Р Е Ш Е Н И Е № 232
гр. Пловдив, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на шести
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 508 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд - гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4,
представляван от ***Б.М.и С.С., със съд. адрес:*** ***, чрез Адв. дружество „М.и
Н.“, е предявил срещу К.И.К., ЕГН **********,***, регресен иск по чл. 288, ал.
12 от КЗ (отм.) в размер на 250 647,65 лв.
Твърди, че на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) е изплатил по щета №
210150/02.07.2012 г. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
при ПТП на ***на К.Ш., на неговите наследници по закон - Н.С.Ш.– съпруга; Д.К.Ш.– дъщеря; Ц.К.Ш.–
син; С.В.П.Й.В.П.– негови внуци, които са и пострадали лица при същото ПТП, в общ размер
на 250 647,65 лв.
Съгласно
одобреното от съда споразумение по н.о.х.д.№ 297/2012 г. на ПОС, виновен за
катастрофата е водачът К.И.К., ЕГН **********, която управлявайки лек автомобил
„Лексус 460“, рег.№ W-KA 9999, при
движение по пътя между ***и ***със скорост около 55 км./час губи управлението
над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение, при което отнема
предимството на движещия се там лек автомобил „ВАЗ 2101“, рег.№ РА0608АВ,
управляван от К.Ш., в който пътували и Н.Ш., С.П.и Й.П.. Настъпил челен удар
между двата автомобила, при който на К.Ш. били причинени множество травми,
несъвместими с живота, а на останалите трима пътници – леки наранявания.
С влезли в
сила решения по гр.д.№ 3381/2012 г., ПОС, и в.гр.д.№ 1005/2013 г., ПАС, и
издадени въз основа на тях ИЛ, Гаранционният фонд е осъден да заплати на
пострадалите при процесното ПТП лица обезщетения за неимуществени вреди, като
са им изплатени следните суми: на 11.07.2013 г. – 236 619,61 лв.; на
10.04.2015 г. – 5 628,04 лв.; на 04.05.2015 г. – 8 125 лв. и на
02.09.2015 г. – 275 лв.
Ответницата
е поканена да погаси доброволно задължението си, но тъй като и до момента не е
сторила това, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди К.И.К. да
му заплати на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, общо сумата 250 647,65 лв., представляваща изплатено от ГФ обезщетение по щета №
210150/02.07.2012 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, както
и направените по делото разноски.
Подробни
съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Ответницата К.И.К., ЕГН **********,***, местн. ***, чрез пълномощниците си
адв. А.Б.и адв. Н.П.със съд. адрес:*** ***, е подала отговор, в който заявява,
че оспорва правото на ищеца на регресен иск.
Твърди, че ищецът Гаранционен фонд неправилно и неоснователно е изплатил
посочените обезщетения, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за
това. Съгласно чл. 258, ал. 4 от КЗ (отм.) и чл. 11 от Вътрешните правила на
Съвета на националните бюра на застрахователите, озаглавен „Концепция за
обичайно пребиваващи МПС“ (The Normally based
concept) територия, на която обичайно се намира МПС е
територията на държавата: 1/ където е издаден регистрационния номер на МПС,
независимо дали е постоянен или временен; 2/ където е издаден застрахователния
или друг отличителен знак на МПС, който е аналогичен на регистрационния номер
по т. 1 – в случаите, в които не е необходима регистрация за определени видове
МПС; 3/ в която собственикът на МПС има постоянно пребиваване – в случаите, в
които за определение видове МПС не се изисква нито регистрационен номер, нито
застрахователен или друг отличителен знак.
В случая не е налице предпоставката по т. 1, тъй като с оглед регистрационния
номер на МПС, същото е с обичайно пребиваване на територията на ***, като от ***
– датата на издаване на регистрационния номер, до ***– датата на ПТП,
процесното МПС е пребивавало основно на територията на ***.
Липсва и предпоставката по т. 2, тъй като за управлявания от ответницата
лек автомобил „Лексус 460“,
рег.№ W-KA 9999, е налице сключена в ***застраховка
„Гражданска отговорност“ с Allianz Versicherung SE, обективирана в застрахователна полица № D/5312/455199008092015498, издадена на *** и валидна до ***.,
както и „Зелена карта“ със същия срок на валидност. В териториалния обхват на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ влизат
32 страни, подписали секция 3 от Вътрешните правила на Съвета на националните
бюра на застрахователите, по силата на които, ако едно МПС обичайно се намира в
някоя от тези държави и навлезе на територията на друга от тях, то собственикът
или водачът на МПС се счита автоматично застрахован за тяхната Гражданска
отговорност, а нанесените вреди при ПТП се покриват от застрахователя на
водача, в който смисъл е разпоредбата на чл. 258, ал. 4 от КЗ (отм.), респ. чл.
482 от КЗ.
