№ 2701
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110217520 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. Н. А., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 42-0007850 от 01.09.2023 г., издадено от Началник отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София, с което
за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“, вр. чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000 лева на основание чл.178а, ал.8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
С жалбата се иска отмяна на издаденото НП поради допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството. Твърди се,
че не било ясно описано и квалифицирано нарушението, а освен това вътре в пункта за
прегледи било забранено движение на превозните средства назад, поради която нямало
как да се откачи ремаркето, за да бъде проверено седловото устройство на влекача.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло жалбата и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП.
Претендира разноски и представя писмени бележки. Сочи и маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание. В
1
съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на евентуално
поискано от другата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.08.2023 г., около 12:20 часа, * била извършена тематична проверка в
контролно-технически пункт „*“ ЕООД, притежаващ Разрешение № 1316/03.10.2013 г.
за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС. При проверката било констатирано, че на 05.07.2023 г. в контролно техническия
пункт в село * техническият специалист И. Н. А., в качеството на член на комисия по
протокол № 32481385, е извършил преглед на МПС влекач „Рено Премиум 450 ДХИ“ с
peг. № * от категория N3 в нарушение на изискванията на част 2, раздел 5 от
методиката по приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, тъй като не е използвал измервателния уред (калибър), за да провери
степента на износване в заключващото устройство на седловото устройство на
седловия влекач. Нарушението било установено при преглед на пълния видеозапис от
прегледа на МПС в гр. София, от който запис било видно, че от началото на прегледа
до края към влекача било прикачено полуремарке, което не позволявало използването
на калибъра.
Срещу жалбоподателя И. Н. А. бил съставен АУАН № 333975 от 01.08.2023 г. за
нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“, вр. чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, след което бил връчен лично на
жалбоподателя А. на същата дата за запознаване, а последният го подписал с
отбелязване, че няма възражения.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 42-0007850 от 01.09.2023 г., с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.3,
б. „а“, вр. чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева на основание
чл.178а, ал.8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В НП е акцентирано върху
обстоятелството, че нарушението е извършено повторно (в едногодишен срок от
2
влизането в сила на НП № 42-0004744 от 22.12.2022 г., влязло в сила на 12.03.2023 г.),
поради което и наложеното наказание е определено по чл.178а, ал.8 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите В. Д., К. М. и А.И., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят К. М. лично е участвал в проверката и
констатиране на нарушението, като подробно разказва как били изпратени да извършат
проверка в пункта за годишни технически прегледи в село * на фирма „*“ ЕООД.
Преди това в РД „АА“ изгледали видеозапис от техническия преглед, на който се
виждало, че бил извършен преглед на 05.07.2023 г. от комисията на пункта на влекач
„Рено Премиум“ с рег. № *, от категория „N3“, като техническият специалист И. А.,
при извършване на прегледа не е използвал измервателен уред – калибър, за да
провери степента на износване на заключващото устройство на седловото устройство
на влекача. През цялото време на прегледа и от видеозаписа се виждало, че влекачът
бил с прикачено полуремарке, което не е позволило да бъде извършено това измерване.
Свидетелят уточни, че ако превозното средство, както в случая е съчленено – влекач и
полуремарке, ако и двете превозни средства са за преглед, минава първо влекачът, като
отвън пред пункта се разкача полуремаркето, след което се закача и полуремаркето
също минава на преглед. В случая обаче е бил извършен преглед само на влекача,
поради което комисията е трябвало да накара водача да разкачи полуремаркето отвън
пред пункта и да премине през техническия пункт само влекачът. В случая
полуремаркето не е трябвало да минава проверка и въобще не е следвало да бъде
допускано вътре в пункта. Трябвало е в пункта да влезе само влекачът и в този случай
е нямало да се налага движение назад за разкачане на полуремаркето, каквито са
възраженията на защитника.
Свидетелят В. Д. нямаше конкретен спомен за процесната проверка. Същият
заяви, че вече не бил служител в РД „АА“, като след предявяване на акта потвърди, че
той го е съставил.
Свидетелят А.И. беше доведен от защитата, като той е бил председател на
комисията, която е извършила техническия преглед. Същият не отрече
обстоятелството, че не е била проверена с калибър степента на износване на
заключващото устройство на седловото устройство на влекача, но оправда липсата на
такава проверка с това, че за да се извърши измерването на това прикачено устройство
било необходимо да се извършва демонтаж на маркучи, хидравлика, въздушни
маркучи и отхлабване на болт, който извършва връзка с това устройство, а съгласно
Наредба 32, по която те извършвали прегледа, всички измервания се извършвали без
разглобяване и затова в конкретния случай проверката била само визуална, като се кара
шофьорът да даде леко напред или назад, за да може да се установи, дали има луфт там
и се правел външен оглед за пукнатини, за наранявания, за дефекти по метала. В тези
случаи те използвали други средства за установяване на луфтове, тъй като
3
стандартният калибър не можел да се използва там. Обикновено, когато имало
износване, се получавал механичен шум – удар и визуално се виждала хлабина, тъй
като камионът бил тежък и ремаркето било тежко, и би трябвало усилие, за да тръгне.
Това се виждало визуално. Когато всичко било наред, нямало никакъв луфт визуално и
не се чувал шум. Съдът намира тези твърдения само за защитна версия на
заинтересовано лице (председател на комисията), тъй като беше установено, че
полуремаркето не е трябвало да минава проверка и въобще не е следвало да бъде
допускано вътре в пункта, а именно свидетелят Илиев е едно от лицата, които е
следвало да каже на водача да разкачи полуремаркето отвън пред пункта и вътре да
влезе само влекачът. От друга страна, този свидетел говори за проверка, като се кара
шофьорът да даде леко напред или назад, за да може да се установи, дали има луфт, а в
същото време с жалбата се прави възражение, че по наредбата било забранено
движение назад в пункта за технически прегледи. Обяснява колко сложно било
разкачането на полуремаркето, но първо това не е работа на служителите в пункта, а на
шофьора извън пункта, тоест те трябва единствено да му кажат да го разкачи, а не
самите те да го разкачат. Освен това сложността на разкачането не може да е
основание да не се извършва задължителната проверка с калибър за наличието на
луфтове и това звучи безумно, да се пренебрегва техническата изправност на толкова
важно устройство, само защото било много сложно разкачането на полуремаркето.
Проверката на това устройство е от изключително значение за безопасността при
движението по пътищата, защото тя гарантира, че безопасно е закачено полуремаркето,
а липсата на такава проверка представлява опасност, ако е налице износване, да се
получи разкачане по време на движение или друга непредвидена опасност, която да
застраши живота и здравето на всички участници в движението наоколо, именно с
оглед заявеното от свидетеля относно тежестта на полуремаркето и влекача.
С оглед изложеното до тук, съдът напълно кредитира показанията на свидетеля
К. М., тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят
депозира показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е
възприел. Неговите думи по никакъв начин не се оборват от останалия събран по
делото доказателствен материал, а напротив, изцяло се подкрепят от него. Свидетелят
В. Д. не изложи релевантни факти във връзка с установяване на нарушението, а
свидетелят А.И. не отрече обстоятелството, че не е била проверена с калибър степента
на износване на заключващото устройство на седловото устройство на влекача, но
изложи едни защитни твърдения, които съдът прецени за неаргументирани и
представляващи защитна теза на заинтересовано лице.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
4
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и
са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат
с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови
разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП. Видно от приложената по делото Заповед на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, издалият
наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения
на ЗДвП. Компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбите на
закона, тъй като той е бил длъжностно лице от службите за контрол.
Съгласно разпоредбите на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“, вр. чл.31, ал.1 от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г., при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият
специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за
извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази
наредба. Периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на
агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на
движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на
шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по
приложение № 5. В част 2, раздел 5 от методиката по приложение № 5 към чл.31, ал.1
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е посочено, че степента на износване на основните
елементи от масово използваните теглително-прикачни устройства на ППС се
определят със съответните калибри или се измерват съгласно посочените размери с
шублери. По делото категорично се установи от обективна страна, че на 05.07.2023 г. в
контролно техническия пункт в село * техническият специалист И. Н. А., в качеството
5
на член на комисия е извършил преглед на МПС влекач „Рено Премиум 450 ДХИ“ с
peг. № * от категория N3 в нарушение на изискванията на част 2, раздел 5 от
методиката по приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, тъй като не е използвал измервателния уред (калибър), за да провери
степента на износване в заключващото устройство на седловото устройство на
седловия влекач. От началото на прегледа до края към влекача е било прикачено
полуремарке, което не е позволило използването на калибъра.
Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, като
определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и
законосъобразна. Дори жалбоподателят поради разсейване да е забравил да направи
тази проверка, то отново е налице извършено административно нарушение при форма
на вината непредпазливост под формата на груба небрежност, тъй като той е бил
длъжен и обективно е могъл да я извърши, но не го е сторил, а съгласно чл.7, ал.2 от
ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като този не е такъв.
Неоснователно е възражението в жалбата, че вътре в пункта за прегледи било
забранено движение на превозните средства назад, поради която нямало как да се
откачи ремаркето, за да бъде проверено седловото устройство на влекача. Стана ясно
от събраните по делото доказателства, че в случая е бил извършен преглед само на
влекача, поради което комисията е трябвало да накара водача да разкачи
полуремаркето отвън пред пункта и да премине през техническия пункт само влекачът.
В случая полуремаркето не е трябвало да минава проверка и въобще не е следвало да
бъде допускано вътре в пункта. Трябвало е в пункта да влезе само влекачът и в този
случай е нямало да се налага движение назад за разкачане на полуремаркето, каквито
са възраженията на защитника, а жалбоподателят не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, заради това, че не е казал на шофьора да
разкачи ремаркето отвън пред пункта и не е допуснал вътре само влекача.
Съгласно чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП, се наказва технически специалист, който не
провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите,
елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на
преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата
по чл.147, ал.1, а именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В НП е посочено,
че жалбоподателят И. Н. А. е реализирал към датата на извършване на настоящото
нарушение повече от едно нарушения на нормата на чл.44, ал.1, вр. чл.31, ал.1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Това заключение е направено въз основа на
приложеното по делото НП № 42-0004744 от 22.12.2022 г., с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1500 лв., на основание чл.178а, ал.7, т.3, пред.4 от ЗДвП за
6
нарушение на чл.44, ал.1, т.1, пред.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Наказателното
постановление не е било обжалвано и е влязло в сила на 12.03.2023 г. Предвид на това
И. Н. А. обективно е извършил нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“, вр.
чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. в срок по-малко от една година от
влизането в сила на НП на РД „АА“ за същото такова нарушение, за което са
съществували основания за ангажиране на отговорността му по чл.178а, ал.8 от ЗДвП.
Макар това да е извършено едва с обжалваното НП, без в АУАН да са посочени
каквито и да е обстоятелства, вменяващи в отговорност на жалбоподателя
извършването на нарушение в условията на повторност, настоящият съдебен състав
намира, че следва да се съобрази с константната практика на АССГ, че това не е
съществено процесуално нарушение. Според съдебните състави от АССГ повторността
не е елемент от състава на правонарушението. Те приемат, че дали едно деяние е
повторно или не, е релевантно обстоятелство единствено при определяне размера на
административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е съставът на
нарушението, което в случая е безспорно установено. С разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН не се поставя изискване в АУАН да бъде посочена санкционната разпоредба,
която следва да бъде приложена, както и видът и размерът на наказанието.
Задължителни реквизити са единствено елементите от обективна страна - дата и място
на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, и
елементите от субективна страна - субект и вина при деяния, извършени от физически
лица. Сочат се също и законните разпоредби, които са нарушени. Изискването на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от фактическия
състав на деянието по чл.44, ал.1, т.3, б. „а“, вр. чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. е спазено при съставяне на АУАН. С чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН към тези
елементи /чл.42, ал.1, т.3 - т.5 от ЗАНН/ се допълват видът и размерът на наказанието,
за определянето на което е от значение дали деянието е повторно или не, съответно
дали същото е извършено от физическо или юридическо лице. Касае се за дейност на
административнонаказващия орган по определяне вида и размера на наказанието в НП,
за което нормата на чл.42 ЗАНН не поставя изискване да бъде посочено още със
съставяне на АУАН. В този смисъл са постановени множество съдебни актове на
различни състави на АССГ, сред които: Решение № 4274 от 22.06.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 4832/2015 г.; Решение № 4161 от 16.06.2015 г. на АдмС - София по
адм. д. № 10783/2014 г.; Решение № 4019 от 10.06.2015 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 292/2015 г. С оглед принципа на предвидимия съд и установената трайна съдебна
практика по този въпрос, следва да се приеме, че правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за извършено при условията на повторност нарушение на чл.44, ал.1,
т.3, б. „а“, вр. чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
Разпоредбата на чл.178а, ал.8 от ЗДвП урежда института на т.нар. „повторно
нарушение“. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т.33 от Допълнителните
7
разпоредби на ЗДвП от такъв характер е нарушението, извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение. В такива случаи административнонаказателната репресия от страна на
държавата спрямо нарушителя е засилена, като размерът на глобата е 3000 лева.
Поради това съдът намира, че правилно на И. Н. А. е наложено наказание по чл.178а,
ал.8 от ЗДвП, доколкото несъмнено е доказано, че нарушението е извършено при
условията на повторност. За да е налице повторност, то трябва извършеното второ
нарушение да е от същия вид като предходното, тоест отново да се касае за неспазване
на методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. от жалбоподателя И.
А. при извършване на проверка на техническата изправност на ППС при периодичен
преглед. Видно от текста на предходното НП, А. отново е бил наказан за неизползване
на измервателен уред калибър за проверка на степента на износване на заключващото
устройство на седловия влекач. Правилно на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 3000 лева. Наказанието е фиксирано, поради което съдът не може да го изменя.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не се констатираха
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането
на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест
разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя.
Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо
настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за
смекчаващо отговорността обстоятелство. Трябва да се отбележи, че проверката на
степента на износване на заключващото устройство на седловия влекач е от
изключително значение за безопасността при движението по пътищата, защото тя
гарантира, че безопасно е закачено полуремаркето, а липсата на такава проверка
представлява опасност, ако е налице износване, да се получи разкачане по време на
движение или друга непредвидена опасност, която да застраши живота и здравето на
всички участници в движението наоколо, предвид тежестта на полуремаркето и
влекача. Освен това трябва да се отбележи, че се касае за повторно нарушение от
същия вид, като по-малко от четири месеца след наказването му за същото нарушение
(неспазване на методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. при
извършване на проверка на техническата изправност на ППС при периодичен преглед)
жалбоподателят И. А. е извършил ново такова. Това говори, че явно наложената му
първия път глоба в размер на 1500 лева по никакъв начин не е изиграла своята
възпираща и превъзпитателна функция, а именно да накара А. да спазва методиката
при извършването на техническите прегледи, след като се е стигнало до ново такова
нарушение и явно трябва да бъде санкциониран с по-тежко наказание, за да се
8
постигнат целите на чл.12 от ЗАНН. Обективно е неприложим чл.28 от ЗАНН, защото
при него нарушителят не се наказва, като се предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, а в случая
настоящото деяние е извършено именно в едногодишен срок (даже в срок по-малко от
4 месеца) от наказването му за същото по вид нарушение, тоест дори предходния път
да беше приложен чл.28 от ЗАНН, то сега нямаше как да се приложи пак, а реално
предходния път е налице наказване с издадено НП.
С оглед на изложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление за
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
След като обжалваното НП се потвърждава, то няма как да бъде уважено
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски,
а от своя страна наказващият орган не е претендирал такива, поради което разноски в
полза на страните не следва да бъдат присъждани.
В случая обаче, съдът е направил разноски от бюджета си за заплащане на
транспортни разходи на свидетеля В. Й. Д., който се е явил за разпит. Съгласно
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване
на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс. Според чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и
разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили
такова искане. Следователно при потвърждаване на издадено НП, разноските се
понасят от наказаното лице, който следва да възстанови на съда по бюджета на
съдебната власт направените разноски за пътни разходи на свидетеля Д. в размер на
44,00 лева. Предвид на това жалбоподателят И. Н. А. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС посочената сума в размер на 44,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0007850 от 01.09.2023 г.,
9
издадено от Началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. София, с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“, вр. чл.31,
ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, на И. Н. А., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на
основание чл.178а, ал.8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Н. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на
РС-София сумата от 44,00 /четиридесет и четири/ лева, представляваща разноски по
делото за транспортни разходи на свидетеля В. Й. Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10