№ 3
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена К. Недева
при участието на секретаря Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена К. Недева Въззивно търговско
дело № 20203001000412 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Крамер Център" ЕООД (в
несъстоятелност) и „Крамер Груп" АД против решение № 327/01.06.2020г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
830/2019г., с което е прогласена на осн. чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 216, ал.3
от ДОПК по отношение на държавата недействителността на продажбата,
извършена с договор от 30.03.2018 г., сключен между „Крамер Център"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Ген. Цимерман", № 12, ет. 5, ап. 10, и „Крамер Груп" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, ул. „Ген. Цимерман", № 12, ет. 4, ап. 10,
с който „Крамер Център" ЕООД прехвърля на „Крамер Груп" АД,
собствеността върху временен преместваем търговски обект, представляващ
лека конструкция, изработена от разглобяеми елементи – базар, преработен в
ресторант и сладкарница, находящ се в гр. Варна, ул. „Марин Дринов“ № 66,
построен в поземлен имот с идентификатор 10135.2557.154 (собственост на
Община Варна), с обща покрита площ на преместваемия обект 543 кв.м, от
1
които 93 кв.м. са собственост на Община Варна. Според въззивните
търговски дружества процесното решение е недопустимо, тъй като ТД на
НАП – Варна няма качеството на публичен взискател и няма правен интерес
от предявяване на иска. Активно материално и процесуално легитимирана да
предяви иска е разпитаната по делото като свидетел Десислава Павлова. След
подаване на исковата молба, с влязло в сила решение по т.д. № 693/2019г. на
ВОС е обявена неплатежоспособността на ответника „Крамер Център“ ЕООД,
открито е производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в
несъстоятелност, като производството по делото е спряно на осн.чл.632 ал.1
изр.1, предл.1 от ТЗ. С оглед на откритото производство по несъстоятелност и
при евентуално уважаване на иска кредиторът ТД на НАП – Варна няма да
може да се ползва от настъпилата спрямо него относителна недействителност
поради липсата на процесуална възможност за осребряване на съответното
имущество извън универсалното принудително изпълнение в рамките на
несъстоятелността. От друга страна не е допустимо изменение на заварен
Павлов иск по чл.135 ЗЗД в иск за обявяване на относителната
недействителност на разпоредителните сделки по отношение на всички
кредитори на масата на несъстоятелността на осн.чл.649 ал.1 ТЗ.
Следователно налице е недопустимост на иска поради настъпило ново
обстоятелство – откриване на ПН на ответника „Крамер Център“ ЕООД. Не са
налице предпоставките за прилагане в полза на ТД на НАП – Варна на
изключението по чл.193 от ДОПК по отношение на процесния преместваем
търговски обект. Установено е по делото, че запорът върху процесната вещ,
наложен от публичния изпълнител по изп.д. № *********/2016г. на ТД на
НАП – Варна е отменен на 04.12.2018г. от Административен съд – Варна. В
условията на евентуалност въззивниците считат обжалваното решение за
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на тези правила при
изготвяне на доклада по делото като не се е произнесъл дали неоспорените от
ответниците твърдения на ищеца се нуждаят от доказване, както и не е
разпределил доказателствената тежест по отношение на тези твърдяни факти.
Не са допуснати доказателствени искания на ответниците, относими към
спора и направени своевременно. Не са обсъдени всички доводи и
възражения на ответниците, игнорирани са събрани в хода на делото
доказателства, нарушени са принципите на формалната логика и на научните
2
правила при преценката на доказателствения материал. Решението още е
необосновано и противоречи на материалния закон. Към датата на сключване
на процесната сделка 30.03.2018г. върху процесната движима вещ на
12.03.2018г. е наложен запор, който на 26.03.2018г. е служебно вписан в
ЦРОЗ в полза на ТД на НАП – Варна. Следователно извършената продажба
на процесната вещ е непротивопоставима на ищеца и същият не е увреден от
нея. Липсва увреда още и поради това, че по-голямата част от продажната
цена е платена по банковата сметка на прехвърлителя, запорирана от ищеца
през 2016г. Освен това „Крамер Център“ ЕООД разполага и с други активи за
удовлетворяване на публичните си задължения. Липсва и последната
предпоставка за уважаване на иска – знание за увреждане. Иска се от съда да
прекрати производството по делото, евентуално – да отмени обжалваното
решение като незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Постъпила е и молба вх.№ 4418/07.10.2020г. от адв.Т.Б. като
процесуален представител на въззивника „Крамер Груп“ АД, в която се сочи,
че на 11.09.2020г. ВОС е постановил решение, влязло в сила на 24.09.2020г.
по т.д. № 693/19г., с което на осн.чл.632 ал.5 вр. ал.4 от ТЗ производството по
несъстоятелност спрямо първия ответник „Крамер Център“ ЕООД е
прекратено, поради изтичане на едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ и
липсата на предплащане на необходимите за производството разноски, и
дружеството е заличено от ТР. Заличаването е вписано на 06.10.2020г.,
дружеството няма правоприемник. Предвид на това и на осн.чл.739 ал.1 ТЗ
според въззиваемото дружество непредявените вземания на ищеца и
неупражнените негови права са погасени. Ищецът е загубил качеството си на
кредитор и няма повече интерес от предявения иск. Иска се производството
по делото да бъде прекратено.
В постъпил писмен отговор на молбата ТД на НАП – Варна изразява
становище, че в хипотезата, в която ПН срещу „Крамер Център“ ЕООД е
прекратено – чл.632 ал.5 вр. ал.4 от ТЗ, кредиторът не би могъл да предяви
вземанията си поради липсата на такава осъществена фаза от производството,
3
поради което погасителният ефект на непредявените му вземания и
неупражнени права не се проявява. Позовава се на практика на ВКС. При
евентуално прогласяване нищожността на процесната сделка НАП ще получи
възможност, в хипотезата на чл.744 ал.1 т.2 от ТЗ, прекратеното ПН да бъде
възобновено, а откритото имущество, което не било известно/налично към
момента на прекратяването, да бъде оценено и реализирано за погасяване на
публичните задължения. Всичко това предпоставя наличието на правен
интерес от довършване на започнатото исково производство. Моли молбата
да се остави без уважение, като неоснователна.
С определение № 509/02.12.2020г., постановено по реда на чл.267 ГПК,
молбата за прекратяване на производството по делото поради заличаване на
първия ответник от ТР е оставена без уважение.
За да се произнесе по съществото на въззива, съдът прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл. 216, ал. 3
от ДОПК.
Ищецът Национална агенция за приходите претендира за обявяване за
недействителна спрямо държавата на сделката за покупко-продажба,
обективирана в писмен договор с нотариална заверка на подписите от
30.03.2018 г., с който първият ответник „Крамер Център" ЕООД прехвърля
на втория ответник „Крамер Груп" АД собствеността върху временен
преместваем търговски обект, представляващ лека конструкция, изработена
от разглобяеми елементи – базар, преработен в ресторант и сладкарница,
находящ се в гр. Варна, ул. „Марин Дринов“ № 66, построен в поземлен имот
с идентификатор 10135.2557.154 /собственост на Община Варна/, с обща
покрита площ на преместваемия обект 543 кв.м, от които 93 кв.м. са
собственост на Общината.
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че с процесния
договор от 30.03.2018г. „Крамер Център" ЕООД е прехвърлило на „Крамер
Груп" АД собствеността върху търговския обект, преработен в ресторант и
сладкарница, находящ се в гр. Варна, ул. „Марин Дринов“ № 66 с обща
покрита площ от 543 кв.м, от които 93 кв.м. са собственост на Община
Варна, за цена от 84 000,00 лева с ДДС. Част от задължението за плащане на
4
цената в размер на 13 946,66 лева е погасено чрез прихващане със задължения
на продавача по няколко броя фактури от 2017г. и 2018г., а останалата част –
чрез последователни превода по банковата сметка на продавача.
Срещу „Крамер Център“ ЕООД / в несъст./ е образувано изпълнително
дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Варна за
събиране на публични вземания, произтичащи от справки декларации по
ЗДДС и декларации обр. 6 за дължими осигурителни вноски и данък по чл. 42
от ЗДДФЛ, за периода от 10.10.2014 г. до 23.05.2019 г. в общ размер на
363 776,14 лева, които към датата на изповядване на процесната
прехвърлителна сделка - 30.03.2018г. възлизат на 166 951,43лв. главници и
24 052,08лв лихви. След тази дата по изп. дело е погасена и сумата от
123 056,60лв. Според допълнителното заключение на ССчЕ общата стойност
на активите, притежавани от „Крамер Център“ ЕООД / в несъст./ към
30.03.2018г. е 864 731,23лв. и се състоят от ДМА, средства по
разплащателната сметка, вземания от други дебитори, клиенти и подопечни
лица, стоки, материали и заеми.
Безспорно установено е още, че с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С180003-022-0013590/12.03.2018г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП-Варна е наложен като обезпечение запор върху
търговския обект на ул.“Марин Дринов“ 66, който на 26.03.2018г. служебно е
вписан в ЦРОЗ. С решение от 04.12.2018г. по адм.дело № 2857/2018г. на
ВнАдмС наложената обезпечителна мярка е отменена.
След предявяване на исковата претенция по отношение на първия
ответник е открито производство по несъстоятелност. Така с решение от
03.07.2019 г. по т.д. № 693/2019 г. на ВОС, ТО дружеството е обявено в
несъстоятелност, а производството по делото е спряно на осн.чл.632 ал.1 пр.1
ТЗ – поради липсата на ликвидно имущество, с което да се покрият
разноските по несъстоятелността. С решение № 260230/11.09.2020г. по
същото дело производството по несъстоятелност е прекратено на осн.чл.632
ал.5 вр.ал.4 ТЗ и е постановено заличаване на търговеца от ТРРЮЛНЦ. На
06.10.2020г. заличаването на търговеца е вписано в ТР.
Въз основа на така осъщественото заличаване на прехвърлителя по
сделката и позовавайки се на разпоредбата на чл.739 ал.1 ТЗ и т.1 на
5
Тълкувателно решение № 2/2018г. от 13.07.2020г. на ОСГТК на ВКС,
„Крамер Груп“ АД счита, че непредявените в ПН по т.д. № 693/2019г. на ВОС
вземания на приходната агенция срещу първия ответник „Крамер Център“
ЕООД и неупражнените негови права са погасени, ищецът е загубил
качеството си на кредитор по отношение на заличения търговец и няма
интерес от предявения иск.
В разпоредителното си заседание, за да остави без уважение искането на
въззивното дружество за прекратяване на производството по делото,
настоящият състав е споделил практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 151 от 27.07.2011г. по гр.д. № 785/2010г. на ГК, III г.о. и в определение №
145 от 27.03.2009г. по ч.гр.д. № 95/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено по
реда на чл.274, ал.3 ГПК, според която страните по увреждащата сделка са
задължителни другари по предявения иск по чл.135 ЗЗД и участието им в
производството е условие за допустимостта на процеса. Ако едната от
страните по сделката бъде заличена, няма пречка искът по чл.135 ЗЗД да бъде
предявен само срещу другата страна, тъй като няма как да бъдат постановени
различни решения по отношение на задължителните другари, а ще се осигури
възможност на кредитора /при наличие на предпоставките на чл.135 ЗЗД/, да
се удовлетвори.
В процесния случай дружеството-прехвърлител по увреждащата сделка
е заличено. С оглед горното разрешение няма пречка производството по
делото да продължи по отношение на приобретателя по сделката, в чийто
патримониум се намира имотът и спрямо който, при уважаване на иска,
държавата ще получи възможност да насочи принудително изпълнение за
удовлетворяване на вземането си. В този смисъл разбирането, че ищецът е
загубил качеството си на кредитор, респ. – интерес от иска и производството
по делото следва да бъде прекратено, не се споделя.
Предвид заличаването на „Крамер Център“ ЕООД от ТРРЮЛНЦ и
отпадане на възможността за ищеца да предяви вземанията си в ПН,
ирелевантни за настоящото въззивно производство се явяват оплакванията в
жалбата, че с оглед откритото ПН на длъжника „Крамер Център“ ЕООД
кредиторът ТД на НАП – Варна няма да може да се ползва от настъпилата
спрямо него относителна недействителност на сделката поради липсата на
процесуална възможност за осребряване на имуществото извън
6
универсалното принудително изпълнение. Такива се явяват и съжденията за
недопустимо изменение на заварен иск по чл.135 ЗЗД в иск за обявяване на
относителна недействителност на разпоредителната сделка по отношение на
всички кредитори на масата на несъстоятелността на осн.чл.649 ал.1 ТЗ.
Не се споделя и тезата, поддържана във въззивната жалба, за
недопустимост на предявения иск поради това, че ТД на НАП – Варна няма
качеството на публичен взискател, а правата на кредитора по чл.135 ЗЗД
следва да бъдат упражнени от публичния изпълнител, който в настоящия
случай е разпитаната по делото като свидетел Десислава Павлова, предвид
образуваното изпълнително производство по реда на ДОПК. Съгласно чл.6
ал.3 от ЗНАП териториалните дирекции на НАП установяват публичните
вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични
вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните
вземания. Доколкото по делото е установено, че „Крамер Център“ ЕООД се
явява данъчно задължено лице именно за посочените публични вземания, то
съдът намира, че в случая НАП, чрез Териториалната си дирекция във Варна
има качеството на публичен взискател по смисъла на визирания законов
текст.
Основателността на иска по чл.135 ЗЗД във вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК
предпоставя установяване кумулативното наличие на следните предпоставки
: ищецът да има качеството на кредитор; увреждащ кредитора характер на
сделката и наличието на знание за увреждането у длъжника-прехвърлител и
приобретателя по сделката. По отношение на знанието за увреждане у
длъжника и третото лице, с което той е договарял, законът въвежда оборима
презумпция за това знание, ако те са свързани лица, за опровергаването на
която доказателствена тежест носи длъжника.
В случая активната материалноправна легитимация на ищеца се явява
доказана, доколкото съответства на твърденията му, че към датата на сделката
– 30.03.2018 г. ответникът „Крамер Център" ЕООД / в несъст./ е имал
непогасени публични задължения в размер на 166 951,43 лева главници и
24 052,08 лева лихви.
Със самия факт на отчуждаване на своя движима вещ длъжникът
уврежда своя кредитор, тъй като намалява имуществото си, служещо за
7
негово общо удовлетворяване. Съдебната практика е категорична, че
наличието на друго имущество не отменя увреждащия характер на сделката,
тъй като кредиторът има право на избор от кое имущество да се удовлетвори,
а отчуждавайки свой актив, длъжникът неоснователно ограничава това негово
право на избор. Твърдението във въззивната жалба, че след като към датата
на сключване на сделката – 30.03.2018г. върху процесната движима вещ е бил
наложен запор като обезпечителна мярка по изпълнителното дело на НАП и
запорът е бил служебно вписан в ЦРОЗ / на 26.03.2018г./, то
прехвърлителната сделка не може да се противопостави на ищеца и
следователно няма увреждащ характер, е неоснователно. Прехвърлянето на
запорирана вещ се явява относително недействително по право спрямо
кредитора, в чиято полза е наложен запорът и в този случай не е необходимо
удовлетворяването на вземането да се обезпечава повторно чрез Павловия
иск. В случая обаче след осъществяване на сделката обезпечителният запор е
отменен. Ето защо твърдените от въззивното дружество правни последици -
липса на увреждащ характер на продажбата от 30.03.2018г. не са настъпили.
Налице е и последната предпоставка за уважаване на иска, а именно
длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за увреждането.
Преди всичко и двамата ответника признават, че са знаели за
публичните задължения на продавача:
В отговора на исковата молба „Краме Център“ ЕООД признава, че е
знаело за наличието на непогасени публични задължения към датата на
прехвърлителната сделка : „Моля да съобразите, че след датата на процесната
сделка 30.03.2018г. „Крамер Център“ ЕООД продължи да обслужва
публичните си задължения, съществуващи към посочената дата.“ А по-
нататък признава, че с плащането на 123 056лв след датата на сделката и до
06.02.2019г. е погасило остатъка от задълженията си.
В отговора на исковата молба „Крамер Груп“ АД признава, че няколко
дни преди сделката е провело среща с продавача, на която е било обяснено,
че „Крамер Център“ ЕООД има текущи публични задължения, които
обслужва редовно и за погасяването на които разполага и с други активи.
Отчуждавайки актив от патримониума на продавача, очевидно се намалява и
имуществото на данъчно задълженото лице, служещо за общо обезпечение на
8
неговите кредитори.
В същото време двете ответни дружества са свързани лица по смисъла
на §1, т.3, б."ж" във вр. с т. 4, б. „д“ от ДР на ДОПК, тъй като изпълнителният
директор на „Крамер Груп" АД Т Н е изпълнителен директор и на едноличния
собственик на капитала на „Крамер център" ЕООД „Крисия” АД. Като така
„Крамер Груп“ АД може да упражнява решаващо влияние при вземането на
решения на „Крамер Център“ ЕООД във връзка с осъществяването на
неговата дейност. Налице оборимата презумпция за знание за увреждането,
предвидена в чл.216 ал.3 пр.2 от ДОПК. Същата не се явява оборена с
твърденията, че към датата на сделката 30.03.2018г. продавачът е дължал на
купувача сумата от 13 946,66лв по няколко броя фактури от 2017г. и 2018г.,
тъй като тази сума, погасена чрез прихващане, е много малка в сравнение с
продажната цена от 84 000лв.
За опровергаване на презумпцията ответниците ангажират и
показанията на свидетелката Я А, главен счетоводител в „Крисия“ АД и член
на Съвета на директорите на „Крамер Груп“ АД, според които на срещата
преди сделката е била обсъждана самата продажба и тъй като „Крамер
Център“ ЕООД дължало пари на „Крамер Груп“ АД се решило да се продаде
сградата, като част от сумата се прихване, а другата мине по банков път. На
срещата е било представено и разпореждане на НАП за неотложно плащане.
Станало е ясно, че задълженията на дружеството се обслужват навреме. На
тази среща изобщо не е ставало на въпрос сградата да се укрие от НАП, за да
не може да си събере вземанията. Остатъкът от продажната цена, извън
прихваната част, е бил преведен по единствената сметка на продавача,
запорирана от НАП. Според свидетелката Т Н няма никаква връзка с
„Крамер Център“ ЕООД. Управителят на „Крамер център“ ЕООД представил
на госпожа Н разпореждане, че дружеството му има задължения към НАП, но
те се обслужват навреме и е поет ангажимент да продължава да се обслужва и
по никакъв начин да не се уврежда държавата.
Предвид длъжността, която заема свидетелката, съдът цени нейните
показания при условията на чл.172 ГПК с оглед евентуалната нейна
заинтересованост от изхода на спора. Както бе посочено вече наличието на
друго имущество за погасяване на задълженията е ирелевантно. Като краен
извод се налага констатацията, че с тези свидетелски показания презумпцията
9
за знание за увреждането не се явява оборена.
Поради установяване на всички елементи от фактическия състав на
относителната недействителност по предявения Павлов иск, при изцяло
съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете
инстанции, обжалваното решение се потвърждава.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 327/01.06.2020г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 830/2019г.
ОСЪЖДА „Крамер Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, ул. „Ген. Цимерман", № 12, ет. 4, ап. 10 да заплати на
Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10