Наред с това, оспорва правото на ищеца
да встъпи в правата на увредените лица, тъй като към датата на ПТП ответницата
е имала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което
обстоятелство е отбелязано и в протокола на МВР, който съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и се ползва с материална доказателствена
сила.
Ответницата твърди също, че не е знаела, че рег.№ W-KA 9999, издаден на *** за лек автомобил „Тойота Лексус“,
не е валиден от ***и е свален от отчет. Не е знаела и че от ***същият рег.№ W-KA 9999 е издаден за лек автомобил
„СМАРТ“, а издадената от Allianz Versicherung SE застраховка „Гражданска отговорност“ № D/5312/455199008092015498 е била невалидна, тъй като за
този регистрационен номер е имало сключена друга застраховка от друг застраховател
и за друго МПС.
Предвид гореизложеното моли искът да се отхвърли изцяло като неоснователен,
ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения за това излага в отговора и в писмени бележки по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
В срока по чл. 372 от ГПК от ищеца е постъпила допълнителна ИМ, в която се
твърди, че възраженията, направени в отговора на ответницата, са изцяло
неоснователни.
Гаранционният фонд е отказал да изплати обезщетение при проведена от него
процедура по определяне и изплащане на обезщетение, но е бил осъден от
пострадалите лица да им заплати такива, въз основа на влезли в сила съдебни
решения на ПОС и ПАС, поради което извършените плащания не са без основание.
Твърденията за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил „Лексус“ са изцяло неверни и несъстоятелни, като от
приложените към ИМ писмени доказателства се установява, че посочената
застраховка касае лек автомобил „Мерцедес Смарт“ със същия рег.№ W-KA 9999, а *** национално бюро е уведомило Гаранционния
фонд, че за лек автомобил „Мерцедес Смарт“ с рег.№ W-KA 9999, считано от *** не е налице валидна застраховка
„ГО“ и този автомобил е свален от отчет.
Отношенията между ответницата и трети лица – застрахователи и
не/уведомяването ѝ относно невалидността на застраховката „ГО“ са изцяло
ирелевантни на спора, поради което не следва да се обсъждат, както и не следва
да се допускат поисканите писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответницата е постъпил допълнителен отговор, в
който тя заявява, че поддържа становището си, изложено в отговора, за липса на
право на регрес за ищеца, както и направените доказателствени искания.
Освен това, възразява относно правото на регрес за изплатените от ищеца
лихви, съдебни разноски и разноски по изпълнението в размер на 16 015,52
лв., на 8 125 лв., на 275 лв. и на 5 628,04 лв., тъй като
задължението за плащане на тези суми от Гаранционния фонд е възникнало единствено
поради неговото пасивно поведение и бездействие, тъй като не е изпълнил
своевременно нормативно установеното си задължение по чл. 288, ал. 7 от КЗ
(отм.) да плати обезщетение на правоимащите лица.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор за факти, като от събраните писмени доказателства се
установява, че с одобрено от съда
споразумение в съдебно заседание на 09.03.2012 г. по н.о.х.д.№ 297/2012 г. на
ПОС, К.И.К., ЕГН **********, се е признала за виновна в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на ***в
землището на ***, на асфалтов път, свързващ ******, при управление на лек автомобил „Лексус LS 460“, с *** рег.№ W-KA 9999, е нарушила правилата за движение по чл. 16, ал.
11, т. 1 и по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП; по чл. 67, ал. 1 и по чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинила смъртта на К.Ц.Ш., ЕГН **********,
за което ѝ е наложено съответно наказание.
Във връзка с искане от 02.07.2012 г. на пострадалите от това ПТП лица за
обезщетяването им в Гаранционен фонд – София е образувана преписка по щета №
210150/02.07.2012 г., в хода на която след разменена кореспонденция с ***
национално бюро (ГФ на ***), с *** застрахователни дружества „Alianz Versicherungs A.G.“ и „HUK-COBURG,
Haftpflicht-Unterstutzungs-Kasse, kraftfahrender beamter *** A.G.“ и с представителя на последното за Р България – ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, е установено, че управляваният от виновния
водач К.И.К., ЕГН **********, лек автомобил „TOYOTA LEXUS LS 460“, е с невалиден *** рег.№ W-KA 9999, и към датата на ПТП (***) не е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като посоченият регистрационен номер е обявен за
невалиден още през ***и е свален от отчет, а считано от ***същият *** рег.№ W-KA 9999 е издаден за лек автомобил „МERCEDES SMART“.
Затова и представената от К.К. при ПТП на ***полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ с № D/5312/455199008092015498 е била невалидна, тъй като още
преди 3 г. *** рег.№ W-KA 9999 на управлявания от нея лек автомобил „Лексус LS 460“ е бил свален от отчет от *** власти и обявен за
невалиден, а считано от ***този регистрационен номер е даден на друг лек
автомобил, който има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но
той не е участвал в процесното ПТП.
В хода на извършваните проверки от
Гаранционен фонд пострадалите лица са потърсили правата си по съдебен ред, като
е образувано гр.д.№ 3381/2012 г., ПОС, поради което с писмо от 17.12.2012 г.
фондът е отказал на основание чл. 61, ал. 3 от ЗСВ да изплати претендираните
обезщетения, тъй като спорът вече е отнесен пред съда.
С влязло в сила съдебно решение № 950/30.05.2013 г. по гр.д.№ 3381/2012 г.,
ПОС, потвърдено с Решение № 591/26.11.2013 г. по в.гр.д.№ 1005/2013 г., ПАС, и
Определение № 24/20.01.2015 г. по същото дело на ПАС, Гаранционен фонд – София
е осъден да заплати на наследниците по закон на К.Ц.Ш., ЕГН **********, обезщетения за
неимуществени вреди, а именно: на Н.С.Ш., ЕГН **********, сумата 80 000
лв., както и 1 000 лв. – обезщетение на лично основание; на Ц.К.Ш., ЕГН **********,
и на Д.К.П., ЕГН **********, по 60 000
лв. на всеки от тях, ведно със
законна лихва върху тези суми, считано от 02.10.2012г. до окончателното
изплащане. Със същото съдебно решение Гаранционен фонд – София е
осъден да заплати обезщетения за
неимуществени вреди на С.В.П., ЕГН **********,
и на Й.В.П., ЕГН **********, в размер от по 1 000 лв.
на всеки от тях, ведно със законна лихва, считано
от 02.10.2012г. до окончателното изплащане, както и за заплати на
ОС – Пловдив 8 120 лв. – ДТ и 270 лв. – разноски за експертизи, а с
определението по чл. 248 от ГПК от 20.01.2015 г. Гаранционният фонд – София е
осъден да заплати на адв. Н.А.възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. в размер на 4 486 лв.
С решението евентуалната ответница К.К. е осъдена да заплати на
пострадалите ищци обезщетения за забава в размер на законната лихва върху
присъдените главници от общо 203 000 лв. за периода 02.07.2012 г. –
02.10.2012 г.
Издадени са изпълнителни листове, въз основа на които са образувани изп.д.№
***на ЧСИ А.П., рег.№ ***, и изп.д.№ ***на ЧСИ М.С.-Ц., рег.№ ***, като на
Гаранционен фонд – София са изпратени покани за доброволно изпълнение и същият
е заплатил дължимите суми в общ размер на 250 647,65 лв., видно от
приложените Справка от 04.09.2015 г. и 4 бр. преводни нареждания.
На 17.07.2017 г. Гаранционният фонд е изпратил на виновния водач К.И.К.
регресна покана с обратна разписка по щета № ГФ – 210150/02.07.2012 г., която е
върната невръчена, тъй като е отбелязано, че лицето не живее на адреса в ***,
въпреки приложеното удостоверение от 07.08.2017 г. от Отдел „БДС“ при СДВР, че
именно това е постоянният ѝ адрес.
При така установените фактически
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявеният регресен иск по чл. 288, ал. 12, изр. 1 от КЗ (отм.), § 22 от
ПЗР на КЗ, сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, е допустим, а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Според чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ и ал. 12, изр. 1 от КЗ (отм.), Гаранционният
фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, ако ПТП е настъпило на територията на Република
България и е причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията ѝ, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като след изплащане на обезщетението фондът встъпва
в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 за определянето му. По силата на
установена в закона суброгация в правата на удовлетворения кредитор ищецът Гаранционен
фонд има право да получи от прекия причинител на вредата К.К. сумата на
платеното в полза на третите увредени лица обезщетения, заедно с разноските по
определяне на обезщетенията.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е направил разходи, за да изпълни своето нормативно установено задължение да изплати на пострадалите лица застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответницата К.К., в качеството ѝ на водач на лекия автомобил „Тойота Лексус LS 460“ с ***рег.№ W-KA 9999, който към датата на ПТП – ***не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Ищецът дължи плащане на пострадалите лица на присъдените
обезщетения, както и
сумата на законната лихва върху тях, считано от изтичане на 02.10.2012 г. на 3-месечния
срок за произнасяне от предявяване на 02.07.2012 г. на претенция за доброволно плащане
на обезщетенията пред него, които суми са установени с влязло в сила съдебно
решение.
Ответницата не оспорва,
че именно тя е причинила деликта, поради което за нея се е породило задължение
да обезщети пострадалите лица, независимо дали е знаела за липсата на валидно
покритие по застрахователното правоотношение "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Изплащайки дължимите от нея обезщетения, Гаранционният
фонд е покрил деликтна отговорност на виновната водачка, поради което обстоятелството
дали ответницата е имала субективно знание за липсата на валидно покритие по
застраховката на управлявания от нея лек автомобил е ирелевантно на спора. Незнанието
на закона или на факти, които водачът на автомобила е бил длъжен да знае и е
могъл да установи преди да седне зад волана на автомобила, не го освобождават
от регресната отговорност спрямо ищеца,
който е покрил установената със съдебен акт деликтна отговорност.
Още повече, че въпросът за наличието или липсата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за управлявания
от виновния водач К.К. лек автомобил към датата на ПТП е бил предмет на гр.д.№ 3381/2012 г., ПОС, по което тя също е била страна и което я обвързва
със силата на пресъдено нещо, съгласно чл. 298 от ГПК, и не може да бъде
пререшаван в настоящото съдебно производство. Затова съдът не обсъжда и
представените от ответницата писмени доказателства във връзка с тези
възражения.
Ето защо, съдът намира, че искът е доказан по основание,
а направените от ответницата възражения са неоснователни.
Разпоредбите на чл. 288, ал. 12,
изр. 1, ал. 7 и ал. 8 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, уреждат обема на регресното
право на Гаранционния фонд и посочват кои от платените от него суми могат да
бъдат предмет на регрес спрямо прекия
причинител на вредите, като в правото на регрес
се включва изплатеното обезщетение заедно с разноските, които фондът е направил
за определяне на размера му.
От събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът е заплатил на 11.07.2013 г. на пострадалите лица, въз основа на влязлото
в сила съдебно решение, обезщетения за неимуществени вреди в размер на общо 203 000
лв., както и сумата 16 015,52 лв. - законна лихва върху тях, считано от
изпадането му в забава на 02.10.2012 г., а също и съдебни разноски и разноски по изпълнението, а именно: на 11.07.2013 г. –
23342,85 лв. съд. разноски; на 01.04.2015 г. - 5 628,04 лв. разноски по
изпъл. дело; на 04.05.2015 г. - 8 125 лв. ДТ и на 02.09.2015 г. - 275 лв.
разноски за експертизи.
Разходите по чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.) обаче са само тези, които фондът е направил за определяне и изплащане на обезщетенията в процедурата, провеждана пред него и посочена в разпоредбите на чл. 288, ал. 9-11 от КЗ (отм.). В тези разходи не се включват такива, направени в съдебното и в изпълнителното производство, които се провеждат след приключване на процедурата пред Гаранционния фонд, съгласно чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.). Затова присъдените държавни такси и съдебни разноски по съдебното и по изпълнителните производства не се явяват разходи по смисъла на чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.), поради което за тях регресният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като тези суми не са пряк резултат от действия или бездействия на ответницата, а от извън процесуалното и процесуално поведение на самия ищец, който не е престирал
своевременно и надлежно
изпълнение на вменените му задължения за изплащане на дължимите обезщетения на
пострадалите лица, поради което тези разходи следва да останат в негова тежест.
Ето защо, регресният иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) се
явява основателен и доказан по размер от общо 203 000 лв. – изплатени на
11.07.2013 г. обезщетения на пострадалите лица, тъй като няма данни за
направени от ищеца разноски по смисъла на чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.), и следва
да се уважи, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска на
29.06.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен
размер от общо 250 647,65 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените от него разноски по съд. производство, съразмерно
с уважената част от иска или общо 8 124 лв. - платени ДТ.
Няма данни за направени от ответницата съдебни разноски, поради което
такива не се присъждат.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,***, местн. ***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. А.Б.и
адв. Н.П. да заплати на Гаранционен фонд - гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет.
4, представляван от ***Б.М.и С.С., със съд. адрес:*** ***, чрез Адв. дружество
„М.и Н.“, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ общо
сумата 203 000 лв. (двеста и три хиляди лв.) – изплатени на 11.07.2013 г. обезщетения
за неимуществени вреди, както следва: на Н.С.Ш., ЕГН **********, общо 81 000
лв.; на Ц.К.Ш., ЕГН **********,
и на Д.К.П., ЕГН **********, по 60 000
лв. на всеки от тях; на
С.В.П., ЕГН **********, и на Й.В.П., ЕГН **********, по
1 000 лв.
на всеки от тях, за което Гаранционен фонд – София е осъден с влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№ 3381/2012 г., ПОС, 15 гр.с., ведно със законната
лихва върху главницата от 203 000 лв., считано от 29.06.2018 г. до
окончателното плащане, като до пълния предявен размер от общо 250 647,65
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,***, местн. ***, със съд. адрес:***
***, чрез адв. А.Б.и адв. Н. П., да заплати на Гаранционен фонд - гр. София,
ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, представляван от ***Б.М.и С.С., със съд. адрес:*** ***,
чрез Адв. дружество „М.и Н.“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата
8124 лв. (осем хиляди сто двадесет и четири лв.) - платени държавна такси,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на
страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/