Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 54

гр. Габрово 24.07.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА

         ЧЛЕНОВЕ:  БЛАГОВЕСТА КОСТОВА                                                                                                                             

                               ИВА ДИМОВА

 

при секретар Веселина Йосифова и прокурора Стоян Петков, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 53 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Въззивното производство е образувано по  жалба на адв.Л.Ц. от ГАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М.К.Н., против  присъда № 226 от 23.04.2019г.  постановена по НОХД № 304 по описа за 2019г. на  Габровски районен съд.

С горната присъда, Габровски районен съд  е признал подсъдимия М.Н. за виновен в това, че  на  10.11.2018 година, в град Габрово, от паркинг, находящ се на улица Ч.пред № *, направил опит противозаконно да отнеме чуждо МПС – лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с Рег. № ***, от владението на собственика Р.И.С. ***, без нейното съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда за автомобила на стойност 1295,52 (хиляда двеста деветдесет и пет лева и петдесет и две стотинки) и отнемането е осъществено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от НК, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ, а деянието е останало недовършено по независещи от него причини, като за извършеното престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и на основание  чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, като е постановил същото да се изтърпи при първоначален строг режим, съгласно предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от ЗИНЗПС.

Със същата присъда РС-Габрово е признал подсъдимия Н. за невинен в това на 10.11.2018 година, в гр.Габрово, при съществуването на описаните по-горе условия и начин, да е отнел противозаконно посочения лек автомобил с Рег. № *** от владението на собственика Р.И. ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал в тази част от така предявеното против него първоначално обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Н. да заплати на гражданската ищца Р.С. сума в размер на 1295,52 (хиляда двеста деветдесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същата в резултат на извършеното престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, на основание чл. 45 от ЗЗД.

На подсъдимите са възложени направените по делото разноски и държавни такси.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Ц.. Защитникът счита, че наложеното наказание е несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия Н. престъпление и като такова се явява несправедливо. Според адв.Ц. съдът не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, а именно направените от Н. самопризнания, съжалението за стореното, младата му възраст, както и виновното поведение на пострадалата, която е оставила отворен автомобила си  с оригиналния ключ за запалване на двигателя. Прави се искане обжалваната присъда да бъде изменена, като съществено се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода,  като се приеме ,че са налице предпоставките на чл.55 ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимият Н. се явява лично  пред настоящата инстанция. Поддържа жалбата и моли за по-лека присъда. Адв.Ц. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва  жалбата. Счита ,че обжалваната присъда на РС-Габрово е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Габрово  е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник. При провеждане на предварителното изслушване на  подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от   подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е  извършил престъплението за които е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

 На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че  подсъдимият М.Н., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК , за което го е  признал за виновен.

 Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия прави искане  да се приеме, чеса налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия престъпление и да определи наказание лишаване от свобода под минималния предвиден в закона размер за това престъпление.

Настоящият въззивен състав намира, че при определяне  размера на наложеното наказание, правилно първоинстанционният съд е отчел, като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, който за сравнително младата си възраст/ 21 години/ многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления, като очевидно наложените наказания за тях не са постигнали целите на наказанието. На следващо място подсъдимият е млад човек, който не полага обществено полезен труд, не учи, употребява наркотици и системно нарушава законите на страната, като демонстрира трайно незачитане на правовия ред. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетена и  високата стойност на повредите на противозаконно отнетия автомобил

Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете критичното отношение на подсъдимия към извършеното престъпление и направените на досъдебното производство самопризнания, които са спомогнали за разкриване на обективната истина.

Крайно несъстоятелна е тезата на защитата ,че пострадалата също има вина за извършеното престъпление, тъй като е оставила отворен автомобила си. Намерението на подсъдимия е било да се повози в нечии автомобил, въпреки ,че не притежава свидетелство за правоуправление и поради случайност е попаднал на автомобила на св.Р.С..Това, че автомобилът е бил отключен не оправдава противоправното му поведение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав въпреки, че намира, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства счита ,че наложеното на подсъдимия Н. наказание  наказание от две години лишаване от свобода след редуциране с 1/3 на определеното наказание от три година лишаване от свобода ще постигне целите както на генералната така и на личната превенция. Определения строг режим за изтърпяване на наказанието е съобразен с разпоредбите на ЗИНЗПС.

РС-Габрово  правилно и законосъобразно на осн. чл.45 ЗЗД е осъдил подсъдимия да заплати на гражданската ищца обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

         При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

Водим от гореизложеното съдът 

                                          

                                        Р Е Ш И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 226 от 23.04.2019г. постановена по НОХД № 304 по описа за 2019г. на Габровски районен съд  , на осн. чл.338 от НПК.

         Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

                                                                      

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                    

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ :