Р Е Ш Е Н И Е
№ 1/3.1.2019г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:ДИМО
ДИМОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
С участието
на прокурор
Светослав Стойнов
И секретаря Десислава Вълчева
като разгледа
докладваното от съдията Гайдаров
ВЧНД №1448 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на въззивното производство е Решение №
2094/10.12. 2018г. по ЧНД № 5210/2018 г. на ВРС, с което освидетелстваното лице К.Ц.И. ЕГН ********** е настанено за задължително лечение
при стационарна форма за срок от десет дни в МБАЛ „Св.Марина“- Варна трета
психиатрична клиника.
Като лице за изразяване на информационно съгласие за лечението е определено-лице
определено от Общинска
служба здравеопазване към Община Варна, на основание разпоредбата на чл. 162,
ал. 3 от Закона за здравето.
Решението
се обжалва от освидетелстваното лице К.Ц.И.. По същество в жалбата се сочи, че
решението на районния съд в гр. Варна е незаконосъобразно, неправилно. Счита се
че при представените доказателства не се установява че същия представлява
опасност за околните или за собственото си здраве. Моли се за отмяна на
решението и прекратяване на производството.
В съдебно заседание прокурорът моли да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд, тъй като са налице критериите
по ЗЗ за настаняване за лечение, като съществува опасност за служителите на
дома за настаняване на стари хора „Гергана“.
Процесуалният
представител на И. адв.А.Д. поддържа жалбата, като изтъква, че решението на
съда е било взето единствено въз основа на свидетелките показания на служители
на дома за стари хора, които са в
служебна зависимост от ръководството на дома.
Жалбоподателят
счита, че не е психично болен. Намира, че производството срещу него е
инициирано по повод негови действия, насочени към защита на интересите му и
човешките му права. Подчертава, че в рода си няма психично заболяване и никога
не е бил психично болен и не се е
лекувал от такова заболяване. Счита, че делото е „съшито с бели конци“. Моли за
отмяна на решението на ВРС.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Решението на Варненския районен съд е
правилно и законосъобразно. Налице са критериите по смисъла на чл. 155 от
Закона за здравето за настаняване на освидетелстваното лице на стационарно
лечение. От заключението на съдебно – психиатричната експертиза с психологично
изследване е видно, че е налице медицинския критерий по смисъла на чл. 146,
ал.1, т. 1 от ЗЗ, освидетелстваното лице страда от Органично разстройство на
настроението и вредна употреба на алкохол, което заболяване попада в кръга на тези
предвидени в нормата на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ.
В
съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице д-р Крумова пояснява, че това е психично заболяване в
тесния смисъл на това понятие. Към момента на освидетелстването на лицето се
установява че същия няма съзнание за болест и не е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си. Въз основа на гореизложените съображения,
вещото лице обобщава, че е налице медицинския критерий за приложение на
задължителни медицински мерки, съгласно чл. 157 от Закона за здравето. Освен
това според д-р Крумова липсва критичност на И. към заболяването му, което е
основание за провеждане на лечение в стационар.Отказа на лицето да провежда
адекватно лечение води до увреждане на
здравето му. Ако адекватно лечение не се предприеме това ще доведе до
задълбочаване на проявите на психоза и увеличаване на опасността както за здравето
на освидетелствания И. така и за околните. Този извод на вещото лице се споделя
и от непосредствените впечатления на въззивния съд от поведението на лицето в
с.з., където същото показва липса на критичност към заболяването си и липса на
желание да провежда лечение.
Настоящият състав на съда счита, че е налице
и социалният критерий.Видно от заключението на съдебно – медицинската
експертиза и от приобщените по делото доказателства е, че К.И. с поведението си застрашава собственото
си здраве и живота си, след като не предприема лечение и с поведението си проявява
вербална агресия към служителките в дома за стари хора „Гергана“, където е
настанен и живее.
По тези фактически данни могат да бъдат
направени категоричните изводи – К.И. не осъзнава заболяването си и не полага
самостоятелни усилия за провеждане на адекватно лечение. Последиците от това са
на първо място задълбочаване на заболяването
и на второ място обуславя опасност за него и за персонала и обитателите
на старческия дом и разкрива потенциален риск от попадане в конфликтни ситуации
и извършване на престъпление.
По тезата и доводите в жалбата на
освидетелстваното лице: Че не страда от психично заболяване и че не са събрани
доказателства, както за заболяването така също и за негово противоправно
поведение.
От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява че И. страда от психично заболяване което е от
кръга на заболяванията предвидени в чл.146 ал.1 т.1 от Закона за Здравето. Освен
това от СПЕ и разпитаните свидетели- служители на старческия дом е видно, че е
налице и опасност от влошаване на здравословното състояние без провеждането на
адекватно лечение и опасност И. да извърши противоправни действия опасни както
за него така и за околните.Тезата и доводите в жалбата са проява на защитна
позиция на лицето и противоречат на събраните и приети от ВРС
доказателства.Същите само подкрепят изводите на решаващия съд относно
необходимостта от принудително лечение.
Предвид заключението на съдебно-медицинската
експертиза правилно съставът на ВРС е приел, че освидетелстваният не може сам
да дава информирано съгласие по смисъла на чл.162 ал.2 от ЗЗ, поради което
следва да се определи лице по смисъла на чл.162 ал.3 от ЗЗ.
По
изложените съображения и предвид липсата на служебно установени основания за
отмяна или изменение на решението и на основание чл. 163 ал. 1 от ЗЗ вр. чл.
334 т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2094/10.12. 2018г. по ЧНД
№ 5210/2018 г. по описа на ВРС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: