№ 312
гр. Благоевград, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500220 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Б.“, чрез юрисконсулт К.М., против Решение № 262/28.11.2022г.,
постановено по гр.д. № 25/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.
Съдебният акт се атакува в частта, с която е уважен искът за нищожност на
договора за кредит и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата за разликата над 3243,19 лв. до 6041,22 лв. Сочи се, че
решението в атакуваните му част е неправилно и необосновано. Твърди се, че
процесният договор за кредит е действителен, за което във въззивната жалба
се излагат подробни доводи. Поради това длъжникът по него е следвало да
заплати както чистата стойност на кредита, така и дължимата договорна
лихва.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт в обжалваните части и
отхвърляне на предявените искове, вкл. и ревизирането му в частта за
разноските. Претендират се разноски, като се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор по жалбата в
предвидения за това срок.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно поради следните
1
съображения:
Районен съд - Гоце Делчев е сезиран с иск за установяване нищожност
/недействителност/ на договор за потребителски кредит, поради
противоречието му с разпоредбите на ЗПК – чл. 22 от ЗПК. Конкретно се
сочи, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като процесният
договор, погасителният план към него и общите условия са в различен
шрифт, който е по-малък от 12. На следващо място се сочи, че в договора не
са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, което е в
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. На трето място се сочи,
че с т.нар. допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, определената сума за тези услуги многократно надхвърля ГПР, като и
главницата. Освен обявяване на договора за недействителен се прави искане и
за връщане на надплатената сума над дължимата главница, която след
изменението на иска по чл. 214 ГПК възлиза на 6041,22 лв. – иск по чл. 55, ал.
1, т. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК.
Първоинстанционният съд е уважил иска за нищожност
/недействителност/ на договора за кредит, приемайки че са нарушени
разпоредби на ЗПК. Осъдил е кредитора да заплати на кредитополучателя
сумата от 6041,22 лв. С решението ответникът е осъден да заплати разноски в
полза на ищцата и съответните суми за държавни такси и за възнаграждения
за вещото лице в полза на съда.
Жалбоподателят атакува съдебният акт в частта, с която е уважен иска
за нищожност на договора и в осъдителната му част за разликата над 3243,19
лв. /в частта, с която иска е уважен иска за сумата 2798, 03 лв./
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт в
обжалваните му части е правилен, поради следните съображения:
По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт № 30040430571/04.11.2019г.
Видно от съдържанието му „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството на кредитор, е
отпуснало паричен кредит от 5000 лв. на А. Й. ШШ., в качеството на клиент.
Дължимите суми по кредита следвало да се изплатят на 36 месечни вноски в
размер на 242,40 лв. всяка от тях. Възнаградителната лихва е уговорена на
3726,74 лв., ГПР – 49,09 % и ГЛП – 41,00%. При избран и закупен пакет от
допълнителни услуги е посочено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Флекси в размер на 4350 лв. и допълнителни услуги
Фаст в размер на 1500 лв. Общо дължимата сума по договора за кредит и
допълнителните услуги възлиза на 14 576,74 лв. Към договора са представени
общи условия и погасителен план. Сключени са два анекса за отлагане на
погасителни вноски и промяна на падежна дата.
Пред районния съд е назначена ССчЕ, по която заключението – основно
и допълнително, не е оспорено. Вещото лице посочва, че в полза на ищцата е
отпуснат кредит в размер на 5000 лв., договорната лихва е в размер на 3726,
74 лв., дължимата сума по допълнителните услуги е 5835 лв. и е включена
към дължимите месечни вноски. Вещото лице сочи, че според параметрите на
договора и прилагайки чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР е 49,00 %, а включвайки и
2
допълнителните услуги ГПР е в размер на 138,80 %. Посочва се, че общо
заплатената сума от страна на клиента в полза на кредитора е в размер на 11
436,10 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че решението в обжалваните му
части е правилно поради следните съображения:
В случая ищецът е физическо лице, което при сключване на процесния
договор за кредит е действало извън рамките на своята професионална
дейност, а ответникът, в качеството си на кредитор, е финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което в отношенията между
страните приложими са специалните разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискваният на чл. 10, ал.1.
чл. 11, ал. 1 т. 7 - 12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърденията на ищеца
са, че договорът, както и допълнителното споразумение към него и общите
условия противоречат на посочената по-горе разпоредба. В доклада си
първата инстанция е указала на ищеца да установи този факт, а именно че
процесните документи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12.
Доказателства в подкрепа на това обаче не са ангажирани. При това
положение настоящата съдебна инстанция намира за недоказано ищцовото
твърдение, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В посочения смисъл е Решение № 50162/10.01.2023г. на ВКС по т.д. №
550/2022г. II т.о.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че процесният договор за
кредит е подписан в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа
данни за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
случая в договора за кредит е посочен размерът на ГПР - 49,09%, същият
обаче не съответства на действителния размер. Видно от заключението на
вещото лице в посочения ГПР не са включени възнагражденията по пакета от
допълнителни услуги в размер на общо 5850 лв. Последните представляват
допълнителен разход по договора за кредит, който по силата на параграф 1 от
ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. На това сочи включването
им в общо дължимата сума по договора и погасителния му план. Видно от
заключението на вещото лице с прибавянето на сумата по допълнителните
услуги ГПР далеч надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който
според експерта е 138,80 %.
От изложеното следва, че в договора за кредит не е отразен
3
действителният ГПР по кредита, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което води до недействителността на съглашението на осн. чл. 22 ЗПК,
до какъвто извод е достигнала и първата инстанция.
При това положение на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, която в случая е 5000 лв. Видно от
заключението на експертизата клиентът е заплатил сумата от 11 436,10 лв.
Надвнесената сума от 6041,22 лв. /както е поискано след изменението на
иска/ следва да бъде върната на кредитополучателя, както правилно е
процедирал и районният съд.
Ето защо съдебното решение в атакуваните му части ще следва да се
потвърди.
Разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат, доколкото
такива не са сторени от въззиваемата страна /липсват доказателства в тази
насока/.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262/28.11.2022г., постановено по гр.д. №
25/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев в обжалваните му части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4