№ 206
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Георги Йовчев
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000152 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. Е.С. против
решение № 460 от 22.11.2021 г., постановено по търг. дело № 352/2021 г. на
Варненския окръжен съд, в частта с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати на К. В. ЕН. разликата над 20 000 лв. до присъдените 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резулатат
на ПТП от 08.10.2019 г. на ПП I-4 между гр. София и гр. Варна при
километър 202.700, между лек автомобил „Киа Рио“, ДК № ХХХХХХХХ и
лек автомобил „Мерцедес Вито“, ДК № ХХХХХХ, ведно със законна лихва
считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция -
20.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от К. В. ЕН., чрез адв. С.С.,
срещу решение № 460 от 22.11.2021 г., постановено по търг. дело № 352/2021
г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете за
разликата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от К. В.
ЕН. в резултат на настъпило на 08.10.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху разликата до окончателното й изплащане.
В депозираната от застрахователното дружество жалба се излагат
доводи за неправилност на решението в осъдителната част поради
1
необоснованост и постановяването му в противоречие на материалния закон.
Твърди се, че същото е постановено и в нарушение на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че съдът не е съобразил в
съвкупност приобщения по делото доказателствен материал, което е довело
до неправилно определяне на размера на подлежащото на присъждане
обезщетение. Инвокират се доводи за наличие на противоречие между
показанията на свидетелката - дъщеря на ищцата и останалия събран по
делото доказателствен материал. Твърди се, че Варненския окръжен съд
неясно и необосновано е определил размера на дължимото застрахователното
обезщетение, без да уточни към кой момент е съобразил застрахователните
лимити и икономическата конюктура. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част. Претендира се заплащането на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. В.
ЕН., чрез адв. С.С., в който се сочат твърдения за неоснователност на
въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. Твърди се, че
присъденото обезщетение не се явява прекомерно. Излагат се подробни
аргументи в подкрепа на факта, че последното се явява занижено и не е
съобразено с принципа за справедливост. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
В подадената насрещна въззивна жалба от К. В. ЕН., чрез адв. С.С., се
излагат доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен
искът за разликата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от
жалбоподателката, ведно със законната лихва върху разликата до
окончателното й изплащане. Твърди се, че съдът не е съобразил претърпените
болки и страдания на пострадалата, както и лимита предвиден по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на което е
присъдил по-ниско обезщетение. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и за уважаване на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния претендиран размер. Претендира се
заплащането на разноски за две инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез
адв. Е.С., в който се излагат аргументи за неоснователност на насрещната
жалба. Моли се за оставянето й без уважение.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция не се оспорва наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Не се спори
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Спори се единствено по
2
отношение на размера на претърпяните вреди.
Ищцата е била на 42 год. към датата на инцидента, в активна
трудоспопособна възраст. Претърпяла е кръвонасядания, охлузвания, както и
фрактурата на лъчевата кост, лекувана консервативно чрез мануално
наместване и последваща имобилизация с гипсова лонгета. Имобилизацията е
остранена на 35-тия ден, а раздвижването на крайника е включвало два курса
физиотерапия. Към момента на прегледа на ищцата, функцията на крайника е
възстановена. В пълен обем са активните и пасивните движения в областта на
дясната китка. Не са необходими допълнителни медицински интервенции и
назначения. Обичайно при травмите, включващи фрактури на кости и
засягане на ставни структури като последица може да се наблюдава остатъчен
болков синдром при натоварване и промяна на климата. Съгласно гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Димитрова – дъщеря на
ищцата, на последната са били необходими около 3-4 месеца за
възстановяване в относително добро състояние. Първоначално ищцата била
зависима от чужда помощ за битови и хигиенни нужди. И понастоящем се
оплаква от болка или подуване. Независимо от това през 2020 год. отворила
фризьорски салон.
Непосредствено след инцидента ищцата е претърпяла остра стресова
реакция, включващо субективен стрес и емоционално разстройство,
повишена тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на
обичайните интереси и контакти, нарушение на съня и потиснати емоции.
Съобразно заключението на СПЕ към момента на освидетелстването, при
К.Е. не се диагностицират псиихични разстройства, но интервюто и
разговора, свързани с моментите на ПТП-то водят до емоционален
дискомфорт. Заключението се подкрепя от паказанията на св.Димитрова –
ищцата първоначално имала кошмари, а понастоящем - страхове при
шофиране
Съдът изцяло кредитира заключенията на КСМАТЕ и СПЕ като
обективни, компетентни и неоспорени от страните. Показанията на св.
Ж.Димитрова се кредитират с приложение на чл. 172 ГПК, тъй като
съответстват на останалия събран доказателствен материал. Посоченият от
свидетелката по-дълъг възстановителен период обхваща не само времето с
гипсова имобилизация, но и това на проведените физиотерапии, и не се
квалифицира от съда като противоречие.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
3
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Съдът приема, че справедлив размер на обезщетението е сумата от
30 000 лева, за определянето на която отчита вида констатирана травма,
периода на интензивни болки, страдания и зависимост от чужда помощ.
възрастта в аспект на активна трудоспособност на ищцата, препятствана от
увреждането. Соченият размер отчита и бъдещите неблагоприятни явления и
ограничения, които ищцата следва да търпи при натоварване и климатични
промени. Не на последно място, съдът отчита и установените
психологически последици от травмата – настъпилата и преодоляна остра
стресова реакция. Така определеното обезщетение отговаря и на
икономическа обстановка в страната към датата на деликта, ориентир за която
са както официално оповестените статистически данни за средна работна
заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
"Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ /макар последните да се явяват само
помощен критерий/.
Същевременно липсват предпоставки за увеличаване на така
определеното обезщетение, тъй като възстановяването от фрактурата е
протекло без усложнения, а острата стресова реакция е преодоляна.
При тези обстоятелства, решението по предявения иск по чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането следва да бъде потвърдено.
Разноски:
Разноски се претендират от застрахователя в размер на 2520 лева,
съставляващи заплатен адвокатски хонорар с ДДС. Обжалваемият интерес
във въззивното производство възлиза на 30 000 лева, от които 10 000 лева по
жалбата на ЗД и 20 000 лева по жалбадата на пострадалата. На страната
следва да се присъдят разноски съответни на приетата за неоснователна
насрещна жалба или 1680 лева.
Не се претендират разноски от ищцата.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 460 от 22.11.2021 г., постановено по
търг. дело № 352/2021 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. В. ЕН., ЕГН **********, гр. Белослав, обл. Варна да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата от 1680
лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5