Решение по дело №511/2019 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260006
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 10 октомври 2020 г.)
Съдия: Венцислав Стефанов Вълчев
Дело: 20194320100511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ….

 

гр. Луковит, 16.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

 

При секретаря: В. П.

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 511 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на “Гаранционен Фонд” гр.София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от Изпълнителните Директори – Б. М. и С. С. , със съдебен адресат: адв. К.К., с адрес: ***, с което е предявен иск с правно основание по чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и вр. с чл. 45 от ЗЗД, срещу С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане (отм.), сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ е изплатил по щета № ******/ 04.05.2015 г. обезщетение за имуществени вреди 1223.03 лева, за увредения при ПТП, настъпило на 27.02.2015 г. в с.Румянцево, лек автомобил „Нисан Микра" с рег. № ********, собственост на И. Б. Д.. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът С.К.К., който управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № *******, собственост В. Б. С., като при движение в с.Румянцево с несъобразена скорост на мокра пътна настилка, при десен завой, автомобилът на К. се занесъл, навлязъл в лента за насрещно движение и ударил правомерно движещия се там лек автомобил „Нисан Микра“. Твърди се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ, ответникът е управлявал увреждащия автомобил, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. С регресна покана № 61/ 13.02.2019 г. ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес не е погасено задължението.

Отправя се молба до съда, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал.7 от КЗ, да бъде осъден ответника С.К.К., да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1223,03 лева /хиляда двеста двадесет и три лева и 03 ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № ******/ 04.05.2015 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се направени по делото разноски.

С Разпореждане № 1180 от 19.09.2019 г. съдът изпрати на ответника С.К.К. препис от исковата молба с приложенията. От приложената разписка по делото е видно, че на дата 27.09.2019 г. съобщението е получено от В. В. П.– съпруга, която се е съгласила да предаде съобщението на ответника. В указания от съда по чл. 131 ГПК, едномесечния срок, ответникът не е депозирал отговор.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Н.Л. от ЛАК, която моли съда да отхвърли иска на гаранционния фонд изцяло като недоказан. Не оспорва, че е настъпило ПТП с участник ответникът С.К.К., но излага възражение, че същият е представил на полицейските органи полица за застраховка гражданска отговорност, ведно с контролен талон към полицията с валидност към датата на извършване на ПТП и съответно холограмни стикери, които според данните от преписката на полицията са били залепени на автомобила. В тази връзка сочи, че тези холограмни стикери и контролен талон, се дават от застрахователя при плащане на вноската, като върху тях се отбелязва датата, до която е заплатена вноската, тоест до датата на следващата вноска. Въз основа на събраните доказателства прави извод, че ответникът не е можел да знае и не е имал откъде, при положение, че е разполагал с валидни документи, че управлява автомобил без сключена застраховка, тъй като автомобилът към момента на ПТП не е бил негова собственост.

Не оспорва виновното поведение на ответника като причина за настъпилото ПТП, но счита, че по отношение на вината, по отношение на несключената застраховка, не може да му бъде търсена отговорност, тъй полицаите са установили, че тази застраховка не е валидна, едва след извършване на справка в масивите на гаранционен фонд. Поради тази причина, тази полица е описана като редовна във всички първоначални документи за пътното транспортно произшествие. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

            В съдебно заседание ищецът Гаранционен фонд гр.София се представлява от адв. К.К. от ЛАК, който моли съда да уважи исковата претенция. Излага доводи, че искът е изцяло основателен и доказан досежно размера на щетата и вината за ПТП. Твърди, че от събираните доказателства се установява, че след като втората вноска по сключената застраховка „гражданска отговорност“ на автомобила не е била внесена, същата е била прекратена. Ответникът е управлявал по време на ПТП автомобила без да има задължителната застраховка гражданска отговорност. Оспорва становището на насрещната страна за липса на виновно поведение от страна на ответника.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото като доказателство е приет Протокол за ПТП съставен на 27.02.2015 г., от който се установява, че на 27.02.2015 г. около 08.40 часа в с.Румянцево, община Луковит, ответникът С.К.К. управляващ лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № *******, собственост В. Б. С., виновно е причинил ПТП, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокра асфалтова настилка/ на десен завой, се занася, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещия се лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ********, управляван от неговия собственик И. Б. Д. и му причинява имуществени вреди.

От приетото по делото като доказателство уведомление от РУ МВР – Луковит от 29.05.2015 г. се установява, че Гаранционен фонд бил уведомен след запитване от негова страна, че на виновния водач за настъпилото ПТП С.К.К. е съставен АУАТН серия Т, бл. № ******/ 27.02.2015 г. като е издадено НП № ************/ 06.03.2015 г. по чл. 179, ал. 2 ЗДвП /л. 59/. Издаденото наказателно постановление е връчено на 17.03.2015 г. и е влязло в законова сила на 25.03.2015 г. Със същото писмо фонда е уведомен, че срещу водача на МПС – С.К.К. е образувано административно-наказателно производство, като е съставен АУАН по Кодекса на застраховането и ще бъде издадено НП. Към момента на настъпване на ПТП водачът С.К.К. е предоставил полица за застраховка № ************** със срок от 16.05.2014 г. до 16.05.2015 г. Застраховката е на разсрочено плащане, но К. е предоставил контролен талон валиден до 16.05.2015 г. Със същата валидност е бил и холограмният стикер залепен на предното стъкло на автомобила. На фонда са предоставени копия от полицата и контролния талон, но не и снимка от холограмния стикер, тъй като К. е бил предоставил автомобила на вторични суровини.

От представеното по делото от РУ МВР – Луковит издадено по отношение на ответника НП № 15-0297-000179 от 04.06.2015 г., на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането е видно, че същото е връчено на 21.08.2015 г. и е влязло в сила на 3.08.2015 г., тъй като не е необжалвано от ответника.

Установява се от приобщената справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че застрахователната полица № ************** на управлявания от ответника автомобил е прекратена на 03.09.2014 г. поради „Невнесена вноска“.

От приетия по делото като доказателство доклад по щета за имуществени вреди № ****** от 04.05.2015 г. се установява, че е било определено обезщетение за имуществени вреди, ведно с разходи по чл. 288, ал. 8 от КЗ и разходи по ликвидация в общ размер от 1236.03 лв. От така определеното обезщетение е заплатена сума в размер от 1223.03 лв. в какъвто размер е и заявената претенция към ответника.

Установява се от представения по делото доклад по щета за имуществени вреди № ****** от 04.05.2015 г., че от страна на фонда е прието, че случаят се обхваща от разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.

От приетата по делото като доказателство заключителна техническа експертиза по щета № ****** от 04.05.2015 г. и опис на щети се установява, че обезщетението за нанесените вреди възлиза на 1223.03 лв.

От приетата по делото като доказателство заключителна техническа експертиза по щета № ****** от 04.05.2015 г., поради изложени в техническата експертизата обстоятелства, а именно констатирана тотална щета и обезщетението е определено въз основа на 75 %  от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП - 75 % от 1630.71 лв. или сумата в размер от 1223.03 лв.

От приетото по делото като доказателство преводно нареждане от 09.07.2015 г. се установява, че Гаранционен фонд е изплатил на И. Б. Д. обезщетение по щета № ******/ 2015 г.  в размер на 1223.03 лв.

От приетата по делото като доказателство регресна покана относно щета № ГФ-11-0382/ 04.05. 2015 г. адресирана до ответника, която му е надлежно връчена, се установява, че ищецът е уведомил ответника, че последният му дължи сума в размер на 1236.03 лв. представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди от управляваното от ответника МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ .

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото се установява от приетите писмени доказателства, че на 16.05.2014 г. между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД“ и В. Б. С. собственик на „Фолксваген Пасат" с рег. № *******, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на разсрочено плащане. От събраните по делото доказателства се установява, че една от вноските /третата/ от застрахователната премия не е била платена. Налице е бил сключен застрахователен договор, тъй като съгласно чл. 187 КЗ (отм.) - Застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго. 

По делото не се спори, а и се установява от приложените доказателства, че към датата на причиняване на ПТП водачът /ответник в настоящото производство/ е бил виновен за настъпилото ПТП – тоест, налице е виновно и противоправно поведение на ответника, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите по процесния автомобил вреди.

От доказателствата по делото се установява, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът управляван от ответника не е имал валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност”. В конкретния случай, видно от приложената справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че застрахователната полица № ************** на управлявания от ответника автомобил е прекратена на 03.09.2014г. поради „Невнесена вноска“. При това положение обезщетение се изплаща на увреденото лице от Гаранционния фонд, което е сторено видно от приложеното по делото преводно нареждане. Представените доказателства в тази насока не са оспорени по надлежния ред, поради което съдът ги приема като годни доказателства - ищецът е изплатил обезщетението по щетата на 09.07.2015 г. в размер на 1223.03 лв., определено въз основа на техническата експертиза по щета № ****** от 04.05.2015 г.

Съдът счита, че направеното възражение от страна на ответника за наличие на полица за застраховка гражданска отговорност към момента на ПТП е неоснователно. Наличието на полица за застраховка гражданска отговорност, ведно с контролен талон с валидност към датата на извършване на ПТП и съответно холограмен стикер, които са били залепени на автомобила, не може да доведе до извод за наличие към момента на ПТП на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС-то управлявано от ответника. Начинът на сдобиване на собственика на автомобила с холограмен стикер и контролен талон, не са релевантни в настоящия казус, тъй като е безспорно установено, че автомобилът е бил с прекратена на дата 03.09.2014 г. Застраховка ГО, а и ответникът не ангажира доказателства за редовно заплащане на вноските посочени по размер в полица за застраховка гражданска отговорност.

Не се споделя възражението на ответника, че в настоящия случай не е налице доказано виновно поведение от негова страна, по отношение на прекратената застраховка ГО. Както вече се посочи по-горе, ответникът не ангажира доказателства за редовно заплащане на вноските посочени по размер в полица за застраховка гражданска отговорност. Налице е и влязло в законова сила по отношение на ответника НП № 15-0297-000179 от 04.06.2015 г., на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането, което не е необжалвано от ответника.

Поради липсата на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на процесното ПТП за Гаранционния фонд се е породило задължение да изплати нанесените от ответника имуществени вреди. Вследствие на изложеното, съдът приема, че са били налице предпоставките за изплащане на застрахователното обезщетение от Гаранционния фонд. От представените по делото писмени доказателства е видно, че Гаранционен фонд е изпълнил надлежно това свое задължение. Въз основа на изплащането на обезщетение за причинените от ответника имуществените вреди от страна на Гаранционен фонд за последният се е породила правна възможност за предявяване на регресен иск срещу виновния причинител на вредата.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена застраховка “Гражданска отговорност и Гаранционния фонд има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. В този смисъл предявеният регресен осъдителен иск за сумата от 1223.03 лв., представляваща изплатено обезщетение за вреди по щета № ****** от 04.05.2015 г.  на Гаранционен фонд, се явява основателен и следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1223.03 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените и претендирани разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер от 150 лв., включваща сумата от 50 лв. - заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложените съображения, съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от Изпълнителните Директори – Б. М.и С. С. , сумата от 1223.03 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****** от 04.05.2015 г.  на Гаранционен фонд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./.

ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от Изпълнителните Директори – Б. М.и С. С. , направените разноски в размер на 150.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: