МОТИВИ към НАХД 1268/18 :
Производството е
образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от РП Пазарджик
с предложение обвиняемия С.П.И. да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 191, ал 1 от НК, а именно за това,че на
06.04.2017 г., в с. С., обл. Пазарджишка, като пълнолетен, без да е сключил
брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст
- Д.С.К. от с. Д., ЕГН: ********** -престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК като
му се наложи административно наказание глоба по реда на чл.78 А ал. 1 от НК.
Представителят на Пазарджишка
районна прокуратура поддържа становище за доказаност на обвинението и изразява
позиция, че определяне на най-ниският размер на глобата ще бъде съответен на
деянието и ще постигне целите на репресията.
Защитникът не оспорва
съставомерността на наказанието и моли да се наложи минималното наказание глоба
в хипотезата на чл. 78а от НК.
Обвиняемият не изразява различно становище.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
Обвиняемият С.П.И. *** и св. Д.С.К.
от с. Д. , обл. Пловдивска се запознали през 2016 г., в социалната мрежа
„Фейсбук“. След като си писали няколко дни двамата си уговорили среща в едно от
заведенията на с. Д.. След това двамата започнали да се срещат почти всеки ден.
В началото на месец април 2017 г.
двамата решили да заживеят съвместно. На 06.04.2017 г. обв. И. и св. К.заживели
съвместно в дома на родителите на обв. И.,***. Обв. И. бил на 28 навършени
години, а св. К.бил на 14 навършени години, като 5 по-късно дни навършила 15
години. Възрастта й била известна на И..
На 18.04.2017 г. двете семейства
направили годеж според ромските традиции.
На 28.11.2017 г. св. К.била
настанена в Център „Спешен прием“ на КСУДС- Пазарджик. Там стояла до 06.12.2017
г., когато избягала в с. С.при обв. И.. След подаден сигнал на тел. 112, св. К.била
върната в Центъра, откъдето била предадена на баща й - св. С.К.Стояла в с. Д.
един ден, след което отново се върнала при обв. И. ***. На 05.01.2018 г. св. К.била
предадена на св. К.от РУ- Пазарджик, след подадена от него молба за издирване
от 07.12.2017 г. След връщането на баща й, св. К.отново избягала при обв. И..
Св. К.живяла съвместно с обв. И. до 09.03.2018 г., когато заминала за с. С.със
своята баба- св. Д.Г.З., за погребението на прабаба си.
След като се върнала в с. Д.,
повече не се срещнала с обв. И. а останала у дома си. На 11.04.2018 г. св. К.навършила
16 години.
Междувременно се запознала , чрез
„Фейсбук“, с друг мъж - Г.С.К.от с. у.,
обл. Хасковска, с когото се срещнала на 24.04.2018 г. и на 25.04.2018 г.
заживяла съвместно с него в с. у..
Обв. С.И. страда от лека умствена
изостаналост - заболяване, появяващо се по рождение или през първите години от
раждане и не е болест в тесен смисъл. Запазена вменяемостта, с изключение на
сложни казуси от финансово, правно и друго естество. През живота си имал две
хоспитализации в психиатричен стационар за периодите от 05.01.2015 г. до
07.01.2015 г. и от 09.01.2018 г. до 15.01.2018 г. Не се води на диспансерен
учет и не употребява лекарства при домашни условия.
За периода от месец април 2017 г.
до момента на прегледа - 21.03.2018 г. е бил в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното, както и да може да ръководи постъпките си.
Може да възприема фактите от
значение за делото, може да дава достоверни обяснения за тях, може да участва в
процесуално- следствени действия във всяка роля.
За описаното горе деяние,
свързано със съжителството със св. точка К.си деяние той е предаден на съд в
производство по гл. 28 от НПК за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
Обвиняемият признава виновността си. Депозира в
ДСП и в съдебната фаза самопризнания. Те са потвърдени от събраните на ДСП и ценени на основание чл. 378
от НПК други доказателства - показанията на
свидетелите К., И., З.а , както и
писмените доказателства - сигнал от Дирекция „Социално подпомагане“ - л.11
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, които са напълно еднопосочни и непротиворечиви, прие, че обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на чл.191, ал.1 от НК, като в инкриминирания период и на инкриминираното място, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е
заживял съпружески с лице от женски пол – непълнолетната свидетелка ,
ненавършила 16 годишна възраст.
При извършване на
деянието обвиняемият е действал при пряк умисъл. Съзнавал е всички обективни и
субективни признаци на деянието и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
Направеното му
психиатрично изследване е установило, че страда от лека умствена изостаналост,
при която е запазена вменяемостта, с
изключение на сложни казуси от финансово, правно и друго естество. През живота
си имал две хоспитализации в психиатричен стационар за периодите от 05.01.2015
г. до 07.01.2015 г. и от 09.01.2018 г. до 15.01.2018 г. Не се водил на
диспансерен учет и не употребява лекарства при домашни условия.За периода от
месец април 2017 г. до момента на прегледа - 21.03.2018 г. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да може да ръководи постъпките
си. Към датата на освидетелстването може да възприема фактите от значение за
делото, може да дава достоверни обяснения за тях, може да участва в
процесуално- следствени действия във всяка роля. Констатирано е осмисляне на извършеното деяние към момента на
освидетелстването. Обвиняемият знаел, че постъпките му са незаконни, но
обзелите го любовно-емоционални екзацербации на фона на примитивно-личностовата
структура го карали да продължава връзката си с непълнолетната, до навършване
на възраст, позволена от закона за създаване на семейство.
От
гореизложената фактическа обстановка се налага правният извод, че обвиняемият с
действията си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.
Предвид горното Съдът призна
обвиняемият за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
конкретния случай, както правилно е преценил автора на предложението, са налице материално-правните основания на
чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а именно:
1. За
извършеното от обвиняемия деяние, инкриминирано като престъпление по чл.191,
ал.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или
пробация, и кумулативно с тях – обществено порицание.
2.Обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, Раздел IV от НК.
3.В резултат на извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно касаещи
нематериални отношения.
Предвид горното, Съдът освободи
обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание
глоба.
При отмерване на глобата прецени
ниската обществена опасност на деянието, преценката за което няма как да остане
вън от контекста на ромската общност, при която това е установен начин на
живот. Като невисока се прецени и обществената опасност на дееца, който е ,
както вече се коментира горе, с необременено съдебно минало - л. 58 и
позитивните характеристични данни л.59 и
непосредствените впечатления.
Събрани са данни и за имотното
състояние на дееца ( декларация СМПИС ) в ДСП.
Като взе предвид съответните
обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване на размера на глобата ,
Съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от постигане на целите от
реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН, на
обвиняемия е достатъчно да се наложи минималното предвидено в закона наказание
за извършеното от него престъпление – глоба в размер на 1000 лв.
В тежест на обвиняемия се
възложиха и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв. в полза на
ОД МВР Пазарджик.
По изложените съображения Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: