Р Е Ш Е Н И Е № 306
гр. МОНТАНА, 6 юли 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 1 юли 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 337
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 128а от АПК.
Образувано е въз основа на
Определение от 07 08 2020 г. по адм.д. № 333/2020
г. по описа на Административен съд Монтана за разделяне на делата от друго
искане, последното останало предмет на разглеждане по адм.д. № 333/2020 г. по
описа на същия съд.
С Определение от 28 09 2020 г. по
настоящото адм.д. № 337/2020 г. по отношение на искането за обявяване
нищожността на Решение № 70/12 02 2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. по описа на
Административен сьд Монтана производството частично е прекратено.
Предмет на настоящото производство е Искане
на Г.С.М., чрез С. С*** М., пълномощник и баща, за обявяване нищожността на
Решение № 816/20.01.2020 г., постановено по адм.д. № 6974/2019 г. на Върховен
Административен съд /ВАС/, пето отделение.
Възраженията, касаещи нищожността на
съдебното решение, се свеждат до незачитане от съдебния състав на текста на чл.
218, ал. 2, респ. чл. 168, ал. 2 от АПК; обстоятелството, че след 20 04 2018 г.
въпросът за дискриминация на Г.М. е поверен на гражданския съд и
административните съдилища не е следвало да се произнасят, за което цитира
съдебно решение по гр.д. № 480/2012 г. на ВКС; обстоятелства, касаещи
осъдителната част на съдебното решение – реверанс на съда към ответното
дружество и невъзможност за заплащане на разноските по делото.
Призованата и конституирана по делото като
страна – ОП, чрез Прокурор Г. Александрова дава заключение за неоснователност
на искането. Позовава се на обстоятелството, че няма легална дефиниция за
нищожност на съдебен акт /решение или определение/, но трайната съдебна
практика приема, че нищожността на един съдебен акт може да се обоснове от
най-тежки пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган, който го е
постановил. Следва да е налице порок във функционирането на съда или в
надлежното сформиране на състава му, да бъде засегнато изключителното му
овластяване да разрешава съдебни спорове или формата на съдебното решение или
да е налице абсолютна невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В този
смисъл, нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от
незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е
предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което
не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен
заседател, устното и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за
нищожно, е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ
компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във
формата на решението. В случая, твърдените от ищеца нарушения при постановяване
на съдебния акт, не са сред изброените пороци, обуславящи нищожност на
решението. Видно от съдържанието му Решение № 816 от 20.01.2020 г. по адм. д. №
6974/2019 г. на ВАС е постановено от законен /тричленен/ съдебен състав, по
смисъла на чл. 217, ал. 1, предл. първо от АПК,
тъй като е обжалвано решение на Административен съд Монтана, като
първоинстанционен административен съд. Посочените в решението трима върховни
съдии са участвали в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото,
а именно на 21.11.2019 г., видно от надлежно съставения съдебен протокол, който
е официален удостоверителен документ, и съдът е обявил, че ще се произнесе със
съдебен акт, след съвещание. На 20.01.2020 г. е постановено решението на
касационната инстанция, което е подписано от всички членове на състава. Спазена
е предвидената от закона форма на акта по смисъла на чл. 235, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Атакуваното решение е
постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 172а от АПК, и съдържа всички изискуеми
реквизити.Актът е постановен съобразно правомощията на
съда, регламентирани в нормата на чл. 222, ал. 1 от АПК. Не на последно място
следва да се отбележи, че волята на
състава на касационната инстанция е изразена ясно и недвусмислено. Цитираното
от ищеца решение по гр. дело № 480/2012 година по описа на ВКС, гражданско
отделение, няма отношение към предмета на настоящото производство. Спор за подведомственост в настоящия случай
никога не е бил наличен. Що се отнася до възражението на М., че Г.М. е осъдена
да заплати „невъзможна за нея сума за разноски…“ следва да се отбележи, че
съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв, т.е. с направеното възражение по никакъв начин не се сочи порок, който би
могъл да доведе до нищожност на решението на ВАС, но и
възражението е по отношение на правилността на съдебния акт,
което е извън предмета на настоящето производство. За пълнота следва да се
отбележи, че в настоящото производство съдът не е компетентен да разгледа и
разреши въпроси, свързани с правилността /законосъобразността/ на съдебния акт,
предвид императивната разпоредба на чл. 223 от АПК, указваща че този акт е
окончателен. Несъгласието на ищцовата страна с възприетите от касационния
съдебен състав факти и обстоятелства, респективно направените изводи по
съществото на спора не може да обуслови наличие на основание за обявяване
нищожност на този съдебен акт. Следователно, не са налице пороци, свързани с
валидността на съдебното решение на касационния съд, поради което искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Към настоящото
дело е приложено адм.д. № 333/2020 г., ведно с всички приложени към него
доказателства, в т.ч. и на съдебното решение, за което се иска обявяването му
за нищожно.
Настоящият
състав при Административен съд Монтана приема от фактическа и правна страна
следното:
Искът за
обявяване на нищожност на съдебен акт е
установителен по своя характер и правният интерес от търсената защита е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът
следи служебно. В случая, заявителят на иска е адресат на решението, чиято нищожност се претендира, поради което за него е
налице правен интерес от установяване нищожността
на съдебния акт. Този иск може да бъде предявен безсрочно, поради което съдът
приема, че същият е процесуално допустим за разглеждане по същество.
Решението, за
което се твърди, че е нищожно е постановено от касационна инстанция по реда на
инстанционния контрол и по обжалване на решение постановено по адм.д. № 35/2018
г. на Административен съд Видин, поради което същото е окончателно и се ползва
със сила на пресъдено нещо. След като решението се ползва със сила на присъдено
нещо преразглеждане на неговия предмет по същество е недопустимо, в това число
фактическите обстоятелства, правните квалификации и правните изводи на съда.
Обхватът на проверката в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК обхваща
такива пороци на съдебното решение, които са до такава степен тежки и значими,
че се отразяват върху валидността на този съдебен акт до степен да го лишат от
валидно направено волеизявление, а от там същото да е негодно да породи
целените с него правни последици.
Критериите, при
които едно съдебно решение следва да бъде прието за нищожно са установени,
както в правната доктрина, така и в съдебната практика и същите се свързват с
постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната
дейност на съда, в нарушение на писмената форма за действителност, при
невъзможност да бъде разбрана изразената воля на съда, включително по пътя на
тълкуването, при неподписан съдебен акт, респ.
други радикални нарушения на законността.
Законен е
съставът на съда, включващ лица с качество „Съдия” от съответния съд, определен
по правилата на родовата подсъдност, каквото качество лицата постановили и
подписали съдебното решение имат, а именно: съдии във Върховен административен
съд, което обстоятелство не е и спорно. Касационните съдии посочени в решението,
са участвали в заседанието, с което е завършило разглеждането на делото, обстоятелство
видно от Протокола съставен на 21.11.2019 г., последният публикуван на сайта на
ВАС - http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/7ef587388abeb084c22584b000416f09?OpenDocument
и който Протокол като официален удостоверителен документ се ползва с официална
доказателствена сила, съгласно чл. 152 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Оспореното
Решение е постановено по повод на обжалване на Решение на Административен съд
Монтана, поради което и с подписването му от всички трима членове, разгледали
делото, е спазен текста на чл. 217, ал. 1 от АПК.
След като Решение № 816/20.01.2020 г., постановено по
адм.д. № 6974/2019 г. на ВАС, пето отделение, е постановено от надлежен съдебен
състав, в пределите на неговата правораздавателна власт, в писмена форма,
подписано е от този състав, то същото обуславя валидно
волеизявление, а от там и годност
да породи целените с него правни последици, поради което не са налице
основания за обявяването му за нищожно.
За пълнота следва да се отбележи,
че постановеното решение не е неясно и/или неразбираемо, а волята на съда е
безпротиворечиво установена. Спазен е и текстът на чл. 172а от АПК, който текст
се отнася до съдържанието на решението. Фактът, че молителката не е доволна от
крайният правен резултат е ирелевантен въпрос.
Съображенията за нарушение на чл. 218, ал. 2, респ. чл. 168, ал. 2 от АПК, т.е. за това какво е следвало да бъде взето предвид от състава на съда, разгледал постановеното решение, за което се твърди нищожност,
са такива по
съществото на разглеждания спор, респ. правилността на обжалвания
административен акт и съдебното решение, т.е. не са сред основанията за
нищожност, поради което остават извън
предмета на настоящото производство. Тези въпроси са предмет на разглеждане по воденото и приключило с
влязло в сила съдебно решение производство и не могат да бъдат повторно
разглеждани. В тази връзка липсва процесуална възможност за пререшаване на
спор, за който има влязло в сила съдебно решение, което решение се ползва със
сила на пресъдено нещо.
По отношение на твърдението, че от 20 04
2018 г. въпросът за дискриминация на Г.М. е поверен на гражданския съд и няма
как административните съдилища – Адм Съд Монтана и ВАС, да се произнасят с
решения, съдът следва да отбележи следните обстоятелства.
Производството по адм.д. № 506/2018 г. по
описа на Адм Съд Монтана, приключило с Решение № 816/20.01.2020 г., по адм.д. №
6974/2019 г. на ВАС, чието Решение е предмет на настоящото производство, е
инициирано по надлежна жалба на Г.М., чрез процесуалния си представител С.М.
против Решение № 208/17 05 2018 г. по преписка № 442/2013 г. на петчленен
разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация.
Производството пред КЗДискр е проведено на основание подадена нарочна жалба от Г.М.,
която е разгледана по реда и при условията на Раздел І „Производство пред
Комисията за защита от дискриминация” от Глава четвърта „Производство за защита
от дискриминация” – чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДскр, което производство се развива по
реда на АПК и по този ред е разгледана жалбата на лицето против Решението на
КЗДискр.
Искът пред гражданския съд е предявен по
реда и условията на Раздел ІІ „Съдебно производство” от същата Глава
четвърта – чл. 71 – чл. 75 от ЗЗДскр.,
т.е. на друго правно основание различно от това по АПК.
Видно от цитираните правни норми, законодателят
е предвидил две алтернативни процесуални възможности, които лицата, с нарушени
права по смисъла на охраняваните интереси от ЗЗДискр. да могат да се защитят,
поради което и производството по адм.д. № 506/2018 г. на Адм Съд Монтана е
надлежно проведено и не е недопустимо, респ. не е недопустимо и производството
по адм.д. № 6974/2019 г. на ВАС. В тази връзка постановеното Решение № 816/20.01.2020
г., по адм.д. № 6974/2019 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение по адм.д.
№ 506/2018 г. на Адм Съд Монтана, не е нищожно.
Извън предоставените от закона, две отделни
и независими процесуални възможности за защита от дискриминация, стои въпросът
дали в производствата, както пред административния съд, така и пред
гражданския, страната ще може да установи по съответния надлежен ред и със
съответните доказателствени средства, конкретни факти и обстоятелства, с които
да обоснове осъществената спрямо нея дискриминация, което е нарушение на
забраната визирана в чл. 4 от ЗЗДискр. В тази връзка и цитираното решение на
ВКС няма отношение към разглеждания казус.
С оглед изхода на делото и предвид
обстоятелството, че страната е освободена от държавна такса и разноски в
производството, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение се явява неоснователно.
Това е така, тъй като по аргумент от чл. 78
и чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и от систематичното място
на тези текстове в кодекса, настоящият състав счита, че законодателят
единствено предвижда хипотеза, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, тогава другата
страна е длъжна да заплати всички дължащи се такси и разноски, но настоящият
случай не е такъв. Законодателят не предвижда хипотеза, с която освободените от
държавна такса и разноски в производството лица, при отхвърляне на жалбата/иска
им, следва да заплатят юрисконсултско възнаграждение. Такава хипотеза е
предвидена единствено в случаите на допусната правна помощ по реда и условията
на Закона за правната помощ, съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, какъвто не е
настоящият случай.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, във връзка с чл. 128а от АПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно Искане на Г.С.М., чрез С. С***
М., пълномощник и баща, за обявяване нищожността на Решение № 816/20.01.2020
г., постановено по адм.д. № 6974/2019 г. на Върховен Административен съд, пето
отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС, в 14 дн.ср. от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