РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. гр. Хасково, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20205640101920 по описа за 2020 година
Предявен е от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес **********, адв.Н. А.
Ш., против ИВ. Д. Д. с ЕГН:********** от **********, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 07.06.2016г. сключил с ответника договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**********, по който останали неизпълнени задължения
в размер на 59,88лв. Вследствие неизпълнението и съгласно спогодбата между
“Теленор“ и КЗП мобилният оператор начислил неустойка в размер на 96,59лв. На
същата дата – 07.06.2016г. на ответника било предоставено и устройство, за което
останала дължима сума от 18,86лв.
На 25.06.2016г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**********, по който ответницата не изпълнила задълженията си
в общ размер на 53,96лв. Вследствие неизпълнението и съгласно спогодбата между
“Теленор“ и КЗП мобилният оператор начислил неустойка в размер на 104,50лв. На
същата дата – 25.06.2016г. на ответника било предоставено за временно и възмездно
ползване и устройство на лизинг, по който договор останала дължима сума от 46,57лв.
Вследствие неизпълнението по договора с предпочетен номер +**********
ответницата дължала сумата от 17,69лв.
На 17.09.2016г. между страните бил сключен договор за фиксирани услуги с
предпочетен номер +**********, по който останали неизпълнени задължения в общ
размер на 13,75лв. Вследствие неизпълнението и съгласно спогодбата между
“Теленор“ и КЗП мобилният оператор начислил неустойка в размер на 9,96лв.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в подробно описаните в
исковата молба фактури.
1
На 09.05.2017г. между страните било сключено допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, по което ответницата не
изпълнила задълженията си в общ размер на 15,19лв. Вследствие неизпълнението и
съгласно спогодбата между “Теленор“ и КЗП мобилният оператор начислил неустойка
в размер на 133,43лв.
На 07.07.2017г. между страните било сключено допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, по което ответницата не
изпълнила задълженията си в общ размер на 8,99лв. Вследствие неизпълнението и
съгласно спогодбата между “Теленор“ и КЗП мобилният оператор начислил неустойка
в размер на 36,45лв.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в подробно описаните в
исковата молба фактури.
С оглед гореизложеното на 02.03.2020г. дружеството подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
ответника, по което било образувано ч.гр.д.№568/2020г. по описа на РС-Хасково и
издадена заповед. Във връзка с връчване на издадената заповед за изпълнение на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК ищцовото дружество предявява
настоящия иск за установяване на вземане срещу ответника. Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца суми в общ размер на 615,82лв., представляващи
неплатени месечни абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по горецитираните договори, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира присъждане
на разноски по настоящото и заповедното производство. Посочва банкова сметка, по
който да се заплатят присъдените суми.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител
мл.адв.Ант. Д. Д. не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява
назначеният на ответника особен представител и заявява, че предявеният иск е
допустим и основателен. От представените по делото доказателства ставало ясно, че
ответницата е сключила съответните договори, посочени от ищеца. Предоставено й
било също така мобилно устройство на преференциална цена, получила допълнително
мобилно устройство, което да заплати на съответните месечни лизингови вноски.
Подписала и допълнителни споразумения с мобилния оператор, които съответно не
изпълнила. Поради неплащане на месечните абонаментни такси, ответницата дължала
също така и неустойка за неизпълнение на поетите задължения, дължала също и
заплащане на незаплатените месечни лизингови вноски. С оглед на това, според
особения представител, ответницата дължи процесната сума от 615,82лв. на мобилния
оператор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№568/2020г.
по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 615,82лв.
– главница, представляваща неизплатени месечни абонаментни такси по договор за
мобилни услуги; неизплатени лизингови вноски и неустойки, ведно със законната
лихва върху главницата от 02.03.2020г. до изплащане на вземането и направените по
делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№240/09.03.2020г. по ч.гр.д.№568/2020г. по описа на съда.
2
Видно от приложените с исковата молба договори за мобилни услуги е, че
същите са сключени между страните на 07.08.2015г.; 25.06.2016г. и на 07.06.2016г. На
25.06.2016г. между страните е сключен и договор за лизинг. На 17.09.2016г. между
страните е сключен договор за фиксирани услуги, а на 09.05.2017г. е подписано
допълнително споразумение към същия договор. На 30.10.2015г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги, а на 07.07.2017г. е подписано допълнително
споразумение към същия договор. Представени са също така издадени от ответника
декларации-съгласие за получени от оператора общи условия, както и издадените
фактури на 18.12.2017г., 18.01.2018г., 15.02.2018г., 18.02.2018г., 18.03.2018г.,
18.04.2018г. и 15.05.2018г. По делото са приложени и самите общи условия на
„Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.92 от
ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в
исковата молба суми, формирани от неизплатени месечни абонаментни такси по
договори за мобилни и фиксирани услуги, дължими и неизплатени лизингови вноски
по договор за лизинг и неустойки за неизпълнение на договорни задължения. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по
чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на
ищеца по силата на съществуващи между тях договорни отношения.
Разгледан по същество иска се явява основателен. От представените договори,
сключени между страните, се установява наличието на облигационни отношения
между тях. Във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по сключените
договори на ответника са издадени фактури за потребените услуги за процесния
период, както и за начислените неустойки за неизпълнение. Именно тези суми се
твърди, че ответникът не е погасил в съответните срокове. Изцяло в тежест на
ответника е да установи извършено плащане на процесните суми. В тази връзка
въпреки дадените указания с доклада ответната страна не представи доказателства, от
които да се установи, че е изплатил дължимите суми. Ето защо, така предявения
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния
размер.
Според назначения на ответника особен представител, търсените в настоящото
производство суми се дължат, тъй като същите не са изплатени, т.е. ответникът не е
изпълнил своите договорни задължения, поради което дължи и претендираните
неустойки за това.
Предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.
3
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца разноските в заповедното производство и в настоящото
производство в общ размер на 910лв., от които 50лв. държавна такса за заповедното и
исковото производство, 200лв. – възнаграждение за особен представител, 660лв. –
адвокатско възнаграждение за двете производства.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ИВ. Д. Д. с ЕГН:********** от
**********, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата общо от 615,82лв. –
главница, от която 59,88 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 18.11.2017г. - 17.02.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********** и неустойка в размер на 96,59 лв., равна на три месечни абонаментни
такси начислени във фактура № **********/18.04.2018г., 18,86 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при
предоставянето му преференциална цена по договор с предпочетен номер
+**********, за което е издадена фактура № **********/18.04.2018г., 53,96 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.11.2017г. -
17.02.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** и 104,50
лв. неустойка в размер на, не по-голяма от три месечни абонаментни такси и начислена
във фактура № **********/18.04.2018г. , 46,57 лв. неплатени лизинговите вноски за
отчетен период 18.11.2017г. - 17.04.2018г. по Договор за лизинг за временно и
възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 Black , към договор с предпочетен
номер +**********, 17,69 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № **********/18.04.2018г.,
13,75 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.11.2017г.
- 17.02.2018г.по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +********** и
9,96 лв. неустойка в размер, не по-голяма от три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/18.04.2018г., 15,19 лв., представляващи
неплатена абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 15.01.2018г. -
14.02.2018г. по сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +********** и неустойка в размер на 133,43 лв., не по-голяма от
три месечни абонаментни такси начислена във фактура № **********/15.05.2018г.,
8,99 лв. представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период 15.01.2018г. -
14.02.2018г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
4
предпочетен номер +********** и неустойка в размер на 36,45 лв., не по-голяма от три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/15.05.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 02.03.2020г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №240/09.03.2020г. по
ч.гр.д.№568/2020г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Д. с ЕГН:********** от **********, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, направените в заповедното и в настоящото производство разноски в
размер общо на 910лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5