Р Е Ш Е Н И Е
26.10.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
30.09. 2020
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 616 2020
дело №
по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление /НП/ № 348а-824 от 29.06.2020 г., издадено от
Началник РУ на МВР – гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР,
на Й.С.Б., с адрес: ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание,
„глоба”, в размер на 500,00 лева, за
нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР.
В жалбата се
излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП. Иска
се отмяна на последното.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата и
излага допълнителни съображения в нейна подкрепа. Моли за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа
страна следното:
На 19.06.2020
г., около 14:20 часа в гр. Дупница, на ул. „Цар Освободител“, при кръстовището
с ул. „Солун“ жалбоподателката адвокат Й.Б., придружавана от св. Г. пътувала с управляван от дъщеря й – св. Р.Б.
лек автомобил. Й.Б. помолила дъщеря си да спре в близост до кръстовището и да я
изчакат, докато отиде до кантората си, която се намира в непосредствена
близост, за да провери дали е заключила вратата. Св. Р.Б. спряла най-вдясно в
кръстовището, до тротоара и пуснала аварийните светлини на автомобила. В това
време от другата страна на улицата служителите на общинска фирма „Паркинги и
гаражи“ /ОФ ПГ/ - свидетелите В.Б. и В.Й., придружавани от полицейския служител
– св. Б.Г. репатрирали принудително неправилно паркирани върху тротоара леки
автомобили. Полицейският служител забелязал паркирания лек автомобил на св. Р.Б..
Приближил се до автомобила, като и разпоредил да го премести незабавно, тъй
като пречи на движението преминаващо през кръстовището на ул. „Цар Освободител“
с ул. „Солун“. Свидетелката отказала с аргумента, че не пречи на движението и е
спряла за кратко време, плътно до бордюра. Св. Г. я уведомил, че ще извика за
съдействие органите на КАТ при РУ-Дупница, които да я санкционират за
извършеното от нея административно нарушение по ЗДвП, след което се отправил отново
към репатриращия автомобил. Малко след това до автомобила се върнала
жалбоподателката Б. с намерение да се качи в автомобила и да продължи
пътуването си, но св. Р.Б. разказала на майка си за спора с полицейския
служител. Жалбоподателката Б. се отправила директно към полицейския служител Г.,
който стоял до репатрирания от служителите на ОФПГ автомобил. Започнала
разговор на висок тон с него. Търсела му обяснения защо е направил забележка на
дъщеря й, както и защо се репатрират паркирани леки автомобили избирателно, а
други се пропускат. Питала го кой е и защо не вдигат автомобилите паркирани от
другата страна на улицата. Заплашвала го с жалба в прокуратурата срещу
действията му. Полицейският служител на няколко пъти казал на Й.Б. да спазва
дистанция като поискал личната й карта, за да удостовери самоличността на
жалбоподателката. След представяне на личната карта свидетелят Г. не я върнал,
а влязъл вътре в репатриращия
специализиран автомобил, където започнал да съставя АУАН на жалбоподателката за
неизпълнение на дадено и устно разпореждане и пречене на полицейски служител да
изпълнява служебните си задължения. Акта е съставен в присъствието на
свидетелите Б. и Й.. Подписан е от жалбоподателката по-късно, като същата
изложила писмено в АУАН и възражения, че личната й карта не и е била върната от
актосъставителя, както и че описаните фактически констатации не отговарят на
истината. Жалбоподателката не пожелала повече да чака да й бъде върната личната
карта от актосъставителя и напуснала посоченото място като се отправила с
дъщеря си и св. Г. към сградата на РУ-Дупница. Там подала жалба с вх. № УРИ
348000-4746/19.06.2020 г., за задържаната
от св. Г. лична карта. Няколко дни по-късно документът за самоличност
бил върнат на жалбоподателката в кантората й от друг полицейски служител на
РУ-Дупница.
Въз основа на
така съставения АУАН e издадено и
обжалваното НП № 348а-824 от 29.06.2020 г., на Началник РУ на МВР – гр.
Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на Й.С.Б., с адрес: ***,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание, „глоба”, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 64,
ал.4 от ЗМВР.
Възприетата
фактическа обстановка кореспондира в голяма степен със събраните във фазата на
съдебното следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства
и изцяло с писмените доказателства.
За да изгради
изводите си относно фактите съдът приема изцяло с доверие показанията на
свидетелите Б. и Й.. Казаното от тях е логично, последователно и най-важното
кореспондира с останалите писмени и гласни доказателства в съответните им
части. Не се разкриват каквито и да е обстоятелства за някаква предубеденост на
някой от двамата служителите на ОФПГ спрямо жалбоподателката. Същите са
изпълнявали служебните си задължения и според съда са изцяло незаинтересовани
от изхода на делото. Съдът не споделя заявеното от свидетелите Г. и Р.Б., както
и отразеното в обясненията на жалбоподателката, в чатта им че свидетелят Г. не
е имал никакви отличителни знаци, не се е легитимирал по никакъв начин и е
носил елече на ОФ ПГ. В тази им част казаното от тях се опровергава от
показанията на другата група свидетели – Б., Й. и Г., както и от наличните писмени
доказателства, в които е отразено, че св. Б.Г. е действал именно, с оглед на
длъжностното си качество на полицейски служител. Съдът приема с доверие
отразеното в съставените във връзка със случая писмени доказателства, прочетени
и приети по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В документите е
отразено и се потвърждава заявеното от различните свидетели в съвпадащите, безспорни,
както и в приети с доверие от съда частично техни изявления за някои от фактите
случили се на процесната дата и час.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
При разглеждане
на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство са
допуснати процесуални нарушения, които го опорочават и водят до отмяна на
наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело. Съдът намира,
че АУАН и НП не отговарят на всички изисквания на ЗАНН относно тяхното
съдържание.
В АУАН е
записано следното:, „...лицето не
изпълнява устно полицейско разпореждане, като с действията си пречи на
униформен служител на МВР да изпълнява задълженията си по служба, като с
действията си предизвиква силно и явно възмущение в гражданите...“. Същото
описание на нарушението е възпроизведено и в обжалваното НП.
Съдът намира, че
по този начин в АУАН и в наказателното постановление не са описани всички
елементи от състава на нарушението, които са визирани в сочената за нарушена
разпоредба на чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Винаги когато АНО санкционира субект за
неизпълнение на дадено негово задължение (в
случая да изпълни устно разпореждане на полицейски служител), АНО е длъжен
да опише в НП ясно и конкретно, в какво точно се изразява неизпълненото
разпореждане, т.е. към какви точно действия лицето е било призовано да извърши,
респ. да преустанови и за неизпълнение на които се санкционира. Трябва още да е
изписано изрично какви са били изпълняваните полицейски функции и задължения и
как е попречил субектът на тяхното изпълнение. В процесния случай това не е
сторено, а само декларативно и лаконично е записано, че лицето не е изпълнило устно
полицейско разпореждане. Не са описани и конкретни функции от изброените в чл.
6 и сл. от ЗМВР, на изпълнението на които жалбоподателката е попречила. Ето
защо, съдът намира, че както АУАН, така и наказателното постановление не
отговарят на изискванията на ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението. Този
техен порок пряко ограничава правото на защита на жалбоподателя още с оглед
„обвинителната“ функция на АУАН, каквито възражения са изложени писмено в
текста на същия от жалбоподателката. При положение, че съдържа такъв порок,
съществен по своя характер, който пряко ограничава правото на защита на
наказания субект, единствената законосъобразна последица е отмяна на
обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По същество
следва да се отбележи следното.
По нарушението на чл. 64, ал.4 от ЗМВР:
Разпоредбата на
чл. 64, ал. 4 ЗМВР предвижда следното задължение: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение,
освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение
или застрашават живота или здравето му.“. Съобразно предвидените от
законодателя съставомерни факти в текста на чл. 64, ал.4 и чл. 257, ал.1 от ЗМВР, да се твърди, че след издадено, неконкретизирано по своето съдържание устно
разпореждане, същото не е изпълнено с неконкретизирани от АНО действия на
субекта-нарушител и е налице извършено нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР е
неоснователно. Така лаконично описаното поведение на жалбоподателката от
обективна страна няма как да бъде преценено като съставомерно по посочената за
нарушена материалноправна разпоредба.
Отделно от това
твърдяното нейно поведение в АУАН и НП не е
и доказано от събраните доказателства. В този смисъл следва да се
отбележи, че показанията на свидетелите Б. и Й. не сочат за никакви
противоправни действия или бездействия на Й.Б., осъществени спрямо полицейския
служител Б.Г.. Подобни са твърденията и на свидетелите Г. и Б., както и
обясненията на жалбоподателката. Единствено св. Г. говори за пречене, което
описва като говорене, закани и присъствие на жалбоподателката непосредствено до
репатрирания автомобил, което се отрича категорично от св. Б. и Й.. Дори такова
пречене да беше обективно доказано от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, то не би било съставомерно по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, а единствено
по чл. 264, ал.1 от ЗМВР. Именно последната разпоредба императивно забранява
под страх от административно наказание всяко противозаконно пречене на орган на
МВР да изпълнява функциите си. В случая единственото обвинение е за нарушение
на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, което не съдържа такъв фактически състав.
Изложените мотиви
водят този съдебен състав до извода, че е безпредметно да отговаря подробно и
на останалите материалноправни доводи в жалбата, тъй като гореизложеното
обуславя цялостна отмяна на обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и направеното в
пледоарията от жалбоподателката искане за присъждане на разноски, принципно в
нейна полза, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да възникне такова право.
В случая обаче, разноски не са сторени по делото. Жалбоподателката се е
защитавала сама, без да е упълномощила и съответно заплатила възнаграждение за
адвокат. В същото време по делата от административнонаказателен характер
страните не дължат внасяне на каквито и да е държавни такси. Поради изложеното
липсват сторени и още по-малко доказани разноски, които да бъдат възстановени
на страната от АНО, по реда на чл. 63, ал.3 от ЗАНН. Искането и е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 348а-824 от 29.06.2020 г., издадено от Началник РУ на МВР – гр.
Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на Й.С.Б., с адрес: ***,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание, „глоба”, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 64,
ал.4 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: