РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20226000600045 по описа за 2022
година
образувано по жалба от адвокат Г. И. С. – защитник на подсъдимия ..... С. В. С. от военно
формирование ..... – П. против присъда № 3/29.04.2022 година по НОХД № 58/2021 година
на Военен съд – П..
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С атакуваната присъда № 3/29.04.2022 година по НОХД № 58/2021 година Военен съд – П. е
признал подсъдимия ..... С. В. С. от военно формирование ..... – П. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343б, ал.3, алт.1 от НК, за това, че на 25.01.2021 г. около 7:40 ч. в гр.
П. на кръстовището на бул. „........“ и ул. „.............“ е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил ......с рег. № ......., негова собственост, след употреба на наркотично
вещество – амфетамин, установен по надлежния ред с техническо средство ..............с
идентификационен номер .........и го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 500 (петстотин) лева. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил
определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на
присъдата в законна сила. На основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК във вр. чл. 49,
ал.2 от НК съдът го е лишил от право да управлява моторно превозна средство за срок от две
години. На основание чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 25.01.2021 г.
1
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.
Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба. В
нея е посочено, че присъдата е неправилна и постановена в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнение към въззивната жалба е
посочено, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са изяснени
всички обстоятелства имащи значение за разкриване на обективната истина по делото. От
въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда, с която подсъдимия ..... С.
е признат за виновен и да постанови нова присъда, с която да се признае подсъдимия за
невинен в извършване на престъплението. Алтернативно с жалбата се прави искане за
отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. В допълнението към жалбата се прави изложение, за това, че в
хода на съдебното следствие по делото пред ВС – П. са били изяснени всички обстоятелства,
имащи значение за разкриване на обективната истина по делото.
Възражение срещу жалбата и допълнението към нея не е депозирано от държавното
обвинение.
В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава двадесет и първа от
НПК пред въззивната инстанция, проведено на 12.10.2022 г. по настоящото въззивно дело
подсъдимият ..... С. В. С. и защитникът му адв. С. се явяват лично и поддържат изцяло
аргументите, изложени в жалбата и допълнението към нея. Изразяват становище, че на
инкриминираната дата тестът с ..... за алкохол е направен в 07.36.38 часа, след което
подсъдимият е бил откаран в 06 ПУ-П., където му е извършена проверка „.......“ за наличие
на наркотично вещество в кръвта, като защитата сочи, че според документацията са били
изминали по-малка от 3 (три) минути, което физически било невъзможно. Посочва, че
подсъдимият е настоявал няколко пъти да бъде тестван с „......“, което му е било отказано.
Счита, че са допуснати нарушения по инструкциите за ползване на техническото средство
„.....“, което се използва за установяване употребата на наркотично вещество в кръвта.
Анализира „.......“, като медицинско изделие по смисъла на чл. 15 от ЗМИ, Директива №
9879 и Директива № 9879 на Европейския съюз. Посочва, че липсва специален стикер (СЕ),
което означавало, че е годно за използване единствено, ако този знак е бил поставен, а в
конкретния случай това означавало, че не отговаря на изискванията на закона, за да бъде
пуснат в експолатация. В съдебното заседание по делото изразява и становище, че Заповедта
на министъра от 2017 г. относно определяне на техническите средства и тестове за
извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози от водачите на МПС е нормативен акт по смисъла на чл. 75 и сл. от НПК, но не е
била обнародвана в Държавен вестник, което извежда извод, че заповедта е нищожна и не
следва да се прилага. Твърдят, че „.......“ е негодно средство. Пледират
пърнвоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на повдигнатото му
обвинение. Алтернативно молят атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде
върнато на Военен съд – П., за ново разглеждане от друг съдебен състав.
2
Прокурорът счита, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и
законосъобразна. Твърди, че подсъдимият .....С. е извършил престъплението, за което е
предаден на съд. Иска съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на
първоинстанционния съд, с която подсъдимият ..... С. В. С. е признат за виновен в
извършване на престъплението по чл. 343б, ал.3, алт.1 от НК като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият ..... С. В. С. в лична защита и последна дума моли да бъде оправдан.
Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнителните
съображения към нея, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени
събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши
цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от
категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на Военен съд - П. е постановена при
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по
делото. Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във
въззивната жалба основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Първостепенният
съд е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като принципно е спазен
процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се
изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички
доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и
защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на доказателствата и
средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи
по фактите, които се споделят в преобладаващата си част от въззивната инстанция.
Наведените от страните доводи са задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази
насока не се констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към
присъдата, постановена от състав на Военен съд - П..
Първоинстанционният съд въз основа на събраните в достатъчна степен доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена следната
фактическа обстановка, различна от обвинителния акт по делото:
На 25.01.2021 г., за времето от 07:00 ч. до 17:00 ч., полицейските служители св. К.П.– ......и
св. Х.С.– ........от Сектор „.......“ – гр. П. работили по утвърден график за седмицата по
безопасност на движението по пътищата на територията на VІ-то РУ – П.. Около 7:30 часа,
на кръстовището на бул. „........“ и ул. „.............“ в гр. П., св. ......К.П.спрял за проверка лек
автомобил марка „.....“ с рег. № ...... Водачът му представил документи, от които се
установило, че ..... С. В. С. е от гр. Д.. На място подсъдимият бил тестван за наличие на
3
алкохол в кръвта с техническо средство „.... ..... ....“. Видно от изисканата и приложена по
делото справка от Сектор „.......“ при ОД на МВР – П. часа на извършената проверка е
07:36:39 ч. и не било установено наличие на алкохол в кръвта му.
Свидетелят С. направил справка в масива за административно-наказателна дейност в Сектор
„.......“ при ОД на МВР гр. П., от която се установило, че подсъдимият С. има невръчен
електронен фиш за превишена скорост. Тъй като към онзи момент не е била въведена
системата „Принтер – таблет“, поради липса на синхронизация, не е било възможно на
лицето да бъде връчен на място електронния фиш.
На свидетеля П. направило впечатление, че подсъдимият ..... С. е бил „възбуден и
притеснен“, което породило съмнение у полицейските служители, че той може да е
употребил наркотични вещества. Двамата свидетели показали, че температурата навън била,
според тях, под изискуемите -5°C , което им дало основание лицето да бъде заведено в
сградата на VІ РУ – П., за да бъде тествано за наличие на наркотични вещества. Така, от
мястото, където били спрели подсъдимия ..... С., до сградата на VІ РУ – П., разС.ието е 1.900
м., а от показанията на св. П. и св. С. това разС.ие се изминало за около 5 минути, като се
преминава през 2 – 3 светофара. По време на отвеждане на лицето в сградата на VІ РУ – П.,
извършили събеседване с лицето, като то обяснило, че единствено употребява хранителни
добавки.
При пристигане в сградата на VІ Районно управление – П., подсъдимият ..... С. С. бил
тестван за употреба на наркотични вещества от свидетеля К.П.с полеви тест „... .......“ .... с
идентификационен номер ...... Пробата дала положителен резултат за наличие на амфетамин,
като същата била показана на водача. Пробата била извършена в съответствие с
Методическите указания за работа с полеви тест. Температурата на въздуха за 25.01.2021 г. е
била 7.9 градуса, но свидетеля П. е категоричен, че ако температурата играе и е под -5°C
тестовете се извършват в сградата на полицейското управление, тъй като тестването се
извършва при специфични условия, при спазване на определен температурен режим. Факт,
безспорно установен от Методически указания за работа с полеви тест, като в Раздел т.ІІ, т.
1 е указано, че процедурата за вземане на проба с орален тест „.....“ се извършва минимум 10
минути, като преди това лицето не следва да е употребило храна и температурата на
околната среда да е от +5°C до +30°C. Те не знаели с точност колко е температурата на
въздуха на 25.01.2021 г., но метеорологичните условия са били лоши, което е наложило
лицето да бъде отведено в VІ РУ на МВР – П.. След като изчакали 10 минути от началото на
теста, същият отчел наличие на наркотично вещество – амфетамин.
Свидетелят .....К.П.съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
сериен № .... от 25.021.2021 г., в който посочил час на извършване на нарушението около
07:40 часа“. Тъй като часовникът може да е бил напред или назад, затова в протокола е
отразено „около“ за начало на проверката. Краят на проверката е отразен в протокола за
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни прекурсори – 10.00 часа,
който се изготвя съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № .. от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни прекурсори.
4
След това подсъдимият ..... С. С. бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – П. за даване на
кръвна проба. Там подсъдимият ..... С. отказал да даде кръвна проба пред свидетеля ...Г.,
който оформил необходимите документи за този му отказ. В амбулаторния лист за преглед
на пациент от 25.01.2021 г. бил отразен час на постъпване 10:34 часа и час на напускане
11:04 часа. В самия амбулаторен лист в графа „Анамнеза“ било вписано, че пациентът
отказва да даде кръв и урина за опиати и били положени подписи от страна на св. ...Г. и
подсъдимото лице. Изготвен бил и триажен лист № ...../ 25.01.20021 г., като към комплекта
от документи бил приложен и талон за изследване с № ....., с поставен на него стикер № 1. В
талона за изследване било отразено началото на проверката – около 07:40 часа.
Подсъдимият не се противопоставил при изготвяне на АУАН и на талона за изследване,
положил подписа си без да изложи каквито й да е възражения. Същият се съгласил с всички
изписани в него факти. След това бил изготвен протокол за медицинско изследване и
вземане на 5 (пет) биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В протокола в Раздел ІІ – Наркотични вещества
или техни аналози, или други средства, нарушаващи способността за управление на МПС
липсвало попълване на реквизитите от страна на свидетеля ...Г.. Единствено била налице
отметка, че лицето отказва да даде кръв и урина за проба за опиати. Свидетелят ...Г.,
оформил този протокол, както и Раздел ІІ, като не е вписал нищо, тъй като лицето е отказало
да даде кръв и такава била практиката.
Подсъдимият ..... С. С. е бил отведен в УМБАЛ “Св. Г.“ ЕАД - П. от свидетеля П.. В
Амбулаторния дневник под № 1771 от 25.01.2021 г. бил вписан подсъдимият С. С., а в графа
„диагноза“ било отразено, че лицето отказва да даде кръв и урина за изследване за опиати в
присъствието на свидетеля П..
След като било установено, че лицето е военнослужещ била уведомена Регионална служба
„......“ – П., за последващи действия.
Видно от албум за оглед на ВД от 23.02.2021 г. в тестовата касета единствено срещу
обозначението от дясно срещу АМР няма червена черта, което показва, че е налице
положителен резултат за употреба на амфетамин – снимка № 4. На тестовата касета и върху
самата опаковка на използвания тест ..... с номер .........е изписан единният граждански
номер (ЕГН) на подсъдимото лице.
Във въззивната жалба не са посочени конкретни доводи и възражения за неизяснени
обстоятелства, включително липсва оспорване от защитата и подсъдимия на дадената от
първоинстанционния съд оценка на гласните и писмени доказателства по делото и цялата
доказателствена съвкупност, но въззивният съд е длъжен и следва да извърши оценка на
доказателствената съвкупност не само заради твърдението за неправилност на съдебния акт
постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК.
Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно
установена от показанията на св. К.Д.П. и св. Х.Й. С. и св. ...П.С.Г.. Правилно Военен съд –
П. е дал вяра на показанията на тези свидетели по обстоятелствата около извършената
5
проверка и отказа да даде кръвна проба. Показанията им в тази част като логични,
кореспондиращи са били коректно отчетени от първоинстанционния съд за достоверни.
Самият подсъдим .....С. също не оспорва, че при проверката му е бил предоставен
еднократен тест - орален за проверка употребата на наркотични вещества или техни аналози.
С необходимата аргументация основният съд не е приел частично обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие по делото за това, че същия е пожелал да
бъде тестван с „... ......“ и го е приел за негова защитна позиция, която е оборена и при
съпоставянето му в очна ставка със св. П.. Първоинстанционният съд, след обсъждане на
доказателствената съвкупност правилно е приел, че показанията на свидетелите взаимно се
подкрепят, както и от писмените доказателства по делото - изготвения протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, АУАН, талон
за изследване, Заповед № ...... от 13.09.2017 г. на МВР и всички писмени доказателства
приобщени към доказателствата по делото в съдебното заседание, проведено на 29.04.2022
г.
При правилната фактическа установеност на деянието съдът е приложил и съответстващия
материален закон, като е приел за установено по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци
на престъплението, визирано в чл. 343б, ал. 3, алт. 1 от НК, тъй като несъмнено фактът на
управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия, възприето от св. П. и
св. С., е било след употреба на наркотично вещество.
Използваните в системата на Министерство на вътрешните работи одобрени тестове поради
обстоятелството, че са предназначени да се ползват в т.нар. "полеви условия" и изследването
се извършва посредством слюнка на лицето, вкл. се измерва вида наркотично вещество.
Резултатът за наличие на наркотично вещество в кръвта може да бъде потвърден или
оспорен единствено посредством кръвна проба – възможност, от която подсъдимият .....С.
сам се е отказал в МБАЛ„Св. Г.“ ЕАД – П.. При това положение законосъобразно първата
инстанция е приела, че употребата на наркотични вещества, отчетена въз основа показанията
на приложеното веществено доказателство, е съобразно Наредба № ../2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Нормата на чл. 343б, ал. 3, алт. 1 от НПК не поставя като изискване за
съставомерността на деянието да е определен точното количество наркотично вещество,
така както е залегнало в предходните алинеи, касаещи управление на моторно превозна
средство след употреба на алкохол. Достатъчно е да е установено, че лицето е употребило
наркотично вещество или техни аналози и е предприело управлението на МПС след това,
като ирелевантно е и кога подсъдимият е употребил наркотичното вещество.
Първоинстанционният съд законосъобразно е установил и приел за доказано, че на
процесната дата 25.01.2021 г. около 7.40 ч., на бул. „........“ и ул. „.............“ подсъдимият .....
С. В. С. е управлявал личното си МПС марка „.....“ с рег. № ..... когато е бил спрян за
проверка от полицейските служители св. П. и св. С., след употреба на наркотично вещество
- амфетамин. Употребата на наркотично вещество е установено по надлежния ред с
6
техническо средство ..............с идентификационен номер ...... Посочените обстоятелства
несъмнено се установяват както от всички гласни доказателства, а така и от съставените
писмени такива в тази връзка - АУАН и Протокол за извършена проверка за употребата на
наркотични вещества. Направил е правният извод, че с деянието си същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3, алт.1 от НК,
приемайки, че деянието е извършено при пряк умисъл.
Останалите релевантни обстоятелства - как точно е била извършена проверката, какъв
резултат е отчел тестът и последващото поведение на подсъдимия .....С. и на служителите на
Районното управлене, са спорните по делото обстоятелства.
Военно-апелативният съд намира, че фактическите констатации на първата инстанция
относно авторството в лицето на подсъдимия почиват на вярна и логична интерпретация на
доказателствените материали по делото и не следва да бъдат подлагани на преоценка.
Отговорено е на всички възражения на защитата, поради което атакуваното решение не е
постановено при допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 13, чл. 14 и чл. 339
ал. 2 от НПК.
В този смъсъл, правилно първостепенният съдът е отхвърлил тезата на защитата за липса на
поставена маркировка на изделието, като с необходимата аргументация въз осова на
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност по делото е приел, че маркировката
„СЕ“ се поставя задължително върху опаковката на изделието, тогава когато е
квалифицирано единствено като медицинско изделие за ин витро диагностика. При липсата
на тази „СЕ - маркировка“, то изделието не е квалифицирано като изделие за ин витро
диагностика, но въпреки това е изцяло годно за употреба. Техническите характеристики и
свойствата на използваното изделие са идентични, независимо дали то е квалифицирано
като медицинско изделие за ин витро диагностика или не.
Това възражение е направено и пред въззивната инстанция, която намери за необходимо да
допълни, че съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за медицинските изделия медицинските изделия,
с изключение на изработените по поръчка, се пускат на пазара и/или се пускат в действие,
когато имат нанесена "СЕ" маркировка по чл. 15 от Закона за медицинските изделия, която
удостоверява, че съответствието на изделията със съществените изисквания е било оценено
по приложимите процедури за оценяване на съответствието. Анализаторът не попада в
приложното поле на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, поради което и такъв за него не се предвижда. От тук и верният извод, че на
инкриминираната дата е била извършена проверката на подсъдимия с годно и технически
изправно средство. Същевременно това техническо средство е определено със заповед №
....от 13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи като уред за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 1, ал. 5 от Наредба №.. от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Видно от изисканата в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд и
приобщена към доказателствената съвкупност по делото информация медицинското изделие
7
с търговското име „... ....... ...“ по смисъла на от Закона за медицинските изделия (ЗМИ)
представлява орален тест за установяване на упойващи и наркотични вещества. Тези
медицински изделия не подлежат на процедура по регистрация и одобрение, а само на
уведомителен режим, когато са „СЕ“ маркировка по реда на чл. 15 ЗМИ и притежават
документ, удостоверяващ съответствието със съществените изисквания - Декларация за
съответствие съгласно Директива 98/79/ЕО, издадена от производителя. В конкретния
случай в Изпълнителната агенция по лекарствата е била подадена форма за уведомяване с
необходимата придружаваща документация от производителя .............за пускане на пазара
на тестова касета .......... ... .., с което са изпълнени изискванията на Закона за медицинските
изделия и продуктът може да бъде използван от службите за контрол.
Следващото възражението на защитата е по отношение на резултатите от лаборатория
„........“ – П.. Настоящият въззивен съдебен състав извърши проверка по доказателствата по
това възражение и намери, че правилно ВС – П. е установил, че подсъдимият .....С. няколко
часа след като е бил освободен, е посетил частна лаборатория „........“ – П., като резултатът
от това изследване е, че не е установено наличие на амфетамини в кръвта му. Действително,
изследването в частната лаборатория е извършено на инкриминираната дата 25.01.2021, като
видно от приложения касов бон услугата е заплатена в 15.48.06 часа, а справката от
резултата е отпечатена в 16.32 часа, същия ден. Неправилно обаче първоинстанционният
съд е приел, че справката от лабораторното изсладване е негодно писмено доказателство. В
този смисъл възражението на защитата, че в атакуваната присъда ВС – П. не е коментирал
справката и резултатите в нея при обсъждане на доказателствата по делото, се споделя
напълно от настоящия въззивен състав, който намери за необходимо да стори това.
Лабораторните резултати от Медицинска лаборатория „........“ са отразени надлежно в
писмен документ, който е приложен в хода на досъдебното производство и приобщен по
предвидения процесуален ред към доказателствата по делото. Поради това
първоинстанционният съд е следвало да цени процесуалната тежест на документа въз основа
на самостоятелна оценка и съпоставен с останалите доказателства по делото и закона,
поради което настоящият съдебен състав счита, че няма данни, от които да бъде направен
извод, че това доказателство е опорочено, а напротив то е годно и въз основа на него съдът
може да направи изводите си по фактите. Въпреки това, първоинстанционният съд е стигнал
до правилен и законосъобразен извод, че за да бъде осъществено деянието по чл. 343б, ал. 3,
алт.1 от НК е необходимо да е налице управление на моторно превозна средство след
употреба на наркотични вещества.
В случая категорично е установено наличие на амфетамини в кръвта на подсъдимия .....С.
към момента на проверката, установено по реда на Наредба № .. от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Самият
подсъдим също не оспорва, че при проверката му е бил предоставен еднократен тест -
орален за проверка употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Първоинстанционният съд е анализирал показанията на подсъдимия и го е съпоставил в
очна ставка със св. К. П., като обосновано е извел извод, че подсъдимият не е поискал, както
8
твърди, да бъде тестван повторно с „... ......“. За пръв път това негово твърдение е направено
в съдебното заседание пред първоинстанционния съд при разглреждане на делотото в
съдебна фаза, което правилно е оценено от ВС - П. като защитна версия. Самият той не е
отрекъл, че е разбрал за тази възможност от адвоката си в по-късен момент. Законодателят
задължава водачите на МПС да се подложат на проверка за наличие на алкохол в кръвта или
за употреба на наркотични вещества под страх от административно наказателна
отговорност, като способа и предмета на проверката се определят от полицейските органи,
които на място са длъжни да използват технически средства или тест.
Следва да се посочи още и че разпоредбите на Наредба № .. от 19.07.2017 г., достатъчно
ясно говорят за целта на този подзаконов акт, а именно – уреждане на стриктна процедура за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачи на моторни
превозни средства. Законодателят урежда с него принципни и конкретни въпроси при
налично вземане на проба и последващото и изследване, за да може същата да даде отговор
на въпроса имало ли е употреба на алкохол и/или наркотитици от дадено лице. Реално при
отказ за даване на проба разпоредбите на Наредбата не могат да бъдат изпълнени, тъй като
не е налице обект на изследване. Категорична в тази посока е разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, която съдържа две хипотези: първата е отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство (неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен
орган), която в конкретния случай е неприложима, тъй като безспорно е доказано, че
подсъдимият ..... С. е изпълнил разпореждането на полицейските служител и втората е
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в
медицински талон, съставен от същия орган. Несъстоятелно в този смисъл е и
възражението на защитата, че отказът на подсъдимия да даде кръвна проба се дължи на
„възникнали съмнения относно мотивите и начина по който са действали полицейските
служители“. Същото е голословно и не се подклепя от доказателствата по делото, поради
което настоящият въззивен състав не намира основания да възприеме тезата на защитата за
отказа на подсъдимия да даде кръв за химически анализ.
Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 1, ал.3, ал. 4 и
ал. 5 от Наредба № .. от 19 юли 2017 г., употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински
изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се
извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Техническите
средства, с които се установява употребата на алкохол, се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за
измерванията. Тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 3
9
от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява с тест. Съгласно тази наредба, контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване. При отказ на лицето да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство или теста.
Ето защо, настояащият въззивен състав счита, че няма основание на база събраните
доказателства да приеме за основателно възражението на защитата, че не са били спазени на
първо място указанията за провеждане на физическия тест и за попълване на
документацията. Подсъдимият в обясненията си пред първата инстанция категорично
посочва, че проверяващите полицаи са „засекли някакво време“, но същевременно
доказателствата сочат, че същият е подписал Протокола за извършената проверка без
каквито и да е възражения. Настоящата инстанция също приема съставеният протокол за
годно писмено доказателство, съставено при спазване на изискванията на Наредба №
../19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози.
Военно-апелативният съд обсъди и възражението на защитата относно това, че на
инкриминираната дата подсъдимият е бил спрян за проверка от полицейските служители и
тестван на място за алкохол, като отрицателна проба е била документирана в 07.36.38 ч. по
данни на техническото средство, като защитата възразява, че не е житейски и физически
възможно в рамките на 3 (три) минути подсъдимият да бъде отведен в полицейското
управлиние и да бъде тестват посредством „... .......“. Възразява се и относно начина на
провеждане на оралния тест.
Установено е, че мястото на което подсъдимият е бил спрян от полицейските служители и
му е направен полеви тест за наличие на алкохол е в непосредствена близост до
пилицейският участък, в който е отведен за тест за наличие на наркотични вещества в
кръвта му.
Преценката на полицейските служители къде да извършат проверката е в резултат на
техните правомощия и конкретните условия и обстановка. Съгласно Методическите
указания на МВР, както и от техническите спецификации на теста, при използването му
температурата на околната среда трябва да е от +5 градуса С до +30 градуса С и
относителната въздушна влажност между 5% и 95% r.F (отн. влага). Видно от изисканата по
делото справка от НИМХ - Филиал П. метеорологичната информация за райна на гр. П. на
25.01.2021 г. от 07.00 ч. до 08.00 часа температурата на въздуха е била около +7.9 градуса ,
т.е. близка до изискуемата минимална такава по указания, поради това настоящият въззивен
състав намира, че са спазени техническите указания в тази връзка и досежно времето и
мястото на провеждане на теста. Отразеното по Протокола за извършване на проверката
кореспондира и с посоченото в методическите указания и техническите спецификации на
фирмата - представител за България.
10
Действително, видно от разпечатката на теста за наличие на алкохол в кръвта, пробата е
била извършена на 25.01.2021 г. в 07.36 ч. Съгласно Акта за установяване на
административно нарушение № ……. от 25.01.2021 г. подсъдимият .....С. е бил изпробван с
техническо средство полеви тест „... .......“ и за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, като в акта е отразено, че пробата за наличие на наркотични вещества е с начален
час 07.40 мин, след което му е издаден талон за медицинско изслезване № ...... В него е
отразено, че проверката за наличие на наркотични вещества или техни аналози е започнала в
7.40 часа на 25.01.2021 г., а предварителната проба реално е извършена в 8.00 часа на
25.01.2021 г. с „... .......“ ... ………………, който e показал положителен
резултат AMR (амфетамин). От изложеното следва, че от проверката за наличие на алкохол
в кръвта на подсъдимия в 07.36 часа, отвеждането му в Районното управление, и
извършването на предварителната проба за наркотични вещества в 8.00 часа на същата дата,
са изминали 24 минути, през които от разпита на полицейския служител св. П. в съдебното
заседание по делото пред първоинстанционния съд на 28.02.2022 г. се установява, че
подсъдимият е бил запитан дали е употребявал нещо и му е обяснен начина на
извършванате на проверката за наркотични вещества. Самият подсъдим също не отрича този
факт в обясненията си, дадени пред първоинстанционния съд, дадени в с.з. на 22.10.2022 г.
Ето защо, невярно е твърдението на защитата и на самият подсъдим, че не е възможно в
рамките на 3 (три) минути подсъдимият да бъде отведен в полицейското управлиние и да
бъде тестват посредством „... .......“. В талона е изписано, че предварителната проба е
извършена, а не че е отчетена в 8.00 ч. на 25.01.2021 г. Съгласно Методическите указания -
т.II.3 за отчитането на резултата е необходимо известно време след стартирането на теста.
Именно поради това в обясненята си подсъдимият е заявил, че полицаите са „засекли
някакво време“. Още повече, че по делото не се съдържат данни, от които да се направи
обоснован извод, че подсъдимият е консумирал храни, напитки или други субстанции 10
минути преди извършената предварителна проба в 8.00 ч. с „... .......“ ... …….., поради което
за настоящия съдебен състав не възниква съмнение в достоверността й.
Подсъдимият .....С. е удостоверил с подписа си, че екземпляр от талона му е връчен в 10.00
часа на 25.01.2021 г. като е уведомен, че следва да се яви в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – П. до 45
минути от връчването на талона. От техническите характеристики на уреда и т.3.2 от
Ръководството за употреба на „... .......“ ... .., приложени по делото се установяна, че
подготвянето и стартирането на теста продължава приблизително, но най-малко от 15
минути, като съгласно т.4.2 от тях, резултатите от теста следва да бъдат анализирани в
рамките на 10 минути, след стартиране на теста. Изцяло са спазени и Методическите
указания относно реда за установяване на употреба на наркотични вещества или техните
аналози от водачите на МПС с орален тест „... .......“, рег. № …….., издадени от МВР – ГД
„.......“. Тестът е отчел валиден и положителен за наличие на опиати резултат. Този резултат
не е оспорен от подсъдимия както при изготвяне на акта за нарушение, така и при и при
връчване на талота за кръвна проба. Въз основа на горното настоящият въззивен състав
отхвърли възражението на защитата на подсъдимия, като неоснователно.
11
Настоящият въззивен състав не споделя и възражението на защитата, че заповедта на
министъра на вътрешните работи, издадена при 2017г., не е индивидуален административен
акт по смисъла на АПК, а нармативен административен акт по чл. 75 и сл. от АПК, поради
което необнародването й в Държавен вестник поражда нейната нищотност.
Първоинстанционният съд е отговорил мотивирано на това възражение, като изводите му се
споредят напълно и от настоящата инстанция, като не намира за необходимо да ги
преповтаря.
С оглед посоченото, въз основа на така приетите фактически положения, подкрепящи се от
събрания по делото доказателствен материал - гласни и писмени такива, правилен е изводът
на първоинстанционния съд за осъществен от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК от подсъдимия .....С. С.. Безспорно е установено, че
на посочените дата и място подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил ......с рег. №
......., негова собственост, след употреба на наркотично вещество – амфетамин, установен по
надлежния ред с техническо средство ..............с идентификационен номер ...... За
съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е достатъчно деецът да управлява
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква доказване
на неспособност за управление на моторно превозно средство. Законът не е въвел изискване
за установяване степента на въздействие на наркотичните вещества върху водачите,
доколкото с факта на тяхната употреба вече се презюмира и неблагоприятното им влияние
върху способността на водача да управлява МПС. От субективна страна подсъдимият С. е
извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията
му. Същият е съзнавал, че управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични
вещества, което води до нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки
това е предприел действия по управление на МПС. По този начин, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си, той е предвиждал и настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Утвърдено е в
наказателноправната теория, че прекият умисъл е единствено възможна форма на вина при
съставите на просто извършване (вж. Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н.д. № 912/2004 г.,
II н.о. на ВКС).
Военно-апелативният съд намира, че първостепенният съд е индивидуализирал правилно и в
съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимия ..... С. С.. Настоящата
инстанция се присъединява към изведените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на което основният съд резонно е преценил, че в настоящия
случай не може да намери приложение чл. 55, ал. 1 от НК. С оглед на което основателно е
определил наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като за
наказанието „лишаване от свобода“ е определил наказание в размер на една година, а по
отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ правилно го е
индивидуализирал като е определил 500.00 лева, след като е съобразил имотното му съС.ие.
Изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ съдът е отложил на основание чл. 66 от
НК за срок от три години, като е приел, че не е необходимо същият да го изтърпи
12
ефективно. Съдът е наложил и кумулативното наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години години, мотивирайки се, че този срок е необходим за
превъзпитаване на дееца предвид данните от приложената по делото справка за нарушител
по ЗДвП, за това, че подсъдимият има издадени 8 бр. актове за установяване на
административни нарушения, 8 бр. наказателни постановления и 5 бр. фишове, а
извършеното деяние е израз на незачитене на установения правов ред в страната. Следва да
се посочи, че този размер на наказанието е съобразен с нормата на чл. 49, ал. 2 и, ал. 3 от НК
и на т. 6 от Постановление № 1 от 17.01.1983 г.по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на Върховния
съд. Наказанията, наложени от първата инстанция, се явяват справедливи, съответни на
обществената опасност на деянието и дееца и съобразени с целите на чл. 36 НК.
Законосъобразно е постановено вещественото доказателство по делото - ..... „.......“, ….. с
идентификационен № ……, да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на
присъдата в законна сила. Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор
и във връзка с направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на първоинстанционния
съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Военно-
апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/29.04.2022 година по НОХД № 58/2021 година по описа на
Военен съд – П..
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13