РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 7624 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника му –
юриск. Л.Ч., с надлежно учрдена представителна власт по делото, срещу Решение №
330533 от 05.02.2018 г., постановено по гр. дело № 9432/2017 г. по описа на
СРС, 128 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу Р.В.Ц. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 15.71 лв., представляваща 1/4 от стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. за
абонатен № 054688, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
16.02.2017 г. до окончателното плащане на дължимото и на сумата от 3.75 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от
14.09.2014 г. до 18.01.2017 г.
Решението в частта, с която предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу В.В.Ц. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били уважени не е обжалвано от ответника и е
влязло в законна сила.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа,
че е неправилен извода на СРС, че претендираните вземания по отношение на
ответника Ц. са погасени по давност. Сочи, че в чл. 32, ал. 1 от ОУ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми, а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода. Изтъква,
че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. продавачът издава една обща фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, като едва след
изтичане на срока по чл. 33, ал. 4 от ОУ се начислява лихва, поради което и в
конкретния случай вземанията спрямо длъжника Ц. не са погасени по давност.
Моли съда да уважи жалбата и отмени
решението в обжалваната част като уважи предявените и срещу Р.Ц. искове.
Въззиваемият - Р.В.Ц., чрез особения си представител –
адв. Л.С. е подала отговор на жалбата, с която оспорва същата. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Въззиваемият - В.В.Ц.
не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1 и 2 от ОУ, приети
като писмено доказателство по делото, падежът на задължението настъпва след
публикуването му на интернет страницата на ищцовото дружество. По делото не се
представени доказателства за момента на настъпване на това условие, поради
което е обоснован извода на СРС, че следва да се приеме, че публикацията е
извършена в деня на издаване на фактурите. В конкретния случай последната
дължима фактура е от 30.09.2013 г.,
видно от представеното съобщение към фактура № ********** от поради което 30-дневния срок за доброволно
плащане е изтекъл на 30.10.2013 г. От
този момент е започнала да тече погасителна давност, като с оглед характера на
задължението като периодично съгласно задължителните за органите на съдебната
власт тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от
18.05.2012 г., която е изтекла преди
подаване на исковата молба, а именно - на 30.10.2016 г. Имайки предвид, че исковата молба е
подадена на 15.02.2017 г., то както главното, така и акцесорното вземане са
били погасени поради изтекла давност.
Доколкото във въззивната жалба липсват
други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението и същото следва да се потвърди в обжалваната
част.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 330533
от 05.02.2018 г., постановено по гр. дело № 9432/2017
г. по описа на СРС, 128 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: