РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500223 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е решение № 204/16.12.21г.на РС-*****,1-ви гр.с.,постановено по гр.д.№
2302/21г.,в частта му,с която е изменен размера на издръжката,която В. Т. СТ.,ЕГН-
********** заплаща на К. В. СТ.,ЕГН-***** чрез нейната майка и законен представител СТ.
К. К.,ЕГН-********** по силата на споразумение,одобрено със съдебно решение №
129/05.05.17г.по гр.д.№ 2035/16г.по описа на АРС,като е увеличен същия от 120лв.на
230лв.месечно,считано от 26.10.21г.-датата на подаване на исковата молба,до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Жалбоподателят В. Т. СТ. чрез пълномощника си адв.В.Р. счита обжалваното
решение за неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано в атакуваната му част по изложени във
въззивната жалба съображения и иска неговата отмяна за размера на издръжката над
180лв.до присъдения размер от 230лв.Претендира разноски.
Въззиваемата страна- К. В. СТ. чрез нейната майка и законен представител СТ. К. К.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,за което се излагат
съображения в писмен отговор.Претендират се разноски за въззивната инстанция.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
1
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана да обжалва решението страна и
е процесуално допустима,а разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно,а и се установява от представените писмени доказателства,че
малолетната К. В. СТ. е дъщеря на ответника,както и че със споразумение,одобрено със
съдебно решение № 129/05.05.17г.по гр.д.№ 2035/16г.по описа на АРС е прекратен бракът
между ответника и СТ. К. К.,упражняването на родителските права по отношение на детето
К. В. СТ. е предоставено на майката и е задължен ответникът да заплаща в полза на детето
издръжка в размер на 120лв.месечно.
По делото са представени писмени доказателства относно доходите на родителите и
имотното им състояние,както и амбулаторен лист за твърдяното влошено здравословно
състояние на ответника-хипертония.
Разпитани са двама свидетели-свидетелят на ищцовата страна И. Г.,леля на ищцата и
сестра на СТ. К. К. ,и свидетелят на ответника К. Ч.,негова майка.
Свидетелката Г. излага впечатления относно полаганите грижи за
детето,включително купуване на дрехи и обувки от ответника,предоставяне на хранителни
продукти от собствения на ответника хранителен магазин,както и относно получаваните от
майката на детето доходи.Св.Ч. дава показания за продажбата на жилище,собственост на
ответника,за предоставяните на детето на подаръци,дрехи,както и на пари,за материалните
възможности на ответника.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства АРС е приел иска за
доказан до размер от 230лв. и го е отхвърлил за разликата до претендирания такъв от
300лв.Разгледал е доходите на ответника,като е установил,че същият е в трудоспособна
възраст и не страда от заболяване,което да му пречи да работи и да получава
възнаграждение за труда си.Приел е също,че не е доказан размерът на получаваните от
ответника доходи,като в тази връзка е коментирал представеното удостоверение за
осигурителния му доход и факта,че упражнява търг.дейност и е намерил,че С. е в състояние
да реализира доход в размер на средната за страната работна заплата.
Не е обсъждал какви са доходите на майката на ищцата,като е приел,че доходите и
имущественото й състояние са ирелевантни,доколкото съгл.чл.142,ал.1 от СК важни за
определяне на издръжката били възможностите на лицето,което я дължи.
Този извод не се споделя от настоящият въззивен състав.Съгл.цитираният чл.142,ал.1
от СК действително размерът на издръжката се определя от две условия-нуждите на
лицето,което има право на издръжка,и възможностите на лицето,което е дължи.В този
смисъл предвид изминалите четири години от присъждането на предходния размер на
издръжката безспорно нуждите на малолетната К.,която в момента е на 9 години,са
нараснали.Най-малкото детето е започнало да посещава училище,което изисква по-високи
разходи,свързани с образованието му.Независимо,че учебниците са безплатни,както
възразява ответника,средствата за осигуряване на нормална подготовка за училище далеч не
2
се изчерпва само с тях.Необходими са средства за допълнителни учебни помагала към
учебниците,които не са безплатни,други учебни пособия-моливи,тетрадки,раници,анцузи и
мн.др.На детето са необходими и джобни,когато посещава присъствено учебните занятия;
като всяко дете все още има нужда от играчки,същевременно има необходимост от
закупуването на дрехи и обувки,които предвид бързото израстване в тази възраст може да
се сменят за всеки сезон.Ноторно известно е също така,че за този период е налице
значително увеличаване на цените на всички стоки и услуги.Ето защо правилни са изводите
на първостепенния съд,че за изминалия период са нараснали нуждите на ищцата.
Другият важен фактор са възможностите на лицето,което дължи издръжката според
формулировката на чл.142,ал.1 от СК.Районният съд неправилно интерпретира тази
разпоредба,като приема,че се имат предвид само възможностите на родителя,който дължи
издръжка по силата на съдебен акт.Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца обаче се
дължи и от двамата родители (чл.143,ал.2 от СК),а това означава,че съдът е длъжен да
изследва възможностите и на двамата родители да дават издръжка на детето си,техните
доходи и имуществено състояние,като се съобрази кой от двамата родители упражнява
родителските права и съответно върху когото лежи по-голямата тежест по непосредственото
отглеждане на детето.В този смисъл доходите и имущественото състояние на майката на
ищцата не са ирелевантни за делото,както неправилно е приел АРС и настоящата инстанция
намира,че те следва да се обсъдят.
От събраните писмени и гласни доказателства (показанията на св.Г.) е видно,че към
момента С.К. не работи,а е в процес на търсене на работа,има висше образование,няма
собствено жилище,живее с К. в гр.***** под наем и заплаща месечно 200лв.за
наем.Представеният договор за наем обаче е сключен на 11.05.19г.със срок на действие-една
година и изрична клауза,предвиждаща удължаване на срока само с изричното писмено
съгласие на двете страни.Такова не е представено.Въпреки това настоящата инстанция
приема,че към момента С.К. продължава да живее под наем в същото жилище предвид
показанията на свидетелката Г.,нейна сестра,която посочва адреса на жилището в
гр.*****.Въпреки близката родствена връзка на свидетелката с ищцата и нейната
майка,въззивния съд кредитира показанията на същата,тъй като те почиват на нейни преки
впечатления и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства
Майката на ищцата живее под наем,но се намира в работоспособна възраст,здрава
е,има висше образование и може да реализира доходи в размер около средната за страната
работна заплата.
Ответникът също твърди,че живее под наем.По делото е представен нотариален
акт,от който е видно,че след образуването на делото пред АРС той е продал собствения си
имот,който може да се използва за жилище-ателие от 72 кв.м.Ответникът обаче сам се е
поставил в това положение,още повече,че се е разпоредил с имота си след предявяването на
исковата молба.Съдът не кредитира показанията на неговата майка,св.Ч.,че се наложила
продажбата на имота,за да вземе тя парите,защото й трябвали.Свидетелката не конкретизира
каква е причината,наложила продажбата на имота,(което е наложило синът й да живее на
3
квартира) и предаването на парите от продажбата на нея,а и тя е заинтересована от изхода на
делото и показанията й в тази им част не се подкрепят от други доказателства.Дори и да се
приеме,че към момента ответникът живее на квартира при месечен наем от 325лв.съобразно
представения договор за наем от 01.12.21г.,то следва да се има предвид,че той живее на
семейни начала с приятелката си и тя също следва да поеме половината от разходите по
наема.
В.С. осъществява търговска дейност и има магазин за хранителни стоки,за който св.Ч.
твърди,че е малък,не се намира на главна улица и не е много оборотен,а в него работят две
продавачки.Според св.Г. обаче,която е посетила веднъж магазина,същият е голям и
зареден.Представено е от ответника удостоверение за осигурителен доход,което съдът не
приема като доказателство за реалните доходи на ответника,тъй като е ноторно известно,че
доходите се декларират с оглед осигурителния минимум.Предвид факта,че ответникът има
магазин с персонал,(макар и от двама човека),който е зареден и функционира добре,следва
да се приеме,че от търговската си дейност бащата може да реализира доходи поне в размера
на средната за страната работна заплата.Следва да се отчете и обстоятелството,че
ответникът също така купува на детето си облекло и обувки,дава му пари в размери от 20 до
50лв.(св.показания и на двете свидетелки),но само по определени поводи-за рождени дни и
празници.
Съдът не приема за основателен доводът в жалбата,че ответникът бил с влошено
здравословно състояние,за което представил доказателства,но те не били обсъдени от
съда.По делото е представен единствено един амбулаторен лист с дата след завеждане на
исковата молба,от който е видно,че на ответника е поставена диагноза хипертония-
заболяване,което е често срещано и в повечето случаи не е пречка за полагане на труд.Още
повече не се установява хипертонията на ответника да е тежка и да представлява сериозна
пречка да осъществява трудовата си дейност.И двамата родители нямат задължения към
други низходящи.
При тези данни настоящата инстанция намира за правилни изводите,до които е
стигнал първоинстанционния съд.За издръжката на детето К. са необходими
400лв.месечно,от които по-голямата част в размер на 230лв.следва да се поеме от
ответника,а по-малката част в размер на 170лв.-от майката наред с непосредствените грижи
по отглеждането на детето.
Предвид изложеното дотук първоинстанционното решение следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна за настоящата
инстанция.Същите са претендирани за адв.възнаграждение в размер на 300лв.съобразно
представен ДПЗС и следва да се уважат за този размер.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204/16.12.21г.на РС-*****,1-ви гр.с.,постановено по
гр.д.№ 2302/21г.,в частта му,с която е изменен размера на издръжката,която В. Т. СТ.,ЕГН-
********** заплаща на К. В. СТ.,ЕГН-***** чрез нейната майка и законен представител СТ.
К. К.,ЕГН-********** по силата на споразумение,одобрено със съдебно решение №
129/05.05.17г.по гр.д.№ 2035/16г.по описа на АРС,като е увеличен същия от 120лв.на
230лв.месечно,считано от 26.10.21г.-датата на подаване на исковата молба,до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА В. Т. СТ.,ЕГН-********** да заплати на К. В. СТ.,ЕГН-***** чрез
нейната майка и законен представител СТ. К. К.,ЕГН-********** сумата от 300
(триста)лв.разноски за адв.възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5