РЕШЕНИЕ
№ 4382
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110209503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от А. Н. К. от ................, с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 20 - 4332 - 023807
издадено на 13.01.2021г. от Началник група СДВР отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на
700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В бланкетната си жалбата до съда наказаното лице оспорва
наказателното постановление с оплакването, че към момента на заснемането
на автомобила с техническо средство, същото не е било негов водач. Иска от
съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалаваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят А. К., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 08.07.2020г., около 20:53ч. в гр.София, по Околовръстен път, с
посока на движение от бул.,,Симеоновско шосе" към бул.,,Черни връх",
неизвестен водач управлявал лек автомобил ,,М.", с рег. № ....................,
собственост на А. Н. К., до магазин ,,Айко" се движел със скорост 135 км/ч.
при въведено с пътен знак ,,В 26" ограничение в населено място от 80 км/ч.
Деянието било установено посредством техническо средство ATCC ARH
CAM S1 № 11743С7, записващо датата, часа, скоростта, мястото и
регистрационния номер на МПС. Въз основа на заснетото МПС била издадена
преписка СПУКС - 749/20г., която обусловила и съставянето на АУАН.
Същият бил връчен лично на собственика на автомобила и подписан от него
без възражение. Н нарочно попълнена декларация по реда на чл.188 от ЗДвП,
жалбоподателят собственоръчно написал, че не е знаел кой е управлявал
неговия автомобил. По силата на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитания актосъставител М. П. е,
че същият е съставил процесния АУАН въз основа на преписка и писмени
данни, попълнени от водача на заснетия лек автомобил. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като правдиви и подкрепящи се от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от саморъчно
попълнената и подписана декларация по чл.188 от ЗДвП е, че жалбоподателят
е отразил че не е знаел кое лице е управлявало неговия собствен автомобил.
По своята правна същност липсва спор относно механизма на извършеното
нарушение. Единственото възражение се изразява в неговото авторство.
Съдът счита, че от писмените доказателства по делото може да се
направи едностранчивия извод, че именно жалбоподателят А. К. е бил водач
на процесното МПС към момента на неговото заснемане. Разпоредбата на
2
чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда оборимата презумпция за търсене на
административна отговорност спрямо собственика на заснетото МПС, ако не
посочи на кого е бил предоставил същото. В конкретния случай в съставената
декларация липсва посочване на такова лице. Липсва твърдения в жалбата и
ангажиране на доказателства за същото и в хода на съдебното производство.
По административната преписка са налице данни, че към момента на
деянието, именно жалбоподателят е бил собственик на заснетия лек
автомобил, което автоматически презюмира и неговото авторство в
извършване на вмененото административно нарушение. Ето защо следва да се
приеме и единствения възможен извод, че собственикът на МПС - то е бил и
негов водач към момента на деянието.
По делото са налице данни за техническата изправност на техническото
средство, с който е бил заснет лекия автомобил.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят А. Н. К. е извършил нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяния е формално и се счита за
извършено чрез действие.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението
умишлено, тъй като е имало въведено ограничение с пътен знак, който
същият не съобразил.
По отношение на наказанието съдът съобрази, че административно
наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на
чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП. В случая е налице въведено с пътен знак
3
ограничение в скоростта в населено място от 80 км/ч. като водачът е
управлявал с превишение от 55 км/ч. За извършеното административно
нарушение законът е предвидил кумулативни наказания глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца. Тъй като
размерът им е строго регламентиран, същите не подлежат на последваща
редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е
законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20 - 4332 - 023807
издадено на 13.01.2021г. от Началник група СДВР отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на А. Н. К. от ......................... с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5