ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на 21.08.2020 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Досов в.ч.гр.дело №253
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413,
ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Столична община,район "Люлин", бул."Д-р Петър
Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изп.директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н.Н. против Разпореждане №247/18.02.2020 г. по ч.гр.дело № 83/2020 г.
на Районен съд-Оряхово в частта, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.М.Р., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** за следните парични вземания : сумата 827.74 – договорна
лихва за периода от 11.02.2014 г. до 07.10.2014 г., и сумата 858.89 лв. -
законна лихва за забава за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, дължими по Договор за паричен заем №6002611/28.01.2014 г.,
сключен между "Изи Асет Мениджмънт"АД и В.Р..
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че за да отхвърли частично претенцията
/за посочените по-горе вземания/, съдът неправилно се е позовал и е приложил
законова разпоредба, която не е била
действаща към датата на възникване на правоотношенията по договора за кредит, а
именно чл.19,ал.4 от Закон за потребителския кредит. Жалбоподателят се
обосновава, като се позовава на конституционна норма и цитира практика на
Конституционния съд. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за
издаване на заповед за изпълнение за посочените в жалбата суми.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице с правен интерес, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу
обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Оряхово е образувано по
заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника В.М.Р. от гр.Оряхово,област
Враца.
В т.9 от заявлението се сочи, че се претендират следните
парични вземания: сумата 800.00 лв. - главница ; сумата 827.74 лв. – неплатена договорна лихва за
периода от 11.02.2014 г. до 07.10.2014 г. /падеж на последната погасителна
вноска/ и сумата 858.89 лв. - лихва за забава
за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда.Претендира
се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено
е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор
за паричен заем №6002611/28.01.2014 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт"
АД и В.Р..
Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12
от заявлението се сочи, че на 28.01.2014
г. В.М.Р. като заемател е сключил Договор
за паричен заем №6002611 с "Изи Асет Мениджмънт"АД като заемодател. На 01.10.2014 г. вземането
по договора е прехвърлено на "Агенция
за събиране на вземания" ООД /сега "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД/ посредством договор за цесия, за което длъжникът е уведомен
по реда на чл.99 ЗЗД на 04.10.2014 г. Твърди се, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора, като е предоставил на кредитополучателя договорена
сума от 800.00 лева, който се е задължил
да я върне съгласно условията на договора. Уточнява се, че в договора е
посочена обща стойност на плащанията от 1627.70 лв., при което договорната лихва
е в размер на 827.74 лв. Съгласно клаузите на договора, кредитополучателят е
поел задължение да върне сумата по кредита в срок до 07.10.2014 г. на 18 равни двуседмични
вноски, всяка от които по 90.43 лв. Посочва се, че длъжникът не е заплатил нито
една вноска, при което дължими са следните суми с общ размер 2486.63 лв.: главница
800.00 лв., договорна лихва 827.74 лв., лихва за забава в размер на 858.89 лв.
Към заявлението е приложен описания в него Договор за
паричен заем №6002611 от 28.01.2014 г..
Районният
съд е уважил частично заявлението, като
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №36/18.02.2020
г. за сумата 800.00 лв. – главница,
ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020 г. до окончателното изплащане
на главницата. Присъдил е и разноски по делото – 25.00 лв. държавна такса, съобразно
уважената част от заявлението, и 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
С
обжалваното разпореждане от 18.02.2020 год. районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за следните суми: сумата 827.74 – договорна лихва за периода от
11.02.2014 г. до 07.10.2014 г., и сумата 858.89 лв. - законна лихва за забава
за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, позовавайки
се на наличието на неравноправни клаузи в договора за паричен заем.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК
съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични
суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е
подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на
договорите, сключени с потребители, техните приложения и общи условия; за
отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния случай заявлението е за издаване на заповед
за изпълнение на парични задължения и искът е подсъден на районен съд съгласно
чл.103 вр. чл.104,т.4 ГПК. В заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация
на вземанията и описание на обстоятелствата относно съществените елементи на
твърдяното право. При извършена служебна справка от заповедния съд е
констатирано, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на територията на
Република България.
Оплакванията в частната жалба са свързани с извършената
от заповедния съд проверка на
отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК.
Първата от посочените разпоредби предвижда, че пречка за
издаване на заповед за изпълнение е налице, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, а втората разпоредба въвежда
задължение за заповедния съд да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при
прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези,
при наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно. Преценката относно съответствието на клаузите на договора с други
закони и с добрите нрави е вън от предмета на извършваната от заповедния съд
проверка.
В конкретния случай искането за издаване
заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за кредит,
по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП и чл.9,ал.3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да
прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
Предвид частичното уважаване на заявлението, предметът на проверката пред
въззивната инстанция обхваща единствено клаузите от договора, касаещи
уговорената възнаградителна лихва и лихва за забава.
Настоящият
съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на клаузата
от договора, на която се основава вземането на кредитора за лихва за забава -
чл.6,ал.5. Правото на такава лихва произтича от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД,
при което дори без значение е дали
договорът съдържа клауза за такава лихва. В случая лихвата за забава се
претендира от датата на изискуемосттта на първата погасителна вноска - 11.02.2014
г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като в този смисъл
противоречие с изискванията на чл.86 от ЗЗД не се констатира.
Настоящият съдебен състав намира, че е
налице евентуална неравноправност на клаузата от договора, на която се основава вземането на кредитора за възнаградителна /договорна/ лихва в размер на 827.74 лв.- чл.3,ал.1,т.4.
По своята
същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за
договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а при
потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора. Ето защо наличието на клауза в договора, предвиждаща заплащането на
възнаградителна лихва, само по себе си не е в противоречие с изискванията за
добросъвестност.
В
конкретния случай обаче между
страните е договорен годишен лихвен процент от 147.81 %, при който лихвените плащания за срока на договора - 9
месеца, надвишават размера на кредита/заема. Настоящият съдебен състав намира,
че така постигнатата договорка поражда
съмнение за неравноправност, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задължението на търговеца и правото на
потребителя. Вероятността за неравноправност на тази клауза е достатъчна, за да
бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на произтичащото от същата
вземане.
Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в
зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките
на исково производство, след изслушване становище на ответника и събиране на доказателства, следва да бъде направен
окончателен извод относно валидността на посочената клауза от потребителския договор. Също в рамките на исковото производство следва да бъде
извършена преценка дали тази
клауза е нищожна и на друго основание, а именно - поради противоречие с
императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с
предоставянето на потребителски кредити.
При тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва да бъде отказано
издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата 827.74 лв.
- договорна лихва за периода 11.02.2014 г.- 07.10.2014 г. Като
е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тази сума,
районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който
следва да бъде потвърден в тази част.
По отношение
на сумата от 858.89 лв. - лихва за
забава за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да бъде постановено
издаването на заповед за това парично вземане.
С оглед
изхода на спора, в полза на заявителя следва да бъде присъдена държавна такса
за заповедното производство, изчислена съобразно уважената част от заявлението
пред настоящата инстанция, в размер на 17.18
лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№247/18.02.2020 г. по ч.гр.дело № 83/2020 г. на Районен съд-Оряхово в
частта, с която е отхвърлено заявлението на ""Агенция за събиране
на вземания"ЕАД - гр.София, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против В.М.Р., от гр.Оряхово,Област Враца за сумата 858.89
лв. - законна лихва за забава за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване
на заявлението в съда,и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична
община,район "Люлин", бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.М.Р.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за сумата 858.89 лв. - законна
лихва за забава за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и за сумата 17.18 лв., представляваща държавна такса
за заповедното производство.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените по-горе суми.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№247/18.02.2020 г. по ч.гр.дело № 83/2020 г. на Районен съд-Оряхово в
останалата обжалвана част, с която е отхвърлено
заявлението на "Агенция за
събиране на вземания"ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.М.Р. за сумата 827.74 – договорна лихва за
периода от 11.02.2014 г. до 07.10.2014 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........