Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216
гр. Ботевград, 19.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1639 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от И.М.К., ведно с уточняваща молба,
чрез пълномощник адв. Б.М. от САК, срещу „А.“ ЕООД е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ, за сумата от 1069,18
лв. – неизплатени трудови възнаграждения, „кешови плащания“ и купони за храна за
периода от м. януари 2013 г. до м. март 2014 г. както и законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество по силата на Трудов договор от 01.05.2010 г. Брутното му
възнаграждение възлизало на 450 лв., от които 371,90 лв. – основно
възнаграждение, допълнително възнаграждение за продължителна работа 78,10 лв.
(21 %), което всяка година се увеличавало с 1 %, друго допълнително възнаграждение,
наричано в дружеството „кешово“. Работодателят изплащал възнагражденията на
служителите си със закъснение и на части. Една част получавали от касиер, като
се подписвали в съответната ведомост, а останалата – кешовите плащания – от
счетоводител, като тези плащания се отразявали в друга ведомост. Трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от 02.10.2014 г. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът
продължил да получава частични плащания от бившия си работодател, които били
дължими за предишни периоди.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е
подал отговор в законоустановения срок. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни поради недоказаност. Прави възражение за погасяване по давност на
задълженията. Претендира и разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът заявява, че
поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се
представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От представения Трудов договор № 120/01.05.2009 г. се
установява, че ищецът И.К. е бил назначен в ответното дружество „А.“ ЕООД на
длъжност „Художник – десенатор, пом. печат“. В договора е уговорено брутно
трудово възнаграждение в размер на 450 лв., включващо: 371,90 лв. – основно
месечно възнаграждение, както и допълнително възнаграждение за продължителна
работа, което за всяка следваща пълна година трудов стаж се увеличава с 1%.
Съгласно Заповед изх. № 24 от 02.10.2014 г. на управителя
на „А.“ ЕООД, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т.1 КТ, считано от 02.10.2014 г. Отразеното в заповедта кореспондира
с извършените вписвания в трудовата книжка на ищеца.
Представена е и покана от ищеца и други служители до
ответното дружество, която съдът не обсъжда в подробности, тъй като същата не е
подписана от лицата, сочени за нейни издатели, т. е. дори не може да се направи
извод за наличие на волеизявление. На следващо място няма доказателства, че
поканата е получена от работодателя, тъй като от приложените известия за
доставяне е невъзможно да се установи какъв точно документ е връчен със
съответната пратка.
Свидетелят С.В., бивш счетоводител в ответното
дружество, посочва, че заплатите на служителите се изплащали, като за това се
издавали разходни касови ордери. Заявява, че не си спомня дали след напускането
на ищеца към същия са извършвани плащания от работодателя.
Свидетелят Н. Х. също излага пред съда, че при
получаване на заплатите си служителите се подписвали на касов ордер. Полагали
подпис и в тетрадка, която се водела от св. С.В.. Служителите освен заплатите,
уговорени по договор, получавали и суми, които не били уговорени в трудовия
договор, известни сред тях като „кешови плащания“. Едната сума получавали от
касиер, а другата от главния счетоводител. Самите служители се обърквали за кой
период им се плаща или дали това е възнаграждението им по договор. Дължимото
месечно възнаграждение им се плащало частично и със закъснение. До 2017 г.
работодателят им изплащал дребни суми. Конкретно за ищеца св. Н. Х. не знае
какви суми му се дължат, дали са му изплащани макар и частично някакви
възнаграждения след прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В. и Х. ,
тъй като същите не са вътрешно – противоречиви и не се опровергават взаимно.
Според заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, документите
за плащанията в брой, известни сред служителите като „кешови“, както и
документите за купони за храна, не са предоставени с обяснението, че са
унищожени. В счетоводството на ответника „А.“ ЕООД фигурира сума за плащане към
ищеца в размер на 355,70 лв. - нетно възнаграждение за м. 08.2014 г. В
счетоводните книги фигурира и задължение на „А. Х.“ ЕООД в размер на 366,39 лв.
за м. 07.2015 г. Вещото лице пояснява, че поради липсата на множество документи
не може да се направи преценка за редовно водене на счетоводни книги от страна
на ответника. Съдът се доверява на експертното заключение като аргументирано и
обективно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищецът следва да докаже, че е работил по трудово
правоотношение при ответника за процесния период; дължимост, размер и период на
претендираните трудови възнаграждения и др. плащания.
Извън съмнение е фактът, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, което се доказва от представения трудов
договор, а и не се оспорва изрично от ответника.
Доказано е също, че трудовото правоотношение на ищеца
с ответника е прекратено със заповед на работодателя, считано от 02.10.2014 г.
Ищецът претендира обща сума за неизплатени трудови
възнаграждения, „кешови плащания“ и купони за храна. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) в чл. 15 предвижда включване на
различни допълнителни трудови възнаграждения в брутното трудово възнаграждение.
Включват се и всички предвидими и сигурни плащания, определени в колективен
трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор (в този смисъл Решение №
23/16.02.2016 г. по гр. д. № 1407/2015 г. по описа на ВКС, III г.о.). В същото
решение се приема, че ваучерите за храна представляват специфична добавка към
трудовото възнаграждение и се дължат на основание чл. 269, ал. 2 КТ. В
конкретния случай от събраните доказателства не се установява, някакви
допълнителни възнаграждения извън това за продължителна работа, да са уговаряни
в КТД или вътрешни правила. Независимо от това, от показанията на св. Н. Х. се
доказва фактът, че служителите в ответното дружество са получавали допълнителни
възнаграждения („кешови плащания“). Поради изложеното и предвид нередовно
воденото от ответника счетоводство, за вещото лице по ССчЕ и за съда е
невъзможно да установи по пера какви точно компоненти и в какъв размер се
включват в неизплатените брутни трудови възнаграждения на ищеца.
Решаващо за изхода на спора е обстоятелството, че ответникът
е направил изрично възражение за погасяване на вземанията по давност, което
съдът намира за основателно. Ищецът претендира вземания от 2013 г. и 2014 г.
Тези вземания са за трудови възнаграждения и същите се погасяват с кратката
3-годишна давност, предвидена в чл. 111 ЗЗД. Исковата молба е предявена едва
през 2018 г., когато процесните вземания вече са били погасени по давност. Тук
е мястото да се отбележи, че давността се прекъсва единствено по съдебен ред –
с подаване на иск или заявяване на възражение в рамките на образувано
съдопроизводство. В исковата молба се твърди, че са получавани частични
плащания, но дори това да е така, същите не прекъсват давността (в същия смисъл
е Решение № 87/2407.2015 г. по д. № 1171/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.).
Принцип в правото е, че се дължи изцяло и в срок. След като ищецът не е
получавал дължимото изцяло, следвало е същият да прояви активност и да потърси
своевременно вземанията си. Институтът на погасителната давност е въведен от
законодателя именно, за да стимулира кредиторите да предприемат действия по
събиране на вземането си, респ. тяхното бездействие влече негативни законови
последици, а именно отпадането на притезателния характер на вземанията им (т.е.
отпадането на възможността да бъдат принудително удовлетворени при направено
възражение за изтекла погасителна давност).
С оглед изложеното, предявеният иск следва да се
отхвърли.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника има право на разноски на производството. Последният обаче не са
представили доказателства за сторени съдебно – деловодни разноски, поради което
разноски не следва да му се присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно
основание чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 КТ от И.М.К. с ЕГН: **********,***
срещу „А.“ ЕООД с ЕИК: *********за сумата от 1069,18 лв. (хиляда шестдесет и
девет лева и осемнадесет стотинки), представляваща неизплатени трудови
възнаграждения, „кешови плащания“ и купони за храна за периода от м. януари
2013 г. до м. март 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г.
– датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :