РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500622 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба от Б. Н. Б. и
К. Р. Б.а чрез процесуалния им представител адвокат Л. К. против решение №
304/04.10.2022 г., постановено по гр.д. № 668/2021 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателите твърдят, че решението е
необосновано, постановено при напълнота на доказателствата, при нарушение
на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, за което
излагат подробни съображения, като молят съда да го отмени и да постанови
друго решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият „О.“ АД – София оспорва въззивната жалба като
неоснователна, като счита, че решението е правилно, законосъобразно и
обосновано и моли съда да го потвърди. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като
постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция от „ОББ „ АД
против Б. Н. Б. и К. Р. Б.а за установяване съществуването на вземане –
главница ,договорна лихва ,обезщетение за забава на просросечена главница и
обезщетение за забава на предсрочно изсикуема главница за един ден , които
вземания произтичат от договор за ипотечен кредит ,обявен от ищца за
изцяло и предсрочно изискуем ,и за които ищецът се е снабдил със заповед по
чл.417 от ГПК.
Ищецът „ОББ „ АД е твърдял ,че на 23.01.2018 г. страните са сключили
договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който ищецът
предоставил на ответника Б. Б. сума в размер на 118 000 лева със срок на
връщане 20.01.2045 г., на 324 месечни анюитетни погасителни вноски,
включващи главница, лихва, съответна част от годишната такса за
управление и обслужване и застрахователна премия, който договор за кредит
бил подписан и от К. Р. Б.а, като съдлъжник при условията на солидарност
съгласно чл. 121 от ЗЗД. Твърдял е , че ответниците просрочили плащането
на 4 месечни вноски в общ размер от 1 952.50 лева, поради което ищецът
обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем в регистрите на банката на
23.09.2020 г., а след това ответниците просрочили още 8 месечни вноски с
общ размер от 4 295.92 лева, поради което предсрочната изискуемост
породила действие от датата на връчване на уведомлението за обявяването й
на длъжниците на 13.05.2021 г., а с акт на банката бил обявен за такъв на
07.06.2021 г. За вземанията си ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от
ГПК и образувал изпълнително дело като след издаване на изпълнителния
лист длъжникът доброволно погасил сумата от 1 074 лева, с която счита, че се
погасяват таксата по ТТРЗЧСИ от 252 лева и 822 лева от държавната такса за
заповедното производство от 2 297.35 лева, или остават 1 475.35 лева. От тях
длъжникът доброволно погасил 540 лева или останал остатък от 935.35 лева,
както и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. При тези твръдения е заявил искане предявеният иск по чл.422
от ГПК да бъде уважен.
Ответниците К. Р. Б.а и Б. Н. Б., чрез адв. Л. К. от АК - Пазарджик, са
оспорили иска като са настоявали ,че в полза на банката не е възникнало
право на вземания на основание предсрочна изискуемос на ипотечния кредит
като не оспорват , че към 08.04.2021 г. е допуснато просрочие на дължими
анюитетни вноски - просрочена главница от 2 286.15 лева и лихва от 3 521.98
лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 119.03 лева,но твърдял ,че
2
след получаване на поканата за доброволно изпълнение от банката, е
изплатена сумата от общо 7 474 лева с четири плащания - на 31.03.2021
г.,05.04.2021г., 22.04.2021 г. и 20.05.2021 г., с което са погасени просрочените
вноски и падежиралите такива за април и май 2021 г. При това положение са
поддържали ,че е налице пълно изпълнение така ,както е посоченото в
поканата, поради което не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост.
По тези съображения са заявили искане така предявения иск да бъде
отхвърлен.
Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел от приложеното ч.
гр. дело № 1971/2021 г. на Районен съд – Пазарджик да се установява, че е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1072/11.06.2021 г., с която се
разпорежда на ответниците Б. Н. Б. и К. Р. Б.а да заплатят солидарно на
ищеца: 111 131.42 лева - главница по договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 23.01.2018 г., ведно със законната лихва от 09.06.2021 г. до
окончателното плащане, 3 353.21 лева - договорна лихва за периода от
20.06.2020 г. до 06.06.2021г. вкл., 105.63 лева - обезщетение за забава върху
просрочени плащания за периода 20.06.2020 г. до 06.06.2021 г. вкл., 25.13
лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница от
07.06.2021 - 07.06.2021 г. вкл., 252 лева - такси по ТТРЗЧСИ за връчване на
уведомително писмо - ПДИ на длъжника, чрез ЧСИ, 2 297.35 лева - държавна
такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Приел е за безсорно ,че между страните е сключен договор за ипотечен
кредит от 23.01.2018 г., по силата на който на ответника Б. Б., като
кредитополучател, са предоставени 118 000 лева, а ответницата К. Б.а е
съдлъжник на кредитополучателя и се е задължила солидарно по смисъла на
чл. 121 от ЗЗД да отговаря за всички задължения, произтичащи от договора за
кредит. Приел е ,че на 13.05.2021г. на ответниците са връчени покани за
доброволно изпълнение , с коета са уведомени, че по договора от 23.01.2018
г. за предоставяне на ипотечен кредит, към дата 08.04.2021 г. дължат сума в
общ размер от 115 688.83 лева, която включва: редовни задължения в размер
на 108 761.67 лева (т. 1) и просрочени задължения в размер на 3 286.15 лева за
главница, 3 521.98 лева за лихва и 119.03 лева за обезщетение за забава (т.
2).Със същта покана ответниите са уведомени , че поради посоченото
просрочие на дължими вноски, кредитът е обявен от банката за предсрочно
изискуем в пълен размер и са поканени доброволно да изплатят описаните
просрочени задължения по т. 2 в 14-дневен срок от получаване на поканата,
като поставя прекратително по своя характер условие по смисъла на чл. 25 от
ЗЗД, че ако общият размер на просрочените задължения, описани в т. 2, ведно
с междувременно падежиралите месечни погасителни вноски, начислени
лихви за забава и разноските за връчване на поканата бъдат погасени в
посочения срок, решението за обявяване на предсрочната изискуемост няма
да произведе действие.
Посочил е понататък ,че за да настъпи предсрочна изискуемост на
кредита, е необходимо: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит
3
обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката - кредитор;
2/ банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до кредитополучателя.А
моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, респ. солидарен
длъжник и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока. В тази връзка е посочил ,че от
доказтелствата по делото- заключения по ССчЕ, се устатовява ,че ответникът
- кредитополучател е в просрочие след изплащането на първите 20 броя
месечни погасителни вноски, респ. считано от 21-ва вноска с падеж на
20.10.2019 г., като последно платената на 20.05.2020 г. е 28-ма вноска с падеж
посочената дата ,а след това обслужването на кредита е преустановено
напълно,при което положение обективната предоставка към 08.04.2021г. –
неизпълнение на задължения по кредита - е налице.
А видно от уведомително писмо изх. № ИД-9520-2021/08.04.2021 г. до
ответника Б., респ. уведомително писмо изх. № ИД-9523-2021/08.04.2021 г. до
ответницата Б.а, налице е и субективната предпоставка за настъпване на
предсрочната изискуемост, а именно отправено от банката волеизявление до
кредитополучателя, респ. солидарния длъжник за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Приел ,че съдържащото се в поканите прекратително условие не е
породило действие ,тъй като не се е сбъднало условието, а именно
длъжниците да изплатят просрочените задължения по т. 2, ведно с
междувременно падежиралите месечни погасителни вноски, начислени лихви
за забава и разноските за връчване на поканата като тук се е позовал на
последното заключение по ССчЕ, според което дори четирите вноски в общ
размер от 7 474 лева да се считат за платени по ипотечния кредит, от сумите
които е следвало да се платят, за да поради действие прекратителното
условие и да отпадне с обратна сила обявената предсрочна изискуемост на
ипотечния кредит, подробно описани в т. 2 от уведомителното писмо изх. №
ИД-9520-2021/08.04.2021 г., отново остава дължима сумата от 854.02 лева,
включваща: 806.02 лева (главница 512.11 лева и договорни лихви 293.91 лева)
и разноски за връчване на поканата в размер на 48 лева.
При така изложеното съдът е приел ,че договорът за ипотечен кредит е
обявен за предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на уведомяване на
длъжниците - 13.05.2021 г.
Понататък е приел за установено ,че извършените плащания в полза
на длъжника ,посочени по-горе ,както и още две плащания – на 22.04.2021 г.
сумата от 600 лв. с вносител Н. Н. / баща на ответника / и на 20.05.2021 г.
