Р Е Ш Е Н И Е №100
гр.Силистра, 15.11.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор……...............,като разгледа докладваното от с-я
М.Славова адм.дело №161 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на О.И.Х. - ******************
към датата на подаване на заявление-декларация по чл.10 ал.1 от Закона за
семейни помощи за деца (ЗСПД), до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
(ДСП) гр.Силистра.Същата е посочила, че е омъжена за П.Н.Х. - *******************,
а семейството живее на настоящия си адрес в гр.Силистра, *********************************.
Оспорването е насочено срещу отказ, обективиран в
Заповед №ЗСПД/Д-СС/2492/02.08.2023г., издадена в условията на заместване от
органа по чл.10 ал.4 ЗСПД.С оспорената заповед е отказано отпускането на
еднократна помощ за дете, което продължава обучението си във втори клас на
българско училище и, което живее постоянно с родителите си в страната, съгласно
регламентацията от чл.10а ал.1 ЗСПД.
В хипотезата на чл.148 АПК,
жалбоподателката е сезирала направо съда, позовавайки се на предходно решение
на АС-Силистра,с което е уважена нейна жалба срещу акт за отказ от предоставяне
на същата по вид еднократна семейна помощ, гравитиращ около същия фактически и
правен аргумент-чл.3 т.5 ЗСПД.Счита,че отново постановеният акт с отказно съдържание, е в явно противоречие с целта на
закона, като релевира основанията от чл.146 т.4 и т.5 АПК.Настоява,че семейството
ѝ разполага с процесното право по чл.10а ал.1 ЗСПД и моли за отмяна на атакувания
отказ, с даване на указания на ответния орган, за уважаване на искането ѝ.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Силистра, чрез упълномощен представител юрисконсулт И.З.(л.9),в
писмено становище (л.37) и в съдебно заседание,поддържа неоснователност на
оспорването.Твърди,че в обхвата на специалния ЗСПД не били включени изрично
чужденците, извън хипотезата на чл.3 т.3, предполагаща единият родител и децата
да са с *********************, какъвто настоящият случай не бил, както и тази
на чл.3 т.5 - за семейства на чужди граждани, които отглеждат децата си в
страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или
международен договор, по който България да е страна.В този контекст поддържа,че
за семейства от вида на това на оспорващата,следвало получаването на семейни
помощи за деца да е предвидено в международен договор със съответната държава,в
случая с република *******, по който България да е страна, за какъвто договор нямало
данни.Ето защо моли жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореният
административен акт, като съответен на фактите и закона - потвърден.
Производството е по реда на чл.145 и
сл. АПК, във връзка с чл.10 ал.4-ал.6 от
Закона за семейните помощи за деца.Съдът,съобразявайки становищата на
страните,твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши
преценка на събраните в производството доказателства и прие за установено
следното:Жалбата е процесуално допустима,като
подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; при спазване
на срока по чл.149 ал.1 АПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване
акт,съгласно чл.10 ал.6 ЗСПД. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Заповед №ЗСПД/Д-СС/ 2492/02.08.2023г.,
издадена от „упълномощено лице - Началник отдел „Социална
закрила“[…],съгласно
Заповед №1903-РД01-0234 от 25.08.2022г.“,което „упълномощаване“ (макар и
институт на гражданското право),в случая представлява възлагане на заместване
при отсъствие на директора на ДСП-Силистра,видно от цитираната по-горе и
приложена на л.28 от делото,заповед.Въпреки липсата на пряко свидетелство за
отсъствието на директора на ДСП-Силистра на 02.08.2023г.,предвид конкретната
дата и наложилата се практика държавните служители да ползват основната част от
платените си годишни отпуски през лятото, настоящият състав приема,че
процесният по делото акт, е издаден в условията на заместване, от ответния
административен орган, в какъвто смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение
№4/22.04.2004г. на ВАС по т.д.№ТР-4/2002г.,ОСС. Компетентността на директора на
ДСП-Силистра е нормативно определена с чл.10 ал.4 ЗСПД,което сочи,че оспореният
отказ е издаден от материално,териториално и по степен компетентен
административен орган.
Производството пред
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Силистра е започнало по подадено
Заявление-Декларация с вх.№ЗСПД/Д-СС/2492/20.07.23г. от О.И. Х.- ******************,
притежаваща карта №*********, издадена на ***********за „постоянно пребиваване“
от МВР-София, според записването в същото (Заявление на л.16-л.17). Посочила е,
че е омъжена за П.Н.Х. - *******************,с лична карта №*********,издадена
на *******от МВР-Силистра,а семейството живее на настоящия си
адрес в гр.Силистра, ********************************* и имат едно дете М.П.Х.,
роден на ***г. в У..С оспорената заповед е отказано отпускането на еднократна
помощ за дете,което продължава обучението си във втори клас на българско
училище и, което живее постоянно с родителите си в страната,съгласно
регламентацията от чл.10а ал.1 ЗСПД. От административната преписка се
установява, че със заявлението е била представена Служебна бележка
изх.№494/12.06.2023г.(л.14), издадена от СУ„Н.Й.В.“,в уверение на това,че М.П.Х. е записан като ученик
във втори клас за учебната 2023/2024 година, както и карта № *********(л.15),обективираща
„разрешение за постоянно пребиваване“ в България на детето. Няма данни да е
извършвана проверката по чл.4 ал.2 от
Правилника за прилагане на ЗСПД. На 31.07.2023г. социален работник е попълнил
генерираната на стр.2 и стр.3 част от Заявлението (образец, утвърден от МТСП,
съгл. чл.31 ал.1 ППЗСПД), че оспорващата няма право на еднократна помощ в
размер на 300 лева на основание чл.10а ал.1 ЗСПД.Същото е съгласувано на 02.08.2023г.
от главен социален работник Н.A.,изложила и правните аргументи за горния
резултат, посочвайки чл.3 т.3 и чл.3 т.5 ЗСПД (л.18). На 02.08.2023г. е
издадена и процесната заповед със същите мотиви.
Сезираният орган е приел,че съгласно чл.3 т.5 ЗСПД жалбоподателката,
като майка на малолетното дете М.П.Х., респ.семейството, няма право на поисканата
еднократна помощ за ученик, записан във втори клас,защото такава не е предвидена
в друг национален закон или в международен договор, по който Република България
да е страна.Освен това се е позовал и на чл.3 т.3 ЗСПД, регламентиращ случаите,
когато единият от родителите е ******************* - за децата с *********************,които
отглеждат в страната.Предпоставките за прилагане на последно посочената хипотеза
е приел, че липсват,поради установеното *********************на детето от
приложеното Разрешение за постоянното му пребиваване в България (л.15). Копие
от личната карта на неговия баща и съпруг на жалбоподателката, П.Н.Х. не е било
представено,но ответната администрация е взела повод от Решение
№6/13.02.2023г.,постановено по адм.д.№ 185/2022г. на Административен съд
гр.Силистра, в рамките на което производство е било установено, че бащата на
детето е получил *********************и му е бил издаден *********личен
документ на *********година.
Със заявление вх.№1082/27.09.2023г. на АС-Силистра,
оспорващата е представила по делото: брачно свидетелство, за сключен брак в *******между
нея и П.Н.Х., с легализиран превод; копие от лична карта №*********, издадена
на П.Н.Х., с *********************, на ************от МВР-Силистра; Карта с
разрешение за постоянно пребиваване в България на детето М.П.Х., както и копие
от лична карта №*********, издадена на ***********. от МВР-Силистра на О. И. (съгласно
транслитерацията на бащиното ѝ има в личната карта) Х.,също с
удостоверено *********************. Последно посоченият факт- придобитото *********************от
жалбоподателката, няма ретроактивно проявление за да
се отрази на съответствието на оспорения отказ с материалния закон, в сегмента
на преценяваните фактически основания за неговото издаване и съобразно
правилото от чл.142 ал.2 АПК.
В
контекста на горните установявания обаче, следва да бъде отбелязано: Според
чл.25 ал.1 изр.2 от Конституцията на РБ *********************може да се придобие
и по натурализация, като условията и редът за това се определят със закон (чл. 25
ал.6 КРБ). Този закон е Законът за българското гражданство (ЗБГ), чиято глава Пета
регламентира производството във връзка *************************. Съгласно
чл.34 ЗБГ министърът на правосъдието,въз основа на мнението на Съвета по
гражданството, прави предложение до Президента на РБ за издаване на указ или за
отказ за предоставяне на *********************.Придобиването на *********************по
натурализация се извършва с Указ на Президента на РБ (чл.36 ЗБГ),за времето на
издаване на какъвто, няма данни по делото. Според регламентацията от чл.37 ал.2
т.2 и т.3 ЗБГ, Министерството на правосъдието, след получаване на Указа
уведомява: - общината,където е постоянният адрес на лицето- за вписване на
промените в гражданството в регистъра на населението; - Министерството на
вътрешните работи за издаване на *********лични документи.
Последните се издават, съгласно регулацията
със Закона за българските лични документи, като чл.31 и следващите нормират
процедурата и сроковете за издаване на лична карта на българските граждани.
Заявлението за издаване на този вид личен документ, какъвто жалбоподателката е
представила (л.33),се подава лично (чл.31а ЗБЛД),а сроковете за това са
регламентирани с чл.31 ал.4 ЗБЛД. Съобразявайки гореописаните производства и
сроковете за тяхното приключване,следва да се приеме,че към датата на издаване
на оспорената заповед - 02.08.2023г., най-вероятно указът за придобиване на *********************по
натурализация от оспорващата е бил издаден, предвид факта,че личната ѝ
карта е от ***********. Съгласно чл.36, изр.2 ЗБГ указът влиза в сила в деня на
издаването му.
Предвид
нормативното задължение на МП, след получаването му да уведоми общината по постоянния
адрес на лицето и МВР, данни за настъпилото ново правно-значимо обстоятелство
за разрешаване на поставения пред ДСП-Силистра въпрос,са били налични както в
служба ГРАО на Община гр.Силистра, така и в МВР. Според чл.1а ал.3 ЗСПД Агенцията
за социално подпомагане,вкл.чрез регионалните ѝ структури,осъществява
дейността по отпускане на семейни помощи за деца,като за изпълнение на тези
ѝ функции разполага с нормативно предоставено ѝ правомощие на без платен
достъп до Националната база данни „Население“,както и на право да изисква
релевантна информация от МОН и от други държавни и общински органи, като
последните са задължени да предоставят такава безплатно в 14-дневен срок от
дата на поискването ѝ, съгласно чл.1а ал.4 ЗСПД. Като не са изискали
информация от Община гр.Силистра, нито са направили справка в НБД “Население“ за
настъпилата промяна в гражданството на жалбоподателката, както и не са изискали
информация от ОД МВР гр.Силистра,Сектор „*********документи за самоличност”,за
подадено от нея заявление за издаване на приложената лична карта, в срока от
чл.9 ал.1 ЗБЛД, ответната администрация е допуснала съществено нарушение на
административно-производствените правила, по разума на чл.35 АПК, защото не е
изяснила фактите и обстоятелствата от значение за разрешаване на случая, преди
издаването на процесния административен акт.
Съобразявайки
обсъдените по-горе нормативни срокове, следва да се приеме, че към датата на
формиране и изявяване на отказа за процесната еднократна семейна помощ, указът
за признаване на *********************на
жалбоподателката вече е бил издаден, което сочи, че оспорената заповед е
базирана на неверни (непроверени и съответно неустановени) фактически
установявания, което ако не беше допуснато, е вероятно крайният в производство акт
да е със съвсем различно съдържание, което е главната характеристика на
понятието „съществено процесуално нарушение“, според приетото в съдебната
практика. А при установения вече факт ************************* и на майката на
детето, т.е. двамата родители са *********граждани, ответният орган следва да
съобрази наличието на съвсем други материални предпоставки при произнасянето
си, вкл. правилото от чл.3 т.2 ЗСПД, според което „семействата на *********граждани (каквото вече е това на оспорващата) - за децата,които отглеждат в страната“
При тази хипотеза ирелевантно е гражданството на самото дете, а останалите
условия очевидно са изпълнени.
Страните
не спорят по фактите,спорът е за правото и е съсредоточен върху обстоятелството
- налице ли е в правната сфера на жалбоподателката претендираното право или не,
т.е. осъществени ли са материалните предпоставки от разпоредбата на чл.10а ал.1
ЗСПД за уважаване на искането ѝ за отпускане на еднократна помощ на
ученик, записан във втори клас,според регулацията от Глава пета (чл.31-чл.34)
на ППЗСПД.С оглед на обсъдените по-горе факти и обстоятелства,конфликтният
въпрос по делото, следва да получи положителен отговор.
Оспорването на заповедите по чл.10 ал.5 ЗСПД,каквато е и
процесната,е регламентирано с чл.148 АПК,тъй като специалният ЗСПД не предвижда
като процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване,атакуването
на акта по административен ред. Това следва от препращащата разпоредба на чл.10
ал.7 ЗСПД, съгласно която за неуредените въпроси се прилага АПК, като с
идентично съдържание е и чл.9 ППЗСПД. По посочени в жалбата причини, оспорващата
не е обжалвала релевираната заповед по административен път,което не може да се
отрази на законосъобразността на настоящия съдебен процес, по аргумент от
чл.148 АПК.
С оглед на изложените по-горе
фактически установявания,в хода на проверката по чл.168 ал.1 АПК, следва да се
приеме без колебания, че оспорената Заповед № ЗСПД/Д-СС/2492 от 02.08.2023г. е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10 ал.4 ЗСПД. Спазена е предвидената в закона
писмена форма, като в конкретния случай, отказът за отпускане на помощта е
мотивиран съгласно изискването на чл.10 ал.5 ЗСПД,с посочване на фактическото и
правното основание за постановяването му.При издаването му обаче,е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила в контекста на
чл.35 и чл.36 АПК, в сегмента на служебното събиране на доказателства,вкл. със
съдействието на страната в административното производство,което изискване се
основава на базовия принцип от чл.9 АПК.
Отделно от изложеното
дотук,съгласно чл.10 ЗЗДет, всяко дете в страната има
право на закрила,като ал.3 забранява всякакви ограничения на правата и
привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, произход,
религия и т.н. Нещо повече, с чл.26 ал.2 КРБ е предоставен специален
статут,приравнен на този на българските граждани,на пребиваващите в страната
чужденци. В Преамбюла на активираната от Европейския съвет по повод водещата се
война в *******, Директива 2011/95/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. относно стандарти за
определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на
които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или
на лицата,които отговарят на условията за субсидиарна
закрила,както и за съдържанието на предоставената закрила, съображение 18
дефинира понятието „висш интерес на детето“,а в съображение 45 изрично е
обсъдено, че следва да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка
на лицата, на които е предоставена международна закрила, без дискриминация,в
контекста на социалното подпомагане.Възможността за ограничаване на това
подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл,че обхваща
най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на
заболяване или бременност и семейни помощи за деца,доколкото такива помощи се
предоставят на гражданите, съгласно националното право. Следователно,семейните
помощи за деца са сред основните обезщетения,за които не е предвидена
възможност да бъдат ограничавани по отношение на лица с международна закрила,
каквито по хипотеза са бежанците от войната в *******и независимо от чл.29 §2
от същата директива. Ето защо, разпоредбата на чл.3 т.5 ЗСПД, имаща ограничителен
характер, с оглед стриктното ѝ тълкуване, извън контекста на европейското
право и конституционната регулация, не следва да се прилага,като противоречаща
на последните,ползващи се с приоритет. В конкретния случай обаче, тя не следва
да намира приложение и защото семейството на записаното във II клас
дете, е с установено *********************.
В обобщение настоящият състав приема,че
жалбата е основателна.Атакуваната Заповед №ЗСПД/Д-СС/2492 от 02.08.2023г. на ответния
орган, като издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила,довело до несъответствието ѝ с материалния закон и неговата цел,следва
да бъде отменена,а преписката, върната на административния орган (арг.чл.173 ал.2 АПК) за ново произнасяне при съобразяване с
мотивите на настоящия съдебен акт, в ускорен порядък, предвид значимостта и
чувствителния характер на накърненото право,воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на О. И. Х. ***, Заповед №ЗСПД/Д-СС/2492 от 02.08.2023г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане”гр.Силистра, с която ѝ е отказано отпускане
на еднократна помощ за детето М.П.Х., записан ученик във втори клас, съгласно
чл.10а ал.1 от Закона за семейните помощи за деца и
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне на административния орган, съгласно дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото
решение.
Решението е окончателно, на основание чл.10 ал.6 изр.2
от ЗСПД.
СЪДИЯ: