№ 2789
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20181110171007 по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл. 64 ГПК .
Съдът е сезиран с молба вх. № 25002604/14.01.2022 г. от процесуалния
представител на ответника в производството Национален исторически музей, с правно
основание чл. 64 ГПК за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба срещу
Решение № 20206676/03.11.2021 г. по гр.д. № 71007/2018 г. по описа на СРС. В
молбата са изложени доводи за нередовно връчване на препис от решението,
обосновани с твърдения, че лицето, получило препис от решението със задължение за
предаване, не работело по трудово правоотношение при процесуалния представител на
ответника.
С влязло в сила Разпореждане № 20101028 от 22.08.2023 г. е върната като
просрочена въззивна жалба вх. № 25174110/08.12.2021 г. на Национален исторически
музей срещу Решение № 20206676 от 03.11.2021 г., постановено по гр.д. № 71007/2018
г. на СРС, 180-ти състав.
В проведеното открито съдебно заседание в производството по чл. 64 ГПК
представител на ответника не се е явил и не е ангажирал доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропусната
установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее. „Особено непредвидено обстоятелство“
по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е обстоятелство, което обективно е попречило на
страната да реализира свое процесуално право или да изпълни свое задължение в
определения от закона или от съда срок. Особено непредвидено обстоятелство може да
е непредаването на съобщението от лицето, на което е връчено със задължение за
предаване. Не може да е такова обстоятелство обаче действието на самата страна или
когато се касае за юридическо лице - на лица от състава му или негови служители.
Неуведомяването на страната от нейния пълномощник за постановеното решение не е
такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може
да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. (в този смисъл
например Определение № 80 от 2.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 580/2022 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Борис Илиев; Определение № 41 от 3.02.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 288/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев).
1
По делото не са ангажирани доказателства, че съобщението не е предадено на
процесуалния представител на страната, което именно да е станало причина за късното
– т.е. извън установения в закона срок, упражняване на процесуално право за подаване
на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Напротив, макар такива
твърдения да са изложени, доколкото се твърди решението да е намерено пред вратата
на кантората, доводите относно наличието на особени непредвидени обстоятелства,
изложени в молбата по чл. 64 ГПК, са по повод твърдението, че лицето, получило
съобщението, не е от категорията лица по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, съответно че на
него не може да бъде осъществено редовно връчване, тъй като то не работи при
адвоката. От материалите по делото обаче следва обратния извод. Както вече е
посочено, това лице именно е получавало множество книжа по делото - призовка за
първо по делото открито съдебно заседание (л. 75 по гр.д. № 71007/2018 г. по описа на
СРС), Разпореждане № 20221504/10.12.2021 г. (л. 40 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г.),
призовка за насроченото в производството по чл. 64 ГПК открито съдебно заседание
(л. 20 по в.ч.гр.д. № 10428/2022 г.) и Определение № 20031085/20.04.2022 г. (л. 8 по
в.ч.гр.д. № 10428/2022 г. по описа на СГС). Същото саморъчно е отразило в разписка за
връчване, че е сътрудник – видно от съобщение по делото на л. 109, в което е
удостоверено връчването да е осъществено на 23.11.2021 г. на адрес гр. София, ул. „Г.
С. Раковски“ № ***, ет. 4, чрез Д.Е.Р. - лице, подписало се на отразеното в бланката
място за всяко лице, което работи или сътрудничи на адвокат, и посочено изрично като
сътрудник.
До момента нито едно връчване не е оспорено като нередовно поради това
обстоятелство. Съдът намира за ирелевантни твърденията, че посоченото лице не
работи по трудов договор при адвоката на ответника, доколкото ангажираността на
последното може да е посредством граждански договор, включително неформален
такъв, или дори упълномощаване за пасивно представителство – да получава
съобщения и книжа, предположение за което се извежда от неколкократно връчените
разписки на това лице, получило и препис от решението.
На следващо място, неоснователни са доводите, изложени в молбата по чл. 64
ГПК, според които връчването на адвокат се извършва само лично в кантората му, като
обратното следва от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК in fine. Съдът намира за
необходимо да акцентира на обстоятелството, че като адрес на кантората по делото е
посочен ул. „Г .С . Раковски“ № ***, ет. 4, без обаче да е посочен номер на офис.
Съответно като адрес на кантората по см. на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК следва да се
приеме именно посоченият от адвоката – пълномощник на страната. Следователно
връчването на този адрес може да стане на всяко лице, което приеме съобщението със
задължение за предаване и се представи като лице, което сътрудничи на адвоката.
Особено непредвидено обстоятелство от категорията на визираните в разпоредбата на
чл. 64 ГПК може да е непредаване на съобщението на адвоката, или късното му
предаване, но както бе посочено – доказателства за това не са анагажирани в нарочното
производство по чл. 64 ГПК, въпреки двете проведени открити съдебни заседания.
За пълнота, напълно неотносими са изложените в молбата доводи относно
фингирано връчване при отказ, доколкото не това е приложимата в случая хипотеза,
както и цитираната съдебна практика относно връчване на физически лица по реда на
чл. 46 ГПК.
По изложените съображения, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25002604/14.01.2022 г. с правно
основание чл. 64 ГПК за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба срещу
Решение № 20206676/03.11.2021 г. по гр.д. № 71007/2018 г. по описа на СРС.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1седмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3