Р Е Ш Е Н
И Е
№ 453/31.01.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 13.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Зинаида
Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 9518 по
описа на съда за
2019
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на Р.Д.Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка А.И.Ц.,
ЕГН **********, срещу ответника Д.Р.Г., ЕГН **********, с искане до съда да
постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 340/22.02.2014
г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 226 по описа за 2016 г.,
издръжка от 150 лева на 350 лева месечно, считано от влизането на решението в
сила до настъпване на предвидените в закона основания за нейното прекратяване
или изменяне, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното й изплащане, на основание чл. 150 от СК.
В исковата молба се
посочва, че към настоящия момент са налице законни основания за изменение на
присъдената издръжка, доколкото размерът й е малко над прага на минималната
такава. Присъдената издръжка от 150 лв. била крайно недостатъчна за осигуряване
на необходимите и елементарни нужди на детето. Твърди се, че детето вече е на
шестгодишна възраст, посещава детска градина и нуждите и разходите за
отглеждането и възпитанието му непрекъснато нарастват. Детето било и със
сериозни здравословни проблеми, с „патологична реакция към храна” и „астма с
преобладаващ алергичен компонент”. Непрекъснато се налагало да се провеждат
различни изследвания, на няколко пъти се налагало стационарно лечение.
В отговора на
исковата молба ответникът посочва, че оспорва иска само по размер. Към
настоящия момент не може да заплаща
издръжка по-висока от 180 лв. месечно. Работи като общ работник в
строителството, защото останал без постоянна работа. Твърди, че работата му
зависи от много обстоятелства и най – вече
от климатичните условия. Страдал от „паническо разстройство” и това
често му пречи на работата. Получавал минималната заплата за страната. Освен всичко
останало имал и финансови ангажименти към своите родители за изплащане на
ипотечен кредит, имал и потребителски кредит с месечна вноска от 112 лв.
Твърди, че посочената в исковата молба алергия на детето ще отмине след
пубертета, както се е случило при него. Представените документи за неговото
заболяване и престой в болницата, както и последващи болнични, не били свързани
с алергия на детето. Освен издръжката заплащал и други необходими неща на
детето за облекло, храна и лекарства. Нямал недвижими имоти, а само един лек
автомобил. Посочва, че към настоящия момент може да заплаща издръжка не
по-висока от 180 лв.
В съдебно заседание
ищцата поддържа молбата за уважаване на иска.
В съдебно заседание
ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа становището за
неоснователност на иска в поискания размер.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приетото
по делото удостоверение за раждане се установява, че родители на детето Р.Д.Г. са
А.И.Ц. и Д.Р.Г..
По делото няма
спор, а и от приложеното Решение № 340/22.02.2016 г. по гр. дело № 226/2016 г.
на БРС, се установява, че ответникът Д.Р.Г. е осъден да заплаща на детето си Р.Д.Г.
месечна издръжка от 150 лева, чрез неговата майка А.И.Ц..
От представените
медицински документи (л. 8-15 от делото) се установява, че детето Р.Г. има хронично
заболяване – астма с преобладаващ алергичен компонент, както и с предписания за
спазване на хранителен режим, поради хранителна непоносимост. Представят се и разходни
документи.
От представената по
делото служебна бележка на л. 23 се установява, че детето е записано в ДГ
„Надежда“ – гр. Б, за учебната 2018/2019 г. Представят се приходни квитанции за
платени такси.
От представената
служебна бележка на л. 25 от делото се установява, че майката А.Ц. *** със
средно нетно трудово възнаграждение от 770 лв., за периода от м. 01.2019 г. –
м. 06.2019 г.
От представения по
делото трудов договор на л. 33 се установява, че ответникът Д.Г. *** с основно месечно трудово
възнаграждение от 560 лв.
Поделото е представен
погасител план по договор за кредит с ответника (л. 53).
По делото са
представени и документи отнасящи до здравословното състояние на Р. А, и Е. А,
както и договор за банков кредит, сключен с последната.
По делото е
представен и социален доклад от ДСП – Бургас, от който се установява, че
майката се грижи за детето и между тях има изградена силна емоционална връзка.
От разпитания по
делото свидетел С. Н. К, се установява, че същата е кръстница на детето Р.. Детето страдало от астма и имало непоносимост
към цитруси, глутен и към влагата, като това създавало затруднения в грижите му
и често се налагало да му се правят изследвания. Издръжката която давал бащата
била крайно недостатъчна. Ответникът бил в А, където работи. Бащата на
ответника имал доходи тъй като имали къща за гости в Черноморец. Ответникът живеел
при своите родители. Грижи за детето полагали и неговите баба и дядо в Ч.
От разпитания по делото свидетел Р.Г. Ангелов
се установява, че е баща на ответника. Посленият живеел при тях в гр. Ч, където имали къща за гости. Имали изтеглен
кредит и уговорка с ответникът да участва в консумативите и при изплащането
на кредита. Детето често било при тях в
Черноморец, като участвали в неговоите грижи - за лекарства, дрехи обувки и
подаръци. Детето избягвало някои храни като лешници и шоколад. Ответникът бил в
България и се занимавал със строителство, но не го е виждал от месец и нямал
информация къде работи. Знае, че ответникът е ходил да търси работа и в А, но
не намерил и се върнал. Не били в добри отношения с ответника и не знае къде е
в момента.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните и
най-добрия интерес на детето, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения иск с правна квалификация по чл. 150 от СК следва да
бъде установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие
дете на ответника, както и наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при
които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от родителите да
заплащат издръжка.
В случай на
установяване на тези предпоставки, ответникът следва да докаже възраженията си
срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от
приетите писмени доказателства, че детето Р.Г. е на 6 г., а негови родители са А.И.Ц.
и Д.Р.Г..
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена при изменение на обстоятелствата. Изменението на обстоятелството
трябва да е трайно, като може да е в резултат на изменение на нуждите на
издържания или изменение на възможностите на дължащия издръжката.
Съдът намира, че с
оглед възрастта на детето, може да се презюмират нарасналите му нужди, без да е
необходимо последните да се доказват изрично, т.е. измененото обстоятелство, което
обуславя по-висок размер на издръжката, е изминалият период от време след
присъждането на издръжката в размер на 150 лв., месечно, през 2016 г. (ППВС № 5
от 16.XI.1970 г.). От 2016 г. до
настоящия момент са изминали близо 4 години, през който период детето е
пораснало, а нуждите му и потребността от храна, облекло, ежедневни средства,
учебни пособия и други, необходими за правилното му физическо и интелектуално
развитие са се увеличили. Към момента на влизане в сила на решението през 2016 г.,
с което ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв.,
минималната работна заплата за страната - като база за изчисляване на
минималния размер на издръжката за едно дете, е била в размер на 420 лв., или
минималната издръжка към него момент е била в размер на 105 лв. Към настоящия
момент минималната работна заплата е 610 лв. или минималната издръжка е вече 152.50
лв.
При определяне
размера на издръжката наред с нуждите на детето съдът следва да прецени и
възможностите на родителя, който я дължи. Определящо за тези възможности обаче
не е обстоятелството дали лицето работи или не, а дали би могло да го прави,
съответно дали то е трудоспособно, дали има причини, които обективно правят
невъзможно за него да реализира доход и да плаща издръжка (ППВС № 5 от
16.XI.1970 г.). По делото се установи, че ответникът е в трудоспособна възраст,
работи в гр. Бургас, получава постоянни трудови доходи с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лв. (от 01.01.2020 г. в размер на поне МРЗ от 610
лв.), има сключен договор за кредит. Няма данни да има движимо и недвижимо
имущество, както и задължения по издръжката към други лица. Недоказани останаха
твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът се грижи и за своите
родители, доколкото от свидетелските показания на неговия баща се установи, че
ответникът не е в добри отношение с него и не го виждал от месец, както и няма
никаква информация къде работи. В подкрепа на този извод са и представените по
делото писмени доказателства за месечния доход на родителите на ответника,
съпоставим с този на ответника, и обстоятелството, че св. Р. Ангелов имат и
категоризирана къща за гости. Не се
установиха по делото и направените твърдения за налично заболяване на
ответника, налагащи допълнителни месечни разходи.
По отношение на
имущественото състояние на майката, по делото се установява, че същата е в трудоспособна
възраст, с нетно трудово възнаграждение от 770 лв.
С оглед
гореустановените факти и след като съобрази нарасналата възраст на детето,
която понастоящем е на 6 години, със съответните за тази възраст нужди от
облекло, храна, консумативи, средствата за посрещане на разходите, свързани с
обучението на детето и тези с хранителния му режим, вкл. и поради променените
икономически условия в страната от предходното определяне на издръжката, съдът
счита, че са налице законовите основания за увеличаване на размера на
присъдената с предходното съдебно решение месечна издръжка, която ответникът следва
да заплаща.
Предвид горното, съдът
намира, че необходимата месечна издръжка с оглед нарасналите нужди на детето
възлиза в размер на 400 лв. които следва да бъдат разпределени между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, като ответникът следва да заплаща месечна издръжка в полза на
детето в размер на 200 лева. Ответникът следва да заплаща този размер на
издръжката предвид обстоятелството, че има постоянни финансови възможности, няма задължения за издръжка към други
низходящи/възходящи, а и майката участва в издръжката, реализирайки по-високи
трудови доходи от бащата и се грижи ежедневно за детето. Заплащането на
издръжка в тези размери се явява във възможностите на бащата. Отделно от това
следва да се отбележи, че така определената издръжка от 200 лв. включва само
ежемесечните алиментни нужди на детето, като в случай, че детето има
допълнителни нужди, бащата следва да участва както и досега допълнително в тези
разходи.
Предвид горното
съдът счита, че към настоящия момент претенцията за увеличение на месечната
издръжка е основателна до размера от 200 лв., в която част същата следва да
бъде уважена. В останалата част, над присъдения размер от 200 лв. до
претендирания размер от 350 лв. искът по чл. 150 от СК се явява недоказан и
следва да се отхвърли в тази част.
На основание чл.
78, ал. 6 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката на детето си,
която възлиза в размер от 72 лв.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 75 лв., изчислено
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.
78, ал. 2 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 225 лв.,
изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение на
решението относно присъдената издръжка.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
присъдената издръжка, съгласно Решение № 340 от 22.02.2016 г., постановено по гр. д № 226/2016 г. по описа на БРС, дължима от
бащата Д.Р.Г., ЕГН **********, в полза
на детето Р.Д.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка А.И.Ц., ЕГН **********,
като я увеличава от 150 лв. на 200 лв.,
считано от влизането на решението в сила до настъпване на предвидените в закона
основания за нейното прекратяване или изменяне, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, на основание чл. 150
от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска
за увеличение на издръжката в останалата й част за размера над присъдената
издръжка от 200 лв. до претендираната от 350 лв., считано
от влизането на решението в сила до настъпване на предвидените в закона
основания за нейното прекратяване или изменяне, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка, на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Р.Г., ЕГН **********,
да заплати на Р.Д.Г., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка А.И.Ц., ЕГН **********, сумата от 75 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Р.Г., ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета, по
сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 72
лв., представляваща дължима държавна
такса по присъдената издръжка, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.Г., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка А.И.Ц., ЕГН **********, да заплати на Д.Р.Г., ЕГН **********,
сумата от 225 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд -
Бургас, а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд
- Бургас в едноседмичен срок от получаване на настоящото решение.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Андон Вълков
Вярно с оригинала: З.М.