№ 2022 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
ХVІ-ти състав в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Кипров
при
секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното
от съдията адм. д. № 3215 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Х.С.Г. ***, против издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317007264-091-001/11.07.2019 г., потвърден с Решение № 237/21.10.2019 г. на
директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна , с който за жалбоподателя е установена на основание чл. 19, ал.1 и ал.2,т.
1 от ДОПК отговорност за задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД за корпоративен данък по
ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на главницата от 10 774,78 лв. и размер
на лихвата от 2 511,06 лв. ; за ДДС
по ЗДДС за данъчен период от м.10.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер на
главницата от 41 760,38 лв. и общ размер на лихвата от 9 113,75 лв. ;
за данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнените на тях
правоотношения за данъчен период от м.08.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер
на главницата от 2 376,79 лв. и общ
размер на лихвата от 628,43 лв. ; за ДОО за данъчен период от м.07.2016 г. до
м.08.2017 г. в общ размер на главницата от 5 925 лв. и общ размер на лихвата от 1690,58 лв. ; за
вноски за здравно осигуряване за данъчен период от м.07.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер на главницата от 2 212, 71
лв. и общ размер на лихвата от 595, 34
лв. ; за УПФ за данъчен период от м.07.2016 г.
до м.08.2017 г. в общ размер на главницата от 1 584,29 лв. и общ размер на лихвата от 446,53 лв.
С жалбата са релевирани доводи за
издаване на оспореният РА при допуснати със заповедта за възлагане на ревизията
/ЗВР/ съществени нарушения на административно-производствените правила, както и
такива за противоречието му с
материалния закон, поради отсъствието на предпоставките на чл.19 ,ал.1 и ал.2
от ДОПК за ангажиране отговорността на жалбоподателя Х. за задълженията на „Ф.16
В.“ ЕООД, чийто управител е той. Отправя се искане за цялостна отмяна на
оспореният РА и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д. Т., като разноските за
адвокатско възнаграждение се претендират на основание чл. 38, ал.1, т.2 от З-на за адвокатурата.
Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП”-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Й.
изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователа и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 7 019,57 лв., като в предоставеният от съда
срок не представя поисканата от нея писмена защита.
След преценка на
събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи,съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
І. По допустимостта на жалбата
:
РА № Р-03000317007264-091-001/11.07.2019 г. е бил обжалван по административен ред във всичките негови части, като изцяло е потвърден с решение № 237/21.10.2019 г. на
директора на дирекция “ОДОП”- Варна. Последното е било съобщено на жалбоподателя
Г. на 12.11.2019 г. ,а жалбата до АС-Варна е приета в дирекция “ОДОП”-Варна на
19.11.2019 г. , от което е видно спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за
обжалване. Същевременно,установява се,че жалбата е подадена от адресат на
оспореният РА и
при наличието на правен интерес от съдебно обжалване,поради което съдът
намира същата за процесуално допустима.
ІІ.
По валидността,формата
и процесуалната законосъобразност на РА :
Ревизията
на Х.С.Г. е образувана за установяване на
отговорността му за задълженията на “Ф.16 В.” ЕООД в качеството му на управител
на дружеството, които се отнасят за : корпоративен данък за периода от 1.01.2016 до
31.12.2016 г. ; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода от 1.08.2016 г. до 31.08.2017 г. ; данък върху
добавената стойност за периода от 1.10.2016 г. до 31.08.2017 г. ; вноски за
осигурители за ДОО за периода от 1.07.2016 г.
до 31.08.2017 г. ; вноски за здравно осигуряване за осигурители за
периода от 1.07.2016 г. до 31.08.2017 г.
и вноски за осигурители за Универсален
пенсионен фонд за периода от 1.07.2016 г.
до 31.08.2017 год. За целта е издадена от С.С.А.на длъжност началник
сектор “Ревизии” заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317007264-020-001/25.10.2017 г. , с която извършването на ревизията е възложено на
главния инспектор по приходите Росица Димитрова Желязкова /ръководител на
ревизията/ и главния инспектор по приходите Радинка Илиева Маринова, за което е
определен тримесечен срок, считано от датата на връчване на ЗВР. Началник
сектора „Ревизии“ С. Андонова е оправомощена да издава заповеди за възлагане
на ревизии с издадената от директора на ТД
на НАП – Варна заповед № Д-1249/30.06.2017 год. Така издадената ЗВР е връчена на
РЛ Г. на 2.11.2017 г. , като преди изтичането на определеният 3-месечен срок е издадена от същият орган заповед за изменение на ЗВР № Р-03000317007264-020-002/1.02.2018 г. , с която е определен срок за извършване на ревизията до 2.03.2018 год. Следващата
заповед за изменение на ЗВР е с № Р-03000317007264-020-003/1.03.2018
г. ,като с нея е определен срок за
завършване на ревизията до 2.04.2018 год. След двукратно спиране на ревизионното
производство същото е възобновено с издадената от органа възложил ревизията
заповед № Р-03000317007264-143-002/9.04.2019 г., след което от ревизиращия екип
е съставен в срока по чл.117,ал.1 от ДОПК ревизионен доклад /РД/ № Р-03000317007264-092-001/18.04.2019 год. В срока по чл.117,ал.5 от ДОПК е подадено от ревизираното лице писмено възражение срещу
ревизионния доклад,заведено с вх.№ 24019/23.05.2019 г., като е удовлетворено
съдържащото се в него искане за продължаване на срока за подаване на възражение
до 28.06.2018 г., но допълнително възражение не е представено от РЛ. В срока по чл.119,ал.2 от ДОПК е издаден от
органа възложил ревизията – началник сектора Соня Андонова и ръководителя
на ревизията Р.Ж.оспореният РА № Р-03000317007264-091-001/11.07.2019 год.
Видно е от гореизложеното,че оспореният РА е издаден от органи по приходите
разполагащи с материалната компетентност по чл.119,ал.2 от ДОПК, поради което
съдът намира същият за валиден адм. акт.
Установява се ,че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата
на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание,а представляващият неразделна част от него
ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на
което съдът приема за спазена установената от закона форма.
Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове ,а възражението на жалбоподателя за допуснато
процесуално нарушение с оглед липсата на точно посочване в ЗВР на конкретните
основания по чл. 19 от ДОПК за отговорността на управителя Г. за задълженията
на „Ф.16 В.“ ЕООД , съдът намира за неоснователно, тъй като за наличието на процесуална законосъобразност е достатъчен факта на посочване
в ЗВР, че ревизионното производство е образувано за реализиране отговорността
на управителя за конкретно посочените по вид и данъчен период данъчни
задължения на дружеството. В случая,
друго процесуално задължение към момента на образуване на ревизионното
производство не е съществувало за
приходните органи, тъй като към този момент обективно не е било възможно да са
известни всички факти релевантни за основанията по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК
– тяхното установяване е предмет на развитието на ревизионния процес, като за
процесуалната законосъобразност на същият е от значение посочването им в РД и
РА, което в случая е сторено. С оглед последното ,съдът намира, че не са налице
допуснати от приходните органи съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
Приетите с оспореният РА факти за отговорността по чл.
19, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя Г. в качеството му на управител на „Ф.16 В.“
ЕООД са следните : С влязъл в сила и
издаден срещу „Ф.16 В.“ ЕООД ревизионен акт № Р-03000318001281-091-001/9.11.2018
г. са установени укрити и недекларирани приходи свързани с осъществяваната
стопанска дейност на дружеството в търговски обект кафе-бар „Госип Бар Формула“
, чийто общ размер за периода от 1.07.2016 г. до 31.08.2017 г. е 204 465, 20 лв., от които
200 936,02 лв. са свързани с установените със същият РА задължения за ДДС
по ЗДДС, а разликата до 204 465, 20 лв. е свързана с установените
задължения за КД по ЗКПО. Прието е, че тези неосчетоводени и незаприходени в
касата на дружеството парични средства не са декларирани от управителя Г. чрез
подаване на декларация по чл.92, ал.1 от
ЗКПО и справки-декларации по чл. 125, ал.1 от ЗДДС, поради което той е укрил факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите,
вследствие на което не могат да бъдат събрани задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски на „Ф.16 В.“ ЕООД. В постановеното от
директора на дирекция „ОДОП“- Варна решение № 237/21.10.2019 г. е посочен като факт
до който е довело укриването на приходи и неотразяването им в счетоводството на
„Ф.16 В.“ ЕООД , този състоящ се в отклоняването на парични средства от
дружеството, а именно : изплатена по
банков път сума в размер на 47 850 лв.
на „К.13“ ЕООД без основание, вследствие на което имуществото на
дружеството е намаляло, което от своя страна е станало причина за неплатените
данъчни задължения от „Ф.16 В.“ ЕООД.
За отговорността по чл. 19, ал.2, т.1 от ДОПК са изложени следните факти : Укритите
приходи в размер на 204 465,20 лв. са отклонени от дружеството, а не са
били използвани за погасяване на задължения към НАП. От управителя са подавани
декларации обр. 1 и обр. 6 за ревизираните периоди, с които са декларирани
дължими : данък върху доходите на физически лица, задължения за ДОО, ЗО,
ДЗПО-УПФ, но същите не са платени. На Х.С.Г. е известен факта, че дружеството
има изискуеми задължения към бюджета. Укритите приходи не са намерили
счетоводно отражение, те са отделени от патримониума на дружеството, вместо с
тях да бъдат покрити задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД за ДДС по РА в размер на
41 760,38 лв. остатък от главница ,
корпоративен данък по РА в размер на 10 774,78 лв. остатък от главница ,дължими по декларация
обр. 6 задължения както следва : ДДФЛ –
2 376,76 лв. остатък от главница ,
ДОО – 5925,00 лв. остатък от главница , ЗО – 2212,71 лв. остатък от главница и
ДЗПО – 1584,29 лв. остатък от главница. Управителя на дружеството е отчуждил
имущество на задълженото лице в размер на 204 141, 58 лв. , вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци и задължителни осигурителни вноски. Х.С.Г. следва да отговаря
за задължението до размера на намалението на имуществото, т.е. до 204 141,58
лв.
Свързаните с тези фактически установявания възражения на жалбоподателя са в
посока оспорване на констатацията, че дружеството не е разполагало с имущество
за погасяване на задълженията си към бюджета – според него, то имало вземания
към трети лица, които приходните органи не отчели.
Останалите възражения на жалбоподателя са такива по правото.
Първото
от тях е свързано с установените с РА № Р-03000318001281-091-001/9.11.2018 г.
задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД за данъчен период 2016 г. за КД по ЗКПО в размер
на главницата от 10 774,78 лв. и
размер на лихвата от 2 511,06 лв. и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от
м.10.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер
на главницата от 41 760, 38 лв. и общ размер на лихвата от 9 113,75 лв.
Възразява се, че този РА не бил влязъл в сила, тъй като с определение от
2.10.2019 г. по адм. дело № 1059/2019 г. по описа на АС-Варна било прекратено
съдебното производство по обжалването му. В тази връзка се твърди, че е
невъзможна отговорност по чл. 14, т.3 от ДОПК след като липсва влязъл в сила
адм. акт, с който „Ф.16 В.“ да е определена като носител на задължения за КД по
ЗКПО и за ДДС по ЗДДС по смисъла на
чл.14, т.1 от ДОПК. Възражението е неоснователно. Адм. дело № 1059/2019
г. е приобщено към настоящото дело, като от него е видно, че съдебното
производство е било прекратено на основание чл. 159, т.2 от АПК – оспорващият е
неправосубектен. С прекратяването на съдебното производство на това основание
се погасява процесуалното право на жалба,
последицата от което е влизането в сила на оспореният РА с присъщият за
това стабилитет относно установените с
него материално-правни отношения, т.е. тези касаещи задълженията за КД по ЗКПО и за ДДС по ЗДДС.
При тази хипотеза, обстоятелствата, че Г. не е бил страна в ревизионното и
съдебно производство срещу ЮЛ „Ф.16 В.“ ЕООД и че задълженията на последното не
са потвърдени с постановен по същество съдебен акт, имат различен правен смисъл, а именно такъв относно
възможността за провеждане на инцидентен съдебен контрол по отношение на
издаденият срещу „Ф.16 В.“ ЕООД ревизионен акт. В това отношение, съдът споделя
съдебната практика според която такъв е възможен само по отношение на
валидността на преюдициалния адм. акт ,
но не и по отношение на неговата унищожаемост. В случая не се оспорва от страна на жалбоподателя валидността на РА
№ Р-03000318001281-091-001/9.11.2018 г. , а се оспорва неговата материална
законосъобразност, именно в каквато връзка са отправени и доказателствени
искания за оспорване съществуването на задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД за КД по
ЗКПО и за ДДС по ЗДДС. По съображения, че такъв инцидентен съдебен контрол е
недопустим, съдът намира за установени задълженията на „Ф.16 В.“ ЕООД за КД по
ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на главницата от 10 774,78
лв. и размер на лихвата от 2511,06 лв. ,
както и тези за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от м.10.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер на главницата от
41 760,438 лв. и общ размер на лихвата от 9113,75 лв.
В
първото по делото съдебно заседание е направено от пълномощника на
жалбоподателя волеизявление, че не са спорни задълженията на „Ф.16 В.“ ЕООД за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, за ДОО, за
здравно осигуряване и за УПФ. Отправеното в тази връзка възражение има различен
правен характер – твърди се, че след като не са установени с ревизионен акт или
с акт за установяване на публични вземания по чл. 106 или чл. 107 от ДОПК, то
за тези задължения не можело да се търси
отговорност на управителя по реда на чл. 19 от ДОПК. Възражението е
неоснователно. Задълженията са определени по основание и по размер по реда на
чл.105 от ДОПК с подаването на съответните декларации, които съгласно чл.209,
ал.2, т.2 от ДОПК представляват изпълнително основание даващо възможност за
предприемане на принудително изпълнение, поради което „Ф.16 В.“ ЕООД е носител по смисъла на чл.14,
т.1 от ДОПК на декларираните задължения. Доколкото отговорността по чл. 14, т.3
от ДОПК е за всички установени по надлежния ред задължения на лицата по чл.14,
т.1 от ДОПК, то отговорността на управителя по чл. 19 от ДОПК е правно възможна
за установените по декларация задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД, а именно : за данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди
от м.08.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер на главницата от 2376,79
лв. и общ размер на лихвата от 628, 43
лв. ; за вноски за осигурител за ДОО за данъчни периоди от м.07.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер на главницата от 5925,00 лв. и общ размер на лихвата от 1690,58 лв. ; за
вноски от осигурител за здравно осигуряване за данъчни периоди от м.07.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер на главницата от
2212,71 лв. и общ размер на лихвата от
595,34 лв. ; за вноски от осигурител за Универсален пенсионен фонд за данъчни
периоди от м.07.2016 г. до м.08.2017
г. в общ размер на главницата от 1584,29
лв. и общ размер на лихвата от 446,53
лв.
Следващото
възражение на жалбоподателя касае всички данъчни задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД
- както тези установени с РА, така и
декларираните такива. Твърди се, че същите са погасени, тъй като производството
по несъстоятелност срещу дружеството „Ф.16 В.“ ЕООД било прекратено с решение
по чл. 632,ал.4 от Търговския закон. В тази връзка, жалбоподателят се позовава
на т.1 от тълкувателно решение №2/13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/ 2018
г. на Общото събрание на Търговска
колегия на ВКС, съгласно което когато
производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632,
ал.4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се
погасяват на основание чл. 739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права ,независимо от вида и източника
на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. В
производството по настоящото дело е приобщено дело по несъстоятелност №
789/2018 г. по описа на ВОС, от което е видно, че действително с влязло в сила
решение № 738/26.07.2019 г. производството по несъстоятелност на „Ф.16 В.“ ЕООД
е било прекратено на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ. Съдът намира, че въпросното
тълкувателно решение е неприложимо спрямо специалния закон, какъвто в случая се
явява ДОПК, чиято разпоредба на чл. 21 , ал.2 определя, че отговорността на
третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са
налице обстоятелствата по чл. 168, т.5,6
и 7. Приложима в случая по аргумент на по-силното основание е
разпоредбата на чл.168, т.7 от ДОПК – при заличаване на ЮЛ след прекратяване,
дори без да се е стигнало до
производство по ликвидация както е в случая, публичното вземане не се погасява,
тъй като законът предвижда други лица да отговарят за публичното задължение -
това са задължените лица по чл. 14, т.3 от ДОПК. По тези съображения, съдът
намира , че задълженията на „Ф.16 В.“ ЕООД не са погасени, поради което
отговорността за тях по чл. 19 от ДОПК
принципно е възможна.
Съобразно
изложените в оспореният РА факти, съдът намира, че не са налице
материално-правните предпоставки по чл. 19, ал.1 от ДОПК за ангажиране
отговорността на жалбоподателя Г. за
задълженията на управляваното от него дружество „Ф.16 В.“ ЕООД. Дори да се
верни описаните факти за подадени от Г. с невярно съдържание декларации по чл.
92, ал.1 от ЗКПО и по чл. 125, ал.1 от ЗДДС в резултат на което са укрити
приходи в общ размер на 204 465, 20 лв., то тези фактически обстоятелства
са релевантни към дължимостта на данъци и осигурителни вноски от дружеството „Ф.16
В.“ ЕООД, но не и към тяхното събиране. Фактическият състав за установяване
отговорност на самото дружество за задължения за данъци и осигурителни вноски е
различен от този по чл.19, ал.1 от ДОПК,
обуславящ отговорността на управителя за невъзможността да бъдат събрани
задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски. Законосъобразното
прилагане на състава на чл. 19, ал.1 от ДОПК изисква наличие на пряка причинна
връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е
бил длъжен да обяви пред приходните органи, и невъзможността за събиране на
задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Доколкото, преценката за правилното приложение на материалния закон е
обусловена от изложените в оспореният РА факти, а такива за наличието на
въпросната причинна връзка отсъстват, съответно наличието им нито се твърди,
нито се доказва в съдебния процес от страна на ответника, то правните изводи за
наличието на отговорност по чл. 19, ал.1 от ДОПК противоречат на правилното
приложение на материалния закон, в който смисъл е и съществуващата съдебна практика :
напр. решение № 14533 от 24.11.2020 г. на І о. на ВАС по адм. дело № 8802/2020
г. и решение № 3776 от 11.03.2020 г. на І о. на ВАС
по адм. дело № 11972/2019 год.
Същите
факти за укрити приходи в размер на 204 465, 20 лв. са квалифицирани в РА
като такива даващи основание за отговорност по чл. 19, ал.2, т.1 от ДОПК – твърди се, че укритите приходи са
отклонени и не са използвани за погасяване на публичните задължения на „Ф.16 В.“
ЕООД. Без изложение на конкретни факти
за начин, време и място на отчуждаване на укритите приходи е дадена в РА
квалификацията за безвъзмездно отчуждено имущество на задълженото дружество в
размер на 204 141, 58 лв. , вследствие на което имуществото му е намаляло,
по която причина не са изплатени данъци и задължителни осигурителни вноски,
съответно отговорността на управителя Г. е до размера на намалението на
имуществото, т.е. до 204 141, 58 лв. Установяването на релевантните за
отговорността по чл. 19, ал.2, т.1 от ДОПК факти е за ответника по делото и тя
му е указана в първото по делото съдебно заседание. В тази връзка, съдът намира
, че процесуалното задължение на ответника за установяване в условията на пълно
и главно доказване на факта за безвъзмездно отчуждаване на имущество на „Ф.16
В.“ ЕООД в размер на 204 141,58 лв.
не е изпълнено. Дори нещо повече, в същото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника изразява становище, че отговорността по чл. 19, ал.2
от ДОПК следва да бъде свързвана единствено с факта на платената от „Ф.16 В.“
ЕООД без основание неустойка в размер на 47 850 лв. по сключен с „К.13“
ЕООД предварителен договор. За разлика от укритите приходи, разхода в размер на
47 850 лв. е осчетоводен, но не е
признат с издаденият срещу дружеството РА № Р-03000318001281-091-001/9.11.2018
г. ,в резултат на което декларираният финансов резултат е увеличен и съответно
е установено задължение за КД по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на 10 774,86
лв. По отношение на въпросните приходи, единственият установен факт е, че те не
са налични в касата на дружеството, но само поради него, съдът намира, че е
невъзможно да се приеме, че същите са безвъзмездно отчуждени. Липсата на
доказателства за последното, прави оспореният РА необоснован в тази му
част – в сходен смисъл е решение №
159/5.01.2018 г. на І о. на ВАС по адм. дело № 5292/2017 год.
Що се
касае до плащането на сумата от
47 850 лв. и нейното отчуждаване от патримониума на дружеството, то същото е надлежно документирано като извършено по
банков път – плащанията са извършени на 28.12. и 29.12. 2016 г. по банковата
сметка посочена на стр. 18 от съставеният срещу „Ф.16 В.“ ЕООД ревизионен
доклад № Р-03000318001281-092-001/31.08.2018 г. , приложен на л. 332-352 от
ревизионната преписка, а отчета по сметка от банката чрез която е извършено
разплащането е приложен на л. 139 от преписката. Отчуждаването на сумата от
47 850 лв. е посочено и на стр. 13-14 от
съставеният срещу жалбоподателя Г. ревизионен доклад №
Р-03000317007264-092-001/18.04.2019 г. , а в решение № 237/21.10.2019 г. на
директора на дирекция „ОДОП“-Варна то е посочено на стр. 10. Дадените в това
решение правни квалификации по начин различен от този по оспореният РА са
възможни, но необвързващи решаващия съд, който счита, че отчуждаването на
сумата от 47 850 лв. е относимо към основанието за отговорност по чл.19,
ал.2, т.1 от ДОПК.
Материално-правните
предпоставки за наличие на такава отговорност за жалбодателя Г. са налице, но само
по отношение на част от тях. Не е според факта, че към датите 28 и
29.12.2016 г. същият е бил управител на „ Ф.16 В.“ ЕООД. Предварителният
договор във връзка с който е платена от „Ф.16 В.“ ЕООД неустойка на „К.13Варна“
ЕООД в размер на 47 850 лв. е приложен на л.167-168 от преписката, като
видно от съдържанието му той е сключен и подписан лично от Х.Г. в качеството му
на управител и представляващ „Ф.16 В.“ ЕООД. Приложената на л. 164 от
преписката спогодба от 26.11.2016 г. за плащане от „Ф.16 В.“ ЕООД в полза на „К.13Варна“ ЕООД на неустойка в размер на 47 850
лв. също е подписана от управителя Х.Г..
Предварителния договор е с посочена в него дата на сключване 1.02.2016 г. ,
като същата дата е посочена и в приложеното на л. 165 от преписката писмо на
управителя на „К.13Варна“ ЕООД Дияна Иванова до управителя на „Ф.16 В.“ ЕООД Х.Г.,
в което е посочена банковата сметка за
извършване на плащанията по договора. Безспорен е факта, че дружеството „Ф.16
В.“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на
3.06.2016 г. Този факт налага извода, че на 1.02.2016 г. дружеството не е
съществувало като правен субект, което от своя страна прави същата посочена в
предварителния договор дата на сключването му недостоверна. Както в хода на
ревизионното, така и в хода на съдебното производство, жалбоподателят не сочи факти и не представя доказателства за
достоверна дата по смисъла на пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 181 от ГПК,
поради което съдът намира за правилен и обоснован извода на приходните органи
за съставяне и представяне на предварителния договор и свързаните с него покана
за плащане /л.166/ и спогодба /л.164/, именно за целите на ревизионното производство, т.е.
че тези документи са антидатирани. Последното сочи, че към датите 28.12. и
29.12.2016 г., когато е извършено от „Ф.16 В.“ ЕООД плащане на „К.13Варна“ ЕООД на сумата от 47 850 лв., не е
съществувало посоченото в документите за плащане правно основание. В този смисъл,
отчуждаването на тази сума без да е налице правно основание за това, правилно е
квалифицирано в РА като безвъзмездно отчуждаване на имущество по смисъла на
чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК – положителният юр. факт за наличие на правно
основание се явява благоприятен за жалбоподателя, но въпреки това той нито
твърди, нито прави доказателствени искания за установяване съществуването на
такова основание. Към датите на извършеното плащане на сумата от 47 850
лв. следва да се считат за известни на управителя Г. като подлежащи на
погасяване само ликвидните публични задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД, т.е. тези
определени по основание и размер , които не са били спорни към датите 28 и
29.12.2016 год. – такива не са били установените впоследствие с РА №
Р-03000318001281-091-001/9.11.2018 г. задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД за КД по
ЗКПО и за ДДС по ЗДДС, поради което за тях не съществува необходимата за
отговорността по чл.19, ал. 2, т.1 от ДОПК недобросъвестност на действието по
безвъзмездно отчуждаване на имущество. В този смисъл, недобросъвестността на
управителя е възможна само по отношение на подлежащите на погасяване към 28
и 29.12.2016 г. ликвидни и изискуеми публични задължения на „Ф.16 В.“
ЕООД, които в случая са тези декларирани
от управителя Г. , като отговорността за тях по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК може противно
на изразеното в жалбата становище и в съответствие с тълкувателно решение №
5/29.03.2021 г. по тълкувателно дело
№7/2019 г. на ВАС, да включва и
установеното задължение за лихви на главния длъжник. Ликвидни и изискуеми към
релевантния момент са задълженията по цитираните в оспореният РА декларации
обр.6, както следва :
-
за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения – за данъчен период м.08.2016 г. лихва в размер на 31,37 лв. , за
м.09.2016 г. лихва в размер на 28,17 лв. и за м.10.2016
г. лихва в размер на 30,74 лв.
-
вноски от осигурител за ДОО – за данъчен период м.07.2016
г. лихва в размер на 85,28 лв. , за м.08.2016 г. лихва в размер на 69,80 лв. , за
м.09.2016 г. лихва в размер на 72,28 лв. , за м.10.2016 г. лихва в размер на 65, 23 лв.
и за м.11.2016 г. лихва в размер на 56,
51 лв.
-
вноски от осигурител за здравно осигуряване- за данъчен
период м.07.2016 г. лихва в размер на
37,75 лв. , за м.08.2016 г. лихва в размер на 30,56 лв. и за м.09.2016 г. лихва в размер на 31, 76 лв.
-
вноски от осигурител за УПФ – за данъчен период м.07.2016
г. лихва в размер на 21,88 лв. , за м.08.2016 г. лихва в размер на 16,93 лв. , за
м.09.2016 г. лихва в размер на 17,85 лв. , за м.10.2016 г. лихва в размер на
16,09 лв. и за м.11.2016 г. лихва в
размер на 14,15 лв.
По
отношение на всички останали посочени в
РА последващи данъчни периоди, задълженията за данък върху доходите от трудови
и приравнени на тях правоотношения, за ДОО, за здравно осигуряване и за УПФ не
са подлежали на погасяване към установените дати на безвъзмездното отчуждаване
на сумата 47 850 лв. , тъй като не са били изискуеми към датите 28 и 29.12.2016 год., поради което за тях не са
налице материално-правните предпоставки за отговорност по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК.
Общият
размер на всички видове подлежащи на погасяване към 28 и 29.12.2016 г. горепосочени публични
задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД е 626, 35 лв. За да е налице отговорност на жалбоподателя Г.
по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, необходимо е в резултат на безвъзмездното
отчуждаване на сумата от 47 850 лв., имуществото на „Ф.16 В.“ ЕООД да е намаляло в
размер недостатъчен за погасяване именно на публичните задължения, чийто общ
размер е 626,35 лв. Установяването на факта на намалението е в доказателствена
тежест на приходните органи. В оспореният РА са описани извършени от приходните
органи справки по движението на образуваното срещу дружеството изпълнително
дело № *********/2016 г. и за получените от публичния изпълнител отговори,
според които дружеството не притежава активи за обезпечаване на дълга, но
липсват констатации за това какво е било имущественото състояние на „Ф.16 В.“
ЕООД непосредствено преди и след извършването на описаните като недобросъвестни
действия на управителя Х.Г.. По дадените в тази връзка указания на ответника относно
съществуващата за него доказателствена
тежест, за установяването на релевантните факти е отправено от процесуалният представител на същият искане
за приобщаване като доказателство на образуваното във ВОС дело по
несъстоятелност № 789/2018 год. Същото е приобщено към настоящото дело, като с диспозитива
на постановеното по него решение № 530/5.07.2018 г. е обявена
неплатежоспособността на „Ф.16 В.“ ЕООД с начална дата 31.12.2015 г., докато в
мотивите е приета датата 3.10.2017 г. като
начална дата на неплатежоспособност. По същото дело е извършена
съдебно-счетоводна експертиза, която по т.4 дава заключение, че към 23.05.2018
г. дружеството по данни от счетоводен баланс има дълготрайни материални активи
на стойност 9 611 лв. Същевременно, от страна на жалбоподателя нито са
сочени факти, нито са представени доказателства по възражението му, че
дружеството притежавало неизследвани от приходните органи негови вземания към
трети лица. Същият въпрос е изследван в т.9
от цитираната съдебно-счетоводна експертиза, като е намерил отрицателен
отговор. Съобразно тези обстоятелства, така повдигнатото от жалбоподателя
възражение се явява неоснователно ,което обаче съвсем не означава, че
ответникът се е справил с доказателствената тежест да установи в условията на
пълно и главно доказване , че към датите 28
и 29.12.2016 г. е налице
намаление в имуществото на „Ф.16 В.“ ЕООД в резултат на отчуждаването на
сумата от 47 850 лв., което да води до невъзможност за погасяване на публичните
му задължения в общ размер на 626, 35
лв. На този извод сочат наличните данни, че към по-късната дата 23.05.2018 г. са
установени в производството по несъстоятелност дълготрайни материални активи на
дружеството на стойност 9 611 лв. , които макар и да не са в състояние да
погасят задължения към всички кредитори, са напълно достатъчни за погасяване на
процесните задължения. Не по-различно е заключението по т.1 от назначената по
настоящото дело комплексна експертиза /л.85-89/,според което към дата
31.12.2016 г. общата наличност по активните сметки на дружеството е в размер на
9 499,96 лв. С оглед последното и
тъй като за отговорността по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК е необходимо кумулативното
наличие на всички необходими материално-правни предпоставки, а в случая
отсъства тази за намаляване на имуществото на задълженото лице като причина да
не са погасени задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски, то
в случая не е налице и основанието по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за реализиране
отговорността на управителя Х.Г..
По тези
съображения, съдът намира оспореният РА за изцяло необоснован и
материално-незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен във всичките
негови части.
При този изход от делото, разноски на
ответника не се дължат, а съгласно разпоредбата на чл.161,ал.1 от ДОПК ЮЛ на ответника дължи на жалбоподателя заплащане
на сторените от него съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер на 410 лв., от които 10 лв. платена държавна
такса и 400лв. платено възнаграждение за вещи лица. Съобразно тези
обстоятелства и предвид разпоредбата на чл. 38, ал.2 от З-на за адвокатурата,
основателна е претенцията на осъществилия процесуално представителство по
делото пълномощник на жалбоподателя
адвокат Д. Т. за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение, с
оглед представеното и приложено на л. 168 от делото пълномощно за оказана на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице. В съответствие с целия спорен материален интерес /главница +
лихви/, който е в размер на 79 619,64
лв., следва на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл. 8,ал.1 вр. с чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да бъде присъдено на адв. Т. адвокатско възнаграждение в
минималния предвиден в нормата размер от 7019,57 лв.
Предвид изложеното ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт № Р-03000317007264-091-001/11.07.2019 г. ,потвърден с Решение № 237/21.10.2019 г. на
директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Варна , с който на основание чл. 19
от ДОПК е установена отговорност на Х.С.Г. за задължения на „Ф.16 В.“ ЕООД за
КД по ЗКПО за данъчен период 2016 г. в размер на главницата 10 774,78 лв.
и размер на лихвата 2511,06 лв. ; за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от
м.10.2016 г. до м.08.2017 г. в общ
размер на главницата от 41 760,38 лв.
и общ размер на лихвата от 9 113,75 лв. ; за данък върху доходите
от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди от м.08.2016
г. до м.08.2017 г. в общ размер на
главницата от 2 376,79 лв. и общ
размер на лихвата от 628, 43 лв. ; за ДОО за осигурители за данъчни периоди от
м.07.2016 г. до м.08.2017 г. в общ размер на главницата от 5 925
лв. и общ размер на лихвата от
1 690,58 лв. ; за вноски за здравно осигуряване за осигурител за данъчни
периоди от м.07.2016 г. до м.08.2017
г. в общ размер на главницата от
2 212,71 лв. и общ размер на
лихвата от 595,34 лв. ; за вноски за УПФ за осигурители за данъчни периоди от
м.07.2016 г. до м.08.2017 г. в общ
размер на главницата от 1 584,29 лв.
и общ размер на лихвата от 446,53 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Х.С.Г.
, ЕГН **********, адрес *** за разноски
по делото сумата от 410 лв. , а на адвокат Д.Х.Т. л. № **********, кантора гр.
Варна , ***да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 7019, 57 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :