Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Велико Търново, 26.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №468 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателите
Г.Й.Н. и Н.Н.Н.,***, са оспорили като незаконосъобразен отказ №УТС -01- 07 - 4289 от 17.12.2019 година на главния
архитект на Община Павликени. В жалбата се поддържа, че отказът е
незаконосъобразен поради липса на изискуемата се форма, като издаден при
съществени нарушения на административно -производствените
правила и като издаден в противоречие с материалния закон. Аргументира се, че
жалбоподателите като собственици на УПИ IX-245 в квартал 43 по плана на град
Павликени са били адресати на предписание
от 23.06.2017 година, като в разговор с ответника към момента на
издаването на това предписание са били уверени, че не им е необходимо
разрешение за строеж, като трябва да премахнат една стена и да изградят нова.
След това с писмо от 29.11.2018 година били уведомени, че са започнали ремонт
без разрешение за строеж, което е необходимо. Съответно жалбоподателите подали
заявление от 10.12.2019 година за издаване на виза за проектиране, като целта
на проектирането преписали от предписанието на общината. Получили процесния
понастоящем отказ. Жалбоподателите сочат в контекста на изложеното, че
посочените в мотивите на отказа обстоятелства не отговарят на действителните
обстоятелства, Нарушени са разпоредбите на чл.35 и чл.34, ал.2 от АПК. Тези
оплаквания се поддържат и доразвиват в представената от процесуалния им
представител писмена защита по делото. Искат се направените разноски.
Ответникът, главният архитект на община Павликени, не заема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, като
подадена в срок и от адресати на процесния отказ. Видно от известието за
доставяне на лист 25 от делото, отказът е връчен на Н. на 2.01.2020 година,
като е подадено до съда чрез ответника на 15.01.2020 година. Преписката е
изпратена на съда едва на 4.08.2020 година, видно от съпроводителното писмо,
като обаче това не влияе на допустимостта на жалбата.
Какви са констатациите на съда досежно фактите?
Жалбоподателите са адресати на писмо УТС -02-12-1225/9.06-2917
година на кмета на община Павликени, издадено по повод на жалба на С.Л.. С това
писмо им е предписано на основание на направени констатации досежно имот,
представляващ стопанска постройка, доброволно да извършат ремонт на тази
стопанска постройка с цел промяна на покрива и. Предупредени са, че ако не
изпълнят предписанието в срока /четири месеца от получаването му/ ще се приложи
разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ. Предписанието е получено на 22.06.2017 година.
Жалбоподатели са адресати и на друго писмо,изх.№УТС-02-12-1489 от
23.06.2017 година на кмета на община Павликени /лист 35 от делото/, което е
издадено отново във връзка с жалба на С.Л.. И това писмо има характер на
предписание, като предписва на жалбоподателите в четиримесечен срок да извършат
ремонт на описаната в него постройка /жилищна постройка, разположена по
границата с УПИ XIII-262изградена частично от тухлена и частично от кирпичена зидарии и
започнала да се руши/ с оглед обезопасяването и. Посочено е, че целта на този
ремонт следва да е заздравяване, укрепване и обезопасяване на тази постройка,
като следва да се ремонтира и покрива с цел промяна на вида му при липса на
скат с наклон към съседния имот. Жалбоподателите са предупредени, че при
неизпълнение на предписанието в посочения срок, ще бъдат предприети действия по
чл.195, ал.4-6 от ЗУТ. Предписанието е получено от тях на 10.07.2017 година.
С писмо от 20.11.2017 година /лист 38 от делото/ срокът на
изпълнение на двете предписания е удължен до 9.11.2018 година.
Видно от писмо УТС -02-12-1489 от 29.10.2018 година на кмета на
община Павликени, жалбоподателите са уведомени, че са започнали изпълнение на
предписанията, без да се съобразят с изискванията на ЗУТ. Била е извършена
проверка на 17.10.2018 година от двама служители на общината, като е
установено, че е премахнат покрива на
жилищната постройка, както и застрашената от самосрутване кирпичена стена по
границата на имота на жалбоподателите с имота, принадлежащ на Л.. Към този
момент до останалата тухлена част от зида на тази постройка е отлята бетонова
основа с дължина около 1,20 метра и височина от 0,50 метра, която под прав ъгъл
била продължена още около 1,20 метра и по границата с този съседен имот. Върху
тази основа бил изграден ред от бетонни блокчета за зидане. Посочено е, че за
да се извърши законосъобразно предписания ремонт, следва жалбоподателите да се
снабдят с разрешение за строеж за извършването на ремонта.
Със заявление от 10.12.2019 година за издаване на виза за
проектиране, жалбоподателката Н. иска от ответника по делото да и се издаде
виза за проектиране за имот, представляващ УПИ
XII-245от квартал 43 по плана на град Павликени, за който имот няма спор,
че е собствен на жалбоподателите. Посочено е, че визата е необходима за
проектиране на ремонт на жилищна постройка – заздравяване, укрепване и
обезопасяване, ремонт на покрива с цел промяна на неговия вид.
Междувременно, на 5.12.2019 година е извършена проверка от трима
служители на община Павликени, като от представения протокол /лист 45 от
делото/ се установява, че по повод на поредната жалба от 18.11.2019 година на
собствениците на съседен имот е констатирано от служителите на общината, че в
изпълнение на предписанието от 23.06.2017 година за ремонт на жилищна
постройка, разположена по границата със съседния УПИ XIII-262,
жалбоподателите /собственици/ са премахнали покрива на постройката и
застрашената от самосрутване кирпичена стена по границата със съседния имот.
Към този момент е констатирано и, че едно от помещенията на останалата без
покрив сграда е покрито с лека дървена скара, върху която е опънат найлон, като
то граничи непосредствено с основната жилищна сграда. Покриването с найлон е с
чел избягване на влага. Посочено е, че двамата жалбоподатели са уведомени, че
за извършване на предписаното следва да се снабдят с разрешение за строеж за
извършването на ремонта.
Според релевантната част от заключението на изслушаното от съда ВЛ
извършените до момента СМР са съответни на предписаното, като покрива на
съществуващата сграда е премахнат, кирпичената стена, подлежаща на заздравяване
е разрушена и е започнало изграждането на същото място върху съществуваща
основа на нова стена, като останалите стени са запазени.
Според приложената скица сградата, за СМР за укрепване на която е
поискана визата за проектиране и на границата с имот №262, за който е отреден
УПИ XIII-262
в кв.43 по плана на града, като сградата е
едноетажна.
Отказът е валиден административен акт, издаден от компетентен по
материя, степен и територия административен орган по аргумент от разпоредбата
на чл.140, ал.7 от ЗУТ.
Отказът противоречи на материалния закон.
Според чл.140, ал.1 от ЗУТ „Възложителят или упълномощено от него
лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране.“. под
възложител законът разбира лицето, посочено в разпоредбата на чл.161 от ЗУТ,
като в случая няма спор, че жалбоподателите са собственици на сградата, за
ремонтните работи се иска издаването на визата за проектиране.
В случая е ясно с оглед описаното в заявлението за издаване на визата,
че същата не е задължителна, тъй като не касае случаите, които са изчерпателно
описани в разпоредбата на чл.140, ал.3 от ЗУТ. Всъщност жалбоподателите искат
от ответника виза за ремонтно – възстановителни дейности, които са предписани
от кмета на общината чрез посочване на правните последици по чл.195, ал.4-6 от ЗУТ при неизвършването им. От една страна за строежите, които се извършват при
изпълнение на предписаното по реда на чл.195, ал.4 от ЗУТ не се изисква
задължителна виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ, като от друга страна с
оглед изпълнение на предписаното и предвид преценката на възложителите на
строителството няма пречка да се издаде виза за проектиране по чл.140, ал.1 от ЗУТ за СМР, които са описани в разпоредбата на чл.195, ал.4 от ЗУТ.
След като визата за проектиране не попада в хипотезите на
задължително издаване, описани изчерпателно в разпоредбата на чл.140, ал.3 от ЗУТ, то процедурата не изисква деклариране на някакво съгласие от трети лица, а
единствено изпълнение на изискванията на чл.140, ал.2 от ЗУТ в изпълнение на
заявлението, посочено в разпоредбата на чл.140, ал.7, изречение последно от ЗУТ.
Посочените в оспорения отказ обстоятелства – липсата на сградата,
за чието ремонтиране и възстановяване се иска визата поради премахването и, в
случая не се потвърждават от събраните доказателства. Обратно, ВЛ дава
заключение, че сградата не е изцяло премахната, като това се потвърждава и от
протокола за извършена проверка от 5.12.2019 година на служителите на
общинската администрация. При това положение отказът не е обоснован надлежно с
обстоятелство, което да представлява пречка за извършването на
административната услуга. Нещо повече, след като жалбоподателите са
предупредени, че при възстановителните строителни работи на собствената си
жилищна постройка следва да се снабдят с разрешение за строеж, то те са
действали в синхрон с принципа на правна сигурност и в изпълнение на
предписаното им поведение.
Следва оспореният отказ на главния архитект на община Павликени да
бъде отменен, като преписката се изпрати на този орган за произнасяне при
съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Следва да се присъдят направените от жалбоподателите разноски,
които са в размер от 10 лв. за държавна такса, ефективно заплатено адвокатско
възнаграждение от 600 лв. и разноски за експертиза от 120 лв.
Водим от изложените съображения, Административен съд – Велико
Търново, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ №УТС - 01- 07 - 4289 от 17.12.2019 година на главния
архитект на Община Павликени.
ИЗПРАЩА преписката по заявление №УТС – 01
- 07 - 4289/10.12.2019 година, на главния архитект на Община Павликени за
произнасяне по него, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Павликени да заплати на Г.Й.Н.
и Н.Н.Н.,***,разноски по делото в размер от 730 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: