Решение по дело №1395/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 780
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20225300501395
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 780
гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл.. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 260061/13.01.2022г., пост. по гр.д. 9713/2020г., ПдРС,
в частта, в която е постановено, че вина за развода има Е. У., определения режим на
лични отношения на бащата М. К. с малолетното дете М. К., определения размер на
издръжка дължима от бащата на малолетното дете над 200лв. до присъдения такъв от
400лв., определения размер на обезщетение от 276лв. за ползване на семейното
жилище, дължимо от съпругата Е. У. на съпруга М. К..
Жалбоподателят ищец Е. У. е останала недоволна от решението в частта, в която
е постановено, че тя има вина за разстройството на брака, в частта в която е осъдена да
заплаща месечен наем в размер на 276лв. за ползване на семейното жилище, в частта за
разпределение на разноските. Счита, че съдът е кредитирал единствено показанията на
свидетелите на ответника, без да излага съображения защо не кредитира останалите
гласни доказателства. Счита, че от тях се доказват по безспорен начин брачните
провинения на ответника - наличието на извънбрачни връзки, грубото му отношение
към нея, както и усилията, които самата тя е полагала за заздравяване на брачната им
връзка. По отношение на присъждането на наем в полза на ответника поддържа, че
1
такова искане не е правено надлежно. Освен това в решението не е посочен и началния
момент на дължимост. Развива и доводи за недължимост на това плащане поради
факта, че ответникът е изтеглил от сметка на ищцата сума, равна на дела му в
съсобствеността. Поради това счита, че е морално укорима претенцията за заплащане
на наем за ползването на жилището. Счита, че при правилна преценка на
доказателствата по делото, съдът следва да постанови решение в обратния смисъл, при
което ще следва и да преразгледа въпроса с разпределение на разноските в
производството. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части. Претендира
разноски.
Жалбоподателят ответник М. Г. К. обжалва решението в частта, в която е
уважен иска по чл.143 от СК над 200лв., както и в която е отхвърлен иска по чл.57, ал.2
от СК над уважения размер от 276лв. до претендирания размер от 600лв., както и в
частта в която е определил лични отношения с детето М. през първата половина на
зимната ваканция. По отношение на присъдената издръжка поддържа, че съдът не е
обосновал защо счита, че този размер е необходим за детето, респ. че е възможно
заплащането му от бащата. Развива доводи, че детето М. няма толкова високи нужди от
издръжка предвид възрастта си и конкретните потребности. Поддържа и че по
отношение на иска по чл.57, ал.2 от СК не са изложени мотиви защо е определен този
размер на месечно обезщетение. Счита, че не може да се възприеме оспорената от него
СТЕ, която не е събразила с конкретната пазарна стойност на имота, респ. възвможност
за отдаване под наем. По отношение на частта относно личните отношения с детето
сочи, че съдът не се е съобразил със сключеното между страните споразумение, в което
те са се разбрали за различен от постановения режим на лични отношения по време на
зимната ваканция. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да
постанови ново такова, с което намали размера на дължимата издръжка, измени
режима на лични отношения и увеличи дължимия размер на месечно обезщетение за
ползването на жилището. Претендира разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от Е. У. против Допълнително решение №
260264/14.04.2022г., пост. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й
за допълване на първоначалното решение, като се постанови дължимата издръжка за
детето да бъде изплащана до 5-то число на текущия месец. Счита, че такова искане е
надлежно направено от нея, поради което претендира отмяна на този съдебен акт.
М. К. е подал отговор на тази жалба, в който поддържа, че законът не предвижда
подобно изискване. Моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица
– страни, останали недоволни от различни части на постановеното решение, откъм
съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
2
съвкупност, намери за установено следното :
По въпроса за вината
В обжалваното решение, с което е постановено прекратяване на брака между Е.
У. и М. К., съдът се е произнесъл по въпроса за вината, предвид изричното искане на
страните за произнасяне по този въпрос, като е постановено, че вина за прекратяване
на брака има Е. У..
В искова молба за развод, подадена от Е. У. се претендира, че вина за
разстройството на брака има съпругът й М. К., която вина се изразява в грубо и
агресивно поведение към нея, отказ от интимни контакти и пълноценни семейни
отношения, недаване на средства за издръжка на семейството, навреждане на
материалното благополучие на семейството. По делото са навеждани твърдения на
съпруга за брачни провинения на съпругата – извън брачни връзка с двама мъже, лошо
отношение към него и недопускане на семейното жилище чрез смяна на патрона на
входната врата.
За доказване на твърденията си, всяка от страните е събирала гласни
доказателства - разпитвани са свид. Л. Д. и С. К., майка на ответника.
Свидетелката Д. твърди, че познава страните от 7-8 години. В последните
няколко години М. станал избухлив, престанал да се грижи за семейството. Твърди, че
Е. не е имала извън брачни връзки, а в същото време М. често излизал с други жени и
публикувал снимки с тях. Той имал грубо отношение към Е..
Свидетелката К. твърди, че от Коледа на 2019г. синът й живеел в отделно
домакинство от семейството си, макар и в същото жилище, като споделил с майка си,
че имал семейни проблеми. Лятото на 2020г. Е. сменила патрона на входната врата и не
го допуснала да се прибере в семейното им жилище. Дори не му върнала личните
вещи. Тогава М. й споделил, че Е. има извънбрачни връзки. Самата свидетелка нямала
представа какви са те, както и от кога датират. Знае, че през 2018г. М. превел от общата
сметка 70 000лв., т.к. бил афектиран от изневярата на Е..
По делото са представени от М. К. и множество копия от извадки на чатове в
социални мрежи, за които се твърди да са с автор Е. У.. От същите се установява, че
автора на съобщенията поддържа връзка с мъж по време на брака си. Тези документи
не са оспорени от Е. У., при което следва да се приеме, че тя е техен автор.
При тези доказателства по делото следва да се приеме, че се доказват
наведените брачни провинения от М. К. – поддържане на извънбрачна връзка и
недопускане до семейното жилище. Не се доказват сочените от Е. У. брачни
провинения. В подкрепа на същите са единствено показанията на свидетелката Д.,
които, обаче, са толкова общи и неконкретни, че от тях не може да се направи никакъв
извод за грубо и агресивно поведение от страна на М.. Тя не уточнява нито кога е
3
ставала свидетел на подобно поведение, нито в какво точно се изразява то.
Практически тя дава собствена квалификация на поведение, без да излага конкретни
факти – кога и в какво се е изразявало то. Показанията на свидетелката К. също са
крайно неконкретни и общи, а тя и не е пряк свидетел , а преразказва чутото от сина
си. Поради това, в тази им част те не могат да бъдат кредитирани. Твърдението за
извънбрачна връзка се установява от писмените доказателства, които са многобройни и
предвид липсата на съмнения относно авторството им, то остава единствената
възможност да се приеме, че доказват твърдяния факт за поддържане на извънбрачна
връзка. По делото се доказва безспорно и че Е. У. е сменила бравата на входната врата
и е прекратила достъпа на К. до семейното жилище. Ето защо като причина за
разстройството на брака следва да се приеме нейно виновно поведение.
Съдът няма да обсъжда представените доказателства – снимки на М. К., т.к. не
са навеждани брачни провинения в тази насока.
Обжалваната част от решението касателно вината, като постановено в същия
смисъл следва да бъде потвърдена.
По въпроса за заплащане на обезщетение за ползване на семейното жилище
Бракоразводното решение не е обжалвано в частта, в която се предоставя
семейното жилище на майката, която упражнява и родителските права над
малолетното дете на страните. В този смисъл остава за разрешаване единствено
въпросът за дължимото обезщетение за ползването на имота от страна на съпруга,
останал в семейното жилище. Тези отношения се уреждат по правилата на чл.57 от СК.
В ал.1 от сочената норма е предвидено, че между съпрузите възниква наемно
правоотношение по силата на съдебното решение. Ал.2 на текста пък предвижда, че
„всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за
развод, като не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца
жилищна площ“. Ето защо е от значение установяване на размера на пазарния наем на
семейното жилище, както и да се съобразят и правата на ненавършилите пълнолетие
деца, т.к. родителите имат задължение да им осигуряват освен издръжка и подслон.
Така, в настоящия случай следва да се приспадне жилищната площ, необходима за
нормален живот на малолетното дете М.. Приетите по делото СТЕ / единична и две
тройни/ са установили непротиворечиво, че жилището включва две спални с баня и
тоалетна, хол-трапезария-кухня и коридор. При това разпределение и при тричленно
семейство, съдът намира, че за детето следва да се отдели 1/3 част от площта – спалня с
баня и тоалетна и част от дневната и трапезарията. Така частта, която се ползва за
сметка на съпруга, на когото не е предоставено семейното жилище е 1/3.
Всъщност главния спор между страните в производството е именно какъв е
пазарният наем на съсобствения им имот. По делото са изготвени и приети единична
СТЕ, която е надлежно оспорена в срок, но първата инстанция не е допуснала
4
извършването на тройна СТЕ, в мотив, че такава не е необходима. Въззивният съд е
намерил наличие на процесуално нарушение и е допуснал изготвяне на тройна СТЕ .
Тази експертиза е извършена от в.л. Г., З. и Д.. Същата е извършила оглед на имота и
при използвани на различни методи за определяне на стойността на пазарния наем,
включително и при сравняване с обяви за сходни имоти в същата част на града е
определила месечен наем за целия имот от 859лв. Това заключение е оспорено от
пълномощника на М. К., с мотив че вещите лица не са извършили оглед, че при
изрично искане страната да присъства на огледа това не се е случило и че липсват
снимки от имота. Поискана е повторна тройна СТЕ, с изричното изискване М. К. да
присъства на огледа на имота и това искане е уважено. Повторната тройна СТЕ с в.л.
Х., И., З. са изготвили също подробно заключение, но са приложили намаляващи
коефициенти поради местоположението на имота – в близост до ***, ***, кв. ***. В
съдебно заседание вещите лица обосновават заключението си и с факта, че сградата е
нова, но построена до „9 етажни панелни блокове с обитатели от най-ниските
прослойки на населението“, което препятства даване на квалификация „луксозност на
сградата“, присъствие на малцинства, движение на малцинствени групи по улиците….
С оглед на тези квалификации от експертите, съдът намира, че представеното
заключение е от една страна неточно, а от друга – дискриминационно и включващо
измислени критерии, които не могат да обосноват намаляване на пазарната цена или
наем на едно жилище. На първо място не отговаря на истината, че жилищната сграда
се намира в близост до кв. *** и индустриална зона. Напротив – имотът се намира в р.
***, в на пешеходно разстояние до ***, в близост до училища и няколко детски
градини, голям хранителен магазин. Известно на гражданите на гр. *** е, че това е стар
градски район, облагороден, с асфалтирани улици, до големи булеварда , градски
транспорт, в близост до р. ***, където е изградена зелена зона. Наличието на различни
по вид на строителството /панелни, ЕПК, тухлени, включително и комплекси от
затворен тип/ многоетажни жилищни сгради, потвърждава този факт и в никакъв
случай не може да даде отражение на квалификацията на сградата – дали е луксозна
или не. От снимките на тази експертиза се установява, че действително сградата е
изпълнена с луксозни довършителни работи. Всички тези констатации дават основание
на съда да не се съобрази и да не кредитира заключението на повторната експертиза
като предубедено, непрофесионално и некоректно изготвено. Съдът намира, че следва
да кредитира заключението на първата тройна СТЕ, т.к. същото е пълно, приложени са
различни методи на изследване, проучван е пазара на имотите. Обстоятелството дали
страната е присъствала или не на огледа, извършен от вещите лице, не може да даде
отражение на компетентността на изводите на експертизата. Предвид изложеното
съдът намира, че при определен месечен наем за цялото жилище от 859лв., то за
ползване на 1/3 ид.ч. от имота дължимият наем е в размер на 284лв. Тази сума следва
да бъде присъдена като дължима от Е. У. на М. К. като наемна цена по наемното
5
правоотношение възникнало по силата на съдебното решение. Началният момент на
дължимост е влизане в сила на решението в частта за предоставяне на семейното
жилище, т.к. това е правното основание на което се осъществява ползването.
Не отговаря на истината твърдението във въззивната жалба на У., че липсва
претенция за заплащане на наем, напротив – такава е предявена, като дори страната
претендира наем от 600лв.
В първоинстанционното решение липсва отхвърлителен диспозитив за пълния
размер на претенцията от 600лв., като в този смисъл следва единствено да се присъди
допълнително сумата до горепосочения размер, както и посочване на началната дата на
дължимост..
По въпроса за издръжката на малолетното дете М.
Досежно дължимата издръжка на детето, следва да се подчертае, че съгласно СК
родителите дължат издръжка на своите малолетни деца, като съгл. чл.142 от СК
размерът на издръжката се определя съобразно нуждите на лицето и възможностите на
задължения да я осигурява, а съгл. чл.143 от СК родителите са длъжни в рамките на
своето материално състояние и възможности да осигуряват условия за живот,
необходими за развитието на детето. Необходимо е да се подчертае и че раздялата на
родителите не следва да обосновава влошаване качеството и стандарта на живот на
детето.
В настоящия случай се касае за дете на ***г.. Представени са доказателства, че
детето е ученичка в *** класове / поради продължителността на делото – във *** и ***
клас/. Представени са и доказателства, че в училище детето има осигурен обяд, който
се заплаща от родителите , като 2021г. е бил на цена от 4,50лв., а 2022 година – 6,60лв.
Представено е и удостоверение, че майката заплаща такса за училище по английски
език – 795лв. годишна такса и 55лв. за учебници. Приложен е договор за обучение в
занималня за детето М., съгласно който месечната такса е 420лв. Свидетелката Д.
твърди, че Е. води детето на балет, актьорско майсторство и плуване, като тя заплаща и
съответните такси, които обаче, не са установени по размер.
По делото са представени множество фискални бонове за извършени покупки за
детето – дрехи, обувки, пособия, играчки и прочие, от които може да се направи извод,
че на детето е осигурен стандарт на живот над средния за връстниците му.
По отношение доходите на родителите са изисквани неколкоктратно
удостоверения от ТД на НАП за осигурителен доход, както и са разкривани банкови
тайни по отношение сметките на страните.
За Е. У. се установява, че в периода 2019-2022г. е работила по два договора,
като е реализирала общо месечно възнаграждение около 3700лв. За период от около
два месеца през 2022г. е била безработна, но от м.09.2022г. работи по трудов договор с
6
основно възнаграждение 4900лв. По отношение на банковите сметки се установява, че
активни, с наличности по тях, са две - като по тях постоянно има движение от няколко
стотин лева до пет - шест хиляди.
По отношение на М. К. се установява от справките на ТД на НАП, че също е
работил по ТПО, като осигурителният му доход е 800-900лв. В същото време, обаче от
удостоверението, издадено от работодателя му – *** , се установява, че за период от
година и половина е получил общо възнаграждение от 70 399лв., т.е. получава се
средно по около 3900лв. месечно. От справките при разкриване на банкови тайни за М.
К. също се установява, че има две активни сметки, като по едната при началото на
периода 2019г. наличността е била 30 000лв., а в края – 2022г. е 0лв., а по другата
сметка движението е от 0 до 7 000лв..
При тези данни съдът намира, че независимо от периодите, в които някой от
родителите е оставал без работа, то общо може да се каже, че е трайна тенденцията и
двамата да реализират доход много над средния за страната.
Не се установява някой от родителите да има задължения към други
ненавършили пълнолетие деца.
При така установените потребности на детето – от средства за съществуване,
храна , облекло, обувки, битови разходи, посещение на училище, учебни пособия и
помагала / като само учебниците са безплатни/, извънкласни занимания и занималня,
средства за забавление и духовно и интелектуално развитие, както и предвид до
момента осигурявания стандарт на живот, то месечно са необходими и възможни по
800лв.. Майката, която полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, но и реализира по-висок доход, следва да поеме половината от
сумата – от 400лв., а бащата – да поеме другата половина. Този размер на издръжката
следва да се определи от влизане в сила на решението за прекратяване на брака.
Тук е мястото да се отговори и на втората жалба – против отказа да се допълни
решението, като се постанови, че издръжката е дължима до 5-то число на месеца. Няма
законово изискване за определяне на конкретно число от месеца за дължимост на
плащането. Издръжката е дължима за конкретен месец и до приключване на същия.
Нещо повече – лихва за забава се дължи от първо число на следващия месец,
следователно няма как съдът да определя самоволно друг падеж на задължението.
Подадената жалба се явява неоснователна.
До същите правни и фактически изводи е достигнал и първоинстанционния съд
в двете обжалвани решения касателно въпроса за издръжката, поради което и същите
следва да бъдат потвърдени, като правилни и законосъобразни.
По въпроса за личните отношения
Решението в частта относно определяне режим на лични отношения се обжалва
7
само във връзка с несъобразяването му с предходно решение – Р№2097/12.01.2021г.,
пост. по гр.д.№7926/2021, ПдРС, с което е постановено детето М. да може да бъде
извеждано в чужбина от майка си през първата половина от зимната ваканция, а от
баща си –втората половина от същата, а през пролетната – първата половина от
бащата и втората половина от майката.
В обжалваното решение е постановено, че определя режима на лични отношения
между детето М. К. и бащата М. К. както следва : първи и трети петък, събота и неделя
от месеца за времето от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, с преспиване, един месец
през лятото, първата половина на ваканциите, определени от МОН.
Очевидно последната част от така определения режим не е съобразена с
влязлото в сила решение по даване на съгласие за извеждане на детето в чужбина. Тези
два съдебни акта трябва да са идентични, т.к. в противен случай би се обезсмислил
първият съдебен акт. Постановеното решение следва да се отмени в последната част на
посочения режим и се определи режим на лични отношения на детето с бащата както
следва : първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 18,00ч. в петък
до 18,00ч. в неделя, с преспиване, един месец през лятото, втората половина от
зимната ваканция и първата половина от пролетната ваканция.
По разноските
И двете страни претендират разноски, като на практика жалбата на Е. У. се
отхвърля, а жалбата на М. К. се уважава частично – с 8 лв. за наема и изменението на
последната част от определения режим на лични отношения. Жалбата му против
частта на решението за издръжка не се уважава.
Съгл. чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатски
възнаграждения / ред. ДВ бр.68/31.07.2020, приложима по настоящето дело/ за
процесуално представителство по дела за прекратяване на брака се дължи
възнаграждение в размер на 600лв. При уреждане и на имуществени отношения се
прилага и ал. 4 от същата норма, която касае искове за делба, каквито по настоящето
дело не са разглеждани. Е. У. е претендира разноски в размер на 800лв. за адвокатски
хонорар, а М. К. – 1800лв. за заплатен адвокатски хонорар, 288лв. за заплатена ДТ и
905,80лв. за разноски за вещи лица. Направено е възражение за прекомерност от страна
на Е. У. за претендираните разноски от страна на М. К.. Съдът намира същото за
основателно, т.к. при минимум от 600лв. се претендират 1800лв. Вярно е че делото е от
фактическа сложност, но претендираният размер е трикратно завишен. Разгледани са
общо четири брачни иска, като по два от тях са налице жалби и от двете страни. Ето
защо съдът намира, че претендираните разноски на К. следва да бъдат намалени до
размер от 1200лв. Доколкото е уважена жалбата само по отношение на две части от
решението и то с минимални размери, както и предвид отхвърляне на жалбата на У.
против решението в частта за вината, то дължимите му се разноски са в размер на
8
700лв.. Е. У. също има право на разноски, т.к. макар и нейната жалба практически да се
отхвърля - в частта от решението по два от брачните иска, то предвид отхвърляне на
жалбата на К. над сумата от 8лв. до 324лв./ за достигане на наемна цена от 600лв./ по
претенцията за заплащане на наем, както и изцяло жалбата против частта, в която е
определена издръжка, то й се дължи репариране на разноски в размер на 400лв.
Не следва да бъдат изменяни разноските определени в първоинстанционното
производство.
По отношение на претенцията за разноски за заплатени депозити за вещи лица,
то същите касаят единствено претенцията за наем, при което , предвид уважената част
от жалбата, следва да се присъдят 22,27лв. на М. К..
По отношение на претенцията за разноски за ДТ на М. К. , доколкото същата е
заплатена по жалбата против решението за издръжка /дължима ДТ от 288лв./ и
доколкото тази жалба е отхърлена, то не се дължат разноски.
Така в обобщение Е. У. следва да заплати на М. К. сумата от 722,27лв. разноски
във въззивното производство.
М. К. следва да заплати на Е. У. сумата от 400лв. разноски във въззивното
производство.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260061/13.01.2022г., пост. по гр.д. 9713/2020г., ПдРС, в
следните части :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето М. М. К., ЕГН
**********, и бащата М. Г. К., ЕГН **********, както следва : първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване, едни
месец през лятото , първата половина от ваканциите, определени от МОН.
ОСЪЖДА Е. Л. У., ЕГН ********** да заплаща месечен наем в размер на 276лв.
на М. Г. К., ЕГН **********, за ползването на семейното жилище на адрес ***.
Като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето М. М. К., ЕГН
**********, и бащата М. Г. К., ЕГН **********, както следва : първи и трети петък,
събота и неделя от месеца от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване, едни
месец през лятото, втората половина от зимната ваканция и първата половина от
пролетната ваканция.
ОСЪЖДА Е. Л. У., ЕГН ********** да заплаща месечен наем в размер на 284лв.
на М. Г. К., ЕГН **********, за ползването на семейното жилище на адрес ***,
9
считано от влизане в сила на решението по предоставяне за ползване на семейното
жилище.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260061/13.01.2022г., и решение №
260263/14.04.2022г., пост. по гр.д. 9713/2020г., ПдРС, в останалите обжалвани части.
В необжалваната част Решение № 260061/13.01.2022г., пост. по гр.д.
9713/2020г., ПдРС е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Е. Л. У., ЕГН **********, да заплати на М. Г. К., ЕГН **********,
сумата от 722,27лв. разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН **********, да заплати на Е. Л. У., ЕГН **********,
сумата от 400лв. разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред
ВКС в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете с пр. осн. чл.59, ал.2 от СК, а в
остА.лата част е необжалваемо съгл. чл.280, ал.3, т.2 от ГПК..

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10