Р Е Ш Е Н И Е
№ 133 / 24.2.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 900 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на ЕТ „Орион – 10 – Стефанка Костянова“ против потвърдената
с Решение № 425/09.07.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив част от Ревизионен акт №
Р-16001618001876-091-001/24.01.2019 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, с който на жалбоподателя са начислени допълнително
определени задължения за периода 2012 – 2016 г. в размер на 17 614,41 лв.,
ведно с прилежаща лихва в размер на 5
818,59, т.е. общо задължение в размер на
3 933,11 лв.
Жалбоподателят претендира пълна отмяна на
обжалвания ревизионен акт. Излага съображения за постановяването му при
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Поддържа жалбата си
чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания и в
представени писмени бележки.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва
жалбата чрез процесуалния му представител в подадени преди и след проведеното
съдебно заседание писмена молба и писмена защита. Счита обжалвания ревизионен
акт за правилен и законосъобразен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. за установяване на задълженията му за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху добаваната стойност, ДОО -
за самоосигуряващи се, данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
и здравно осигуряване - за самоосигуряващи се. Ревизията е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618001876-020-001 / 29.03.2018 г.,
издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена, спряна и
възобновена с три други заповеди на същия орган по приходите. От ревизиращите
органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-16001618001876-092-001 / 14.12.2018
г., срещу който жалбоподателят не е подал възражение.
Определените задължения ревизираното лице
е обжалвало по административен ред. С Решение № 425/15.03.2019 г. директорът на
Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е изменил ревизионния акт, както следва:
Допълнително начисленият с РА ДДС в размер
на 34 815,62 лв. с прилежащи лихви 9 861,18 лв. е намален съответно
на 30 481,71 лв. дължим ДДС и 7 844,05 лв. прилежащи лихви, а
определеният с РА данък по ЗДДФЛ е намален с 2 295,47 лв. и – с 637,80 лв.
от лихвите за просрочие.
В хода на съдебното дирене от ответника е
представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск,
съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая
от направената служебна справка на представения от ответната
администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че
лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване
на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
По отношение на задълженията на
жалбоподателя по ЗДДС.
Във връзка със закупените горива съдът
кредитира изводите на органите по приходите, подкрепени частично от отговорите на
вещото лице по т. 1 от задачата на експертизата:
Органите по приходите са установили, че в счетоводството
на едноличния търговец закупените горива не се заприхождават по сметка гр. 30
/материални запаси/, а директно се отнасят по кредита на сметка 601/4 /разходи
за гориво/. Към 31.12.2013 г. тази сметка с крайно дебитно салдо 20 825,00 лв.,
което гориво не е налично, съгласно представените от жалбоподателя данни. Също
така към 31.12.2015 г. сметка 601/4 е с крайно дебитно салдо 28 216,48 лв. като
за това гориво не са представени доказателства, че е налично към 01.01.2016 г.
Направен е и анализ на представените справки за заредено гориво по години и
обобщените справки за изразходеното гориво по МПС, при който е констатирано
съществено различие между количеството заредено и изразходвано количество.
Законсъобразен е направеният извод, че
след като за горепосочените разлики е ползван данъчен кредит и горивото не е
налично, е изпълнен съставът на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, съгласно който
регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за
произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване,
установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на
предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен
кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
От една страна ревизираното лице е
посочило с какви транспортни средства разполага, с каква вместимост са
резервоарите им и че не разполага с други съдове за съхранение на гориво извън
резервоарите. От друга страна съгласно писмените обяснения от ревизираното лице
горивото не е заприходено в сметки от група 30 и с цел получаването на кредит
данните за разходването на горивото са манипулирани като част от тях са
отнасяни в сметка 613 /Разходи за бъдещи периоди/.
От изготвената в решението таблица ясно се
установява, че данните за остатъците за конкретно МПС не са идентични с данните
за начално гориво в следващия отчет на същото МПС. Тези несъответствия са
установени и от органите по приходите за останалите периоди, включени в обхвата
на ревизията, а именно че в представените отчети за извършени транспортни
курсове количествата преди извършването на курса и остатъка от гориво след
курса не съвпадат с началното количеството гориво при следващия курс.
Всички гореизложени факти възпрепятстват
съпоставянето на остатъците от неизразходвано гориво в резервоарите на
автомобилите с данните от счетоводството на лицето, тъй като те не представят
действителното състояние на активите на предприятието към определена дата. В
случая органите по приходите са възприели достоверен подход за установяване на
липси на гориво, а именно съпоставка на зареденото гориво и разходеното
количество за съответната година.
В изготвената в хода на съдебното
производство счетоводна експертиза е направен извод, че взетите счетоводни
статии, които са отнесени към сметка 613 разходи за бъдещи периоди са
некоректни. За взетите счетоводни записвания липсва първичен счетоводен
документ, от който да е видно как точно стойностно е определена сумата на
разходите, която да бъде отнесена за следващ отчетен период. Освен това сметка
601/4 не може в края на отчетния период да бъде със салдо. Основателно вещото
лице се е позовало и на неспазването на изискването за годишна инвентаризация
на наличните активи, в случая материали, с оглед съответствието на установените
количества на последните със счетоводните количества. Изчисленията на органите
по приходите изцяло се потвърждават от вещото лице при извършеното от него
ръчно добавяне на количествата с оглед установяване на действителното закупено
и разходвано количество на горивото, съгласно представените от жалбоподателя
документи. Изчисленията на вещото лице за всяка от годините 2012-2016 дори са
за по-голям размер на дължимия ДДС и лихви, отколкото установените от органите
по приходите.
Несъстоятелни са възраженията на
жалбоподателя, че органите по приходите не са отчели наличните в края на всяка
календарна година количества гориво в резервоарите на превозните средства.
Незаконосъобразното счетоводно отчитане и липсата на инвентаризации безспорно
представляват пречка да бъде установено действителното остатъчно количество
гориво в резервоарите на превозните средства.
Основателни са възраженията на
жалбоподателя за незаконосъобразно начисляване на ДДС от органите по приходите,
във връзка с подписания на 31.12.2016 г. приемо-предавателен протокол, с който
ЕТ „Орион- 10 - Стефанка Костянева“ предава на „Орион 10 - СИК“ ООД части и
консумативи на стойност 160 000 лв., като същите да бъдат продадени и
фактурирани в зависимост от продажбите за срок от 3 години.
В тази връзка съдът напълно споделя
заключението на вещото по т. 6 от задачата на експертизата, която не е оспорена
от страните:
Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗДДС данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена. Данъчно събитие, освен в случаите по ал. 2 възниква
съгласно ал. 3, т.1 на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6,
ал. 2 с изключение на случаите по ал. 8.
Във връзка с прехвърлянето на
собствеността вещото лице е извършило проверка в счетоводствата на ЕТ „Орион-
10 - Стефанка Костянева“ и на „Орион 10 -
СИК“ ООД относно наличието на счетоводни записи, доказващи приемането и
предаването на части и консумативи на обща стойност 160 000 лв.
По данни от счетоводството на „Орион 10 - СИК“
ООД за 2016 г. дружеството не е извършвало дейност и няма взети никакви
счетовдни записвания. Няма заприходени никакви материли, части, консумативи или
стоки.
По данни от счетоводството на
жалбоподателя, съгласно оборотна ведомост за 2016 г. началното салдо на сметка
304 към 01.01.2016 г. е 163 358,33 лв., закупената стока – 57 375,11 лв. и
продадена стока 58 592,28 лв. Крайно салдо е 162 141,16 лв. т.е. стоката по
протокола не е напускала патримониума на дружеството и не е прехвърлено правото
на собственост, т.е. не е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,
който предвижда следното:
Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г.,
в сила от 1.01.2020 г.) Доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката,
както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
(2) За доставка на стока за целите на този
закон се смята и:
1. прехвърлянето на право на собственост
или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен
или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
2. фактическото предоставяне на стока по
договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея
под отлагателно условие или срок;
Органите по приходите са счели, че е
налице договор за консигнация, с който ЕТ „Орион- 10 - Стефанка Костянева“ предава
на „Орион 10 - СИК“ ООД, определена стока в неговия склад или магазин, за да се
продаде от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта, в течение на
определен срок срещу възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи, че
въпросната стока не е индивидуализирана и родово разграничена. Безспорен е
изводът, че в случшая липсва на договор за консигнация, тъй като няма реално
прехвърляне на стока по горецитирания протокол, т.е. няма и дата на възникване
на даньчно събитие.
Ревизията на Стефанка Костянева с ЕТ
„Орион-10-Стефанка Костянева“ по ЗДДФЛ обхваща данъчните периоди от 2012 г. до
2016 г. и за задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ и за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Органите по приходите са
установили, че от жалбоподателя са внасяни и теглени суми от едноличния й
търговец. По банкова сметка ***, които не са декларирани. То не е представило
информация за произхода на тези суми и не е посочило конкретен източник на
недекларирания доход. Основателно е прието, че установеното при ревизията
несъответствие на извършените разходи спрямо доходите представляват придобит
доход от други източници, а размерът на данъка върху общата годишна данъчна
основа е определен по реда на чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Твърденията на жалбоподателя остават
недоказани. Оспорва се определеното от органите по приходите начално салдо към
01.01.2012 г., но не се представят доказателства за притежаването на сума в
размер на 14 500,00 лв. Едва в хода на съдебното производство се представят
удостоверения за изплатените нетни трудови възнаграждения на съпруга й, като
липсват каквито и да са основания и доказателства, за да се приеме, че те
следва да
бъдат включени в паричния
поток за ревизираните
години.
По отношение на констатациите за допълнително
установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ органите по приходите са
коригирали приходите в увеличение за 2012 г. със сумата 536,71 лв., за 2015 г.
с 500,00 лв. и за 2016 г. със сумата общо в размер на 17 577,82 лв.,
представляващи неотчетени приходи от отписани задължения от доставчиците ЕТ
„Целев - 51“, „Сигма Ойл“ ЕООД, „Ойлкарт“ ЕООД, ЕТ „Кос - Ход - Костадин
Холяков“ и „Рижко“ ООД. При ревизията е прието, че едноличният търговец
неправомерно е отчел в повече разходи за гориво, подробно описани в ревизионния
доклад в частта по ЗДДС. За 2012 г. не са признати разходи за гориво общо в
размер на 5 638,18 лв., за 2013 г. - 1 435,72 лв., за 2014 г. - 4 417,00 лв.,
за 2015 г. - 3 786,41 лв. и за 2016 г. - 2 152,45 лв. Ревизията за определяне
на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ е извършена по реда
на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по т. 2 и т. 4 от ал. 1 на
същия член. Констатирано е, че за 2012 г., за 2015 г. и за 2016 г. ЕТ „Орион -
10 Стефанка Костянева" не е извършил преобразуване на финансовия резултат по
реда на 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.
И за тази констатация не са ангажирани
доказателства и изводите на органите по приходите не са опровергани.
Изводите на данъчните органи за наличие на
задължения на жалбоподателя по ЗДДФЛ, както и по КСО и ЗЗО изцяло се подкрепят
от т. 7 – първи вариант от заключението на вещото лице, която не е оспорена от
страните.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отменя Ревизионен акт №
Р-16001618001876-091-001/24.01.2019 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията в частта му, с която е определен дължим ДДС по подписания
на 31.12.2016 г. приемо-предавателен протокол, между ЕТ „Орион- 10 - Стефанка
Костянева“ и „Орион 10 - СИК“ ООД в размер на
27 176,83 лв., заедно с прилежащи лихви, както и лихви за просрочие
върху сумата от 4 823,17 лв. в размер на 362,99 лв.
Отхвърля жалбата на ЕТ „Орион – 10 – Стефанка Костянова“ против останалата част от
Ревизионен акт № Р-16001618001876-091-001/24.01.2019 г., издаден от възложилия
ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С решение № 12234 от 05.10.2020 г. по адм. дело № 6075/2020 г. на
ВАС -ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 133 на Административен съд – Пазарджик , пети състав, от
24.02.2020г., постановено по адм.д. № 900/19г. в частта му, в която е отменен
ревизионен акт № Р - 16001618001876 – 091 – 001/24.01.2019г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – гр.Пловдив, в частта му, с която е са определени
лихви за просрочие върху сумата от 4 823,17лв. в размер на 362,99лв., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕТ“Орион 10 – С. Костянова“ –, представляван
от С. Костянева, против ревизионен акт № Р - 16001618001876 – 091 –
001/24.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Пловдив,
потвърден с решение № 425 от 09.07.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ – гр.Пловдив, в частта му, с която е са
определени лихви за просрочие върху сумата от 4 823,17лв. в размер на 362,99лв.
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 133 на Административен съд – Пазарджик ,
пети състав, от 24.02.2020г., постановено по адм.д. № 900/19г. в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЕТ“Орион 10 – С. Костянова“ -представляван от С. Костянева,
да заплати на Национална Агенция по приходите – гр.София разноски по делото за
двете инстанции в размер общо на 1 423,61 / хиляда четиристотин двадесет и три
лева и 61стотинки/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.