Присъда по дело №589/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 34
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20213330200589
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. Разград, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
СъдебниСВЕТА КРАСИМИРОВА
заседатели:МАРИНОВА
СТОЯН ШИШЕВ ШИШЕВ
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
и прокурора Зорница Маринова Цветкова (РП-Разград)
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20213330200589 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. В., роден на *** г. в град Разград, български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес: с.
Топчии, общ. Разград, ул. ***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2021г. и
на 04.06.2021г., в землището на с.Топчии, общ.Разград, в условията на продължавано
престъпление, се е съвкупил с лице от женски пол - В. СТ. Д. от с.Топчии, общ.Разград, като
я е принудил към това със сила - престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 във вр . чл.26, ал.1 от
НК, поради което на основание чл.54 и чл.36 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размера на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Така наложеното наказание
на основание чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета и определя наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. В., ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
04.06.2021г., в землището на с.Топчии, общ.Разград, е отнел чужди движими вещи - 1 бр.
мобилен телефон „Extreme”, модел „ХМР- 24D2G”, на стойност 15,00 лева, 1 бр. СИМ-карта
на „Теленор”, на стойност 6,00 лева, 1 бр. дамски бикини, на стойност 3,00 лева и 1 бр.
дамски чорап, на стойност 1,00 лев, всичко на обща стойност 25,00 лева, от владението на В.
СТ. Д. от с. Топчии, общ.Разград, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
1
употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.54 и чл.36 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ТРИ
ГОДИНИ. Така наложеното наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета
и определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ДВЕ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. В., ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
10.04.2021г., 25.04.2021г. и на 04.06.2021г., в с.Топчии и в землището на с.Топчии,
общ.Разград, в условията на продължавано престъпление, не е изпълнил Заповед за защита
от домашно насилие - Съдебна заповед за защита от домашно насилие №2/24.03.2021 г.,
издадена в изпълнение на съдебно решение № 132/24.03.2021г. по гражданско дело №
20213330100486/2021г. по описа на Районен съд-Разград, влязло в сила на 07.04.2021г., като
приближил В. СТ. Д. и не се въздържал от извършване на домашно насилие спрямо нея -
престъпление по чл.296, ал. 1 във вр. чл.26, ал. 1 от НК, поради което на основание чл.54 и
чл.36 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ДВЕ
ГОДИНИ. Така наложеното наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК намалява с една
трета и определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
НА основание чл.23, ал.1 от НК определя едно общо наказание на подсъдимият В. Г.
В. - ЕГН **********, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ТРИ ГОДИНИ,
като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяване на така наложеното наказание за
изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ.
НА основание чл.67, ал.3 от НК за изпитателния срок съдът налага пробационна
мярка по чл.42а, ал.2,т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес не по-малко
от два пъти седмично.
ОСЪЖДА подсъдимият В. Г. В. - ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Разград сумата 2315,23 лв./ две хиляди триста и петнадесет лева и 23 ст./ лева
представляващи разноски по досъдебното производство.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото след влизане в сила на присъдата,
както следва:
1.кашон, съдържащ:
иззети при извършен оглед на 25.04.2021 г. в землището на с. Топчии/том 1, лист 6-9/ :
Хартиен плик № 1 - чифт обувки
Хартиен плик № 2-пластмасово фенерче с надпис „Воля“ да бъдат унищожени по
надлежния ред.
2. доброволно предадени на 25.04.2021 г. с протокол от В. СТ. Д. /том 1, лист 15/
Хартиен плик № 3- 1 бр. тениска, 1 бр. плетена блуза, 1 бр. черно горнище на анцуг, 1
бр.долнище на анцуг/сив клин/, 1 чифт черни чорапи, 1 бр.шушлеково яке
Хартиен плик № 4- 1 бр. черни бикини,
доброволно предадени на 04.06.2021 г.с протокол от В. Г. В./том 1, лист 31/
2
Хартиен плик № 10 - 1 бр. мобилен телефон, 1 бр. черни бикини, 1 бр. дамски чорап;
да бъдат върнати на В. СТ. Д.
3. доброволно предадени на 25.04.2021 г. с протокол от В. Г. В./том 1, лист 18/
Черен найлонов чувал № 5-1 бр. кожено яке
Хартиен плик № 6- 1 бр. горнище на анцуг, 1 чифт черни чорапи, 1 бр.шапка
Хартиен плик № 7- 1 бр. тениска
Хартиен плик № 8- 1 бр. дънки/дънков панталон/
Хартиен плик № 9- 1 бр. черни боксерки, да бъдат върнати на подсъдимият В. Г. В..
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред
Окръжен съд гр. Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда от 02.11.2021г.
по НОХД № 589/2021г. на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу В. Г. В., ЕГН ********** за това, че на 25.04.2021г. и на
04.06.2021г., в землището на с.Т., общ.Разград, в условията на продължавано престъпление,
се е съвкупил с лице от женски пол - В. СТ. Д. от с.Т., общ. Разград, като я е принудил към
това със сила - престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 във вр . чл.26, ал.1 от НК,
за това, че на 04.06.2021г., в землището на с.Т., общ.Разград, е отнел чужди движими вещи -
1 бр. мобилен телефон „Extreme”, модел „ХМР- 24D2G”, на стойност 15,00 лева, 1 бр. СИМ-
карта на „Теленор”, на стойност 6,00 лева, 1 бр. дамски бикини, на стойност 3,00 лева и 1 бр.
дамски чорап, на стойност 1,00 лев, всичко на обща стойност 25,00 лева, от владението на В.
СТ. Д. от с. Т., общ.Разград, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за
това сила - престъпление по чл. 198, ал.1 от НК,
и за това, че на 10.04.2021г., 25.04.2021г. и на 04.06.2021г., в с.Т. и в землището на с.Т.,
общ.Разград, в условията на продължавано престъпление, не е изпълнил Заповед за защита
от домашно насилие - Съдебна заповед за защита от домашно насилие №2/24.03.2021 г.,
издадена в изпълнение на съдебно решение № 132/24.03.2021г. по гражданско дело №
20213330100486/2021г. по описа на Районен съд-Разград, влязло в сила на 07.04.2021г., като
приближил В. СТ. Д. и не се въздържал от извършване на домашно насилие спрямо нея -
престъпление по чл.296, ал. 1 във вр. чл.26, ал. 1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в
условията на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано
по безспорен начин и пледира на подсъдимия В. за първото деяние да бъде наложено
наказание „ лишаване от свобода” в размер на четири години и шест месеца, което да бъде
редуцирано по реда на чл. 58а от НК на три години, за второто деяние „ Лишаване от
свобода” в размер на четири години и шест месеца, което да бъде редуцирано по реда на чл.
58а от НК на три години и за третото деяние „ Лишаване от свобода” в размер на две
години, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК на една година и четири месеца,
съдът на основание чл.23 от НК да определи едно общо наказание в размер на три години,
което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът да осъди подсъдимия да
заплати разноските по досъдебното производство, съдът да се произнесе и по веществените
доказателства.
Защитата на подсъдимия – адв. Ант. М. пледира за налагане на наказание по трите деяния в
минимален размер, както и при определяне на общото наказание, като изтърпяването бъде
отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимия В. Г. В. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК
и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. Г. В. е роден на ***. в град Разград, български гражданин, с начално
образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес: с. Т., общ. Разград, ул.
***, ЕГН **********.
На основание чл. 343, ал.3 от НПК, приема за установена по делото фактическата
обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият В. Г. В. живее в с. Т. в собствено жилище на ул. ***. Св. В. СТ. Д. живеела в с.
1
О., но през 2020 г. се преместила да живее в с. Т. и започнала работа като пастир при св. С.
Д. Р..
От месец август 2020 г. до месец март 2021г. подс. В.В. и постр. В.Д. живели на семейни
начала в дома на подсъдимия в с. Т.. По време на съвместното им съжителство В.Д. била
обект на физическо и психическо насилие от страна на В. - за 10 месеца, бягала единадесет
пъти. Подсъдимият бил изключително агресивен, обиждал и заплашвал В.Д., че щял да я
убие. Редовно я пребивал. Побоите били толкова жестоки, че в резултат на тях, на два пъти,
бременната В.Д. загубвала плода, който носела. След втория аборт, постр. В.Д. подала
молба до Районен съд Разград за защита. Напуснала дома на обв. В. и заживяла във фермата
на св. С. Р..
На 24.03.2021г. съдия при Районен съд гр. Разград, на основание чл. 16, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие и Решение № 132/ 24.03.2021 г., постановено по гражданско
дело № 20213330100486 / 2021 г. по описа на Районен съд Разград, издал Съдебна заповед за
защита от домашно насилие № 2 от 24.03.2021 г., с която била наложена мярка за защита на
В. СТ. Д. срещу осъществявано домашно насилие от В. Г. В.. В.В. бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Д. и му се забранявало да
приближава нея, жилището в което живее, местоработата й и местата за социални контакти
и отдих на същата. Задължен бил и да посещава специализирана програма към
Консултативен център по проблемите на домашното насилие в гр. Разград. На 25.03.2021 г.
препис от Решение № 132/24.03.2021 г. и Заповед за защита от 24.03.2021 г. по гражданско
дело № 20213330100486/2021г. по описа на Районен съд гр. Разград били връчени лично на
подс. В. Г. В.. Решението влязло в сила на 07.04.2021г.
На 10.04.2021 г., с ясното съзнание, че срещу него има издадена Заповед за защита и бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Д. и му се
забранявало да приближава нея и жилището в което живее, местоработата й и местата за
социални контакти и отдих на същата за срок от осемнадесет месеца, В.В. тръгнал към
фермата, където постр. В.Д. работела. Фермата се намирала в с. Т.. Подс. В. искал постр.
В.Д. да се върне при него. В.Д. била в родилното помещение на фермата, а в съседно
помещение се намирал св. С. Д. Р. - собственика на фермата и работодател на постр. Д.. В.В.
отишъл при В.Д.. Започнал да я заплашва: „Помисли си, Вальо, какво правиш, ще те очистя
мари кучко“. Тези думи били дочути от св. Р., който отишъл веднага при В.Д.. Подс. В.
хванал за ръката постр. Д. и започнал да я дърпа, като през цялото време й викал, че
трябвало да се върне при него. Св. С. Р. се намесил. Хванал подсъдимия и го отдалечил от
постр. Д.. Веднага сигнализирал органите на МВР чрез тел. 112. На В.В. бил съставен
протокол за предупреждение.
Това обаче не произвело никакъв ефект спрямо подсъдимия. Той не спрял дотук. На
25.04.2021 г., отново с ясното съзнание, че срещу него има издадена Заповед за защита и бил
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо В.Д. и му се забранявало да
приближава нея и жилището в което живее, местоработата й и местата за социални контакти
и отдих на същата за срок от осемнадесет месеца, подс. В. отново тръгнал да търси В.Д..
Часът било около 15.00 часа.
Постр. Д., както всеки ден, пасяла козите на св. Р. на поляна, намираща се в землището на с.
Т., местността „По реката“. Подс. В. открил постр. Д. и още докато я видял започнал да й
крещи „Ще те убия! Ще се прибереш при мен“. Взел една дървена пръчка и я ударил по
главата с нея. В.Д. отговорила, че не иска да живее при него. Тогава, подс. В. съборил на
земята В.Д.. При падането тя си ударила главата. Подс. В. я хванал за шията и започнал да я
души. Пострадалата Д. започнала да вика за помощ, но той й заповядал да мълчи. В.Д. се
изплашила изключително много и не посмяла повече да вика за помощ. В.В. легнал върху
нея. Възбудил се. Събул й обувките, започнал да й дърпа бельото и насила събул бикините
й, за да прави секс с нея. В.Д. започнала да се съпротивлява. Подс. В. смъкнал ципа на
2
панталона си и през него изкарал половия си член. Поискал да пъхне члена в устата на
пострадалата, но В.Д. категорично отказала. Тъй като бил много възбуден, В. осъществил
полов акт с нея, членът му проникнал във влагалището на пострадалата. През цялото време
В.Д. се съпротивлявала, ритала с крак, опитвала се да го удари. В. й запушил устата да не
може да вика. Първите й викове за помощ обаче били дочути от свидетеля Ц. Д. Т.. Той
веднага позвънил на св. Р. и му казал, че чул Валентина да вика за помощ. С. Р. му казал да
тръгне към поляната за да търси Валентина, а той се свързал с кметицата на с. Т. и й казал да
подаде сигнал на ЕЕН за спешни повиквания 112. Св. Т. тръгнал да търси Д.. В това време
пристигнал и св. Р., който бил забелязал козите, за които В.Д. се грижела. Двамата с Ц. Т.
тръгнали към животните. В един момент, на около два метра пред тях, на земята, те видели
подс. В. и пострадалата Д.. В.В. бил легнал върху пострадалата, която ритала и се опитвала
да го удари. Веднага забелязали, че В.Д. била със събути гащи. Св. Р. извикал „Изроде,
какво правиш с момичето“, при което В. се изправил. Св. Р. видял, че подсъдимия извадил
члена си от влагалището на В.Д.. Обърнал се и казал, че тя му била жена и имал право да
прави с нея каквото си поиска. Пострадалата успяла да стане и да се облече. Подс. В. , без да
се смущава от случилото се тръгнал да си ходи, но св. Р. го задържал до пристигането на
органите на МВР. Извършен бил оглед на местопризшествие, по време на който били иззети
намерените там обувки /ВД№15/.
Образуваното досъдебно производство също не произвело каквото и да е впечатление на В..
Той все още не можел да се примири, че В.Д. не живее при него и само няколко дни след
като му била променена мярката за неотклонение, отишъл отново да я търси. Денят бил
04.06.2021 г. Не го спряло нито образуваното досъдебно производство, нито пък знанието за
издадената срещу него Заповед за защита, съгласно която бил задължен да се въздържа от
домашно насилие спрямо В.Д. и му се забранявало да приближава нея и жилището в което
живее, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от
осемнадесет месеца. Подсъдимия знаел къде може да намери В.Д. и тръгнал към местността
„По реката“, намираща се в землището на с. Т.. Забелязал пострадалата отдалече. Видял, че е
сама. Пострадалата не очаквала след всичко случило се досега той отново да я приближи. В
момента в който го видяла, тя се изплашила изключително много. Не могла да помръдне, не
можела и да извика. Подс В. я приближил - първо облизал с език шията й, след което я
ударил с ръка първо по челото , а след това и през устата. Съборил я на земята. Приискало
му се отново да прави секс с нея и със сила издърпал бельото и чорапите й. Събул и своите
гащи. От страх, В.Д. не смеела да помръдне. Подсъдимият вкарал члена си във влагалището
на Д. - един път. Извадил го и поискал да го вкара и в устата на пострадалата, но тя
отказала. Тогава се ядосал. Решил да вземе за себе си телефона й, както и други нейни вещи.
Попитал я къде е мобилния й телефон. Пострадалата В.Д. стискала в ръце раницата си.
Независимо от това, подс. В. успял да издърпа със сила раницата от ръцете й, отворил я и
взел телефона на Д., ведно с намиращата се в него сим карта на мобилния оператор
„Теленор“. Телефона бил марка „Extreme“. Подсъдимият изключил телефона, взел и
бикините на пострадалата, както и единия чорап, след което си тръгнал. Пострадалата В.Д.,
силно уплашена, успяла да избяга и се прибрала във фермата на св. Р.. Започнала да плаче.
Успяла да намери работодателя си - св. Р., който от своя страна отново уведомил органите
на реда. Подс. В.В. бил открит и задържан от служители на РУ Разград. Предал взетите от
пострадалата вещи - мобилен телефон „„Extreme“, модел „XMP-24D2G“ ведно със сим карта,
черни бикини и един дамски чорап, които взел насила от пострадалата В.Д. и които бил
задържал за себе си.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза по отношение на пострадалата В.Д., при прегледа на
26.04.2021 г. се установява: лек оток, палпаторна болезненост и бледосинкаво
кръвонасядане в дясна тилна област на окосмената част на главата; палпаторна болезненост
в челна област. Не се установили увреждания в половата област и половия орган. По своята
3
медико-биологична характеристика установените видими травматични увреждания
обуславят болка и страдание и търпят обратно развитие за срок от около една седмица.
Кръвонасядането в тилна област може да е получено от удар с твърд тъп предмет.
Установеното при прегледа от акушер-гинеколог генитално кървене може да е резултат
както от насилствен полов акт, така и да се дължи на диагностицирано заболяване- маточна
ендометриоза.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза по отношение на В.В., при прегледа му на 26.04.2021 г. се
установява: две широки успоредни охлузвания под лявата раменна линия, към гърдите;
охлузване в най-горната част на вътрешностраничния кант на дясна длан; дълбока
драскотина в горновътрешният квадрант на гърба на дясна длан рана тип „ламбо“ върху
кожната гънка палец/показалец на лява длан. Не се установяват увреждания в половата
област и половия орган. По своята медико-биологична характеристика установените травми
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Те са
получени от твърд/и тъпи, тъпоръбести и със заострен ръб предмети. Широките драскотини
в най-горната част на гръдна стена в ляво могат да са резултат от одраскване с нокти. Не е
изключено раната на дясна длан да е получена от въздействие на зъб на куче.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза, при прегледа на В.Д. на 04.06.2021 г. се установява:
дифузно червеникаво кръвонасядане в дясна странична област на шията и около предно
горно хълбочно бодило от лявата страна; линеарно и с пресечен вид кръвонасядане върху
средата на дясна ключица. Не се установяват увреждания в половата област и половия
орган. По своята медико-биологична характеристика установените видими травматични
увреждания обуславят болка и страдание и търпят обратно развитие за срок от около една
седмица. Уврежданията в дясна странична област на шията могат да бъдат получен от удар
с/върху твърд/и тъп/и предмет/и или упражнен натиск и нямат характер на такива, резултат
от еротично захапване-„ех vacuo“.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза, при прегледа на В.В. на 05.06.2021 г. не се установяват
травматични увреждания по главата, тялото, крайниците, половата област и половия орган.
За нуждите на досъдебното производство, пострадалата В.Д. предала дрехите, с които била
облечена на 25.04.2021 г., а именно бяла тениска /ВД №1/, плетена блуза /ВД №2/, черно
горнище на анцуг, сив клин/долнище на анцуг /ВД№4/, бикини /ВД№5/, черни чорапи
/ВД№6/, шушляково яке /ВД№7/. Взета била и кръв за изследване.
Подс. В.В. предал дрехите, с които бил облечен на 25.04.2021 г. - яке /ВД№8/, синьо на цвят
горнище на анцуг /ВД№9/, черна тениска /ВД№10/, дънков панталон /ВД№11/, боксерки
/ВД№12/, чорапи /ВД№13/ и шапка /ВД№14/. Взета му била и кръвна проба за сравнително
изследване.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства/биологична експертиза/ при
изследването на обектите, означени с настоящата експертиза с № 1/бяла тениска/, №
2/плетена блуза/, № 4/сив клин/, № 6/черни вълнени чорапи/, № 7/червеникавосиво
шушляково яке/, № 13/чифт черни чорапи/ и № 14/шапка/ не се наблюдават зацапвания,
характерни за кръв и сперма. Не се наблюдават косми.
По обекти № 3/черно горнище на анцуг/ и № 9/синьо горнище на анцуг/ не се доказват
зацапвания от сперма. Не се наблюдават зацапвания, характерни за кръв. Не се наблюдават
косми.
По обекти № 5/бикини/, № 10 /черна тениска/ и № 12 /боксерки/ се доказват зацапвания от
човешка семенна течност, в която не се наблюдават сперматозоиди и/или части от тях, но в
4
която се доказва присъствие на А аглутиногени, следователно лицето от което произхожда
тази семенна течност, е отделител на А аглутиногени. По обекти №№ 5 и 10 не се
наблюдават зацапвания, характерни за кръв. По посочените в абзаца обекти не се
наблюдават косми.
По обекти № 8/кожено яке/, № 11/дънков панталон/, № 12 /боксерки/ и №15 /обувки/ се
доказва човешка кръв, в която се доказва наличие на бета аглутинини и А аглутиногени и
липса на алфа аглутинини и В аглутиногени т.е. кръвната група на тази кръв по системата
АБО се определя като А. По обекти №№ 8, 11 и 15 не се наблюдават зацапвания, характерни
за сперма. Не се наблюдават косми.
Кръвната група на В. СТ. Д. по системата АВО се определя като 0.
Кръвната група на В. Г. В. по системата АВО се определя като А. Същият е отделител на А
аглутиногени.
Семенната течност по обекти №№5,10 и 12 произхожда от лице, отделител на А
аглутиногени. В. Г. В. е отделител на А аглутиногени.
Възможно е семенната течност по обекти №№ 5,10 и 12 да произхожда от В. Г. В..
Груповата принадлежност на кръвта по обекти №№ 8, 11 и 12 и кръвногруповата
принадлежност на В. Г. В. по системата АВО си съответстват.
Възможно е кръвта по обекти №№8,11 и 12 да произхожда от В. Г. В..
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно оценъчна експертиза, пазарната стойност на отнетите вещи, собственост на
пострадалата В.Д. към 04.06.2021 г. е както следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Extreme“
на стойност 15,00 лева; 1 бр. сим карта на „Теленор“ на стойност 6,00 лева; , бр. дамски
бикини на стойност 3,00 лева и 1 бр. чорап на стойност 1,00 лев, всичките вещи на обща
стойност 25,00 лева
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно химическа експертиза, се установява, че в представената за изследване проба от
кръв на В. Г. В., взета на 25.04.2021 г. се констатира наличие на етилов алкохол с
концентрация 0,46 %о.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно – психиатрична експертиза, се установява, че В.Д. страда от лека умствена
изостаналост/ИК-от 50 до 69/, с интелектуален квотиент в гранични стойности, ИК е 68.
Заболяването се определя като недоразвитие на интелекта, настъпило в резултат на ранно
увреждане на централната нервна система. Налице са нарушения в познавателните,
речевите, двигателните и социалните умения на индивида-общото интелектуално
функциониране е по- ниско от средното, нарушено е и адаптивното поведение. При осв. е
налице най-леката степен на олигофрения - дебилността, при която има относително добре
развита реч, втората сигнална система е по правило развита, но мисленето не достига до
логични абстракции, а е предимно конкретно и образно.
При осв. умственото изоставане е съпроводено и с изразена незрялост в характеровата
сфера, която кореспондира на основните когнитивни и интелектуални дефицити и на
условията на развитие - примитивизъм и крайно ограничени общи познания за живота,
ценности и личностови нагласи, зависимост, затруднение за прогнозиране на негативните
последици от собственото поведение и да структурира решения за справяне.
Леката степен на умствена изостаналост не й пречи да направи оценка на ситуацията,
правилно да възприема фактите, да реагира адекватно и да дава достоверни показания за тях.
Трябва да се има предвид обаче, че поради намалените критични способности и повишената
й внушаемост съпротивата й лесно може да бъде преодоляна.
5
Описаните от нея факти кореспондират с обективните данни от делото и свидетелските
показания. Поведението на осв. В.Д. е зависимо от особеностите на емоционалния живот и
от влеченията/нагоните/, поради което лесно се поддава на манипулация и въздействие. От
съществено значение са самооценката и социализацията на личността, които в случая са
незрели и недоразвити. Предвид естеството на деянието, възможно е изследваното лице да
проявява стремеж за прикриване на някои склонности в поведението си чрез демонстриране
на социална желателност. Отчитайки и личностовите характеристики, подчинителната роля
в ситуацията, въздействието на заплахите от обв. В., преживяванията на страх и срам и
затворената социална среда, е разбираемо след осъзнаване на ситуацията, пострадалата да
формира защитна реакция. Защитната реакция е свързана със стремеж на личността да не
бъде дискредитирана в общността, като протекция на срам и вина, като стремеж да запази
достойнството си въпреки преживените негативни чувства и усещането за употребеност.
Данните от делото сочат, че в рамките на съжителството си с В.В., осв. В.Д. е била обект на
физическо и психическо насилие — за 10 месеца е бягала 11 пъти, била е забелязана от
жители на селото с насинено око, потърсила е помощ, настанена в Кризисен център за жени
преживели насилие, с издадена Заповед за незабавна защита по Закона за защита от
домашното насилие. За насилственото отношение на обвиняемия спрямо нея споделя и по
време на беседата, където го определя многократно като „грубиян“ и „насилник“, ставал
„много лош“, като се напиел, а той пиел почти всяка вечер, заключвал я и не я пускал да
излиза, биел я, изнасилвал я. Т.е. в делото има данни за упражняване на системно
физическо, психическо и сексуално насилие, които вероятно да са били причинени по
механизма описан от нея.
Данните за продължаващи във времето дисхармонични отношения с обв. В. сенсибилизират
в настоящата ситуация с проявено насилие, където опита на осв. Да се противопостави бива
бързо осуетен чруз удара с пръчка м тилната област на главата. Ситуацията на насилие с
голяма вероятност се възприема като застрашаваща и увреждаща. Зависимите черти в
личността на осв. Довеждат до това пасивно да се подчинява на желанията на другите, дори
да се стига до действия в нейн ущърб. Зависимите и подчиняеми личности, каквато е
освидетелстваната с характерния подчиняем стил на поведение, в случая допълнен и от
интелектуалната малоценност, прави В.Д. сексуално субмисивна или я виктимизира/т.е.
превръща я лесно в жертва/.
По време на инкриминираното деяние освидетелстваната е разгърнала реакция на стрес и е
изпитвала нормалпсихологичен страх в отговор на конкретен стимул, който е възприет като
риск за здравето или живота. Редно е да се отчете, че наличието на симптомите му при осв.
В.Д. е в подкрепа на извода, че деянието с проявената физическа и психическа агресия и
унижение е било стресогенно за нея, но протектиращите фактори на средата и
обкръжението оказват позитивно влияние към момента за възвръщането й към обичайното
психично състояние и нормално социално функциониране. Актуалното състояние на осв. Д.
към момента на експертното освидетелстване не носи признаци на психично разстройство.
Поведението е подредено, съзвучно, емоциите са съответни, налице са елементи на
лабилност при коментиране на преживяното. Липсват психопатологични феномени.
Касае се за примитивна, дисхармонична личност, незряла, в процес на застой на психичните
механизми. С трудности в общуването с околните, социална изолация. С неефективна
динамика на отношенията с другите, затруднена адаптация и негативно социално
функциониране. С приоритетна пасивност в отношенията. Нуждае се от напътствия в
действията и потребност да бъде ръководена от другите. Резултатите показват недостиг на
чувство за реалност, слаба връзка със социума, вътрешна тревога, подозрителност към
другите. Неспокоен тип, неуверена в себе си, търси покровителство. Тревожна, често няма
способност да контролира импулсите, емоциите и действията си. Мисленето и действията й
често се определят от външни ситуации. Интересите й също се определят съгласно
6
настроението и обкръжението. Процесите на идентификация са неефективни, недоразвити.
С ниска степен на социална зрелост. Отчита се личностовата незрялост и нарушения на
волевите качества. С ниски когнитивни годности. При трудност и препятствие бързо се
отказва. Съзнанието и самосъзнанието са на ниско равнище. Незрялост на самооценката и
недооценъчност на социално негативните последици от поведението си. С формиран
жизнен стереотип на „жертвата“, поддаваща се лесно на манипулиране и външно
въздействие.
От заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдеБното производство
комплексна съдебно - психиатрична - психологична експертиза на подсъдимия В.В., се
установява, че В. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата.
Идентифицират се известни проблеми в личностен и социален план, проблеми с
афективността и волята, в ценностната система, което води до дисхармонични
взаимоотношения със заобикалящия свят, криминогенни прояви, безотговорност и
перманентна агресивна нагласа. У освидетелстваният се оформя своеобразна личностова
патология- личностово разстроййство-смесен тип с емоцианолно нестабилни и диссоциални
черти. Отконенията са предимно характерови-свързани с афективността и волята и
поведенчески - водещи до противообществени прояви, странност в поведението.В случая се
касае за нестабилна, трудна, импулсивна личност, от поведението на която страдат най-вече
близките. Горепосоченото личностово разстроство се характеризира с незачитане на
моралните норми и грубо безразличие към чувствата на другите. Налице е грубо
несъответствие между поведение и съществуващи социални норми. Има ниска поносимост
към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и
физическо насилие.
Клиничното изследване отчита наличие на интелектуалния потенциал в норма,
интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски опит.
Установената личностова патология не променя базисните психични годности на осв. В.,
като към периода на инкриминиране на деянието и към момента липсват основания за
обсъждане на такова „разстройство на съзнанието“, което да го лишава от годности да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи в смисъла на чл. 33 от
НК.
Клиничното изследване установява активното му внимание в норма. Мисловният процес е
нормално реактивно време и темп на протичане, правилно структуриран, в съдържанието не
се долавят патологични отклонения/налудни идеи/. Емоционално-волево е неустойчив,
лабилен. Без паметови смущения.Липсват данни за нарушения по отношение на
интелектуално-мнестичните способности, с интелектуален потенциал под средно, към ниско
ниво, съответен на образование и житейски опит. Всичко това е предпоставка за наличие на
възможност да възприема имащите значение за делото обстоятелства и да дава достоверни
показания за тях, ако желае и през призмата на личностовите особености и защитните си
механизми.
Към момента на изследването не се регистрират отклонения в психичния статус. Предвид
това няма нарушена възможност да участва във фазите на наказателното производство и да
носи наказателна отговорност за деянието си.
Личностна и характерова ориентация предимно от екстровертен тип. Общителен и
незадълбочен. Не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Има
склонност лесно да попада в асоциални групи, вследствие на слаба съпротивляемост към
дезорганизиращи условия. Често няма твърди принципни позиции. С нисък праг на
фрустрация. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Социалното
функциониране е затруднено, поради невъзможност да се изрази потенциала, трудности при
създаване и поддържане на близки и интимни взаимоотношения и слаб самоконтрол. С
изразена неспособност да се контролират импулсите, отстъпване пред слабостите и
7
желанията и склонност към дезадаптивно поведение, вследствие на агресивно отреагиране.
Ниският социален статус, безработицата, затворената социална среда и личностните
предиспозиции съдействат за изграждане на неадекватен модел на социализация.
Подсъдимият В. Г. В., ЕГН ********** е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подс. В., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното
производство: протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към тях, протоколи за
доброволно предаване, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване; Справка
съдимост, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
Характеристична справка, Съдебно медицински експертизи, съдебно оценъчна експертиза;
съдебно химическа експертиза; Комплексни съдебно психиатрични и психологични
експертизи, съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства; Показания на В.
СТ. Д., Показания на С. Д. Р., Показания на Ц. Д. Т., Показания на И. П. В., Показания на М.
Р. А. и писмени доказателства - заповед за защита, решение.
Анализът на всички събрани по реда на НПК доказателства, ценени поотделно и в
съвкупност, дава основание на съда да стигне до извода, че обвинението е доказано по
категоричен и безспорен начин.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият В. Г. В., ЕГН
********** е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по
чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 296, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 152, ал. 1,
т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, защото на 25.04.2021 г. и на 04.06.2021 г. в землището
на с. Т., в условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол - В.
СТ. Д. от с. Т., като я принудил към това със сила. Безспорно е установено осъществяването
на половия акт с проникване на члена във влагалището. Безспорно е установено, че я е
принудил към това със сила, като на 25.04.2021 г. я е ударил с дървена пръчка по главата,
съборил я на земята, хванал я за шията, упражнил сила при свалянето на бельото
й/бикините/. На 04.06.2021 г. също употребил сила, като я ударил по челото, а след това в
областта на устата, съборил я на земята, отново упражнил сила при събуването на дрехите -
чорапи и бельо. След като веднъж вече сломил съпротивата на пострадалата деецът е
извършил, два пъти/на 25.04.2021 г. и на 04.06.2021 г./, полов акт с нея.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл.
Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Деянията извършени от обв. В. осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, и тази обективна и субективна връзка
между тях ги характеризира като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от
НК.
Относно престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК от обективна страна намирам за безспорно
доказано по делото, че на 04.06.2021 г. в землището на с. Т., общ. Разград обвиняемият,
отнел от владението на св. В.Д. описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
вещи - 1 бр. мобилен телефон „Extreme“, модел „XMP-24D2G“ на стойност 15,00 лева, 1 бр.
сим карта на „Теленор“ на стойност 6,00 лева, 1 бр. дамски бикини на стойност 3,00 лева и 1
8
бр. дамски чорап на стойност 1,00 лев, всички вещи на обща стойност 25,00 лева, като е
използвал за това сила. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено чрез действие - с издърпването на раницата от ръцете на Д., вземането на
телефона, бикините и чорапа и с отдалечаване от местопроизшествието обвиняемият е
прекъснал владението върху предмета на престъплението упражнявано до момента от нея и
е установил своето такова, с което са настъпили и общественоопасните последици - Д. е
била лишена от възможността да упражнява фактическа власт върху собствените си вещи.
Отнемането е съпътствано с употреба на принуда /осъществена чрез физическа сила върху
вещта и чрез нея върху пострадалата/ като елемент от изпълнителното деяние, изразила се в
издърпване на раницата от ръцете й, както и чрез насилственото сваляне на бикините и
чорапа от пострадалата. По този начин упражненото от обвиняемия физическо насилие е
послужило като средство и начин за преодоляване на евентуална съпротива на пострадалата
и едновременно с това е улеснило самото отнемане.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
настъпването на престъпния резултат. Действията му са извършени в строга логическа
последователност и представляват обективиран израз на формираните в съзнанието му ясни
представи, че вещите се намират във владението на другиго, че са чужди, че владелецът не
се е съгласил да му бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената
принуда /физическа сила/, като начин за осъществяване на своя фактическа власт върху
предмета на престъплението. Налице е и специфичното за този род престъпни посегателства
намерение за противозаконно присвояване на отнетото имущество.
Намирам за доказано, че обвиняемият В.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна се
установява, че обвиняемият В. Г. В. , на 10.04.2021, на 25.04.2021 г. и на 04.06.2021 г. в с. Т.
и в землището на с. Т., общ. Разград, в условията на продължавано престъпление не е
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие - Съдебна заповед за защита от домашно
насилие №2/24.03.2021 г., издадена в изпълнение на съдебно решение №
132/24.03.2021г. по
гражданско дело № 20213330100486/2021г. по описа на Районен съд Разград, влязло в сила
на 07.04.2021 г., с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В.Д. и му се забранявало да приближава нея, жилището в което живее,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на същата, като приближил В. СТ.
Д. и не се въздържал от извършване на домашно насилие спрямо нея.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл-
съзнавал е всички обективни признаци от състава на престъплението, което извършва,
неговият общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и пряко ги е целял. Съзнавал е, че има издадена заповед за защита от домашно насилие
спрямо В.Д., и въпреки това съзнателно не я е изпълнил.
Деянията извършени от обв. В. осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, и тази обективна и субективна връзка
между тях ги характеризира като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от
НК.
По вида и размера на наказанието:
Съдът като съобрази от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия, от друга страна
многоактността и рознородността на деянията, времето мястото на извършването им,
9
настойчивостта и дързостта, с която са извършени, липсата на каквото и да е чувство за
разкаяние и съжаление, определи следните наказания:
За престъплението по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 във вр . чл.26, ал.1 от НК - лишаване от свобода
в размера на четири години и шест месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с
една трета и определи наказание лишаване от свобода в размер на три години.
За престъплението по чл. 198, ал.1 от НК - лишаване от свобода в размер на три години,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и определи наказание лишаване
от свобода в размер на две години.
За престъплението по чл.296, ал. 1 във вр. чл.26, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер
на две години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и определи
наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание от така наложените в
размер на най – тежкото - „ Лишаване от свобода „ в размер на три години, като на
основание ч. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от пет години. На
основание чл.67, ал.3 от НК за изпитателния срок съдът наложи на подс. В.В. пробационна
мярка по чл.42а, ал.2,т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес не по-малко
от два пъти седмично.
Съдът намира, че така наложеното наказание в най – пълна степен ще осъществи целите,
заложени в нормата на чл. 36 от НК.
По разноските по делото:
На основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия В. да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Разград сумата 2315,23 лв. представляващи разноски по досъдебното
производство.
По веществените доказателства:
Съдът определи след влизане в сила на присъдата, както следва:
1. кашон, съдържащ:
иззети при извършен оглед на 25.04.2021 г. в землището на с. Т./том 1, лист 6-9/ :
Хартиен плик № 1 - чифт обувки
Хартиен плик № 2-пластмасово фенерче с надпис „Воля“ да бъдат унищожени по надлежния
ред.
2. доброволно предадени на 25.04.2021 г. с протокол от В. СТ. Д. /том 1, лист 15/
Хартиен плик № 3- 1 бр. тениска, 1 бр. плетена блуза, 1 бр. черно горнище на анцуг, 1
бр.долнище на анцуг/сив клин/, 1 чифт черни чорапи, 1 бр.шушлеково яке
Хартиен плик № 4- 1 бр. черни бикини,
доброволно предадени на 04.06.2021 г.с протокол от В. Г. В./том 1, лист 31/
Хартиен плик № 10 - 1 бр. мобилен телефон, 1 бр. черни бикини, 1 бр. дамски чорап; да
бъдат върнати на В. СТ. Д.
3. доброволно предадени на 25.04.2021 г. с протокол от В. Г. В./том 1, лист 18/
Черен найлонов чувал № 5-1 бр. кожено яке
Хартиен плик № 6- 1 бр. горнище на анцуг, 1 чифт черни чорапи, 1 бр.шапка
Хартиен плик № 7- 1 бр. тениска
Хартиен плик № 8- 1 бр. дънки/дънков панталон/
Хартиен плик № 9- 1 бр. черни боксерки, да бъдат върнати на подсъдимият В. Г. В..
10
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни