№ 34934
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110135925 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е дело по постъпила искова молба от Р. Г. А. срещу Б. Б. Й..
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ответникът Б. Б. Й. е направила искане за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за
установяване наличието на каузално правоотношение за издаването на записа на
заповед и условията по него. Като относимо и допустимо, искането следва да бъде
уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
един свидетел при режим на довеждане от ответника Б. Б. Й. за установяване
наличието на каузално правоотношение за издаването на записа на заповед и условията
по него.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок за водене на свидетеля в насроченото
открито съдебно заседание, като при неизпълнение без представяне на доказателства за
уважителна причина, производството по делото ще продължи без събиране на
допуснатото доказателство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 09.11.2023
г. от 11:10 ч ., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца бъде изпратен и препис от отговора на
исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правна квалификация по чл. 534,
1
ал. 1 ТЗ.
Ищецът Р. Г. А., че е поемател по запис на заповед от 28.06.2016 г., издаден от
ответника Б. Б. Й.. Твърди, че ответникът се задължил да заплати неотменимо,
безусловно и без протест на ищеца или на негова заповед сумата от 19 000 лева на
падеж 28.06.2017 г. било уговорено и мястото на плащане. Твърди, че на 28.06.2017 г. -
датата на падежа, приносителят на записа на заповед Р. Г. А. е предявил за плащане
издадения от Б. Й. запис на заповед, като последният декларирал това чрез полагане на
подпис. Въпреки това, ответникът не платил сумата по ценната книга. Ищецът сочи, че
считано от падежа - 28.06.2017 г., започнал да тече предвиденият в чл. 531 от ТЗ
тригодишен давностен срок за предявяване на прекия менителничен иск срещу
длъжника. Тригодишният срок изтекъл на 28.06.2020 г., като ищецът не предявил
прекия иск, поради което изгубил правото си да го предяви. Ето защо счита, че за него
е възникнало правото да предяви специалния менителничен иск за неоснователно
обогатяване по реда на чл. 534, ал. 1 от ТЗ, давността за който намира, че изтича на
29.06.2023 г.
Сочи, че търпи вреда, като е налице и обогатяване на ответника със сумата,
която е следвало да плати на приносителя на ценната книга. Обедняването на ищеца от
своя страна твърди, че се изразява в пропуска на приносителя да увеличи имуществото
си със сумата по менителничния ефект, издаден в негова полза. Със същата сума се
съизмерява и вредата, която приносителят търпи като пряк резултат от
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 534, ал. 1 от ТЗ. Счита, че ответникът
Б. Б. Й. се е обогатил за сметка на ищеца със сумата от 19 000.00 лева, представляваща
главница по запис на заповед от 28.06.2016 г., с която сума ищецът е обеднял поради
прескрибиране на записа на заповед. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на н искова молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът Б. Б. Й. оспорва предявения иск.
Признава факта, че е издател на процесния запис на заповед, по който ищецът е
поемател, но счита исковата претенция за неоснователна, тъй като е погасена по
давност. Прави изрично възражение за това. Счита, че не са налице условията на чл.
534 ТЗ, тъй като процесният запис на заповед не е прескрибиран и преюдициран. Сочи,
че е налице каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед,
вземането по което е погасено поради изтекъл давностен срок. Поддържа, че ищецът и
ответникът били съдружници в ТД „ТЕРМОТЕСТ КОНСУЛТ" ООД с ЕИК: *********.
През 2016 г. ищецът не желаел повече да участва в дружеството и дейността му,
поради което на 28.06.2016 г. продал дяловете си на ответника за сумата от 2500 лева.
Ищецът претендирал от ответника за текущата и за изминалите години финансов
резултат (дивидент). Тъй като дружеството нямало средства реално, то бившите
съдружници постигнали спогодба, че поради факта, че на ищеца Р. А. няма да се
удържа данък печалба и респективно данък дивидент, то последният ще изчака за
получаването на сума. Страните определили размер на сумата от 19 000 лева. С цел
обезпечение на това вземане ответникът издал в полза на ищеца процесната ценна
книга. Ето защо, навежда наличието на кауза по записа на заповед, а именно
обезпечаване на облигационно вземане за дивидент без удръжки за данъци. Сочи, че
това вземане се явява основно и съответно същото е погасено по давност, т.к. срокът за
изплащането му е бил до 28.06.2017 г. Твърди, че записът на заповед е издаден на
датата, на която дружествените дялове били продадени. Тъй като облигационното
вземане по каузалното правоотношение се погасило с изтичането на 5-годишен
давностен срок, т.е. на 28.06.2022 г., то поради този факт намира, че и вземането по
записа на заповед е погасено по давност.
2
Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че е приносител на запис на заповед, изгубил е правата си по
него поради изтекла давност, както и че това не е станало поради неговото
бездействие, че ответникът е платец по записа на заповед, както и размера на сумата, с
която той се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличието на въведената кауза /възникнало
между страните облигационно отношение за заплащане на дивидент без удръжки за
данъци/ и връзката й с издадения запис на заповед; падежа на каузалното
провоотношение, респ. погасяване на процесното задължение.
Във връзка с възражението на ответника за изтекъл период на погасителна
давност по каузалното правоотношение, в случай че се установи наличието на
каузално правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване
на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността, по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД,
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за спиране или прекъсване
течението на давността по каузалното правоотношение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяване на задължението.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че ищецът е приносител на процесния
запис на заповед от 28.06.2016 г.; както и че ответникът е издател и платец по същия;
че записът на заповед е бил предявен за плащане на падежа – 28.06.2017 г., като от
ответника не е последвало плащане на сумата по ценната книга.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3