№ 7981
гр. ***********, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110132751 по описа за 2023 година
Предявени са от Л. Б. П. срещу /ФИРМА/ кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на ответника
да заплати в полза на ищеца сумата от 20 000 лв.,
представляваща главница за неплатено в цялост
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за
периода от 17.08.2021г. до 17.08.2022г., вследствие на
причинени от ПТП травматични увреждания по вина на
неизвестен водач на МПС, осъществило се на 17.08.2021 г. в
гр. ***********, и включваща сумата от 10,000 лева за
настъпило увреждане „разкъсване на слезката с излив на 2
000 мл кръв в коремната кухина; спленектомия и
евакуация на кръв“; сумата от още 5000,00 лева за
счупвания на пет ребра и сумата от още 5000,00 лева за
1
развилото се по-късно увреждане „ляво странен хемоторакс
с емпием на плеврата, наложил евакуация на
възпалителната течност и частична декортикация на
плеврата“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.05.2023г. до
окончателното й изплащане, сумата от 20 000 лв.,
представляваща допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в периода от 18.08.2022г.
до 09.05.2023г., в резултат на екцес, влошаване на
здравословното състояние, вследствие на причинени от
ПТП-то травматични увреждания по вина на неизвестен
водач на МПС, осъществило се на 17.08.2021 г. в гр.
***********, и изразяващо се в последваща вентрална
следоперативна херния в областта на цекатрикса от
срединна лапаротомия, наложило оперативна интервенция,
чрез поставяне на платно, както и за сумата от 653,30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на влошаване на здравословното
състояние, вследствие на причинени от процесното ПТП,
осъществило се на 17.08.2021 г. в гр. *********** вреди,
изразяващи се в заплатени разходи във връзка с
извършената в резултат на екцеса операция на херния,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба – 09.05.2023 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищцата твърди, че е претърпяла инцидент на
17.08.2021г. в *************** в качеството си на пътник в
2
автобус по линия „***“. Счита, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради противоправното и виновно
поведение на водача на неизвестно МПС, който навлязъл
рязко пред автобуса. След ПТП пострадалата е посетила
************** с болки в лявата страна на тялото,
прилошаване и силен задух. Била е приета в болницата,
където лекарите установили вътрешен кръвоизлив и
фрактури на ребра. Посочва, че още съшия ден й е
направена операция за отстраняване на далака-
спленектомия и за евакуация на кръвта. След престой в
болничното заведение, на 22.08.2021 г., е била освободена за
домашно лечение. Твърди, че болките не намалявали.
Посочва, че на 08.11.2021 г., посетила ****************,
където били установени фрактури на 6-10 ребра в ляво, а
състоянието й налагало оперативно лечение в
******************. Посочва, че след операцията болките
продължили, а тя се нуждаела от болкоуспокояващи
медикаменти, както и денонощни грижи. Посочва, че по
повод пътния инцидент е сезирала Фонда със заявление с
вх. № 24-01-282/26.07.2022 г. за изплащане на обезщетение
за претърпяна щета № 22210111/26.07.2022 г., във връзка с
което й били заплатени обезщетения в общ размер на 40 000
лева, за неимуществени вреди и 995,01 лева за имуществени
вреди. Посочва, че действителната равностойност на
причинените й неимуществени вреди била в размер на 60
000 лева, затова в настоящото производство претендира
сумата от 20 000 лева. Посочва, че след изплащане на
3
обезщетението й се наложила трета операция и тя
продължила да търпи болки и страдания и настъпило
влошаване на здравословното й състояние/ексцес/, за което
не й било заплатено обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове за обезщетение след ексцес за недопустими, а в
останалата част счита исковете за неоснователни. Твърди,
че искът за имуществени и неимуществени вреди от ексцес
в здравословното състояние на ищцата е недопустим.
Посочва, че изплатеното застрахователно обезщетение на
ищцата е в справедлив размер, покриващ изцяло
претърпените вреди. С подписването на споразуменията
страните решили спора извънсъдебно по реда на чл. 558, ал.
