ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Русе, VІІІ състав, в закрито заседание на седми октомври през 2019
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 104 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на параграф
2 от ДР на ДОПК вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 3359 от
19.09.2019 г. по описа на АС-Русе, подадена от И.Г.С., представляван от
пълномощник - адв. В.Ф., с която е поискано допълване на постановеното по
делото решение в частта му за разноските, в следния смисъл: „Осъжда Дирекция
„ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП за направените от И.Г. *** по делото разноски,
съобразно предоставените молба-списък на разноските по чл.80 от ГПК и
доказателствата за извършването им, находящи се между кориците на делото“.
Ответната страна - Директор на
Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по молбата.
От фактическа страна се установява
следното:
Производството по адм.д. № 104/2019 г.
по описа на АС-Русе е образувано по подадена жалба от И.Г.С., представляван от пълномощник - адв.
В.Ф., срещу Ревизионен акт/РА/№ Р-ОЗОООЗ18000368-091 -001 /28.08.2018 г., с който на оспорващия са установени
задължения за данък върху доходите на физически лица по реда на чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., общо в размер на 27
559,45 лв., от които: главница за ДДФЛ в
размер на 17 700,73 лв. и лихви за забава в размер на 9 858,72 лв., потвърден с
Решение № 366/19.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна
при ЦУ на НАП.
С постановеното по делото Решение №43
от 22.08.2019 год. съдът е отменил частично оспорения РА и е отхвърлил жалбата
в останалата част като неоснователна. Освен това, след извършено прихващане, е
осъдил жалбоподателя И.С. да заплати на
Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП сумата 974,63 лв. - разноски
по делото.
При гореустановените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК,
приложим субсидиарно в данъчния процес
на основание параграф 2 от ДР на ДОПК - в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Искане на И.С. за допълване на
съдебното решение по делото в частта му за разноските, е подадено в срока за
обжалване на решението, тъй като съобщението за постановения съдебен акт е връчено
на страната на 05.09.2019 г. /разписка на л.426 от делото/, а искането е
депозирано на 19.09.2019 г. т.е. на последния ден от преклузивния 14 дневен
срок за обжалване на решението. Искането е допустимо за разглеждане.
В мотивите постановеното по делото
съдебно решение съдът е развил подробни съображения, че на жалбоподателя, на
основание чл.161 от ДОПК, се следват разноски по делото, съобразно уважената
част на жалбата, които разноски е изчислил на 251,31 лв. Отделно от това е
изложил съображения за дължимост на разноски и на ответната по делото страна -
ОДОП-Варна на основание чл.161,ал.1,изр.2 и изр.3 от ДОПК. Пропорционално на
отхвърлената част на жалбата е изчислил разноските за ответника на
1 225,94 лв. Съдът е извършил прихващане на насрещните задължения за
разноски, в резултат на което е констатирал, че оспорващият следва да бъде
осъден да заплати на ответната страна сумата 974,63 лв. (1 225,94 лв. – 251,31 лв.) – разноски по делото, в какъвто
смисъл се е произнесъл с диспозитива на решението.
Съдът е установил наличието на две
еднородни, ликвидни и изискуеми задължения на страните по делото - насрещни
задължения за разноски. След извършената компенсация и в резултат на нея -
погасяване на двете насрещни вземания по размера на по-малкото от тях, в
диспозитива на съдебното решение съдът е постановил осъждане за разноски на
жалбоподателя в полза на ответната по делото страна за остатъка - сумата 974,63
лв. Така е налице произнасяне на съда, респ. не е постановен непълен съдебен
акт в частта за разноските, поради което искането на жалбоподателя за
допълването му в тази част се явява неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК вр. параграф 2 от ДР на ДОПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането по молба с вх.№
3359 от 19.09.2019 г. по описа на АС-Русе, подадена от И.Г.С., представляван от
пълномощник - адв. В.Ф., с която е поискано допълване на постановеното по адм.
дело № 104 по описа за 2019 год. на АС-Русе решение в
частта му за разноските, в следния смисъл: „Осъжда Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ
на НАП за направените от И.Г. *** по делото разноски, съобразно предоставените
молба-списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателствата за извършването
им, находящи се между кориците на делото“.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: