Р Е Ш Е Н И Е №
238
ПЛОВДИВ 07.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в откритото заседание на единадесети януари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 147 по описа за 2018 година и констатира
следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове от „Панацея“ ООД ЕИК: *********, Севлиево, ул.
„Гочо Москов“ № 2, със съдебен адрес:*** – адв. Б., против „Шилев Агро“ ЕООД,
ЕИК: *********, гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл.244, вх.В, ет.1, ап.3, и Б.П.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: *** с правна квалификация чл.422 ГПК и чл.92 ЗЗД.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че на 06.11.2017 г. „Шилев Агро“ ЕООД е издало
Запис на заповед за сумата от 51 163 лева с падеж 09.11.2017 г., авалиран на
06.11.2017 г. от Б.Ш.. Задължението не е платено в срок и по ч.гр.дело №
19360/2017 г. на Районен съд – Пловдив е издадена Заповед за изпълнение.
Процесният Запис на заповед е издаден като обезпечение на задължението на „Шилев
Агро“ ЕООД към „Панацея“ ЕООД, обективирано в Спогодба от 06.11.2017 г.
Твърди се, че по
силата на Договори за доставка на семена за посев за 2016 г. и 2017 г. страните
са определили начина на заплащане на обезщетението за забава – по Договор за
доставка на семена за посев за 2016 г. – еднократно оскъпяване от 10 лв на
торба семена след датата на изпълнение на плащането и 1.5% месечна лихва върху
неплатената сума след 15.11.2016 г.; по Договор за доставка на семена за посев
за 2017 г. – еднократно оскъпяване от 10 лв на торба семена след датата на
изпълнение на плащането и 1% месечна лихва върху неплатената сума след
15.11.2017 г.; ответникът дължи обезщетение за забава за неплащането в срок на
главници по фактури, издадени за периода 2016-2017 г. – фактура №
**********/30.03.2016 г. на стойност 22 135 лв., фактура № **********/25.04.2017
г. на стойност 9 100 лв., фактура № **********/25.04.2017 г. на стойност
19 928 лв от момента на доставката до 28.02.2018 г. в размер на
8 593.99 лв.
Иска се да се
постави решение, с което да се признае за установено по отношение на „Панацея“
ООД, че „Шилев агро“ ЕООД и Б.Ш. дължат солидарно на „Панацея“ ООД сумата
51 163 лв, дължима по Запис на заповед от 06.11.2017 г., за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 19360/2017 г. на Районен съд –
Пловдив и да се осъди „Шилев Агро“ ЕООД да заплати сумата 8 593.99 лв –
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 51 163 лв за периода
от съответната доставка до 28.02.2018 г.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който се заявява, че не се оспорва
обстоятелството, че между страните е извършена продажба на стоките, описани във
фактурите, както и че Записът на заповед е издаден като обезпечение на
спогодбата от 06.11.2017 г. Твърди се обаче, че след 06.11.2017 г. страните са
постигнали съгласие относно падежа на задълженията, като са се договорили те да
бъдат платени до 31.12.2018 г.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
наведените от ответниците твърдения за допълнително постигнати между страните
уговорки относно датата на плащане на задълженията; ищецът се позовава
единствено на Спогодба от 06.11.2017 г., в която ответникът „Шилев агро“ ЕООД
се е съгласил на плащане на задълженията до 09.11.2017 г.
Предвид
доказателствата по делото Съдът намира за установено:
По иска с правна квалификация чл.422 ГПК:
От приложеното ч.гр.д.
19360/2017 г. на Районен съд – Пловдив се установява, че е със Заповед за
изпълнение от 07.12.2017 г. е разпоредено „Шилев агро“ ЕООД и Б.Ш. да заплатят
солидарно на „Панацея“ ООД сумата 51 163 лв, дължима по Запис на заповед
от 06.11.2017 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.12.2017 г. до окончателното изплащане.
От приложеното ч.гр.д. 19360/2017 г. на
Районен съд – Пловдив се установява, че с молби вх.№ 52750/31.08.2018 г. и
52751/31.08.2018 г. „Шилев агро“ ЕООД и Б.Ш. са оттеглили подадените възражения
против издадената заповед за изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл.
414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или
срещу част от нея, като в този случай Съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си. Правен интерес от предявяване на иска възниква в
случай на подадено от длъжника възражение в срока по чл.414,ал.2 ГПК.
Възражението съдържа оспорване на вземането, материализирано в заповедта за
изпълнение и препятства влизането на заповедта в сила. Поради това, както е
посочено в т. 10а от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, до момента на оттегляне на
възражението са налице процесуалните предпоставки за съществуването и за
надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.422 ГПК. Възражението е
оттегляемо и при оттеглянето му заповедта за изпълнение влиза в сила и въз
основа на нея се издава изпълнителен лист. В тези случаи кредиторът няма правен
интерес да установява с иск съществуването на вземането си, тъй като заповедта
представлява годно изпълнително основание за принудително събиране на
вземането. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна предпоставка за
предявяване на установителния иск по смисъла на чл.422 ГПК, за която Съдът
следи служебно във всяко положение на делото. Процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента
на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на Съда,
разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК. При наличие на предприето оттегляне на възражението срещу заповедта за
незабавно изпълнение от страна на длъжника, Съдът, разглеждащ установителния
иск, следва да прекрати производството поради отпадане на правния интерес.
Предвид
изложеното Съдът намира, че с оглед изявлението, направено от длъжниците за
оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК, за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, доколкото с
оттеглянето на възражението заповедта за изпълнение влиза в сила, поради което
и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.
Доколкото
оттеглянето на възражението е предприето след подаването на исковата молба, то
следва да се приеме, че върху ответниците ще се възложат разноските, направени
от ищеца във връзка с предявяването на този иск.
По иска с правна квалификация чл.92 ЗЗД:
Със
Спогодба от 06.11.2017 г. „Панацея“ ООД и „Шилев Агро“ ЕООД са се споразумели
за следното: страните се съгласяват, че общият размер на задължението на „Шилев
Агро“ ЕООД е в размер от 51 163 лв и плащането следва да се извърши до
09.11.2017 г., а задължението ще се „олихвява“ според първоначално сключените
договори за доставка. Със Заповед за изпълнение от 07.12.2017 г., издадена по
ч.гр.д. 19360/2017 г., е разпоредено „Шилев агро“ ЕООД и Б.Ш. да заплатят
солидарно на „Панацея“ ООД сумата 51 163 лв, дължима по Запис на заповед
от 06.11.2017 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.12.2017 г. до окончателното изплащане.
С
Договори за доставка на семена за посев за 2016 г. и 2017 г. страните са
определили начина на заплащане на обезщетението за забава – по Договор за
доставка на семена за посев за 2016 г. – еднократно оскъпяване от 10 лв на
торба семена след датата на изпълнение на плащането и 1.5% месечна лихва върху
неплатената сума след 15.11.2016 г.; по Договор за доставка на семена за посев
за 2017 г. – еднократно оскъпяване от 10 лв на торба семена след датата на
изпълнение на плащането и 1% месечна лихва върху неплатената сума след
15.11.2017 г.; по извършените доставки ищецът е издал фактура №
**********/30.03.2016 г. на стойност 22 135 лв., фактура №
**********/25.04.2017 г. на стойност 9 100 лв., фактура №
**********/25.04.2017 г. на стойност 19 928 лв.
Безспорно
е, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.12.2017 г. ответникът „Шилев Агро“ ЕООД не е изпълнил
задължението си по Спогодба от 06.11.2017 г. да заплати до 09.11.2017 г. сумата
51 163 лв, същевременно страните са се уговорили, че задължението в общ
размер от 51 163 лв ще се „олихвява“ съобразно първоначалните договори за
доставка. Доколкото със заповедта за изпълнение се постановява заплащане на
обезщетение за забава върху сумата от 51 163 лв от момента на подаването
на заявлението – 06.12.2017 г., то Съдът счита, че ответникът дължи неустойка
за неизпълнение на задължението за плащане на цената на доставката в срок от
момента на издаването на съответната фактура до 05.12.2017 г. – подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение съобразно уговорките на страните
за определяне размера на неустойката по договори за доставка на семена от 2016
г. и 2017 г. Това е така, тъй като по правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично
задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законна лихва за същото неизпълнение.
От
заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът кредитира като неоспорено от
страните, се установява, че неустойката по договора за доставка на семена от
2016 г. за периода 15.11.2016 г. до 05.12.2017 г. и неустойката по договора за доставка на семена от 2017 г.
за периода 01.10.2017 г. до 05.12.2017 г. е в общ размер от 4725.25 лв, в който
размер следва да се уважи предявеният иск, като за разликата до пълния предявен
размер от 8593.99 лв и за периода 06.12.2017 г. – 28.02.2018 г. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС за спазването на добрите нрави по иск за
присъждане на неустойка Съдът следи служебно. След анализ на клаузата за
неустойка в договорите за доставка на семена от 2016 г. и 2017 г. Съдът намира,
че тя не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
За да е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД , е необходимо нарушение на правен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед
на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да
е нищожна като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането и, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са и придадени от
страните.
Преценката за накърняване на пределите на нравствената
допустимост в тази хипотеза би следвало да се основава на вида на
неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на
определянето и – като глобална сума или процент от главницата, на базата за
начисляването и – съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за
плаващо нарастване на размера на неустойката с оглед на продължителността на
неизпълнението, респ. възможни са и други критерии.
В
случая е необходимо да се прецени дали уговорената неустойка е в такъв размер,
че при заплащането и ищецът би се обогатил несързмерно спрямо претърпените
вреди. С Договори за доставка на семена за посев за 2016 г. и 2017 г. страните
са определили начина на заплащане на обезщетението за забава – по Договор за
доставка на семена за посев за 2016 г. – еднократно оскъпяване от 10 лв на
торба семена след датата на изпълнение на плащането и 1.5% месечна лихва върху
неплатената сума след 15.11.2016 г.; по Договор за доставка на семена за посев
за 2017 г. – еднократно оскъпяване от 10 лв на торба семена след датата на
изпълнение на плащането и 1% месечна лихва върху неплатената сума след
15.11.2017 г.
При
служебното определяне размера на законната лихва за периода 15.11.2016 г. –
05.12.2017 г. върху сумата 22135 лв и за периода 30.09.2017 г. – 05.12.2017 г.
за сумата 9 100 лв и за периода 31.10.2017 г. – 05.12.2017 г. за сумата от
19 928 лв по правилата на Договори
за доставка на семена от 2016 г. и 2017 г. законната лихва е в размер на
2 742 лв, а неустойката по правилата на договорите е в размер на 4 725.25
лв, както вече Съдът прие по-горе, т.е. не е налице дори двукратно превишаване
на неустойката спрямо законната лихва за съответните периоди, което превишаване
да обосновава нищожност на клаузите за неустойка поради противоречие с добрите
нрави и да установява неприсъщи функции на неустойката.
Предвид
изложеното Съдът намира, че искът за заплащане на неустойка следва да се уважи
в размер от 4725.25 лв, като за разликата до пълния предявен размер от
8 593.99 лв искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да се
осъдят да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 5732 лв
съобразно уважената част от исковете.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
Прекратява
поради липса на правен интерес производството по т.д. 147/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е предявен иск от „Панацея“ ООД ЕИК:
*********, Севлиево, ул. „Гочо Москов“ № 2, със съдебен адрес:*** – адв. Б.,
против „Шилев Агро“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл.244, вх.В,
ет.1, ап.3, и Б.П.Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** да се признае за установено
по отношение на „Панацея“ ООД, че „Ш. агро“ ЕООД и Б.Ш. дължат солидарно на
„Панацея“ ООД сумата 51 163 лв, дължима по Запис на заповед от 06.11.2017
г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 19360/2017 г. на
Районен съд – Пловдив
Определението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в седмичен срок от
съобщаването на страните
Осъжда
„Шилев Агро“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл.244, вх.В, ет.1,
ап.3 да заплати на „Панацея“ ООД ЕИК: *********, Севлиево, ул. „Гочо Москов“ №
2, със съдебен адрес:*** – адв. Б. сумата 4725.25 лв /четири хиляди седемстотин
двадесет и пет лева и 25 ст/, представляваща неустойка, дължима по Договор за
доставка на семена от 2016 г. за периода 15.11.2016 г. до 05.12.2017 г. върху
сумата 22 135 лв и по Договор за доставка на семена от 2017 г. за периода
01.10.2017 г. до 05.12.2017 г. върху сумата 29 028 лв, като за разликата
до пълния предявен размер от 8593.99 лв и за периода 06.12.2017 г. – 28.02.2018
г. отхвърля иска като неоснователен
Осъжда
„Шилев Агро“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл.244, вх.В, ет.1,
ап.3, и Б.П.Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на „Панацея“ ООД ЕИК:
*********, Севлиево, ул. „Гочо Москов“ № 2, със съдебен адрес:*** – адв. Б.
сумата 5732 лв /пет хиляди седемстотин тридесет и два лева/ разноски по делото
съобразно уважената част от исковете
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: