№ 5
гр. Ботевград, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200305 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б. М. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. С., обл. Б., ж.к. „С.“ № *, ап. **, е
обжалвал в законния срок наказателно постановление №
BG10022022/5800/Р8-116/07.06.2022 г., с което за нарушение на чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е
наложена „глоба“ в размер на 1800,00 лв., като излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Депозира становище, чрез адв. Д.А., съдържащо
доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и
моли за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, се
представлява от юрк. П. Д., който пледира за оставяне без уважение на
жалбата и да се потвърди издаденото наказателно постановление, както и за
присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение като
подробни съображения за това излага в представено по делото становище.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № BG10022022/5800/Р8-116/10.02.2022 г., НП №
BG10022022/5800/Р8-116/07.06.2022 г., известие за доставяне, свидетелство
за регистрация, доклад от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 167а, ла. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в,
статично изображение във вид на снимков материал на процесното ППС,
известия за доставянекопие от Договор за предоставяне на Декларирани
данни, тристранен договор от 04.10.2021г. между *** АД, Аl България ЕАД и
*** Т. **** ЕООД, Приложение към тристранен договор от 04.10.2021г.,
Договор №50599016, Приложение №1, към Договор № *********,
Приложение №3 към Договор №50599016,Анекс към Договор №50599016,
Приемно предавателен протокол №013700 от 29.11.2021г., Допълнение към
Приложение №1, към Договор № *********, Заповед № ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020 година на Директора на Агенция „Митници“, Заповед №
РД-11-167 о т 08.02.2021 година на Председателя на Управителния съвет на
АПИ, се установява следната фактическа обстановка:
На 30.01.2022г., в 19,54 ч. с устройство № 10051, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач „С.“, модел „С.Р.“ с регистрационен номер *******, с обща техническа
допустима максимална маса на пъния състав над 3,5 тона, по път А-2 км
51+778, като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За нарушението е
генериран доказателствен запис по чл. 167а, ал. 3 от ЗДВП /приложен по
делото/.Проверката е била извършена на 10.02.2022 г. в направление излизане
от територията на Република България, на ГКПП Кулата. Поради това и на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача Б. М. Т..
На 10.02.2021 г., в кръга на службата си, свидетелят Е. Д. Ц. – "старши
инспектор" в ТД на АМ в отдел ПТРР, ТД „Митница Кулата“, съставя против
жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС) и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение №
BG10022022/5800/Р8-116/10.02.2022г, в присъствието на свидетеля К. Я.. В
изготвения АУАН актосъставителят сочи, че товарният автомобил е
управляван (засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и
без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената
републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А досежно
квалификацията на нарушението сочи разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата
10.02.2022 година. АУАН е връчен срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, нарушителят не е направил писмени
възражения. Началникът на Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към
АПИ издава процесното НП № BG10022022/5800/Р8-116 от 07.06.2022
2
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и налага
на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 15.06.2022 година
по пощата с обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено -
датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване, че е получено. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не са направени в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ да издават съответно
АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 година на Директора на Агенция
„Митници“, и Заповед № РД-11-167 о т 08.02.2021 година на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, видно от които Е. Ц. има право да съставя
АУАН за нарушения на ЗДвП, а Г.А.Т. е оправомощен да издава НП по ЗДвП,
т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя
на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 24.102022
година свидетел Е. Ц.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи.
Показанията на свидетеля Е. Д. Ц. са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния 14-дневен срок по ал. 2 на посочения текст видно
3
от датата й на депозиране в регистратурата на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Ботевградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална и процесуалноправна страна, като съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакцията на нормите,
важаща към датата на издаване на АУАН, респ. издаване на НП). Самото
нарушение е описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Т. е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б."б" от ЗАНН, вр. чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП,
АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се съставят от
определените от Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни
лица.
4
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е заплатил
наложената му глоба, поради което производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на
санкцията.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, съдът стигна до извода,
че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден
нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа,
при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
ППС с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3. 5 тона заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Посочената като нарушена разпоредба – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП гласи
„Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв“.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
5
като тази система не представлява автоматизирано техническо средство,
поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение
от Българския институт по метрология (БИМ), т. е. тя не е обект на проверка
от БИМ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
безспорен и категоричен начин, че процесният товарен автомобил е бил
управляван от жалбоподателя и се е движил на посочения в АУАН и в НП
участък от пътя – на с. Разлов, път А 2, отсечка 51+778, на 30.01.2022 г, 19,54
ч. и че за него не е била заплатена дължимата такса за изминато разстояние,
тъй като не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото
разстояние и няма закупена маршрутна карта; както и че автомобилът и
пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се дължи пътна
такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т. е. се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на
Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 година за утвърждаване
на Списък на републиканските пътища, за които се събира винетна такса
(приложен в кориците на делото). За извършеното административно
нарушение е бил генериран запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП, ведно със снимков материал (видеозапис), представляващ надлежно
и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. Правилно е посочено в АУАН и НП и
мястото на извършване на нарушението – път А 2, при км. 51+778, за който
път се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, т. е. така
формулирано напълно покрива критериите за описание на мястото на
извършване на нарушението. Не се оспорва обстоятелството, че автомобилът
е бил управляван от жалбоподателя, поради което и съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност, тъй като на него е съставен АУАН, при което той не е възразил,
не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в жалбата си,
както и в съдебно заседание.
Законодателят е възложил задълженията за установяване на изминатото
разстояние или за закупуване на маршрутна карта на водача напълно логично,
защото именно водачът взема решение къде, по какъв път да управлява МПС.
Преценката извършва водача, а не собственика на МПС. Видно от
доказателствата по делото /свидетелство за регистрация на стр. 16-17/,
собственик на процесното ППС е „*** Т. ****“ ЕООД.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя за липса на
административнонаказателна отговорност, доколкото дружеството –
собственик на процесното ППС е избрал да заплаща пътна такса, като
декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово
устройство, т.е чрез трето лице, последният е представил тристранен договор
със страни - „***“ АД, „**“ АД и „*** Т. ****“ ЕООД, чрез пълномощника си
Б. Т. /водач на ППС и нарушител по процесния АУАН/. Въз основа на тези
писмени доказателства не може да се направи извод за валидни гражданско
6
правни отношения, доколкото тристранния договот и всички приложения към
него не са надлежно подписани от всички страни,. Същите не са подписани
от доставчика, а единствено от пълномощника „*** Т. ****“ ЕООД,.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че такива съществуват, то
възражения, осланящи се на гражданскоправните взаимоотношение на
жалбоподателя по сключения от собственика на ППС тристранен договор, не
могат да бъдат кредитирани. Както бе посочено по–горе, предвид
разпоредбата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е възложил
задълженията за установяване на изминатото разстояние или за закупуване на
маршрутна карта на водача на ППС. Действително в Наредбата за за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние се регламентира условията и редът
за събиране на таксите по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от
Закона за пътищата, начините за изчисляването и заплащането им, но същите
не дерогират законоустановената отговорност на водачите на пътните
превозни средства. Изпълнението или неизпълнението на договора,
сключването на който е регламентирано в чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 1, ал. 2 и сл.
от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, не е основание,
освобождаващо задълженото лице от административно-наказателна
отговорност.
Предвид последното, съдът счита, че обсъждането на отговорността по
договорни отношения с трети страни /различна от административно
наказателната отговорност/, не е предмет на настоящото производство, както
и не могат да бъдат взети предвид договорно поетите задължения и уговорки
между страните. Именно затова е ангажирана и отговорността на водача на
процесното МПС.
На следващо място, осъщественото от жалбоподателя деяние във форма
на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е
виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС с
технически допустима маса над 3.5 тона, който го управлява по пътища,
попадащи в обхвата на платената пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да
знае изискването и задължението за заплащане на такса за изминато
разстояние, респ. за закупуване на маршрутна карта, съответно да положи
необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да
предвиди тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа преди
предприемането на управленито на процесното МПС. Разпоредбата на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП има императивен характер и за конкретното деяние, не е
предвидено в закона освобождаване от административнонаказателна
отговорност, когато деянието е извършено при условията на непредпазливост.
7
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
По категоричен начин е установен факта, че на посочените дата и място
в НП процесното ППС се е управлявало от жалбоподателя.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвижда
административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв. за водач, който
управлява ППС с технически допустима маса над 3. 5 тона, по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени
задълженията за установяване на изминатото разстояние за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС,
което води до незаплащане на дължимата такса за изминато разстояние.
Наказанието е точно фиксирано от законодателя като размер.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
По делото безспорно са установени авторството и вината на
нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за
което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е
съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, поради което НП следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. На
8
административнонаказващият орган следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсулт в размер на 80,00 лева, колкото са й поискани от юрк Пл.Д..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5
и ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП №
BG10022022/5800/Р8-116/07.06.2022 г. на Началник на Отдел "Контрол и
правоприлагане" в НТУ към АПИ към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с което на на Б. М. Т., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., обл. Б., ж.к. „С.“ № *, ап. **, за нарушение на чл.179, ал. 3а от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, Б. М. Т., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., обл. Б., ж.к. „С.“ № *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция "Пътна инфраструктура" с адрес: град София, бул. "Македония" № 3,
сумата от 80 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 305/2022 година по описа на Районен съд –
Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9