Р
Е Ш Е Н И Е
№ 166/03.12.2019
г., град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен
съд, наказателно отделение, втори състав, на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Румяна
Панталеева
Членове: Росица
Тончева
Десислава
Сапунджиева
при участието на
секретаря Соня Дичева и на прокурора Анна Помакова, като разгледа докладваното
от съдия Тончева НДВ № 240 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане за
възобновяване на наказателно дело по НОХД №5305/2016 година по описа на Районен съд –Варна, подадено от нарочно
упълномощен защитник на осъденото лице Д.Г.Д..
В
искането се аргументира особено
съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, допуснато в
редовната съдебна фаза, поради накърняване на основните принципи за разкриване
на обективната истина, оценка на доказателствата по вътрешно убеждение и
безпристрастност на съда. Заявява се интерес от възобновяване на наказателното
дело, отмяна на постановеното въззивно решение и връщането му в тази инстанция
за продължаване на съдопроизводството или в първостепенния съд за ново
разглеждане от стадия на съдебното заседание.
В
пренията по настоящето дело искането се поддържа от защитник на осъдения. Прокурорът
от АП-Варна го счита за неоснователно.
В
последната си дума осъденото лице Д. желае възобновяване, за да излезе истината
по случая.
Варненският
апелативен съд, като провери изцяло доказателствата по делото, като съобрази
становищата на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането
за възобновяване е процесуално допустимо. Изхожда от лице с активна процесуална
легитимация, засяга съдебен акт, непроверен по касационен ред, направено е в
срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество същото е неоснователно.
С
присъда №15/23.01.2018 г. по НОХД №5305/2016 г. по описа на Районен съд - Варна
Д.Г.Д. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343 ал.3 б.А вр.
ал.1 б.Б от НК, защото на 03.08.2014 година на главен път I-9, между с.Старо Оряхово и
с.Рудник, Варненска област, при управление на л.а.“Ауди А4“ с ДК№Т 7711 СТ,
нарушил чл.42 ал.1 т.т.1, 2 от ЗДП и чл.44 ал.1 от ППЗДП, като причинил по
непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице: тежка телесна повреда
на Ердал Налбант, изразяваща се в разкъсване на слезка с излив на значително
количество кръв в коремната кухина и кървене от съдовете на слезката,
обусловили постоянно общо разстройство на здравето и загуба на слезка, контузия
на черен дроб и на левия бъбрек, гръдна травма – контузия на бял дроб, излив на
кръв в плевралната кухина с развитие на дихателна недостатъчност, контузия на
мозъка, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна
телесна повреда на Мима Великова, предизвикана от счупване на подбедрица,
довела до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не
по-малък от три месеца, като деецът избягал от местопроизшествието.
При условията на чл.54 от НК на Д.Д. е
наложено наказание от две години лишаване от свобода и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. С присъдата е приложен чл.66 ал.1 от НК,
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок
от четири години.
По
жалби на защитника и повереника на частния обвинител е образувано ВНОХД
№494/2018 година по описа на Окръжен съд-Варна, приключило с решение
№326/17.12.2018 година за изменение на първоинстанционната присъда чрез увеличаване
наказанието лишаване от право за управление на МПС на две години. Съдебният акт
е потвърден в останалата част.
С
предметното искане се заявява изцяло процесуална проблематика по чл.13, чл.14 и
чл.107 ал.3 от НПК, но такива съществени нарушения на процесуалните правила във
връзка с доказателствената дейност на инстанционните съдилища, които да
поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение при
изпълнение на задълженията за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
по делото, не се констатират. Първостепенният и въззивен съд са проявили
дължимата процесуална активност за разкриване на обективната истина, като са
събрали и проверили по реда на НПК относимите и необходими доказателства. За
съществено процесуално нарушение би могло да се мисли, само ако след отхвърляне
на доказателствени искания са останали неизяснени факти, имащи ключово значение
за правилното решаване на делото. В този смисъл отправеният упрек за
неоснователно отхвърляне на исканията на защитата за събиране на доказателства,
не може да бъде възприет като основателен. В суверенната компетентност на съда
е да прецени основателността на доказателствената активност на страните, като процесуално
задължение е исканията да не се отхвърлят немотивирано и да не ограничават
разкриването на обективната истина. Известен упрек по първото положение може да
търпи единствено първостепенният съд, който не е спазил общото задължение по
чл.34 от НПК в произнасянията си по доказателствени искания на защитата (л.80
гръб, л.139 и пр. от НОХД №2). Констатираното процесуално нарушение, макар и да
носи някои характеристики на съществено, не влияе върху самото производство и
решаването на основните въпроси по делото – заключение, от значение за процедурата по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Внимателното
проучване на делото налага извод за проведен законосъобразен доказателствен
процес, в чиито предели инстанционните съдилища са изчерпили предмета на
доказване и са формирали доказателствена основа, от която безпротиворечиво се
извеждат признаци по състава на престъплението. Не се констатира нарушение на
правилността по същество на вътрешното
убеждение на окръжния и районен съд, т.к. същото е изградено изцяло върху данни
от делото, при правилната им обективна интерпретация въз основа на постулатите
на закона и формалната логика.
За
установяване на правно релевантните факти по чл. 102 НПК, първостепенният и
въззивен съд са събрали възможните и необходими доказателствени източници,
чиято проверка са извършили според процесуалните правила по чл. 14 и чл. 107
ал.3 и 5 НПК. Тезата на подсъдимия, представена чрез обясненията му и
подкрепящите ги показания на съпругата му св.Бонка Данева за приключена маневра
преди удара с л.а.“БМВ“, управляван от св.Мима Великова е била подложена на
много внимателна доказателствена проверка от страна на първостепенния и
въззивен съд, като извършеният доказателствен анализ, правилно е позволил изключването
на версията като недостоверна. За обезпечаване на нейната основателност (на
версията), защитата е направила редица искания (л.80, л.137 от НОХД, л.56,
л.63, л.115-116 от ВНОХД), в по-голямата част закономерно отхвърлени от
съдилищата, поради отсъствие на фактическа връзка с предмета на доказване.
Подходът категорично не е довел до недопустимо изкривяване на доказателствената
основа, напротив при стриктно съблюдение на пределите по чл.102 от НПК са
изяснение съществените признаци на събитието, предметно на конкретното
наказателно дело. Основните характеристики на инкриминирания пътен участък са
безпротиворечиво установени чрез протокол за оглед, ВДС и гласни доказателства.
Съдилищата са преценили надеждността на протокола за оглед, както от формалната
външна страна, така и с оглед законосъобразността на самото действие по
разследването, довели до положителна констатация за съгласие с процесуалните
правила. При огледа са изготвени ориентиращи, обзорни и детайлни фотоснимки,
които дават точна представа за състоянието на пътя, следите и участвалите в
произшествието автомобили. Приложеният фотоалбум (т.1, л.31 и сл. от д.пр.) се попълва от
черно-бели фотографии с отлична визуална способност. Ясно се диференцира видът
на пътната маркировка в зоната на удара, природата и разположението на
обективните находки, всяка от тях с ключово значение за изясняване на деянието
и авторството му. При явната еднопосочност на
доказателствената основа (протокол за оглед, фотоалбум, преки доказателства в
показанията на св.св.Великова, Матеев, Христов- л.л.73, 73 гръб, 76 от НОХД
№2), настояването на защитата за разпит на поемните лица, снабдяване на делото
с цветен вариант на снимковия материал и друга пътна документация, правилно е
било оценено от редовните инстанции за ненужно.
Не
се констатира неправилност и по отношение на отказа на съда да назначи повторна
КАТЕ (л.100, л.137 гръб, л.138 от НОХД №2) по поставените от защитата въпроси.
Съгласно чл. 153 от НПК повторна експертиза се назначава, когато експертното
заключение не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност. В
конкретния случай, подобен извод е незащитим, тъй като мястото на удара и
механизмът на произшествието са изчислени, съобразно обективните находки,
деформациите по леките автомобили „Ауди“, „Рено Меган“ и „БМВ“, гласните
доказателства и технически сведения. Без да навлиза в дълбочина по
проблематиката, настоящият състав внимателно се запозна със становището на
защитата относно характеристиките на л.а.“БМВ“, предназначено за оборване на
базови данни и резултати по съприкосновението между това МПС и л.а. „Ауди“
(т.2, л.10-11 от КАТЕ). За преценка на основателността му се съобрази писмено
доказателство за първата регистрация на автомобила -20.03.2003 година (л.152 от
НОХД №2), което поставя превозното средство в границите на изследването по КАТЕ
-„технически параметри …в интервал на производство 2003-2006…“ (т.2, л.41 от
д.пр.). Старанието от страна на защитата да се изключи
обективна находка от престъплението (следа от гума, оставена от продължително
движение на автомобил в завой – л.84 гръб, л.86 от НОХД №2) е напразно с оглед
безупречно защитеното становище на вещите лица от колективната петорна
експертиза, че тази следа практически е без значение за мястото на удара и
развилия се причинен процес.
Както
вече бе посочено по-горе в по-голямата си част защитните съображения са
подчинени на твърдението, че към момента на инициалния удар л.а.“Ауди“ вече е
завършил маневрата си (макар и неправомерна), включил се е в лентата за
движение, като за водача на л.а. „БМВ“ са възникнали задълженията по чл.23 ал.1
и ал.2, чл.42 ал.2 от ЗДП. Първостепенният и въззивен съд законосъобразно са
отхвърлили подобна хипотеза, позовавайки се на заключенията по тройната и
петорна АТЕ-зи, за местоположението на л.а.“Ауди“ и л.а.“БМВ“ в момента на
удара помежду им – първият се прибира под ъгъл в дясна пътна лента, като
задната му дясна част е на 0.50м вляво от десния край на пътното платно, а
л.а.“БМВ“ е на около 0.06м от дясната
разделителна линия. Тези фактически предели са поставили
казуса извън плоскостта на ТР 12-1983-ОСНК, като са направили незащитими доводи
за виновно поведение на св.Мима Великова, която се е движила правомерно в собствената
си пътна лента. Деянието на осъдения по рисково и забранено изпреварване е
приключило с рязко прибиране в дясна лента без да съобрази движението на
л.а.“БМВ“ и да осигури достатъчно странично разстояние между превозните
средства. Те се блъснали, а това от своя страна довело до изменение в
направлението на движението на управлявания от св.Великова автомобил,
приключило с навлизане в насрещната пътна лента и сблъсък с л.а.“Рено Меган“,
т.е. поведението на св.Мима Великова няма каузален принос към общественоопасните
последици (аналогично Р. 497-2015-2 н.о.).
Друга
група доказателствени усилия са били насочени към елиминиране на в.л.
проф.Серафимов от състава на петорната
АТЕ, мотивирани с некомпетентност на
експерта по предмета на изследването. За обосноваване на подобен подход неумело
са правени единични позовавания на списъчния състав на вещите лица към Окръжен
съд – Варна, без да се държи сметка за признатата правоспособност и
квалификация на експерта в областта на авто-техническите експертизи, обосновала
вписването му в раздел V от въпросния списък. Отделно, атакуваната експертиза е
колективна, с убедителна отраслова компетентност на всички вещи лица, което
гарантира високо ниво на експертния състав и притежаваното научно познание по материята.
Сред
доказателствените искания на защитата попада и такова за провеждане на
следствен експеримент. Съгласно чл. 166 НПК за съответния орган не съществува
задължение, а възможност за провеждането на такова процесуално действие.
Проверката и уточняването на данни, на които се е позовавал осъденият, в случая
не е било наложително, след като наличието им е опровергано от гласни
доказателства в показанията на всички останали свидетели, с изключение на
св.Бонка Данева (съпруга на осъденото лице), следи от престъплението и
експертното им изясняване чрез обсъдените по-горе експертизи.
Без
значение за изясняване на обективната истина биха били и сведенията от полицейските
служители, обслужили произшествието, поради доказаната липса на непосредствени
възприятия от развитието му и от положението на участвалите в него автомобили. Пряко
доказателство за правилността на преценката на първостепенния съд по
ирелевантността на подобни разпити се открива в показанията на св.св.Митков и
Маринов (ВНОХД,
л.112 гръб-114),
практически без значение за изясняване на признаци от състава на
престъплението. Мнението на настоящия състав е, че активността на защитата за
снабдяване на делото с гласни доказателства в очертаната насока е продиктувана
от недопустими процесуални подбуди – да се легализира чрез способите на НПК
становище за виновно поведение на друг
водач, отразено в докладна записка от 03.08.2014 година (т.1, л.2 от д.пр.).
Ненужна
за очертаване пределите на инкриминираното деяние е била инициативата за
установяване на очевидци на пътния инцидент чрез сведения от НБ „112“, поради наличието
на еднопосочни гласни и веществени доказателства относно характеристиките на произшествието
и развилия се причинен процес.
Сред
заявените основания за възобновяване на наказателното дело попада това по
чл.348 ал.3 т.3 от НПК, насочено към състава на първостепенния съд и мотивирано
с отказа да се уважат защитните доказателствени искания. С обща констатация за
неоснователност, настоящият състав препраща към гореизложените съображения,
напомняйки суверенитета на съда в преценката кои доказателства ще допринесат за изясняване на обективната истина.Законосъобразната
процесуална дейност не попада в обхвата на чл.29 ал.2 от НПК, с оглед на което
съмнения в безпристрастността на първостепенния съд не може да има.
Произнесените
съдебни актове по чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 от НПК не страдат от непълноти и
противоречия. Обсъдени са всички доказателствени източници, дадени са отговори
на съществените доводи на страните, ясно е аргументирана съдебната воля при
проследима логическа връзка между фактическите, оценъчните и правоприлагащите
съждения .
Приведените
по-горе съображения сочат на неоснователност на искането за възобновяване на
НОХД №5305/2016
година по описа на Районен съд-Варна поради което и на основание чл.425 от НПК,
настоящият състав на Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитник на осъденото лице Д.Г.Д. за възобновяване на
НОХД №5305/2016
година по описа на Районен съд-Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: