№…………./………..2022 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2217
по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на А.О.Е.
срещу заповед № 22-0237-000122/29.08.2022 г. на
полицейския инспектор към ОД на МВР – Бургас, Районно управление – Айтос, с
която на Е. за виновно нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. първо ЗДвП е
наложена, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
В жалбата е съединено искане по чл. 166 ал. 4 АПК за
спиране на допуснатото с чл. 172 ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на наложената
със заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП принудителна административна мярка като са
изложени съображения, че то ще причини на жалбоподателя и на семейството му
значителни и трудно поправими вреди. Опасността от настъпването им е основано
на неподкрепени с доказателства твърдения, че жалбоподателят е едноличен
собственик на търговско дружество „Айлис“ ЕООД, в което са ангажирани съпругата
му и трите му деца, като той ежедневно пътува из страната, за да зарежда суровини
за производството, с което то се занимава. Сочи се, че преустановяването на
свободното му придвижване с автомобил ще се отрази пагубно върху ангажиментите
на дружеството и финансовото състояние на семейството му. Тези обстоятелства, както
и незаконосъобразността на обжалвания административен акт налагат според
жалбоподателя спиране на допуснатото му по силата на закона предварително
изпълнение.
Искането за спиране на предварителното изпълнение на
наложената със заповед № 22-0237-000122/29.08.2022 г. принудителна
административна мярка чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП е предявено от процесуално легитимирано
лице /адресат на наложената ПАМ/ и при наличието на инициирано пред съда оспорване на заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП.
В специалния ЗДвП, допуснал с чл. 172 ал. 6 предварително изпълнение на принудителните
административни мерки от категорията на процесната, не е предвидена изрична
забрана за съдебен контрол, поради което съгласно чл. 166 ал. 4 АПК няма процесуална
пречка за подаването на искане за спиране на тяхното предварително изпълнение. Съвкупно
преценено, това налага извод за процесуална допустимост на искането по чл. 166
ал. 4 АПК.
За да се произнесе по основателността му, съдът
прецени следното:
Скрепеното с чл. 166 ал. 1 АПК принципно положение е,
че оспорването на административния акт спира изпълнението му. Изключенията от
този принцип са налице, когато административният орган със свое разпореждане
допусне предварителното изпълнение на акта при условията на чл. 60 ал. 1 АПК
или когато предварителното изпълнение е предвидено по силата на отделен закон.
Във втория случая наличието на предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК се презумира
от самия законодател, поради което и той с изрична разпоредба допуска
предварителното изпълнение на акта.
Съгласно чл. 166 ал. 4 АПК допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на административния акт може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Препратката към ал. 2
означава, че за основателността на искането е необходимо по безсъмнен начин да
се установи, че предварителното изпълнение на акта е в състояние да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда
като предпоставките за това трябва да са нови обстоятелства, тоест настъпили след издаване на обжалвания
административен акт. При подадено искане по чл. 166 ал. 4 АПК тежестта да
докаже наличието им, както и негативното им въздействие върху правната сфера на
адресата на оспорения административен акт, е изцяло негова. При това от регламентираните
в чл. 166 ал. 2 АПК условия за спиране на предварителното изпълнение на
административния акт е видно, че основанията за спиране не могат да почиват на твърдения
за незаконосъобразността на акта, които по смисъла на чл. 146 АПК представляват
основания за оспорването му, но не и за спиране на допуснатото му предварително
изпълнение.
В случая искането за спиране на допуснатото с чл. 172
ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ПАМ по чл. 171 ал. 1 т. 1 б. „б“ ЗДвП се
основава на изцяло недоказани от жалбоподателя твърдения, въпреки изрично
дадените от съда с разпореждане № 12187/27.09.2022 г. указания по разпределянето
на доказателствената тежест. Разпореждането е получено от пълномощника на
жалбоподателя на 03.10.2022 г. и до изтичането на указания в него срок за представянето на доказателства, относими към основателността
на искането по чл. 166 ал. 4 АПК, такива не са постъпили по делото.
Отделно от това, от наведените в жалбата твърдения,
имащи отношение към искането по чл. 166 ал. 4 АПК, е видно, че оспорващият поначало
не го аргументира с настъпването на нови по естеството си обстоятелства, които
да се намират в причинно-следствена връзка с реално възникнала след издаването
на заповедта опасност от причиняването му на значителна или трудно поправима
вреда от предварителното й изпълнение. По начина, по който са описани в искането,
обстоятелствата на които се позовава Е., нямат характера на нови.
Фактът, че със заповедта жалбоподателят временно е лишен
от издаденото му СУМПС сам по себе си не може да обоснове настъпването за него на
значителни или трудно поправими вреди от допуснатото от закона предварително
изпълнение на ПАМ, които да са толкова съществени, че ефективно да противостоят
на охраната на обществения интерес с предварителното изпълнение на ПАМ. Временно
сложилата се невъзможност на адресата на мярката да управлява автомобила си
поради отнетото му СУМПС е закономерна последица от ПАМ, чиято цел е именно да преустанови
констатираното от полицейските органи административно нарушение по ЗДвП и да предотврати
настъпването и на други такива. Преценяйки изключително високата обществена
опасност на този вид административни нарушения, свързани с реалното застрашаване
на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, законодателят е
допуснал предварителното изпълнение на наложената за тях принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП. Поради това, за да противостои
ефективно частният интерес на жалбоподателя на обществения такъв и като последица
от това да обуслови спирането на допуснатото от закона предварително изпълнение
на ПАМ, е необходимо по категоричен и безсъмнен начин той да докаже реалната
опасност от настъпването в правната му сфера на вреди от предварителното изпълнение
на ПАМ, които да са толкова тежки и съществени, че да са в състояние да преодолеят
охраната на засегнатия от нарушението обществен интерес. В случая това не е
направено, което обуславя неоснователността на подаденото искане по чл. 166 ал.
4 АПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.О.Е. за спиране на допуснатото
на основание чл. 172 ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на наложената на Е. със
заповед № 22-0237-000122/29.08.2022 г. на полицейския инспектор към ОД на МВР –
Бургас, Районно управление – Айтос, принудителна административна мярка по чл.
171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторното
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: