ за БЕВ. През процесния период във фактурите изготвени
от „ФИРМА"ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.
СТЕ счита, че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с
действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за
отопление на сградна инсталация е 131.50 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответника.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
4
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените съдебни актове се установява, че след 2003 г., т.е. в рамките на
процесния период ответникът В. Б. Н. е бил собственик на 2/12 ид.ч. от процесния
топлоснабден имот - апартамент с адрес: АДРЕС, вх. Б, ет. 4.
От качеството на ответника на съсобственик на топлоснабден имот, произтича и
качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Без значение е, че по делото не е представена молба-декларация, подписана от
ответника, в каквато насока са възраженията на процесуалния му представител, доколкото
открИ.нето на партида по искане на потребителя-съсобственик е само един от начините за
възникване на облигационно правоотношение. В процесният случай то е възникнало както е
посочено по-горе по силата на закона.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
5
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за топлоснабдения имот е 131.50 лева, а доколкото ищецът е
собственик на 2/12 ид.ч. дължимата от него сума е 21.92 лева.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2014 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2014 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение е
правилно определена, не е погасена по давност и за 2/12 ид.ч от имота е на обща стойност
от 9.09 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последния не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата за дялово разпределение.
Няма основание за последяваща редукция на сумите база брой обитатели. За
процесния период и за процесния имот има начислена единствено сума за топлинна енергия
от сградна инстанция, която се определя на база отопляема кубатура и не държи сметка за
броя обитатели, както например би било при служебно изчисляване на потребено
количество топла вода, каквото не са констатира и не е част от исковата претенция.
6
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. до
23.06.2017 г. в размер на 3.03 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда
на чл. 162 ГПК.
От страна на ответника своевременно не е направено възражение за изтекла
погасителна давност- в подаденото от процесуалния му представител възражение по чл. 414
ГПК липсва такова, а в исковото производство възражение за погасяване на вземанията по
давност е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Независимо от
това дори и да бе направено валидно такова възражение същото е неоснователно.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането
е станало изискуемо.
Тъй като настоящият е предявен на 05.07.2017 г./ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, към този
момент би била изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
05.07.2014 г., а най-рано изискуемите вземания са от 01.11.2014 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 116.33 лв., от общо дължим размер от 625 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева, депозити за
вещи лица-500 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -13.96 лева от пълен размер от 75
лева.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 366.24 лева. На длъжника не се дължат разноски за подаване на възражение в
заповедното производство, доколкото същото е прераснало в исково такова, в което той е
получил защита в пълен обем. Такава е най-актуалната практика, изразена в Определение
№45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074 /2018г. на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: адрес: гр,
София, п.к. 1505, обл. АДРЕС дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ************, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК
сумата от 31.01 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за 2/12 ид.ч от топлоснабдения имот: гр. София,
7
п.к. 1505, обд. София град, АДРЕС, апартамент аб. №............ и ИД номер .................. за
периода м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва от 05.07.2017г. до
изплащане на вземането, 3.03 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2015г. до
23.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
44904/2017 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение за сумата над присъдения размер от 31.01 лева до пълния претендиран размер
от 159.57 лева и за останалите 10/12 ид.ч. от имота, иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ и дялово разпределение за сумата над присъдения размер от 3.03 лева до
пълния претендиран размер от 23.31 лева, както и претенцията за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА В. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: адрес: гр, София, п.к. 1505, обл. АДРЕС
да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ************, съдебно-деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 44904/2017 г. на СРС в размер на 13.96 лв., както и за
настоящото производство, в размер на 116.33 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ************, да заплати на В. Б. Н., ЕГН
**********, с адрес: адрес: гр, София, п.к. 1505, обл. АДРЕС съдебно-деловодни разноски
в размер на 366.24 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8