сумата от 600 лв. с вносител М. Н. / майка на ответника / ,и двете плащания с
основание „погасяване на потребителски кредит „ , банката ищец е отнасяла
към различните кредити на ответника без да се съобразява с посоченото
4
основание ,както и че доколкото трети лица са извършили плащанията ,а не
кредитополучателя / съдлъжника ,то същият не е направил избор кое от
еднородните си парични задължения да погаси ,поради което това следва да
се направи по реда на чл.76 ал.1 от ЗЗД ,а именно да погаси най-
обременяващото ,което е ипотечното .При това положение съдът е приел ,че
заплатените с четирите плащания общо 7 474 лева следва да се отнесат за
погасяване на договора за ипотечен кредит, така както е посочено в
основанието за плащане по тях ,при което искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК се
явява основателен за главница в размер на 108 610.78 лева, от която
падежирала главница до датата на предсрочната изискуемост - 13.05.2021 г. в
размер на 255.72 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 108
355.06 лева, ведно със законната лихва от 09.06.2021 г. (датата на заявлението
за издаване на ЗНИ) до окончателното изплащане; договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2020 г. до 13.05.2021 г. в размер на 9.08 лева;
наказателна лихва (неустойка) за забава върху неплатените на падеж вноски
за главница за периода 20.06.2020 г. до 13.05.2021 г. в размер на 1.61 лева и
наказателна лихва (неустойка) за забава върху предсрочно изискуемата
главница, изчислена към 13.05.2021 г., за един ден (07.06.2021 г.) в размер на
24.53 лева.
В тези размери искът е уважен като в останалите предявени такива
същият е отхвърлен.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците
,които считат ,че за ищецът не е възникнало правото на предсрочна
изискуемост на кредита ,тъй като всички суми ,посочени в поканата за
доброволно изпълнение ,включително и падежиралите анюитетни вноски са
изплатени с обсъдените четири броя плащания в общ размер от 7 474 лева
,както и с двете плащания от по 600 лв. с основание „вноска по потребителски
кредит „ ,които независимо от посоченото основание ,доколкото същото не е
направено от длъжника ,а от трети лица ,следва да бъдат отнесени към
ипотечното задължение като най-обременително.Следовалетно и на
основание чл.269 от ГПК това за пределите на въззивно обжалване.
Няма спор ,че между страните е сключен договор за банков ипотечен
кредит от 23.01.2018 г. като не е било оспорено от ответниците ,че към
08.04.2021г.- датата на поканата за доброволно изпълнение,са били налице
просрочени задъжения по същия ,което се и установява от заключението на
съдебно счетоводните експертизи ,приети при първоинстанционното
разглеждане на делото ,от първата от които е видно ,че кредитополучателят Б.
е в просрочие след изплащането на първите 20 броя месечни погасително
вноски, респ. считано от 21-ва вноска с падеж на 20.10.2019 г., като последно
платената на 20.05.2020 г. е 28-ма вноска с падеж посочената дата ,а след това
обслужването на кредита е преустановено напълно. С уведомление от дата
08.04.2021 г. ответниците – кредитополучател и съдлъжник ,получени на
13.05.2021 г. последните са уведомени ,че към посочената дата 08.04.2021г.
по договора за предоставяне на ипотечен кредит дължат 115 688,83 лв., от
5
които редовни задължения 108 761,67 лв. и просрочени задължения както
следва 1. Просрочена главница в размер на 3 268,15 лв. ;2. Просрочена лихва
3 521,98 ;3. Обезщетение за забава в размер на 119,03 лв. Увудомени са също
така ,че поради нередовно погасяване кредитът е обявен за предсрочно
изискуем в пълен размер ,както и че ако в 14 дневен срок от връчването на
поканата общият размер на просрочените задължения с междувременно
падежиралите месечни погасителни вноски,начислени лихви за забава и
разноските за връчването на поканата бъдат погасени ,решението за
обявяване на предсрочната изискуемост няма да произведе действие.
В тази връзка ответниците са поддържали ,че с четири броя вносни
бележки от 31.03.2021г. , 05.04.2021г. ,22.04.2021г. и 20.05.2021г. е внесена в
полза на банката общо сумата от 7 474 лв. ,с която са погасили всички
просрочени задължения ,както и падежиралите вноски за м.април и м.май
2021г. Действително видно от посочените четири броя вносни бележки
,представени по делото, горната сума е заплатена в полза на банката като
вносител по първите три е лицето Н. Б. Н. / баща на ответника Б./ ,а по
четвъртата лицето М. Д. Н.а / майка на ответника Б. / като тази сума е
заплатена в полза на длъжника Б. с основание „вноска по ипотечен кредит от
23.01.2018 г. „.
Няма спор за това ,че ипотечният кредит ,ведно с други два
потребителски кредита ,по които длъжник е отново ответникът Б., са
обслужвани посредством една обща банкова сметка.Тук следва да се каже ,че
ищецът съвсем неоснователно , независимо от посоченото основание за
плащане в посочените по-горе платежни документи, е отнасял плащанията по
различините кредити но длъжника по свое усмотрение. Съобразно
разпоредбата на чл.76 ал.1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Правилото на тази разпоредба е
установено в интерес на длъжника като по този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните . Условието е да съществуват няколко
задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по
основание и размер. В случая ответникът има задължения ,произтичащи от
три самостоятелни договора за кредит и извършеното с обсъжданите четири
броя вносни бележки плащане безспорно не е достатъчно да ги погаси изцяло
,но доколкото същият е направил избор кое задължение погасяване и макар
този избор да е направен опосредено – от трето лице ,изпълнило чуждо
задължение ,същият обвързва кредитора и плащанията с основание „вноска
по ипотечен кредит „ е следвало да бъдат отнесени именно към
него.Независимо от това обаче ,както се установява от допълнителното
заключение на ССЕ от 05.09.2022 г. ако сумата от 7 474 лв. се отнесе изцяло
към ипотечния кредит ,с нея се погасяват просрочените задължения плюс
наказателна лихва като остава незаплатена дължима част от падежиралите
към 20.05. 2021 г. / датата на четвъртото плащане/ вноски в размер на
806,02лв. плюс разноските за връчване на поканата за доброволно изпълнение
6
в размер на 48 лв. или общо 854,02 лв.
Така установеното сочи несъмнено ,че в срока за добровлоно
изпълнение – 14 дневен ,считано от датата на връчване на поканата до
длъниците 13.05.2021 г. – дължимите просрочени задължения ,включително и
падежиралите анюитетни вноски не са заплатени в пълен размер ,поради
което не се е сбъднало условието ,при което решението на банката да
трансформира кредита в предсрочно изискуем отпада и правните последици
за ответниците на предсрочната изискуемост на дълга в пълен размер са
настъпили ,считано от получаване на уведомлението за това 13.05.2021 г.
Неоснователно е поддържаното от ответниците виждане ,че плащането
,извършено с вносна бележка от 22.04.2021 г. с вносител Н. Б. Н. / баща на
ответника Б. / на сума в размер от 600 лв. и с основание „вноска по
потребителски кредити „ ,както и плащането с вносна бележка от
20.05.2021г. с вносител М. Д. Н.а /майка на ответника Б. / на сума в размер на
600 лв. също с основание „Вноска по потребителски кредити „ е следвало да
бъдат отнесени по ипотечния кредит като най-обременителен доколкото
длъжникът не е направил избор кое от еднородните си задължения погасява с
тези плащания,тъй като сумите са платени от трети лица .Няма пречка трето
за правоотношението лице да изпълни чужд дълг като причината да стори
това е без значение и касае вътрешните отношения между него и длъжника
,но при наличието на няколко еднородни задължения изборът на това трето
лице кое от всиките погасява обвързва кредитора като разоредбата на чл.76
ал.1 изр.второ от ЗЗД е приложима при липса на избор изобщо , а в случая
такъв е направен и това е погасяване на задължения по потребителски
кредити.Поради това и доколкото този избор е обвързващ кредитора
правилно така заплатената сума от общо 1 200 лв. е отнесена за погасяване
на задължения ,различни от тези по договора за ипотечен кредит .
Гореизложеното несъмнено сочи ,че предпоставките за
трансформиране на задължението на кредотопполучателите по договор за
ипотечен кредит ,сключен на 23.01.2018 г. в изцяло и предсрочно изискуемо
са били налице ,поради което считано от 13.05.2021 г. – датата на получаване
на уведомлението от длъжниците за това ,последиците на предсрочната
изискуемост са настъпили , поради което е налице парично вземане в лицето
на ищеца , което е било предмет на заповедно производство и впоследствие
установено с обжалваното тук решение.
Доколкото обаче ответниците – тук жалбоподатели ,са въвели
твърдения ,че и след приключване на първоинстанционното производство са
продължили да извършват плащания ,пред настоящата инстанция беше
изслушано и прието заключение на ССЕ,от което се установява ,че след
приключване на съдебното дирене при първоинстанционното разглеждане на
делото са постъпили плащания за погасяване задъженията по ипотечния
кредит и това са постъпила сума в размер на 540 лв. на дата 17.10.2022 г.,
сума в размер на 540 лв. на дата 20.07.2023г. и сума от 540 лв. на 22.08.2023г.
7
,или общо сума в размер на 1 620 лв.При това положение и при
приложението на разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД следва да се приеме ,че с
тази сума са погасени следните ,установено с решението вземания на ищеца :
договорна възнаградителна лихва в размер на 9.08 лева за периода от
20.06.2020 г. до 13.05.2021г. ; наказателна лихва (неустойка) за забава върху
неплатените на падеж вноски за главница за периода 20.06.2020 г. до
13.05.2021 г. в размер на 1.61 лева ; наказателна лихва (неустойка) за забава
върху предсрочно изискуемата главница, за един ден (07.06.2021 г.) в размер
на 24.53 лева . ,както и част от главницата в размер на 1 584,78 лв.
С оглед на казаното обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта ,в която е признато за установено ,че Б. Н. Б. и К. Р. Б.а, дължат
солидарно на основание договор от 23.01.2018 г. за предоставяне на ипотечен
кредит, на „О.“ АД, 1/ главница в размер на 1 584,78 лв. ,ведно със законна
лихва ,счита от 09.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, 2/
договорна възнаградителна лихва в размер на 9.08 лева, за периода от
20.06.2020 г. до 13.05.2021г., 3/ наказателна лихва (неустойка) за забава върху
неплатените на падеж вноски за главница за периода 20.06.2020 г. до
13.05.2021 г. в размер на 1.61 лева и 4/ наказателна лихва (неустойка) за
забава върху предсрочно изискуемата главница, за един ден (07.06.2021 г.) в
размер на 24.53 лева ,за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1072/11.06.2021 г. по ч. гр. дело № 1971/2021 г. на Районен съд
– Пазарджик като за тези посочени вземания искът по чл.422 от ГПК следва
да бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана част решението е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските :на жалбоподателите ще следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част на жалбата ,а именно в размер на 167 ,60
лв.На въззиваемата страна следва да бъде присъдено юк. Възнаграждение в
размер на 150 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 304/04.10.2022 г., постановено по гр.д. № 668/2021 г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд ,В ЧАСТТА ,в която е признато за
установено ,че Б. Н. Б. и К. Р. Б.а, дължат солидарно на основание договор от
23.01.2018 г. за предоставяне на ипотечен кредит, на „О.“ АД, 1/ главница в
размер на 1 584,78 лв. ,ведно със законна лихва ,счита от 09.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, 2/ договорна възнаградителна лихва в
размер на 9.08 лева), за периода от 20.06.2020 г. до 13.05.2021г., 3/
наказателна лихва (неустойка) за забава върху неплатените на падеж вноски
за главница за периода 20.06.2020 г. до 13.05.2021 г. в размер на 1.61 лева и 4/
наказателна лихва (неустойка) за забава върху предсрочно изискуемата
8
главница, за един ден (07.06.2021 г.) в размер на 24.53 лева, за които суми е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1072/11.06.2021 г. по ч. гр. дело
№ 1971/2021 г. на Районен съд – Пазарджик ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от „О.“ АД против Б. Н. Б. и К. Р. Б.а, за
установяване ,че последните дължат солидарно на основание договор от
23.01.2018 г. за предоставяне на ипотечен кредит, на „О.“ АД, 1/ главница в
размер на 1 584,78 лв. ,ведно със законна лихва ,счита от 09.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, 2/ договорна възнаградителна лихва в
размер на 9.08 лева), за периода от 20.06.2020 г. до 13.05.2021г., 3/
наказателна лихва (неустойка) за забава върху неплатените на падеж вноски
за главница за периода 20.06.2020 г. до 13.05.2021 г. в размер на 1.61 лева и 4/
наказателна лихва (неустойка) за забава върху предсрочно изискуемата
главница, за един ден (07.06.2021 г.) в размер на 24.53 лева, за които суми е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1072/11.06.2021 г. по ч. гр. дело
№ 1971/2021 г. на Районен съд – Пазарджик .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 304/04.10.2022 г., постановено по гр.д. №
668/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд ЧАСТТА в която е
признато за установено ,че Б. Н. Б., ЕГН **********, и К. Р. Б.а, ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. П. № **, дължат солидарно
на основание договор от 23.01.2018 г. за предоставяне на ипотечен кредит, на
„О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-р Т.,
бул. В., № *** главница в размер на 106 990,78 лв., ведно със законната
лихва ,считано от 09.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1072/11.06.2021 г.
по ч. гр. дело № 1971/2021 г. на Районен съд – Пазарджик .
ОСЪЖДА Б. Н. Б., ЕГН **********, и К. Р. Б.а, ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. П., ул. П. № **, да заплатят на „О.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-р Т., бул. В., № ***, сумата от 150
лв. ,представляваща ю.к. възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-р Т., бул. В., № ***, да заплати на Б. Н. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. П. № ** и на К. Р. Б.а, ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. П. № **, разноски за настоящата инстанция в
размер на 167,60 лв. съобразо уважената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10