Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

29.07.2019 г.

 

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 17 юли

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1246 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на С.П.Т., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 18-0938-003430 от 16.07.2017 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП;  чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на С.П.Т., глоба в размер на 100 лв. и глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира допълнителни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 18-0938-003430 от 16.07.2017 г. е издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт № 3430 от 04.07.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

На 04.07.2018 г. около 21:00 часа в гр. Плевен, кръстовище ул. „***“ и ул. „***“ в посока „***“, управлява лек автомобил „***, с рег. № ***, като преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Не представя контролен талон към СУМПС.

-         Нарушение на чл. 6, т. 1  от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против нея.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител Ц.Ц. и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е нарушила посочените в АУАН и НП разпоредби.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Ц.Н.Ц. и Д.И.А., като обективни, последователни и логически свързани. Липсват данни, които да навеждат на съмнения за предубеденост или преднамереност на двамата по отношение на жалбоподателката С.П.Т.. И двамата са били очевидци на деянието, намирали са се непосредствено зад автомобила управляван от жалбоподателката, имали са възможност и са възприели изцяло случващото се пред тях.

Съдът намира, че констатациите отразени от актосъставителя Ц.Н.Ц. в съставения на жалбоподателката АУАН убедително са защитени при разпита на двамата свидетели очевидци в хода на съдебното следствие, като всеки от тях, имайки ясен спомен от конкретната пътна ситуация, детайлно излага релевантните за случая обстоятелства.

Както се посочи по-горе в изложението, двамата полицейски служители са се намирали в непосредствена близост, като втори по ред зад автомобила на жалбоподателката и са категорични, че жалбоподателката С.П.Т. е преминала през кръстовището на светещ червен сигнал на светофарната уредба.

Показанията на двамата свидетели отразяват едни и същи, лично и еднозначно възприети от тях обстоятелства.

Не на последно място, показанията им кореспондират изцяло и с писмените доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра изцяло и ги приема за логични, обективни и добросъвестно дадени.

Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП гласи, че:

„Участниците в движението:

1.Съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. т.е., че жалбоподателката С.П.Т. е преминал на червен сигнал на светофара, което обстоятелство съдът го счита за доказано.

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи, че действително жалбоподателката е осъществила вмененото й административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, като съгласно  чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказанието е глоба в размер на 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Според чл. 30, ал.1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено значение.

В чл. 31, ал.7 от ППЗДвП е определено значението на светлините подавани от светофарите.

Значението на червената светлина е императивно и еднозначно определено и означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

 При разглежданата хипотеза жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на нарушението по  чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като не е се съобразила със забранителен сигнал на светофара и е навлязла в зоната му на действие.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като такъв е била запозната и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият й по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, да съобразява своетo поведение със светлинните сигнали, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.

С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката.

Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на  чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск, като неспазването на правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП :

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП се наказва с глоба от 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП казва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

От обективна страна,  е налице още едно административно нарушение.

При извършената проверка от страна на свидетелите Ц.Н.Ц. и Д.И.А. по повод преминаването на жалбоподателката на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ на червен сигнал, са установили, че последната  не носи  контролния талон от СУМПС.

Предвид тези съображения, съдът приема, че е налице осъществено изпълнителното деяние, обуславящо привличането към отговорност по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 във вр. с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От субективна страна, съдът счита, че жалбоподателката С.П.Т. е била наясно със задължението, произтичащо от Закона за движение по пътищата, като е съзнавала противоправния характер на деянието си. Тъй като съдът визира формално нарушение, за съставомерността на деянието не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0938-003430 от 16.07.2017 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП;  чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на С.П.Т., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 100 лв. и глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: