Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в публично
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело
№ 1413 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на М.Р.М. *** против Решение №
129/07.06.22г. на Директор на ТД на НАП Варна, в частта с която е оставена без
уважение жалба с вх. № 22771/26.05.2022г. по описа на ТД НАП – Варна, подадена
от М.М. срещу разпореждане за присъединяване с изх. №
С-220003-105-0182900/25.05.2022г., издадено от Н. М.на длъжност „главен
публичен изпълнител“ в Дирекция „Събирания“ при ТД на НАП – Варна. Жалбоподателят
твърди, че описаните в посоченото разпореждане задължения по 48броя глоби/
фишове/ , с взискатели ОДМВР- Варна, Бургас, Добрич, Кърджали, Кюстендил,
Пазарджик, Сливен, Хасково, Ямбол, не следва да му се вменяват като лични
задължения, тъй като той има качество на управител на дружество „Модул“ ЕООД с
предмет на дейност отдаване под наем на автомобили. Заявява, че за тези фишове
е подал на 15.03.2022год. и 30.03.2022год до съответните дирекции на МВР
декларации с които декларира лицата управлявали автомобилите в момента на
нарушението за преиздаване на глобите на реалните нарушители и анулиране на
глобите на негово име.
С жалбата се моли съдът да отмени решението в
оспорената част. Претендират се разноски и адвокатски хонорар.
Ответната страна – Директорът на ТД на НАП Варна, в
депозирани чрез процесуален представител писмени бележки оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна, а издаденото разпореждане за присъединяване и
потвърждаващото го решение за правилни и законосъобразни. Сочи, че към датата
на издаване на решението тези 48 броя електронни фишове са били годни
изпълнителни титули и подлежат на принудително изпълнение, с оглед на което
публичният изпълнител правилно е издал разпореждането за присъединяване.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Срещу М.Р.М. с ЕГН: ********** *** има образувано
изпълнително дело №*********/2018 г. по описа на ТД на НАП- Варна, във връзка,
с което е издадено Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С 1800003-048-
0165159/18,07.2018г. и Разпореждане за присъединяване с изх.№ С220003-105- 0182900/25.05.2022г.,
връчено на задълженото лице на 25.05.2022г. по електронен път за 50 броя глоби/
фишове/ с взискател ОД на МВР.
По отношение на 2/ два/ броя заплатени фиша, решението
не се оспорва.
Разпореждане за присъединяване с изх.№ С220003- 105-0182900/25.05.2022г.,
е връчено на 25.05.2022г. на задълженото лице. С него са присъединени,
издадените от Главна дирекция Национална полиция-ОД на МВР 50 броя фишове,
които според административния орган, са годни изпълнителни титули - чл. 162, ал. 2, т. 7, от ДОПК. Фишовете се
приравняват на наказателни постановления и същите могат да бъдат присъединени
към образуваното изпълнително дело на основание чл. 217 от ДОПК, което следва с
разпореждане на публичен изпълнител.
Към административната преписка не са приложени
доказателства за анулиране, респ. недължимост на задълженията по електронните
фишове. Наличието на
предявени 50 броя изпълнителни титули, каквито безспорно са влезлите в сила
фишове на Главна дирекция Национална полиция-ОД на МВР, обвързва публичния
изпълнител със задължението да предприеме действия за тяхното изпълнение, а в
случая да ги присъедини към вече образувано изпълнително дело и да предприеме
действия по принудително събиране.
Към момента на разглеждане на жалбата пред решаващия
орган, задълженото лице не е предоставило писмени доказателства че останалите
48броя фиша са отписани, анулирани, заплатени или прекратени при публичния взискател.
От това, според решаващия орган, следва че без предоставяне на писмено
уведомление от публичния взискател че спорните 48 броя фиша са недължими,
същите представляват годни изпълнителни титули и подлежат на принудително
изпълнение.
При така установената фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, след проведено административно обжалване – задължителна
процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесното решение е издадено от компетентен орган –
Директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, като в него са
изложени съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали
административния орган да потвърди обжалвания пред него акт. Самото
разпореждане за присъединяване също е издадено от оправомощен за това орган, на
основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуалния
нарушения, които да обосноват отмяна на акта на самостоятелно основание.
Решението е постановено при правилно приложение на
материалноправните разпоредби.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 04.15.2021година
на Върховния административен съд на Република България, разпореждането за
присъединяване представлява администриране на постъпило искане за събиране на
вземане до публичния изпълнител и същото не е действие по принудително
изпълнение по смисъла на ДОПК.
Съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК в производствата по
този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори,
чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези,
които са упражнили право на задържане. По силата на ал. 2 на същата правна
норма присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1,т. 6 от ДОПК, производството
по принудително изпълнение на публични вземания се прекратява по писмено искане
на публичния взискател. Към момента на издаване на обжалваното Решение № 129 /
07.06.2022г. на Директора на ТД на НАП Варна жалбоподателя не е предоставил
писмени доказателства, че обжалваните 48 броя фиша са отписани, анулирани или
прекратени при публичния взискател. Тази информация не е предоставена и от
публичния взискател.
Доказателства, че всички 48бр. електронни фиша са
анулирани, са представени едва в о.с.з. на 27.09.22г. от ответната страна - писмени документи- писмо от МВР ,
ГД“НПолиция“, рег.№ 328600-34908/06.07.22г. с приложения, от които е видно, че
електронните фишове са анулирани.
Според жалбоподателят, решаващият орган е разполагал с
правомощието да спре изпълнителното дело, за да се получи справка от ОД МВР.
Дали това становище на жалбоподателя е правилно, отговор дават разпоредбите на
ДОПК. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл. 222 и чл. 222а
от ДОПК е публичния изпълнител в изчерпателно изброените случаи: при поставяне
на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител; при
повикване на длъжника на учебен сбор - до завършването му; при смърт на
длъжника - до приемане на наследството; при смърт на законния представител на
физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или попечителство
или назначаване на представител по чл. 11; при смърт на единствения
представляващ на юридическото лице – длъжник – до вписване на нов представляващ
или назначаване на представител по чл. 11; в други случаи, предвидени в закон, ако длъжникът
внесе 20 на сто от размера на вземанията и писмено се задължи да внася на
органа по принудително изпълнение всеки месец по 20 на сто от тях. Внасянето на
сумите се счита за извършено с отразяването му по съответната сметка.
В специалната разпоредба на чл. 267. ДОПК се сочи, че Решаващият
орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от
страните доказателства. В ал. 2 на същия текст е посочено, че Решаващият орган
в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което
може да: …..2. спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на
принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя;
Посочените основания за спиране в чл.222 и чл.222а от ДОПК са различни, от
служебното събиране на доказателства за дължимост на публичното задължение.
Съгласно ДОПК представянето на подобни доказателства е задължение на длъжника и
на взискателя. Жалбоподателят не е представил пред публичния изпълнител, както
и пред решаващия орган, доказателства, че ЕФ са анулирани. В своето становище с изх.№ С220003-180-0002133/31.05.22г., публичния
изпълнител заявява, че няма достъп до
програмата на КАТ. Платени или анулирани задължения по ЕФишове, в автоматичната
система на КАТ , служебно се закриват от взискателя, предявил сумите за
принудително събиране и автоматично се зануляват в ПП ИС“Събиране“.
Доказателствената тежест за представяне на писмени или електронни документи за
анулирани ЕФишове е на длъжника, в случая на г-н М.. Такива не са представени
към административната преписка, а само в жалбата е посочено, че публичния
изпълнител следва да изиска информация „защо не са преиздадени тези фишове и да
се премахнат тези задължения“.
Съобразявайки нормата на чл.142, ал.1 от АПК, която
постановява, че съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, както и действащите към момента на
издаването на акта материално-правни норми, които уреждат спиране на
изпълнителното производство по ДОПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят носи доказателствената тежест да представи доказателства пред
административния орган, че задълженията по издадените 48бр. ЕФиша са анулирани.
Такива доказателства не са представени нито пред публичния изпълнител, нито
пред Директора на ТД НАП-Варна. Представените едва в съдебното производство по обжалване писмени
документи за анулиране, не са основание за отмяна на оспореното решение, на осн.
чл. 142, ал.1 АПК вр. §2 ДР ДОПК, а са основание за служебно закриване по
искане на взискателя, предявил сумите за принудително събиране в ПП
ИС“Събиране“ след получаване от публичен изпълнител.
По изложените съображения съдът счита, че Решение №
129/07.06.22 г. на Директор на ТД на НАП Варна, в частта, с която е оставена
без уважение жалбата с вх. № 22771/26.05.2022 г. по описа на ТД НАП – Варна,
подадена от М.М., срещу разпореждане за присъединяване с изх. №
С-220003-105-0182900/25.05.2022г., издадено от Н. М.на длъжност „главен
публичен изпълнител“ в Дирекция „Събирания“ при ТД на НАП – Варна, е правилно и
законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора
основателно и своевременно направено се явява искането на ответната страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от за правната помощ, жалбоподателят следва бъде осъден да заплати в полза на ТД на НАП
Варна сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.М.
с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 129/07.06.22г. на Директор на ТД на НАП
Варна, в частта, с която е оставена без уважение жалба с вх. № 22771/26.05.2022
г. по описа на ТД НАП – Варна, срещу
разпореждане за присъединяване с изх. № С-220003-105-0182900/25.05.2022г.,
издадено от Н. М.на длъжност „главен публичен изпълнител“ в Дирекция
„Събирания“ при ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Варна сумата от 100
/сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: