Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Пирдоп, 19.08.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП,
трети
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова, като разгледа докладваното от съдията Паралеева гр. д. № 114 по
описа на РС-Пирдоп за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.240, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Производството
е образувано е по искова молба, подадена от от С.Л.И., ЕГН:**********
чрез
пълномощника адв.А.Л.
против Ц.Н.К.,
с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че вземането
на ищеца към нея, обективирано в заповед за изпълнение №669 по чл.410 от
04.10.2018г., издадена по ч.гр.д №636/2018г. на РС-Пирдоп, за сумата от 14 000 лв.,
произтичащо от получен, но невърнат паричен заем по договор за заем между
страните от 11.12.2015г., съществува. Иска се от съда да осъди ответницата да
заплати на ищеца законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.06.2018г. до
окончателното изплащане/ събиране на присъдените суми. Претендират се и
разноски.
Ищецът С.Л.И. твърди, че на 11.12.2015г. ответницата Ц.Н.К. е сключила с
него писмен договор за заем, по силата на който С.И. е предоставил на
заемателката Ц.К. заемна сума в размер на 14000 лв., като последната се е
задължила да му ги върне в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на
договора или най-късно на 11.06.2016г. Сочи се, че като доказателство за реално
получаване на заемната сума заемателката е издала нарочен документ - разписка
от същата дата – 11.12.2015г. Сочи се още, че в срока, предвиден в договора,
заемателката не е изпълнила своето договорно задължение, предвидено в чл.240,
ал.1 ЗЗД – да върне на заемателя С.И. заемната сума. Правния си интерес от
завеждане на установителен иск по чл.422 ГПК ищецът извежда от факта, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на процесната сума, като
такава е била издадена от РС-Пирдоп, който съд с разпореждане от 28.12.2018г. е
указал на заявителя, че в 1-месечен срок от връчване на съобщението, може да
предяви установителен иск за вземането си, от която своя възможност заявителят
се възползва чрез предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответницата Ц.Н.К., която е получила лично съобщението по
чл.131 ГПК, но не е ангажирала становище по предявения срещу нея иск.
В
съдебно заседание ищецът С.Л.И. не се явява и не се представлява. Подадена е
писмена молба от пълномощника на ищеца – адв.Л., който заявява, че поддържа
исковата молба и моли съда да уважи иска като основателен и доказан и да
присъди разноски.
Ответницата
Ц.Н.К. също не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
представените доказателства по ч.гр.дело № 636/2018 г. по описа на РС-Пирдоп се
установява, че на основание чл.410 ГПК е разпоредено по искане на ищеца
издаване на заповед №669 от 04.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение в
размер на 14 000 лв., представляваща главница за невърната заемна сума по
договор за заем от 11.12.2015г. Длъжникът Ц.Н.К.
не е могла да бъде намерена на регистрирания в Национална база данни
„Население“ нейн адрес, за да и бъде връчена заповедта за изпълнение, поради
което заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя, на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, е указано, че следва да предяви иск по чл.422,
ал.1 ГПК за установяване на вземането си, което съобщение е получено на
15.01.2019г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело №
114/2019г. по описа на РС-Пирдоп, е депозирана на 13.02.2019г. в РС-Пирдоп - в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК, считано от връчване на горното
разпореждане.
Видно от приетия по делото договор за паричен заем от
11.12.2015г. С.Л.И., в качеството на заемодател, се е задължил да предаде в
собственост на заемателя Ц.Н.К. парична сума в размер на 14 000 лв., а
заемателят се е задължил при условията и сроковете на договора да върне заетата
сума /чл.1 от договора/. Според чл.3 от договора заемателят се е задължил да
върне заетата сума в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на
договора, като заетата сума се връща в брой, без да е необходима допълнителна
покана от страна на заемодателя. Според чл.4 от договора заемателят не дължи
лихва.
Установява се от чл.2, ал.1 от горецитирания договор за
заем, че заемодателят се е задължил да предаде заетата сума в брой при
подписване на договора. Установява се от разписка от 11.12.2015г., подписана от
Ц.Н.К., че съгласно уговореното в договора за заем, издателят на разписката – Ц.Н.К.,
е получила сумата от 14000 лв. от С.Л.И., ЕГН: ***********.
Ответницата Ц.Н.К. не е ангажирала
доказателства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.240,
ал.1 вр. чл.79 ЗЗД е допустим. Същият е предявен в срока, регламентиран в
чл.415, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът за съществуване на вземането на ищеца
спрямо ответника за сумата от 14 000 лева, представляваща изискуема
главница по договор за заем от 11.12.2015г., за който е издадена разписка от
същата дата, е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по
следните правни съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.240
ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или
заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. С оглед предходното, по иска по чл.240
ЗЗД за връщане на заетата
сума ищецът следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник
на спорното задължение - договора за заем, в т.ч. даването на сумата със
задължаването на ответника да я върне.
Установи
се по несъмнен начин от доказателствата по делото, че страните по делото
/ищецът - заемодател; ответницата - заемател/ са били обвързани от
правоотношение по договор за паричен заем /по смисъла на чл. 240
ЗЗД/ и волята им е
обективирана в писмена форма /самият договор за заем/. Обвързването между страните е валидно извършено с писмено
съглашение, подписано от двете страни. В рамките на
посоченото правоотношение ответницата е получила от ищеца сума в размер на
14 000 лв., което се доказва от приобщената разписка от 11.12.2015г.,
подписана от заемателката К., в която е удостоверено получаването на сумата.
Задължението за връщане на сумата в шестмесечен срок /най-късно до
11.06.2016г./ ответницата е поела с подписване на договора за заем.
Представените по делото договор за заем от 11.12.2015г. и разписка
от същата дата /преценени в съвкупност/ удостоверяват задължението, както и че
визираният в договора за заем падеж на задължението, се явява настъпил. От
частния документ - разписка, ползващ се с материална доказателствена сила за
установените с него, неизгодни за издателя му, факти и от представения нарочен
договор за заем, се извличат всички основни елементи на сключения договор за
заем - заемна сума, предаването й от заемодателя, получаването й от заемателя
със задължение за връщане, както и падеж, който е настъпил. При изначално
възложената и доказателствена тежест, ответницата не ангажира доказателства да
е върнала заемната сума на падежа или в по - късен момент, нито опроверга
съществуването на договор за заем, поради което следва да се приеме, че дължи
на ищеца връщане на процесната сума. Изложеното налага да се приеме, че в
процесната хипотеза предпоставките за уважаване на иск по чл.422 ГПК във връзка
с чл. 240
ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД се явяват изпълнени,
поради което искът за главница следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
Основателно е и искане и за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2018г. до
окончателното изплащане на дължимата главница, тъй като присъждането на законна
лихва представлява последица от уважаване на иска, независимо че в настоящия
случай тази последица не е отразена в заповедта за изпълнение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така
и в исковото производство, както повелява Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата Ц.Н.К. ще следва да заплати на ищеца С.Л.И. сумата от 280 лв. за
направени разноски за държавна такса в заповедното производство / по ч.гр.д.№
636/2018г. по описа на РС-Пирдоп/. Ответницата ще следва да заплати на ищеца и
сумата от 280 лв. за направени разноски за държавна такса по настоящето дело. С
молбата от 15.07.2019г. ищецът е поискал присъждане на разноски за един
адвокат, което искане обаче не би могло да бъде уважено, доколкото и в
заповедното и в исковото производство са представени единствено пълномощни за адвокатско
представителство, но не и доказателства за уговорен размер на адвокатско
възнаграждение, нито доказателства хонорар да е бил реално заплатен от ищеца на
адвоката.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн. чл. 422
ГПК, във връзка с чл.240
вр. чл.79 ЗЗД, че Ц.Н.К., ЕГН: **********,*** и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на С.Л.И., ЕГН: **********, с
адрес *** сумата от 14 000 лв. /четиринадесет
хиляди лева/, представляваща главница за
невърната заемна сума, предоставена по договор за паричен заем между страните
от 11.12.2015г., относно което вземане е издадена заповед № 669 от 04.10.2018
г. по ч.гр.д. № 636/2018г. по описа на РС-Пирдоп за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и я ОСЪЖДА
да заплати законната лихва върху посочената сума, считано от 29.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на
осн. чл.78, ал.1
ГПК, Ц.Н.К., ЕГН: **********,***
и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Л.И.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 280
лв. /двеста и осемдесет лева/, представляваща деловодни разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса, както и сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет
лева/ - деловодни разноски за заплатена държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.д. № 636/2018 г. по описа на Районен съд-Пирдоп.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски окръжен съд.
На страните да се изпратят преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка Паралеева/