3, вр. ал. 1 от КЗ. Оспорва да е настъпило влошаване в
здравословното състояние. Оспорва размера на
претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адвокат Т., която
поддържа исковата претенция и моли за уважаване на
исковете.
Ответникът редовно призован в съдебно заседание, се
представлява от юрисконсулт Я., който поддържа отговора
на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
4
събраните писмени и гласни доказателства по делото на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно
убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпределената и указана на страните
доказателствена тежест в процеса на основание чл. 154 от
ГПК, именно ищецът следваше да докаже осъществяването
на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
настъпването на описаното в исковата молба
застрахователно събитие, че ПТП е реализирано от водач,
управляващ неидентифицирано ППС, осъществяване
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД от делинквента, а
именно деяние, вида и характера на неимуществените
вреди, под формата на претърпени болки и страдания от
получените травми и преживян стрес, на имуществените
вреди и техния размер /неимуществените се определят от
съда по справедливост/, причинна връзка между деянието и
вредите, противоправност на деянието, като на основание
чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Страните не спорят по механизма на инцидента. Спори
се по обстоятелствата по причинно следствената връзка
между него и твърдените от ищеца като ексцес вреди, както
и тези твърдени, като необезщетени от ответника по
предявената от ищцата първоначална претенция.
Не е спорно между страните, че преди депозиране на
5
исковата молба в съда ищцата е подала пред /ФИРМА/
заявление за изплащане на вреди с вх. № 24-01-
282/26.07.2022г., като по претенцията е налице произнасяне
с решение от 15.08.2022г., като е одобрено изплащане на
обезщетение в размер на 40 995,01 лева, от които е
изплатена сумата от 20 000 лева за увреждане „разкъсване
на слезката с излив на 2000 мл кръв в коремната кухина.
Извършена спленектомия и евакуация на кръв“; 10 000
лева за счупвания на пет леви ребра вляво – от 6-о до 10-о
вкл. /по 2000,00 лева за всяко едно от петте ребра/; 10 000
лева за развилото се по-късно усложнение от травматично
естество – ляво странен хемоторакс с емпием на плеврата,
наложил евакуация на възпалителната течност и частична
декортикация на плеврата; сумата в размер на 995,01 лева
за имуществени вреди, представляваща извършени разходи
за лечение, след представяне на фактури и фискални
бонове в оригинал, като е отказано плащане за сумата в
размер на 69,40 лева по представени фискални бонове без
фактури. По досието на делото е прието и заявление с вх. №
24-01-282/22/03.11.2023г., свидетелстващо за осъществяване
на факт в хода на производството, след подаване на
исковата молба за претендирано от ищцата допълнително
обезщетение за вреди. По това заявление е постановен
отказ с мотиви „по предявената от вас претенция, във
връзка с настъпилите вреди от процесното ПТП, в
нарушение на чл. 558, ал.5 от КЗ е образувано пред СРС
гр.д. № 32751/2023г., поради и което на основание чл. 61,
6
ал.3 от ЗСВ, при наличието на заведено дело, спорът не
може да бъде разрешен от друг орган.“
Съгласно изслушаната по делото съдебно медицинска
експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и съотносима на приетата по делото медицинска
документация, след процесния инцидент при Л. Б. П. е
установена коремна травма: разкъсване на далака с излив
на 2л. кръв в коремната кухина; закрита гръдна травма:
счупване на 6,7,8,9 и 10-то ребро вляво. Превларен излив с
гной в лява гръдна кухина; херния на коремната стена в
областта на оперативния разрез за премахване на далака,
наложил операция с поставяне на платно, като вещото
лице дава заключение, че е налице причинно-следствена
връзка между установената херния на коремната стена в
областта на оперативния разрез за премахване на далака,
наложил операция с поставяне на платно и процесното
ПТП. Дадена е прогноза, че след проведеното оперативно
лечение ищцата е оперативно здрава, като една херния при
заклещване може да доведе ако не се вземат адекватни
мерки до неблагоприятни последици. Уточнено е че
възстановителния период след премахване на далака е 4-6
месеца, след проведена операция, свързана с излив на гной
в гръдната кухина – около три месеца, а след проведена
операция на херния – 2-3 месеца. Подробно вещото лице е
посочило функциите на далака в човешкия организъм и
последиците от липсата му, а именно: филтрира кръвта и
подменя остарелите и увредени червени кръвни клетки,
7
има роля на кръвно депо – в нея се задържа значително
количество кръв, което при нужда се освобождава в
системното кръвообращение. Изяснено е че независимо, че
човек може да живее без далак, същият е орган на имунната
система и има огромно значение при борбата с инфекциите.
Липсата му прави индивида по-податлив при инфекции,
като пациентите с отстранен далак имат намаление на 40%
от работоспособността при физически труд. При
освидетелстване на ищцата, вещото лице е установило
нейни оплаквания към датата на прегледа в областта на
счупените ребра при натоварване и промяна на времето,
задъхване след ходене 100-150м. Установено е също и
наличието на линейни сивкавобелезникави с лилав
оттенък ръбци-белези от проведени операции: по предната
повърхност на корема от срединна лапаротомия 24 см., с
друг белег от дрен в ляво 2 см. В ляво на гръдния кош – 4
см. От торакоскопията и 1 см. от дрен., като е дадено
крайно заключение, че тези белези имат траен, постоянен
характер и ще останат за цял живот. Установена е
операцията на коремна херния, извършена на 22.03.2023г.,
в периода след изплащане на първоначалното обезщетение
– след 17.08.2022г. За тази операция ищцата е заплатила
сумата в размер на 653,40 лева, от която сумата от 636,00
лева – разходи за платното за операцията от херния и
сумата от 17,40 лева – потребителска такса. По делото са
приети две рентгенографии /резултати от образни
изследвания/, от 12.01.2024г. и от 12.02.2024г. Вещото лице
8
изяснява, че и от двете изследвания е видно, че най-
вероятно е налице срастване между белия дроб и стената на
гръдния кош, в каквато връзка са и оплакванията на
ищцата. Посочва, че с времето се получава разтягане и
срастването отшумява. Посочва, че в изследването от
12.02.2024г. е най-вероятно налице техническа грешка,
където е посочено, че е констатирана сянка персистираща,
без значителна динамика, локализирана паракардиално
вдясно, като посочва, че вероятно е вляво, като това
увреждане няма връзка с хернията, със счупването на
ребрата и излива на гной.
За установяване характера на неимуществените вреди
по делото е допуснато събиране и на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите П.П.,
съпруг на ищцата и на свидетелката Л.Г. – свидетел на
инцидента в автобуса. Свидетелят П., разпитан
непосредствено пред съда възпроизвежда в показанията си,
че видял съпругата си на другия ден след инцидента.
Първата операция била по отстраняване на далака, която
причинила на ищцата много болки, които продължили
много интензивно и следващите 2-3 месеца, особено нощем.
Около два месеца и половина ищцата не била в състояние
да се обслужва сама. Емоционално ищцата била много
дестабилизирана. Имала и затруднено дишане, което
наложило след 2-3 месеца отново да се посети лекар и
впоследствие ищцата претърпяла втора операция
„събирането на вода в коремната кухина е довело до
9
затруднение в дишането“. Впоследствие се наложило
извършване на трета операция, по поставяне на платно
зарази усложнения, настъпили от установена коремна
херния. След третата операция на ищцата били дадени
препоръки за почивка, покой, да не вдига тежко.
Свидетелката Г. възпроизвежда в показанията си, че е била
заедно с П. на 17.08.2021г. в деня на инцидента. Ищцата
преживяла много тежко инцидента, след инцидента веднага
отишли в ***********, където и махнали далака, и това
била първата претърпяна от нея операция, което наложило
болничен престой от 5-6 дни. Видяла ищцата след
изписването, като състоянието и не било добро. След
падането и първата операция, били установени счупени
ребра, което наложило втора операция, за която
свидетелката казва: „от нея знам, че някаква течност са и
изкарвали“, като посочва, че миналата година на ищцата
била направена и операция от херния. Свидетелката
посещавала след операциите ищцата постоянно,
включително и за да и помага. П. се оплаквала от
постоянни болки, и в ребрата, от недоспиване.
Предпоставките за възникване на задължение на
*************** (ГФ) за плащане на обезщетения
увредените лица при ПТП са настъпване на ПТП, МПС,
причинило процесното ПТП обичайно да се намира на
територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват
изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да
получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение,
10
посочени в чл.519, ал.1 от КЗ, като най-често това са
причинени вреди от собственик или ползвател на МПС,
който няма сключена задължителна застраховка "ГО" на
автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано
МПС или неизвестен извършител. В настоящия случай, е
налице хипотезата при която ПТП е причинено от водач на
неидентифицирано по модел, марка и регистрационен
номер ППС, което безспорно се установи в производството.
По изложеното иска за осъждане на ответника да заплати в
полза на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща
главница за неплатено в цялост застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
причинени от ПТП травматични увреждания по вина на
неизвестен водач на МПС, осъществило се на 17.08.2021 г. в
гр. ***********, и включваща сумата от още 10,000 лева за
настъпило увреждане „разкъсване на слезката с излив на 2
000 мл кръв в коремната кухина; спленектомия и
евакуация на кръв“; сумата от още 5000,00 лева за
счупвания на пет ребра и сумата от още 5000,00 лева за
развилото се по-късно увреждане „ляво странен хемоторакс
с емпием на плеврата, наложил евакуация на
възпалителната течност и частична декортикация на
плеврата“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.05.2023г. до
окончателното й изплащане е допустим, като предявен след
проведена процедура по уведомяване на Фонда на
основание чл. 558, ал.5, вр. чл. 557, ал.1,т.1 от КЗ, след
11
произнасяне и изплащане на обезщетение по щета №
22210111/26.07.2022г., с размера на което ищцата не е
съгласна, хипотезата на несъгласие на увреденото лице с
размер на изплатеното обезщетение /чл. 558, ал.5 от КЗ/,
поради и което иска е предявен срещу надлежна страна в
процеса. В тази връзка неоснователно е възражението на
ответника, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като
ищецът е приел изплатената от ответника сума в размер на
40 000 лева за неимуществени вреди и 995,01 лева за
имуществени и по този начин спорът е решен
извънсъдебно, тъй като с факта на плащане се внася яснота
и определеност в отношенията на спорещите. Твърдението,
че с изплащането на сумата на ищцата страните са
постигнали спогодба, чиято писмената форма не е за
действителност се отчита от съда. Действително договорът
за спогодба е неформален, но писмената форма е
необходима с оглед доказване волята на страните за
разрешаване на спор чрез взаимни отстъпки. Съдът
приема, че тази воля не се съдържа в приемане на
определената сума от 40 000 лв. за неимуществени вреди.
Ищцата в качеството си на увредено лице не е съгласна с
размера на определеното обезщетение, счита го за
занижено, поради което е налице хипотезата на чл. 558, ал.
5 КЗ. Разбира се извършените плащания следва да бъдат
отчетени.
При съвкупен анализ на доказателствения материал,
съдът намира, че по делото се установи, че ищцата е
12
претърпяла инцидент на 17.08.2021г. в ***************,
около 09:30 часа, като пътник в автобусна линия ***,
когато водача на автобус „***********“, модел „*****“ с
рег. № ***********, собственост на /ФИРМА/ - К.К.,
движейки се по бул. „*************, с посока от бул.
„***********“ към бул. „*******“ и непосредствено преди
достигане на кръстовището с ул. „************“,
предприема рязко аварийно спиране, поради навлизане
пред управляваното от него ППС на неустановен
автомобил /джип/, бял на цвят, като в резултат на
спирането Л. Б. П. залита напред и пада на пода в салона на
автобуса.
На следващо място от изслушаната по делото СМЕ се
установиха вредите, настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента. Съгласно експертизата при
Л. Б. П. е установена коремна травма: разкъсване на
далака с излив на 2л. кръв в коремната кухина; закрита
гръдна травма: счупване на 6,7,8,9 и 10-то ребро вляво.
Превларен излив с гной в лява гръдна кухина, като
последното увреждане е наложило втора оперативна
интервенция. На следващо место ищецът доказа характера
на претърпените от него неимуществени вреди. В тази
връзка съдът кредитира показанията на свидетеля П..
Въпреки че свидетеля е съпруг на ищцата, съдът прецени
показанията му съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счита,
че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни,
конкретни и непротиворечиви, а и кореспондират на
13
другите събрани доказателства, на приетата по делото на
СМЕ, като в същото време именно свидетелят е полагал
грижи за ищцата и има най-непосредствени впечатления от
преживените от нея болки и страдания, вследствие
инцидента и оперативните интервенции.
Съдът съобразява установените факти относно
получените увреждания и свързаните с тях болки и
страдания, като въз основа на приетото за установено и при
условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е
както следва: сумата от още 10 000 лв. за настъпило
увреждане „разкъсване на слезката с излив на 2 000 мл
кръв в коремната кухина; спленектомия и евакуация на
кръв“, или общо с първоначално изплатеното вече от
ответника – 30 000 лева; сумата от още 5000,00 лева за
счупвания на пет ребра, или общо с изплатените вече суми
сумата от 15000,00 лева и сумата от още 5000,00 лева за
развилото се по-късно увреждане „ляво странен хемоторакс
с емпием на плеврата, наложил евакуация на
възпалителната течност и частична декортикация на
плеврата“, или общо с изплатеното вече от ответника
сумата от 15 000,00 лева.
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на
14
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента и вида на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта,
физическото и психическо състояние на ищеца, както и
възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва
да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС №
4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът
на увреждането, начинът на настъпването му, последиците
от него и др. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобствата - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само
от обективен, но и от субективен фактор - конкретния
психо - емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху
психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. За твърдените болки и страдания бяха
ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи
във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес
се правят и въз основа на медицинските документи, и
заключението на СМЕ.
15
Касае се за телесни повреди, които са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
съществено е затруднено нормалното ежедневие на ищцата
за срок от около шест месеца. Това са разкъсването на
слезката, наложило оперативното и премахване и
развилото се усложнение – плеврален излив с образуване на
емпием, наложило втора оперативна намеса. Съдът взе в
предвид, по първото увреждане, че е отстранен далака на
пострадалото лице, което предполага експозиция и
предпоставка за евентуални увреждания и опасности,
свързани с ролята на далака, като филтриращ кръвта
орган и като такъв, свързан с имунитета на пострадалия,
като след отстраняване лицето става по-податливо на
инфекции и организма се лишава от способността за бързо
справяне с тях, като съдът взе в предвид и посоченото от
вещото лице, че отстраняването на далака предполага 40%
намалена трудоспособност и препоръките за избягване
посещение на места, свързани с повишена опасност от
зараза с малария, такива с повишена опасност от ухапване
от насекоми. Следователно липсата на далака, предполага
съобразен с това начин на живот, който занапред ищцата
следва да съобразява за избягване на евентуални проблеми.
Разбира се това също е неимуществена вреда, свързана с
психическото и емоционално състояние на пострадалия. По
другите две увреждания, съдът намира, че следва да
присъди в още исканото обезщетение от 5 000,00 лева,
доколкото експертизата установява и към датата на
16
освидетелстване болка в счупените ребра, задъхване след
ходене пеша от 100 -150м., най-вероятно по причините
пояснени от вещото лице в о.с.з. от 28.02.2024г., а именно
срастване между белия дроб и стената на гръдния кош.
Въпреки, че вещото лице обясни, че тази симптоматика ще
отшуми във времето, съдът след констатирани остатъчни
симптоми при освидетелстване, намира, че следва да
обезщети същите в искания размер от още 5000,00лева.
По иска за сумата от 20 000 лв., представляваща
допълнително обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в периода от 18.08.2022г. до 09.05.2023г., в
резултат на екцес, влошаване на здравословното състояние,
вследствие на причинени от ПТП-то травматични
увреждания по вина на неизвестен водач на МПС,
осъществило се на 17.08.2021 г. в гр. ***********, и
изразяващо се в последваща вентрална следоперативна
херния в областта на цекатрикса от срединна лапаротомия,
наложило оперативна интервенция, чрез поставяне на
платно, както и за сумата от 653,30 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат
на влошаване на здравословното състояние, вследствие на
причинени от процесното ПТП, осъществило се на
17.08.2021 г. в гр. *********** вреди, изразяващи се в
заплатени разходи, заплатени от ищцата във връзка с
извършената в резултат на екцеса операция на херния,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба – 09.05.2023 г., до
17
окончателното плащане на сумата, съдът намира следното.
Следва да се посочи, че обезщетенията при ексцес се
дължат от момента на установяване влошаване на
здравословното състояние /ППВС № 4/75 г., т. 10/. По
изложеното за ищцата е било невъзможно да заяви и тези
вреди пред ответника и представи медицинска
документация за доказването им, като нов фактическа
състав при подаване на първото заявление, тъй като
оперативния протокол за опериране на коремната херния,
като увреждане, което също се установи, че е в причинно
следствена връзка с инцидента датира от 22.03.2023г. под
номер 25 в *******************. Настоящите искови
претенции са предявени на 09.05.2023г. Съгласно чл. 558,
ал. 3 от КЗ за изплащане на обезщетение увреденото лице
предявява претенцията си пред който и да е от
застрахователите, получил лиценз и предлагащ
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, съответно задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците, или пред ***************, а
според чл. 558, ал. 5 от КЗ, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното обезщетение. В
настоящия случай по делото са представени доказателства,
установяващи предявяване на претенцията пред
ответника, но след подаване на исковата молба в съда
18
/заявлението датира от 03.11.2023г./ с оглед на което
формално не са спазени изискванията на чл. 558, ал. 3 от
КЗ, както и такива за отказ на *************** да плати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ. Подаденото впоследствие в
хода на производството заявление, като нов факт, във
връзка със спора, с който съдът следва да се съобрази по
аргумент по чл. 235, ал.3 от ГПК, намира, че е от
категорията на тези които да санират пропуска. Има данни
по това заявление пред ответника да има произнасяне, с
писмо с изх. № 24-01-282/30.11.2023г. /л.27 от досието на
делото/ ГФ е отказал плащане. Правно необосновано и в
ущърб на страните е при подадено такова вече заявление,
съдът да приеме исковите претенции в тази част за
недопустими и да следва прекратяване в тази част на
делото.
Ищцата претендира обезщетение за екцес с оглед
предвиденото от законодателя с разпоредбата ал. 1 на чл. 51
ЗЗД пълно обезщетяване на понесените при непозволено
увреждане неблагоприятни последици за пострадалия. На
обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили,
така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и
непосредствена последица от деликта – т. 1 на ППВС №
4/1968 г.
При екцес за пострадалия възниква ново вземане за
обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
19
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване
на старите страдания, което /ново състояние/ се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите
вреди, които се добавят към вече обезщетените.
Настоящият състав приема, че тъй като по отношение на
първоначално претърпените вреди има вече произнасяне ,
установено е осъществяването на инцидента, при
събраните в настоящото производство доказателства
следва, че са установени елементите от фактическия състав
на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, обосноваващи отговорността на
ответника /ФИРМА/ за търпените от ищцата вреди в
резултат на процесния деликт, а именно: наличие на ново
увреждане от водач, управляващ неидентифицирано ППС,
противоправното поведение, както и причинно-
следствената връзка между деянието и причинените на
ищцата имуществени и неимуществени вреди от болки и
страдания, вследствие получените травматични
увреждания. По делото безспорно се установи, че на
22.03.2023г. ищцата е претърпяла оперативна интервенция
вследствие установена херния на коремната стена в
областта на оперативния разрез за премахване на далака,
наложил операция с поставяне на платно. Вещото лице
категорично е посочило, че това увреждане е в причинна
връзка с процесния деликт. Дадена е прогноза, че след
проведеното оперативно лечение ищцата е оперативно
20
здрава, като една херния при заклещване може да доведе
ако не се вземат адекватни мерки до неблагоприятни
последици. Уточнено е че възстановителния период след
проведена операция на херния – 2-3 месеца. Размерът на
обезщетението, изплащано от ***************, не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума
по задължителните застраховки, определена за годината, в
която е настъпило пътнотранспортното произшествие, а
лихвите за забава на *************** се изчисляват и
изплащат при спазване на чл. 497 – чл. 558, ал. 1 от КЗ, като
се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът като
прецени тежестта на настъпилото впоследствие телесно
увреждане, болките и страданията, търпени от ищцата,
евентуално негативните последици, които могат да се
появят вследствие заклещване на хернията намира, че
справедливо обезщетение за вредите от това увреждане е
процесната сума от 20 000 лева.
Съответно изслушаната СМЕ установява, че
заплатените суми за разходи за платно за извършване на
операцията и дължимата потребителска такса са били
напълно необходими, поради и което съдът намира, че
следва да уважи и иска за претенцията за обезщетение за
имуществени вреди за сумата от 653,30 лв., като по делото е
установено и реалното заплащане на тази сума, тоест иска е
установен и по размер.
21
По изложеното съдът намира така предявените искове
за доказани по основание и размер, поради което следва да
бъдат уважени. Върху главничните вземания следва да се
присъди и законната лихва от подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца. Ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 1626,14 лева, адвокатски хонорар в размер на
3850,00 лева, за реалното заплащане на който, съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства по делото и който не е прекомерен с
оглед цената на иска, правната и фактическа сложност на
делото, като е съобразен с минималния праг, съобразно чл.
7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение, в редакцията й с ДВ, бр.
88/04.11.2022г., като на ищеца следва да се присъди и
внесения от него депозит за изслушване на експертиза в
размер на 250,00 лева. Или на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 5726,14 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****************, БУЛСТАТ
22
***************, с адрес в гр.***********,
*********************** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Б. П., ЕГН
********** от *************************, сумата от 20 000
лв., представляваща главница за неплатено в цялост
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за
периода от 17.08.2021г. до 17.08.2022г., вследствие на
причинени от ПТП травматични увреждания по вина на
неизвестен водач на МПС, осъществило се на 17.08.2021 г. в
гр. ***********, и включваща сумата от още 10,000 лева за
настъпило увреждане „разкъсване на слезката с излив на 2
000 мл кръв в коремната кухина; спленектомия и
евакуация на кръв“; сумата от още 5000,00 лева за
счупвания на пет ребра и сумата от още 5000,00 лева за
развилото се по-късно увреждане „ляво странен хемоторакс
с емпием на плеврата, наложил евакуация на
възпалителната течност и частична декортикация на
плеврата“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.05.2023г. до
окончателното й изплащане, сумата от 20 000 лв.,
представляваща допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в периода от 18.08.2022г.
до 09.05.2023г., в резултат на екцес, влошаване на
здравословното състояние, вследствие на причинени от
ПТП-то травматични увреждания по вина на неизвестен
водач на МПС, осъществило се на 17.08.2021 г. в гр.
***********, и изразяващо се в последваща вентрална
следоперативна херния в областта на цекатрикса от
23
срединна лапаротомия, наложило оперативна интервенция,
чрез поставяне на платно, сумата в размер на 653,30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на влошаване на здравословното
състояние, вследствие на причинени от процесното ПТП,
осъществило се на 17.08.2021 г. в гр. *********** вреди,
изразяващи се в заплатени от ищцата разходи, във връзка с
извършената в резултат на екцеса операция на херния,
ведно със законна лихва върху главницата, за периода от
подаване на исковата молба – 09.05.2023 г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА *****************, БУЛСТАТ
***************, с адрес в гр.***********,
*********************** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Б. П., ЕГН
********** от *************************, сумата в размер
на 5726,14 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24
25