Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 979 гр. Пловдив, 23.06.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI -ти
н.с., в открито
съдебно заседание на 04.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при
участието на секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2322/2020г. по описа
на ПРС, VI-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 16 – 002846 от 06.04.2020 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на „Елит 2095” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Драгота” № 7,
представлявано от управителя Н.А.А., е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 700 /хиляда и
седемстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят,
по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно моли Съда да намали така
наложеното наказание.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от Началник
отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ Д ИТ- Пловдив Н.К., която оспорва жалбата. Моли наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане
за присъждане на разноските.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а
разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна Съдът установи следното:
Наказателното
постановление е издадено против „Елит 2095” ЕООД, ЕИК *********, в качеството
на работодател, за това, че на 25.02.2020г. в кланица в с. Ягодово,
стопанисвана от горепосоченото дружество, е приета на работа К.х.в., като работник, с установени елементи
на трудово правоотношение – установено работно време, почивка и уговорено
трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма,
като с това е нарушен чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Проверката
била извършена на 25.02.2020г. от служители на Дирекция “ИТ” – Пловдив, между
които и свид. Б.С.К. /актосъставител/. В хода на същата проверка било установено,
че в кланицата работи К.х.в., ЕГН **********, като почиствала дроб.
Работничката устно, а след това и в
писмена форма, собственоръчно заявила в Декларация по чл.402 от КТ, че е на длъжност
- работник – кланица и работи там от същия ден, с уговорено работно
време от 08:00 до 17:00 часа, с почивни
дни събота и неделя и уговорено трудово възнаграждение в размер на 610 лв.
месечно, както и че няма сключени трудов или граждански договор.
На
26.02.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив от
представляващо „Елит 2095” ЕООД лице бил
предоставен трудов договор с
К.х.в., също
от дата 26.02.2020г.
Във връзка с констатираното нарушение на „Елит
2095” ЕООД бил съставен АУАН № 16–002846
от 11.03.2020г., в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено
от дружеството - жалбоподател лице,
което се запознало със съдържанието на акта и го подписал с отбелязването,че ще
представи възражения в законовия срок. Получило
и препис от АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за същото нарушение, наказващият
орган, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,
наложил на жалбоподателя административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1 700 лева.
В съдебно
заседание в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя
Б.С.К., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията й се установява, че по случая
в проверявания обект заварили К.в. да обработва патешки дроб, облечена като
останалите работници – с ботуши, с работно облекло. Последната потвърдила, че работи в
обекта от същия ден с установени елементи на трудово правоотношение, като
попълнила и процесната декларация. Свид. К. пояснява, че на
следващия ден в Дирекция „Инспекция по
труда” Пловдив от представляващо „Елит 2095”
ЕООД лице бил предоставен трудов договор с К.в., но въпреки това
процесния АУАН е съставен именно затова, че към момента na проверката
дружеството не е сключило такъв с конкретния работник.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни, достоверни и съотвестващи на
приложените по административната преписка писмени доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна
страна:
Настоящият съдебен състав счита, че
по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ от страна на жалбоподателя,
поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. По силата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай от характера и естеството
на възложената и изпълнявана от К.в.
работа, от съдържанието на попълнената декларацията по чл.402 от КТ, безспорно
се установява, че между нея и „Елит 2095”
ЕООД е налице трудово правоотношение по предоставяне на работна сила,
което е следвало да бъде регулирано с писмен трудов договор.
Всъщност не се спори по това, дали
действително извършваната от К.в. работа е с трудов характер и въобще, че е
престирана работна сила. Жалбоподателят, обаче, оспорва нарушението по същество,
дотолкова, доколкото твърди,че бил наличен
сключен трудов договор от 26.02.2020г., тъй като работничката била
постъпила на работа в същия ден, а не на 25.02.2020г., както са констатирали
контролните органи. Като причина за недоразумението жалбоподателят изтъква неграмотността на работничката, която не била осмислила съдържанието на попълнената от нея декларация
по чл.402 от КТ. В съдебно заседание от представляващия жалбоподателя се представи
друго становище, че работничката, въпреки уговорката, не се е явила с лична
карта да подпише договор, а директно започнала да работи на 25.02.2020г. Излага
се и твърдение, че администрацията, седалището била различна от
производставената база на дружеството и затова не бил сключен своевременно
трудов договор. Съдът намира за безпочвени и неоснователни тези твърдения на
жалбоподателя, тъй като от една страна,
видно от приложената по преписката декларация по чл.402 от КТ, се установява,че
именно самата К.в. собственоръчно е попълнила документа и го е подписала с
изричното отбелязване, че е постъпила на работа на 25.02.2020г. От друга страна
от значение за случая, е че именно към момента на проверката, когато същата
вече е престирала труд, т.е постъпила е на работа, че дружеството не е имало
сключен договор с нея. Така съставения
впоследствие трудов договор е бил съставен, за да обслужи интересите на
жалбоподателя. Ирелевантно е, както желанието на работника за работа, въпреки
отсъствието на сключен писмен трудов договор, така и отделечеността на администрацията
от производството на търговеца, тъй като това не освобождава работодателя да си
изпълнява задълженията със задължителната
документация преди постъпването на работа, на който и да е
работник/служител.
Ето защо с
оглед на това, че сключването на трудов договор в писмена форма не е било
сторено към процесната дата, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
С
оглед допуснатото неизпълнение на задължение към държавата, правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на „Елит 2095” ЕООД.
Правилно
на жалбоподателя е било наложено административно наказание - имуществена
санкция по реда на чл. 414, ал.3 от КТ
за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
При
преценката на законосъобразността на наложеното наказание съдът счита, че
правилно е приложена разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. В случая е
наложена имуществена санкция в размер от 1700 лв /явяващ се над предвидения в
закона минимум/ който наложен размер Съдът намира за необоснован, доколкото в
НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от
минималното с оглед вида и тежестта на констатираното нарушение. По делото не
са ангажирани доказателства за това дружеството да е било санкционирано за
същото или за друго нарушение по КТ. Напротив Съдът отчете смекчаващи
обстоятелства, като взе предвид малкият срок от един ден, в който работничката
е престирала труд без сключен писмен договор, както и сключеният все пак непосредствено
след извършването на проверката – на следващия ден, писмен трудов договор с
конкретното лице, приложен по делото. Ето
защо и доколкото в случая Съдът не отчете наличието на отегчаващи
обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над
предвидения в закона минимум, същият следва да бъде редуциран до 1 500 лева,
като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното
нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН. Така
определеното административно наказание
ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите по смисъла чл.12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно
и предупредително и върху останалите членове на обществото. Поради
това процесното НП следва да се измени в посочения смисъл.
Случаят
не може да бъде квалифициран и като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като разпоредбата на чл.415в от КТ се явява специална по отношение на общия
случай по чл.28 от ЗАНН и тя дерогира неговото приложение. Съгласно разпоредбата
на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал. 1 и 2. Тази
императивна норма цели защита на обществените отношения по охрана на едни от
най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Случаят не е
маловажен, защото законът изрично изключва приложението на този институт към
нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ, тъй като се касае за обществени отношения с
по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случаи,
свързани с защита на работниците и служителите.
При извършената служебната проверка не се констатираха допуснати
в хода на
административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните
правила, които да
налагат отмяна на
наказателното постановление.
По
отношение на разноските:
Неизправната
страна трябва да понесе и направените разноски по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя не е ангажирал
доказателства и не направи изрично
волеизявление да му се присъдят такива. Ето защо, трябва да се присъдят
разноски единствено в ползва на въззиваемата страна, която беше представлявана
от юрисконсулт и което възнаграждение варира в граници между 80 лева и 120
лева.
Съдът
намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева,
в каквато насока беше искането на представляващия въззиваемата страна. В случая
съдебното производство приключи в едно съдебно заседание, представителят се
яви, като беше разпитан и актосъставителят по делото. С оглед обстоятелството,
че наказателното постановление беше изменено в санкционната част от 1700 лева
на 1500 лева, то и пропорционално на това, дружеството - жалбоподател следва да
бъде осъдено да заплати разноски в размер от 70,59 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 16 – 002846 от 06.04.2020 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на „Елит 2095” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Драгота” № 7,
представлявано от управителя Н.А.А., е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 700 /хиляда и
седемстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание имуществената санкция на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „Елит 2095”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Драгота” № 7, представлявано от управителя Н.А.А., да заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна
инспекция по труда‘‘ гр. София сумата в размер от 70,59 /седемдесет лева и петдесет
и девет ст./ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.