Решение
№...............
гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV а въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тридесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Антоанета
Луканова, разгледа докладваното
от мл. съдия Киримов
въззивно гражданско дело № 2010 по описа на съда за 2019 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 475973 от 23.08.2018 г., постановено по гр. д. № 29497/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, Агенция „П.И.“ е
осъдена на основание чл. 411 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, да заплати на З. "Б.В.И.Г. " АД, сумата от 587,20 лева, представляваща регресна
претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек
автомобил „Ауди Q7“ с
ДК № ******, въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка
„Каско“ при настъпване на 19.01.2017 г. на ПТП, поради попадане в необезопасена
дупка на пътното платно на републикански път – автомагистрала Хемус на км.
41+500 посока гр. София,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 10.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
С решението са присъдени в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 585 лв..
Срещу решението е подадена въззивна жалба в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Агенция „П.И.“. Във въззивната жалба се излагат
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че
приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на
произшествието и не е подписан от представител на въззивника, за да има
доказателствена сила по отношение на него за неизгоден за него факт, признат
извънсъдебно. Аргументира
се, че не е описан или посочен размерът на препятствието причина за настъпване
на ПТП, както и неговото местонахождение. Излага доводи за липсата на снимков
материал от произшествието. Оспорва от приетата по делото САТЕ категорично да
се установява механизма и причинно-следствената връзка. Посочва, че ищцовото
дружество не е доказало да е извършена проверка водачът бил ли е под
въздействието на алкохол или други, упойващи вещества, действал ли е умишлено,
попада ли вредата в общите изключения от общите условия, когато застрахователят
не изплаща обезщетение. Изразява се становище, че в описа на претенцията от
задължителните реквизити не са попълнени и не е извършено удостоверяване.
Твърди се, че не са представени актуалните общи условия на застрахователя.
Аргументира се, че щетата, за която е изплатено застрахователното обезщетение
не е покрит застрахователен риск, тъй като процесното МПС не е застраховано за
допълнителен риск – "гуми".
В законоустановения срок ответникът по жалбата
З. "Б.В.И.Г. " АД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
СРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, вр. чл. 411 КЗ, вр. 49 ЗЗД.
В разглеждания казус искът е предявен срещу ответника Агенция „П.И.“, в качеството й на носител на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно бездействие на нейни служители по обезопасяване на участък от магистрала „Хемус“, част от републиканската пътна мрежа.
От приетата като писмено доказателство по
делото застрахователна
полица се установява, че към датата на процесното ПТП между ищеца и лизингополучателя на лек автомобил "Ауди
Q7", с ДК № ****** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Каско Стандарт".
По делото е представен протокол за ПТП № 1409302/19.01.2017 г.,
съставен в 22:40 часа от длъжностно лице при ОД
на МВР-София, за настъпило ПТП на същата дата в 22: 20 часа, в който е описано, че водачът на
процесното МПС, при движението си по АМ – Хемус и излизането си от
двупосочен участък в еднопосочен преминава през дупка, при което разкъсва
предна лява гума. В протокола е отразено, че щетите по процесното МПС са предна
лява гума и джанта. Посочено е, че водачът на лекия автомобил не е извършил
нарушение..
Видно от приетите по делото писмени
доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
20.01.2017 г.,
опис-претенция № 50-07020-00022/17/ от 20.01.2017
г. с щети – гума предна лява и джанта, опис-заключение по претенция №
50-07020-00022/17/ от 13.02.2017 г., доклад по щете № 470416171702896, платежно
нареждане от 17.02.2017 г., фактура № ********** от 19.01.2017 г. се установява, че
застрахователната претенция е заведена от собственика на лек автомобил "Ауди
Q7", с ДК № ****** до застрахователя ищец, като последния
е заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите от
застрахователното събитие в общ размер на 587,20 лв., включваща сумата от
433,20 лева за подмяна на гума и ремонтиране на джанта и сумата от 154 лева за
репатриране на процесното МПС,
въз основа на валидния към момента на настъпване на процесното ПТП
застрахователен договор, сключен между ищеца и собственика на увредения
автомобил.
Въззивният съд споделя доводите на въззивника,
че приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на
произшествието. Неоснователно обаче е възражението в жалбата, че механизмът на
ПТП и причинно-следствената връзка не са установени по делото. От приетия по
делото протокол за ПТП се установява наличието на щети по процесния автомобил, неговото
местоположение и наличието на необезопасена дупка на пътното платно на
АМ „Хемус“ – км. 41+500. В
тази си част протокола за ПТП е официален свидетелстващ документ, тъй като
видно от същия длъжностните лица са посетили мястото на настъпване на ПТП и са
установили горните обстоятелства лично в рамките на служебните си задължения
като длъжностни лица. Следователно в тази си част за горните обстоятелства
протоколът има материална доказателствена сила.
Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка, за които протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила, се установяват от приетата по делото експертиза. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, вещото лице дава заключение, че описаните щети на процесния автомобил могат да бъдат получени при ПТП, отразено в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение протокол за ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с него. От експертизата се установява, че общият размер на причинените щети към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 437,39 лв., както и че представената по делото фактура за репатриране, отговаря на средните пазарни цени за този вид услуга, към момента на настъпване на ПТП. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че от приетата по делото САТЕ не се установява категорично механизма и причинно-следствената връзка. Вещото лице подробно и обосновано е изложило какви материали е използвало и как е направило експертните си изводи. Съдът намира заключението за обосновано и компетентно дадено. Същото кореспондира и с показанията на свидетеля И.П., във връзка с изложения от него механизъм на ПТП, които показания настоящата инстанция кредитира, тъй като същите са подробни, последователни, логични и непротиворечиви, като същите съответстват на останалия доказателствен материал.
Неотносимо към предмета на делото е липсата на
снимков материал от произшествието. Въззивният съд не споделя довода на
въззивника, че поради липса на снимков материал, фактите по делото са
недоказани. Фактическият състав на чл. 411, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и
доказан по делото с други доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да
се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка.
Въззивният съд счита, че не е необходимо застрахователят да представи доказателство, че не е налично всяко от изключенията, предвидени в общите условия, когато застрахователят не изплаща обезщетение. В случай, че въззивникът възразява, че процесното ПТП попада в изключенията, той следва да докаже това свое възражение. Не се установява по делото застрахователят да не е следвало да изплаща застрахователно обезщетение.
С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че именно ответникът Агенция "П.И. " е задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на процесния участък от републиканската пътна мрежа. Няма спор по делото относно статута на пътя. АПИ като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на съответните служители или лица, на които е възложено изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП.
Възражението в жалбата, че щетата, за която е изплатено застрахователното обезщетение, не е покрит застрахователен риск, тъй като процесното МПС не е застраховано за допълнителен риск – "гуми" е преклудирано, тъй като е заявено за първи път пред настоящата инстанция. Само за пълнота следва да се посочи, че действително от застрахователния договор се установява, че не е сключен за допълнителен риск "гуми". Видно от общите условия, застрахователното покритие на процесната застраховка включва пътнотранспортно произшествие и обект на застраховането е цялото МПС, част от което безспорно са неговите гуми. Гумите не са посочени като общи изключения. Следователно, процесните щети са включени в застрахователното покритие.
Съобразно обстоятелството, че правните
съждения, до които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на
крайните правни изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната
жалба – оставена без уважение.
По разноските
При този изход на спора на ответника по
въззивната жалба следва да се присъдят разноски за въззивното производство в
размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 475973 от 23.08.2018 г., постановено по гр. д. № 29497/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.
ОСЪЖДА Агенция "П.И." на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ЗАД "Б. В. И. руп. " АД, ЕИК ********* сума в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляващи
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.