Определение по дело №744/2019 на Окръжен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 901                                08.11.2019 г.                                     Хасково

 

             Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в закрито заседание на осми ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА

                                                                            ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Георгиев   в. ч. гр. д. №744 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по частна жалба на  Дирекция „Миграция“ – МВР - София.

Обжалва се Определение № 842/09.09.2019 година, постановено по гр.д. № 868/2019 година по описа на РС-Свиленград, с което е оставено без уважение възражението на ответника в първоинстанционното производство Дирекция „Миграция“ – МВР - София за неподсъдност на иска на РС-Свиленград и искането му за изпращане на делото по правилата за местна компетентност на РС-София.

    Жалбоподателят внася оплаквания за неправилност на обжалваното определение, изразяваща се в неговата незаконосъобразност. Твърди, че специалните домове за временно настаняване на чужденци не са самостоятелни териториални звена или поделения и няма основание за приложение на правилото по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Настоява, че предвид нормата на чл. 105 ГПК местно компетентен да разгледа иска е РС София, в района на който е седалището на ответника.  С тези доводи моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и изпрати делото на РС София за разглеждането му по компетентност.

 В срок е постъпил отговор от ответната по жалбата страна за неосноватеблност на частната жалба

    Съдът, като се запозна материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

      Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

      Производството по  гр.д. № 868/2019 година по описа на РС-Свиленград е образувано по искова молба, подадена Н.В.К. против Дирекция „Миграция” към МВР – София. С ИМ са предявени обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за заплащане на извънреден труд,получен след преобразуване на нощен в дневен труд и мораторана лихва. 

      В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Дирекция „Миграция” към МВР - София, с който ответникът е въвел възражение за неподсъдност на спора пред РС Свиленград и е направил искане на основание чл. 105 ГПК делото да бъде изпратено по компетентност на РС София, в района на който е седалището му.

    С атакуваното определение РС-Свиленград е оставил без уважение възражението на Дирекция „Миграция” към МВР за неподсъдност на спора пред РС Свиленград, като е приел, че ищецът е полагал труд в  *** при дирекция „Миграция“, поради което на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е компетентен да разгледа спора.

   Контролиращата инстанция намира така постановеното определение за правилно и законросъоъбразно.

  Правният статут на служителите на Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР, според който те са три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР, където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно по реда на ГПК.

Общото правило, уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който постановява, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От него законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл. 188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, като предявят иска и по мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като това би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по трудово и служебно правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и същи права.

Поради това, като е приел, че искът е подсъден на РС Свиленград, в района на който се намира ***, където ищецът полага труд, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

 С оглед изхода на спора и заявеното искане от адв.С.,процесуален представител на Д.К. за присъждане на адвокатско възнаграждение 180лв. Съобразно договор за правна защита и съдействие от 23.10.2019г. жалбпоподателят следва да заплати сторените разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Потвърждава Определение № 842/26.08.2019 година. по гр. д. № 868/2019 година по описа на Районен съд  Свиленград.

  Осъжда Дирекция „Миграция“ – МВР – София да заплати на Н.В.К. разноски по делото в размер на 180лв.

          Определението не подлежи на обжалване.                

 

            Председател:                                       Членове:1/

 

 

                                                                                                2/