РЕШЕНИЕ
№ 4519
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20211110211590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК:............със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Л. бл. ......., ет. .........., ап. ........., с управител Л. Х. Г.,
ЕГН:********** срещу Наказателно постановление (НП) №23-003688, издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на
дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
В подадената жалба се излагат твърдения, че наказващият орган не е обсъдил
възможността нарушението да бъде маловажно такова, както и не е съобразил сроковете за
издаване на АУАН. Жалбоподателят счита, че в обжалваното наказателно постановление не
са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и лицето, което е извършило нарушението. Моли за отмяна на
наказателното постановление поради допуснатите съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна- директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
се представлява от юрисконсулт Христова. Същата моли за потвърждение на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните доказателства е
1
видно извършеното нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 11.05.2021г. свидетелката В. С. на длъжност „главен инспектор” по спазване на
трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд“ и лицето А. Г. на длъжност „главен инспектор“ и двамата в
Главна дирекция „Инспекция по труда Софийска област извършили проверка на обект
бензиностанция „П.“ №.......... находящ се в гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №........., стопанисван от
дружеството- жалбоподател. Проверката продължила по документи в сградата на ДИТ-
Софийска област на 17.05.2021г. В хода на проверката била изпратена покана до
дружеството жалбоподател на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, като са изискани редица
документи. Същите били представени на проверяващите, като сред тях били и Графици за
работа от м. януари 2021г. до момента на проверката. За извършената проверка бил издаден
Протокол за извършена проверка ПР 2114877 от 17.05.2021г. Екземпляр от същия бил
връчен на представител на дружеството- жалбоподател, който го получил срещу подпис.
В хода на извършената проверка служителите на ДИТ- София област установили, че
дружеството- жалбоподател е допуснало сборът от работните часове по графика на лицето
Н. П. К. да бъде по-голям от нормата за продължителност на работното време.
Предвид констатираното свидетелката В. С. съставила против дружеството-
жалбоподател АУАН №23-003688 от 17.05.2021г. Същият бил съставен в присъствието на
двама свидетели и в присъствието на представител на дружеството- жалбоподател, който
получил екземпляр от същия срещу подпис. В акта било посочено, че нарушението на
трудовото законодателство е извършено на 31.03.2021г.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу така съставения акт не било подадено
възражение.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление
(НП) №23-003688, издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 414, ал. 1
от Кодекса на труда на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските.
Наказателното постановление било връчено на 31.07.2021г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
свидетеля Стоянова, както и от писмените доказателства по делото- идентификационна
карта на дружеството- жалбоподател, трудов договор №320 от 19.08.2019г. между
2
дружеството- жалбоподател и лицето Николай Качов, протокол за извършена проверка
№ПР2114877, правилник за вътрешния трудов ред, призовка до дружеството- жалбоподател
на основание чл. 45, ал.1 от АПК, месечен график за месеците април- юни 2021г., Заповед
№2/01.04.2021г. на управителя на дружеството- жалбоподател, Заповед №3-0024 от
08.01.2019г. на ИД на ГИТ, Заповед № 3-0025 от 08.01.2019г. на ИД на ГИТ, Заповед № 3-
0058 от 11.02.2014г. на ИД на ГИТ, приобщени по реда на чл. 283 от НК, които съдът
кредитира в своята цялост, доколкото същите спомогнаха на съда да установи възприетата
фактическа обстановка, както и същите са еднопосочни и безпротиворечиви. Св. Стоянова,
има логични и хронологично представени показания, от които категорично се установява, че
при извършена проверка на дружеството- жалбоподател било установено, че дружеството е
допуснало превишаване на работните часове.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАННН, съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши и проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан с
основанията, изложени в жалбата.
Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на събрания
доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и всестранност, Съдът констатира,
че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите
на чл.40, 42, 43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП.
В тази връзка, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни възражения
направени от жалбоподателя, че не са посочени дата и място на извършване на нарушението
и обстоятелствата при които твърдяното нарушение е било извършено. Съдът намира, че
видно от приложеното по делото наказателно постановление в него коректно е била
посочена датата на извършване на нарушението, а именно 31.03.2021г. Това е именно датата,
на която графиците за работното време са били подписани от регионалния мениджър и са
били утвърдени с печат на дружеството. Именно тази дата следва да се приеме като такава
по извършване на твърдяното нарушението, доколкото същото се изразява в превишаване на
работното време на конкретно лице. Относно посочването на мястото на извършване на
нарушението, съдът отново намира, че същото е коректно посочено, като както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в процесното наказателно
постановление е посочено, че същото е било извършено в гр. София, а от фактическите
констатации в самото наказателно постановление би могло да се направи извод, че
3
нарушението е извършено именно в обекта, където е осъществена проверката, а именно гр.
С., бул. „П. Д.“ №............
На следващо място, относно възражението, че не са посочени обстоятелствата при
които е извършено нарушението, съдът отново намира същото за неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в обжалваното наказателно постановление са
описани всички относими към фактическия състав на твърдяното нарушение обстоятелства
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това, съдът намира, че по
достатъчно пълен, ясен и конкретен начин за санкционираното лице са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението- описани са реално изработените
часове, като са посочени и тези, които се изискват съобразно нормата.
Отделно от това, съдът счита, че административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния
давностен срок. Ето защо, са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл.34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 17.05.2021г. , а именно датата, на която е било
констатирано нарушението, а същото е извършено на дата 31.03.2021г. От своя страна,
наказателното постановление е издадено на 02.07.2021г., т.е. по- малко от 2 месеца след
издаването на актът за установяване на административно нарушение и около 3 месеца след
извършване на нарушението. Предвид на това, съдът намира и това възражение на
жалбоподателя за неоснователно такова.
Въпреки гореизложеното, съдът счита, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
неотстраними в хода на съдебното производство.
Съдът намира, че видно от всички събрани по делото доказателства мястото на
извършване на нарушението, както правилно е посочил наказващият орган е гр. София,
където е и седалището на дружеството- жалбоподател. Именно от мястото на осъществяване
на нарушението, на основание чл.48, ал.1 от ЗАНН, териториално компетентен орган се
явява директор на Дирекция „Инспекция по труда – гр. София“ към Главна Дирекция
Инспектиране на труда. В настоящия случай, производството е протекло под надзора на
териториално некомпетентен орган – Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
която има правомощието да осъществяват своите функции само на територията на областта.
Към момента на осъществяване на деянието и издаване на оспореното наказателно
постановление, е бил в сила Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (отменен 15.10.2022 г.). Устройственият правилник на Изпълнителна
агенция „ГИТ“, урежда начина на функциониране, състав и действие на контролния орган.
Съгласно чл.6, ал.2, т.14 от посочения правилник, изпълнителният директор на ИА „ГИТ“,
определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Изрично чл.16, ал.2
4
от правилника, урежда териториалната компетентност на отделните дирекции, които са 28
на брой и са разположени в административните центрове на съответните области. Същите
осъществяват дейността си именно на територията на съответната област.
Административно-териториалното деление в Република България също се разделя на 28
области, част от които са и Софийска област и Област София град /Столична община/,
което териториално деление съвпада и с броя на отделните териториални дирекция на
наказващия орган. По делото е приложена Заповед №3-0025/08.01.2019г., издадена на
основание чл.6, ал.2, т.14 от УПИАГАТ, издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“,
с която същият, е разширил териториалната компетентност на изрично изброени инспектори
от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да извършват контрол по спазване на
трудовото законодателство и на територията на Столична община. Воден от така
изложените принципни постановки, то следва, че изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е
надхвърлил своите правомощия и без изрично да е овластен е разширил териториалната
компетентност на инспекторите Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, без
надлежно да са му делегирани такива правомощия. В този смисъл са и Решение № 3881 от
10.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 665/2022 г., Решение № 4845 от 14.07.2022 г. на
АдмС - София по адм. д. № 2979/2022 г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че действително е приет нов Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ / Oбн., ДВ, бр. 81 от
11.10.2022 г/, който дава възможност на изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ да
разширява териториалния обхват на компетентността на служителите на ГИТ. Въпреки това
обаче същият има действие занапред, като не би могло да се приеме, че към момента на
извършване на твърдяното нарушение и ангажиране на отговорността на дружеството
жалбоподател, ИД на ГИТ е имал подобно правомощия.
Предвид всичко гореизложено,настоящата съдебна инстанция намира, че са нарушени
правата на санкционираното лице, доколкото в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними в
съдебната фаза на производството. В този смисъл, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно такова, а
процесната жалба следва да бъде уважена, макар и не на основанията, изложени в нея.
Съдът намира, че не дължи произнасяне на спора по същество.
Предвид изхода на делото, съдът намира, че следва да остави искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение без уважение като неоснователно такова.
Като взе предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 97-ми състав,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №23-003688, издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на
труда“, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1
500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 9а, ал. 3 от
Наредба за работното време, почивките и отпуските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6