Определение по дело №1820/2014 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 745
Дата: 13 юни 2014 г. (в сила от 21 юни 2014 г.)
Съдия: Петър Георгиев Певтичев
Дело: 20142120201820
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 април 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

13.06.2014г.                                                                                       град БУРГАС

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД                                         Х наказателен състав

На тринадесети юни                                                                               година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател: ПЕТЪР ПЕВТИЧЕВ

                                                                       Съдебни заседатели:                                               

 

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор: Г. П.

Сложи за разглеждане докладваното от съдията Певтичев

НОХ дело № 1820 по описа за 2014 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

 

Подсъдимият Н.Х., редовно призован, се явява лично и с адв. К., надлежно упълномощен.

За Районна прокуратура Бургас, редовно призовани, се явява прокурор П.

От свидетелите  се явяват Г.Д.М., С.Н.Н., К.К.П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Господин съдия, аз Ви моля да не давате ход на делото, а да прекратите съдебното производство и върнете делото на прокурора за ново разглеждане, т.к. по мое мнение ОА не отговаря на императивната разпоредба на чл.246, ал.1 от НПК доколкото в нея не се сочат всички факти и обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка относно приложението на личността на обективните и субективните признаци в състава на престъплението. Какво имам предвид: Съдебната практика е безспорна, че за да е налице престъпление по чл. чл.343в, ал.2 от НК,  при всички случаи е задължително лицето да е санкционирано по административен ред на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. По настоящото дело е приложено едно НП, което е за налагане на наказание по чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП. В същото време, в обстоятелствената част на ОА се твърди, че към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил неправоспособен. Ако видиме текстовете на чл.177, ал.1, т.1 и т. 2, че видиме, че неправоспособноста е санкция по т.2. Когато говорим по т.1, говорим за лишено от право да управлява МПС лице, но не и правоспособно. По този начин ние сме затръднени да разбереме фактическата страна на обвинението, за да можем да реализираме в пълен обем правото си на защита.

Още едно възражение, което касае второто обвинение. В обстоятелствената част се сочат две обстоятелства, от които бихме могли да правим предположение за противозаконно пречене на орган на властта. На първо място се сочи, че Н. не спрял на подадения светлинен сигнал, а след това вече отказал да бъде проверен за наличие на алкохол. В същото време, в диспозитива на ОА, първото деяние, което е предпоставка за отговорност по този текст, а именно неспиране при подаден светлинен сигнал, въобще го няма. Т.е. последващите му действия приемаме, че са противозаконни. Това също затруднява правото ни на защита, но същинското ни възражение е първия пунк на обвинението. Защото така формулирано, то е изначално несъставомерно, защото има  една безпротиворечива поредица от решения на ВС. Няма никакво съмнение в тази насока.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че направените възражения са несъстоятелни и предлагам да не се уважават.

В едногодишния срок от наказването по административен ред за такова деяние – подсъдимият го е извършил това престъпление.

АДВ.К.: Моля да се поставят няколко въпроса на подсъдимия, извън даване ход на делото, по изясняване на някои обстоятелства.

ПОДСЪДИМИЯТ: Имам СУМПС. Мисля, че е от 2005 година.  Взеха ми го 2011 или 2012 година. Един път са ми го отнели. Не съм сигурен – през 2011 или 2012 година - не мога да се сетя за какво нарушение.

АУАН, съставен на 20.04.2013 година –нямах свидетелство тогава.

С НП № 264 съм наказан с глоба.

На въпросите на прокурора ПОДСЪДИМИЯТ:  Когато ме спряха на 20.04.2013 година нямах свидетелство.

АДВ.К.: Нямам въпроси към подсъдимия.

Уважаеми господин съдия, аз и след отговорите на подсъдимия, намирам, че неяснота е още по-голяма, затова, защото се установява, че в крайна сметка той не е правоспосен водач. Можем да предполагаме, че към онзи момент, той е бил правоспособен водач, но лишен от правото да управлява. А това фактическо обстоятелство е от съществено значение за правилно приложение на закона. И аз си мисля, че то следва да намери отражение и в обстоятелствената част на ОА до толкова, доколкото пряво рекфлектира върху правото на защита на подсъдимия.

 

СЪДЪТ, за да  се произнесе, взе предвид следното:

Подсъдимият Х. е предаден на съд по чл.343в, ал.2 от НК за това, че управлява МПС без съответно свидетелство за управление. Следва да се изтъкне, че от данните по делото не може да се направи точния извод за правилната квалификация на деянието, т.к. не са приложени всички актове, с които лицето е лишено от право да управлява МПС и в този аспект, основателно е възражението на защитата, подкрепено със съдебни решения, че чл.343в, ал.2 от НК е приложим за всички случаи, когато лицето е санкционирано по административен ред по чл.177, ал.1, т.2 от З Дв П. От приложените актове и НП това не може да се установи, т.к. с НП №264/2012 на КАТ - Камено не е посочено, че лицето е наказано по административен ред - лишаване от правоуправление

Следва да се извърши скромна проверка, като се изискат всички актове и НП срущу подсъдимия, за да се прецени правната квалификация. Това не може да се извърши в съдебно заседание, т.к се касае за компетентност ,свързана с дейността на МВР, която се контролира от прокуратурата, а не от съда.

Освен това, следва да се изтъкне, че престъплението по чл.270 от НК е осъществено като самостоятелен състав само, ако и доколкото, не е част от административно наказателната отоговорност по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а именно: водач на МПС, който не изпълни искането за проверка за алкохол. В случая, след като е налице процедура по чл.174, ал.3 от ЗДвП, не може да се търси самостоятелна отговорност по чл. 270 от НК, т.к. се поглъща от чл.174, ал.3 от ЗДвП. Всички тези обстоятелства трябва да бъдат изяснени допълнително, т.к. няма данни за съставено НП за отказ да бъде изпробван за алкохол, или поне няма такива в ДП. Тези обстоятелства следва да бъдат изяснени при връщане делото за доразследване, за да се прецени точно правната квалификация.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:№ 745/13.06.2014г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите на ДП нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок пред Бургаски окръжен съд.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.45 часа.

 

СЕКРЕТАР:/П/                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.