Р
Е Ш Е Н И Е
N260144
гр. РУСЕ...10.XII................ 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД...........................ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публично заседание на.........10 ноември 20г.…………………….. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА А.
при СЕКРЕТАРЯ...................МАРИЕТА
ЦОНЕВА.....……......и в присъствието
на ПРОКУРОРА......……………………....…………..................като разгледа
докладваното от...........съдията ГАВРАИЛОВА.....…....……..В.гр.д. N614 по описа за 2020г. за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
М.Г. ***, е обжалвал решение №847 от 03.07.2020г. на Русенския районен съд, постановено
по гр.д.N5584/19г., с което е отхвърлен иска му да се признае за установено
по отношение на ответниците правото му на собственост
върху процесния недвижим имот и да бъдат осъдени да му предадат владението
върху същия.Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли въззивния
съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи иска, при законните
последици.
Ответниците по жалбата М.Ц.С. – Д. и В.Б.Д.,***, изразяват становище, че същата е неоснователна, а
решението правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от надлежна стрА.по спора и е процесуално допустима. РазгледА.по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба на М.Г.Г., с която е предявен иск с
правно основание чл.108 ЗС, да се признае за установено по отношение на ответниците М.Ц.С. – Д. и В.Б.Д., че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № 63427.2.1562.3.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед № РД-18-18/16.05.2007г.
на изп.директор на АК, с адрес на имота гр.Русе, ул.“П.“№*,
ет./ /, гараж №* в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор
№63427.2.1562, представляващ Гараж №* в сутерена на комбинирА.сграда
магазини, банков офис, зъболекарски кабинет, офиси, интернет клуб и подземен
паркинг, находяща се по ул.“П.“ №* и ул.“П.“ №*, в гр.Русе, със застроена площ
24,06кв.м, при граници : от североизток-гараж №5, от северозапад-общо маневрено
хале; от югоизток-интернет клуб и от югозапад-съседен имот, заедно с
припадащите му се 17,472%ид.ч от площта на общото маневрено хале, заедно с
1,132%ид.ч от общите части на сградата от поземлен имот с идентификатор
63427.2.1562.
В исковата молба ищецът твърди, че е придобил
собствеността върху описания гараж №4 по силата на договор за продажба, сключен
с нотариален акт №91,т.III,рег.№5295,д.№256/22.05.2019г. на нотариус рег.№217. След придобиване на собствеността, „на място“
установил, че „гараж №4 е с изградени стани, които частично навлизат и в гараж
№5, който представлява самостоятелен обект с идентификатор № 63427.2.1562.3.5,
поставена е врата, която е заключена, а самият достъп до гаража е единствено
през интернет клуба“. Разбрал, че в предходен период, бившият собственик, лично
и без строителни разрешения е изградил стените и вратата на гаража и така го е
приобщил към интернет клуба, тъй като смятал да ползва гаража като „складово
помещение към интернет клуба“. Ответниците, от своя
страна, с нотариален акт №45 от 17.10.2018 г., т.III, рег.№4748, дело
№264/17.10.2018г. на нотариус рег.№***на НК, са закупили в режим на СИО
самостоятелен обект в сградата по ул.“П.“ №** – самостоятелен обект с
идентификатор № 63427.2.1562.2.15 с
предназначение „за спортна и развлекателна дейност“, с площ 188,87кв.м,
представляваща интернет клуб, намиращ се в подземния етаж на сградата, с граници : на първо ниво: от североизток –
банков офис, от северозапад-магазин №7, от югоизток – вход и стълбище към офиси
и от югозапад – проход, а на второ /подземно/ ниво : от североизток – съседен
имот; от северозапад - гараж № 4, гараж
№ 5, паркомясто №6, паркомясто
№7, от югоизток – ул.“П.“ и от югозапад – съседен имот. Ищецът твърди, че не
може да ползува собствения си гараж, тъй като
единствения достъп до него е през притежавания от ответниците
имот.
По делото е представен горецитирания
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот–нот.акт
№91 т.III,рег.№5295,д.№256/22.05.2019г.
на нотариус рег.№217-Р.П., вписан в СлВп с
вх.рег.№6371/22.05.2019г., акт №57,т.16, с който Е.В.И. продава на ищеца по
настоящото производство М. Г.Г. описания по – горе Гараж, представляващ самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор № 63427.2.1562.3.4, находящ
се в сграда №3, разположена в поземлен
имот с идентификатор №63427.2.1562, представляващ Гараж №4 в сутерена на комбинирА.сграда в гр.Русе, по ул.“П.“ №*, подробно описан
по-горе. В нотариалният акт е удостоверено, че продавачът се е легитимирал като
собственик с нотариален акт за продажба №35, т.II, дело 203 от 19.03.2007г. на нотариус №304 с район на
действие РС-Русе. С този нотариален акт за продажба на недвижими имоти нот.акт №35, т.II, дело 203 от 19.03.2007г. на нотариус №304 на НК, вписан в СлВп с вх.рег.№3463/20.03.2007г., акт №164, т.IX, Е.В.И. придобива от
„ИНТИС-ООД“-Русе, от урегулиран поземлен имот /УПИ/ № III – 1562,1565 в кв.255 по кадастралния план на гр.Русе, по
ул.“П.“ №* и по ул.“П.“ №*, целият с площ от 551кв.м, с построената в него комбинирА.сграда, следните имоти : интернет клуб, намиращ
се в подземния етаж на сградата, със самостоятелен вход на първия /партерен/
етаж откъм прохода в двора, с вътрешно стълбище, с площ от 188,87 кв.м; Гараж №*
в сутерена /подземния етаж/, със застроена площ 24,06кв.м; и Гараж №* в сутерена, със застроена площ от
18,76кв.м.
С нот. акт №185 от 18.08.2010г. на нотариус, рег.№***на НК,
вписан в СлВп с вх.рег. № 9759 акт №134 Е.В.И., като ипотекарен
длъжник и като управляващ и представляващ „Великден 4 – ООД учредява договорна
ипотека в полза на „Турист инвестмънт“-ЕООД върху описания
по-горе интернет клуб, за обезпечаване на заем. С постановление за възлагане от
29.07.2011г. на ЧСИ рег.№*** М.М., по изп.д.№2011***0400337 ипотекирания имот е възложен на
„Турист инвестмънт“ЕООД. В постановлението имота е
описан като „интернет клуб, намиращ се в подземния етаж, а по кадастрална
схема-на етаж /- 1/ на сграда по ул.“П.“ №**, с площ 188,87кв.м, с предназначение – за
спортна и развлекателна дейност, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.1562.2.15. С нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот №45 от 17.10.2018г. на нотариус рег.№***на
НК-Петя Трендафилова, вписан в СлВп с вх.рег.№13566,
акт 34, том 33/17.10.2018г. „Турист инвестмънт“ЕООД
продава на М.Ц.С.-Д., собствения си недвижим имот, придобит на публична продан,
а именно „ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1562.2.15,
съгласно по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени
със заповед № РД18-18/16.05.2007г.“ по ул.“П.“ №**. В нотариалния акт изрично е
посочено, че този имот, съгласно предходни документи за собственост
представлява интернет клуб, намиращ се в подземния етаж на сградата. Продавачът
се е легитимирал като собственик с постановлението за възлагане от 29.07.2011г.
по изп.д.№ 2011***0400337. В протокола за опис по
изпълнителното дело /л.57 от гр.д.№5584/19г. на РРС/, е посочено, че към
момента на описа – 14.03.2011г., имотът
се използва като игрална зала, състои се от едно общо помещение, изградено
около стълбището.Обособено е складово помещение, посредством лека конструкция.
Вдясно от игралната зала има второ помещение-офис-склад-съблекалня. От него има
изход към подземния паркинг. Под стълбището е обособено складче.
С нотариална покана, връчена на първата ответница на
09.07.2019г., ищецът е поканил ответниците да му
предадат владението върху притежавания от него недвижим имот-самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 63427.2.1562.3.4, който те владеят без правно
основание. В поканата е изрично заявил, че и предишните собственици на имот с
идентификатор 63427.2.1562.2.15 не са имали право да държат процесния имот.
В констативно-съобразителната част на приетата в първоинстационното производство съдебно-техническа
експертиза, вещото лице посочва, че след проучване на документацията в Община
Русе, включваща всички проекти и изменения, свързани с комбинирА.сграда
по ул.“П.“ и „П.“ с магазини за промишлени стоки и банков офис на първия етаж,
зъболекарски кабинет на втория етаж, подземен паркинг и интернет клуб, не са
намерени проекти за промяна на паркоместа №№ 4 и 5 в
гаражи. С изключение на нотариалните актове, не са намерени писмени или
графични материали, като строителни разрешения, удостоворение
за въвеждане в експлоатация, проекта за промяна предназначението на интернет
клуба в кафе-бар и игрална зала. Вещото лице е категорично, че няма проекти,
обединяващи интернет клуба и паркомясто, описано в
нотариалните актове като гараж №4.В експертизата конкретно е посочено, че на
20.01.2005г. е одобрен като екзекутив чергеж за промяна на интернет клуб с кафе бар само като
интернет клуб. В този чертеж обекти №№4,5,6 и 7 са отразени като паркоместа. С удостоверение за въвеждане в експлоатация
0252/05.12.2006г. е въведена КомбинирА.сграда по ул.“П.“
и „П.Каравелов“, като относно подземния етаж на сградата не са упоменати
гаражи, а паркоместа. През 2008г. Е.В.И. /праводателя
на ищеца/ прави проект за промяна на предназначението на Интернет клуб в Кафе
бар и игрална зала за покер автомати, одобрен на 06.03.2008г. от Община Русе.В
обяснителната записка към проекта е посочено, че „съществуващите помещения се
запазват без промяна“.Архитектурният чертеж не обхваща паркомясто/гараж/
№4. На това място е отбелязан авариен изход, който според експерта, е възможен
само, ако там е открито паркомясто.Както беше
посочено, в протокола за опис от 14.03.2011г. по изп.д.№
2011***0400337 е описано и съседно на интернет клуба, второ помещение –
„офис-склад-съблекалня, от което има изход към подземния паркинг. Това
помещение е изградено именно на мястото на т.нар.гараж №4. В експертизата е
посочено, че съществуващият втори изход от Интернет клуба към пространството на
подземния паркинг в зоната на паркомясто №4 е дало
възможност на бившия собственик и на двата имота – Е.В., в периода 2007-2011г.
да приобщи функционална „гаража към Интернет клуба“без това да е оформено
документално, одобрено в Община Русе и да е въведено в кадастъра като един нов
обект, съответно с изменени граници и площ. От проучване на архива в Община
Русе, вещото лице е установило, че и паркомясто №5
никога не е било преустройвано като гараж и в настоящия момент съществува като паркомясто. Не са открити документи, от които да е видно,
че част от подземния паркинг / паркоместа №№4 и 5/ е
преустроена законно в два гаража.Съгласно кадастралните схеми, т.нар.гараж 4 и
интернет клуб са отделни обекти, но фактически двата обекта са функционално
обединени, без да са извършени необходимите за това проектни и административни
действия, съобразно ЗУТ и ЗКИР. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
в момента има заграждане с леки преградни стени, обхващащи паркомясто
№4 и част от паркомясто №5.
Разпитан като свидетел, праводателят
на ищеца – Е.В., твърди, че е извършил дейности по заграждане, изграждане на
врати на аварийния изход и на гараж №4 към края на 2010г. – Към двете
съществуващи стени добавил още две и станало затворено помещение с обикновена
врата, а не гаражна. Кола не можело да влиза.Вратата стояла отключена, заради
аварийния изход. Първоначално го ползвали за склад, а после за съблекалня.
Свидетелят заявява, че след като „доизградил двете сетни на гараж №4“, имал
проблеми със живущите. Особено с един съсед, който имал проблеми с
маневрирането защото „неговия гараж бил точно срещу гараж №4“ и затова
настоявал да купи този гараж.От показанията на свидетелите Г., П.и Т.може да се
направи извод, че констатираните от вещото лице фактически преустройства са
били налице още към 2008г.Свидетелката Р.Г. е работила в игралната зала в
сградата, като крупие, от лятото на 2008г. до лятото на 2011г.През този период
не са били правени ремонти на аварийния изход. Свидетелката установява, че от
казиното се излизало през врата, през която се влиза в стая, която била събекалня. И оттам се излизало в подземния паркинг на
сградата.Свидетелката А.П.е адвокат и през 2020г. е обслужвала „Турист инвестмънт“-ЕООД. Спомня си, че през м.август 2010г. Е.В. е
учредил договорна ипотека в полза на дружеството, и тъй като не изплащал
кредита, предприели изпълнителни действия. Присъствала е на описа, извършен от
ЧСИ през 2011г. Подземното ниво било игрална зала със складови помещения, съблекалня.
Свидетелката заявява, че към момента на описа обособените части – съблекалня,
складово помещение, са съществували.Свидетелят С.Т.има офис в процесната
сграда.В началото на 2008г. Величков го поканил да разгледа казиното.Показал и
банята и тоалетните, и едно помещение, което било склад-съблекалня, с врата,
вероятно към подземния паркинг. Свидетелят установява, че към 2011 г. и 2012г. в подземния паркинг е имало
само паркоместа.
В настоящото производство е представен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №169 от 18.12.2006г. на нотариус рег.№217, вписан в СлВп вх.рег.№18542/18.12.2006г., от която се установява, че
жалбоподателят е собственик на апартамент №2 на трети етаж в процесната комбинирА.сграда и на паркомясто/гараж/ №1.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че решението е правилно. От приетата
експертиза по безспорен и категоричен
начин е установено, че в процесната сграда има
подземен паркинг с паркоместа и няма проекти и
разрешения за промяна на две от паркоместата в
гаражи.С последващи промени, установени от
разпитаните свидетели и от експертизата, част от него е присъединена към
интернет клуба.От показанията на свидетелите Г. и Т.се установява, че това е
било факт към 2008г. Праводателят на ищеца е
присъединил площта му към друг обект-интернет клуба, преди повече от 10 години.
Този факт е бил известен на етажните
собственици, каквито са страните по сделката.Присъединяването е било известно
конкретно на ищеца, тъй като заради това е имал и проблеми с маневрите от
своето паркомясто. В резултат на присъединяването, процесният обект е престанал да съществува самостоятелно. Ето
защо сключеният от ищеца договор с процесния нотариален акт няма прехвърлителен ефект.
По изложените съображения решението на първоинстанционния
съд, с което предявеният иск за собственост е отхвърлен, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, жалбоподателят дължи на ответниците по
жалбата разноските по делото. От представените договор за правна помощ и
платежни нареждания е видно, че ответниците са
заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв.Жалбоподателят е
направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на размера на възнаграждението.
Въззивният съд намира същото за основателно. Съгласно
чл.7,ал.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл.75, 76 и 108 от ЗС
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната стрА.– в случая 14189лв.Минималният размер на
възнаграждението, предвиден в чл.7,ал.2,т.4 от наредбата, е 956лв. Предвид
обстоятелството, че се касае за защита на право на собственост и фактическа и
правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението в размер на 1200лв.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,пр.1 от ГПК
съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 847
от 03.07.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. N 5584/19г. на Русенския районен
съд.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН **********,***
да заплати на М.Ц.С.-Д., ЕГН ********** ш В.Б.Д., ЕГН **********,***00лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :