Решение по дело №901/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от старши юрисконсулт- З. Г. И., в качеството си на процесуален представител на Мирнистерството на З. и Х..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи основани на твърденията, че първоинстанцоинният съд се е произнесъл по недопустим иск. Навадени са с въззивната жалба оплаквания, че правото на собственост на въззиваемите е признато по реда на ЗСПЗЗ, а не по реда на ЗВСГЗГФ, като представените от наследниците документи не са измежду тези изброени в нормата на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, която съставляват годно доказателство за правото на собственост върху спорния имот. Акцентира се, че спорния недвижим имот се намира във вилна зона, т.е. същият съставлява убранизирана територия, неподлежаща на възстановяване, предвид разпоредбата на чл. 6 т. 3 от ЗВСГЗГФ. Заявителите за възстановяване на правото на собственост са претендирали собствеността върху имот в местността „Ч./.”, които всъщност са две отделни местности, поради което е останало неустановено точното местоположение на имота върху който собствеността е възстановена. Възразява се, че нормата на чл. 24 от ЗСПЗЗ не е неприложима, тъй като имота се е намирал в ДГФ, на основание чл. 7 ал.1 от ЗГ и чл. 27 ал.5 от ЗГ/нов/, поради което е бил под юрисдикцията и право да се разпорежда с него е имала именно Държавната агенция за Г.. Изложени са още съображения от процесуалния представител на Министерството на З. и Г., че собствеността на държавата върху един имот, се установява именно с акт за държавна собственост, какъвто е бил съставен и в настоящия случай. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен.

С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпило писмено становище от А. К., пълномощник на въззиваемите – К. К. Д., Ж. К. Д., М. К. А., М. Д. Д., Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д., с което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Възразява се срещу твърдението за незаконосъобразни процесуални действия на съда, като се оспорва оплакването, че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства не се установи и доказа, че държавата е собственик на спорния недвижим имот, за който е съставен акт за държавна собственост, като правилни и законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд, че нито един от представените по делото документи не доказва правото на собственост на държавата върху имота. С писмения отговор се иска от съда да остави въззивна жалба без уважение, като се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на другата страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна.

В представената по делото писмена защита, пълномощникът на Министерството на З. и Х. – юрисконсулт З. Г. И., поддържа становищата навадени с въззивната жалба на посочените в същата правни основания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, като неоснователен.

Пълномощникът на въззиваемите- А. К., в открито съдебно заседание при съдебните прения, моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди на поверениците и сторените по делото разноски.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на първоинстанционно решение, в рамките на направените с жалбата оплаквания, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила за разглеждане пред първоинстанционния съд искова молба от К. К. Д., Ж. К. Д., М. К. А., М. Д. Д., Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д. – наследници по закон на б.ж. на град В. К. С. Д., срещу Министерството на З. и Х. и О. управление – Б../По отношение на втория ответник производството е прекратено пред първоинстанционния съд с Определение № 3632/20.10.2011г. по гр.д. № 898/2011г. по описа на РС Г. Д., което не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила/.

Правното основание на предявения иск е чл. 124 ал.1 от ГПК.

Въззиваемите като ищци пред РС Г. Д., молят първоинстанционния съд да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника- държавата, че същата не е собственик на основание чл. 24 ал.2 от ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: ЛИВАДА с площ от 3.00дка, десета категория, находяща се в местността „Ч./”.Г”, в землището на село К., Община Г., О. Б., описан в Решение № 427/30.10.2006г. на ОСЗГ село Г., влязло в законна сила на 14.11.2006г., както и посочен в Комбинирана скица № Ф01220/26.06.2010г. и описан в графа № 10 на АДС № 1689/12.03.2007г. на МЗГ, ведно с произтичащите от това правни последици, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд е постъпил писмен отговор от Министерството на З. и Г., представител на държавата по делото, Ч. процесуалния представител- юрисконсулт И Оспорва се основателността на предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, като са наведени възраженията, въведени като оплаквания и с въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело: че правото на собственост на И. е признато по реда на ЗСПЗЗ, а не по реда на ЗВСГЗГФ, като представените от наследниците документи не са измежду тези изброени в нормата на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, като не съставляват годно доказателство за правото на собственост върху спорния имот. Възразява се, че спорния недвижим имот се намира във вилна зона, т.е. същият съставлява убранизирана територия, неподлежаща на възстановяване, предвид разпоредбата на чл. 6 т. 3 от ЗВСГЗГФ. Заявителите за възстановяване на правото на собственост са претендирали собствеността върху имот в местността „Ч./Г.”, които всъщност са две отделни местности, поради което е останало неустановено точното местоположение на имота върху който собствеността е възстановена. Възразява се, че нормата на чл. 24 от ЗСПЗЗ не е неприложима, тъй като имота се е намирал в ДГФ, на основание чл. 7 ал.1 от ЗГ и чл. 27 ал.5 от ЗГ/нов/, поради което е бил под юрисдикцията и право да се разпорежда с него е имала именно Държавната агенция за Г..

Въпреки наведените оплаквания с въззивната жалба срещу доустимостта на предявения иск, по който се е произнесъл първоинстаницонния съд с обжалваното Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д., този въпрос по делото е бил разрешен с Определение № 319 от 12.07.2012г. по гр.д. № 321/2012г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ, с което е било отменено Определение № 3632/20.10.2011г. по гр.д. № 898/2011г. по описа на РС Г. Д., с което предявения отрицателен установителен иск е бил прекратен като недопустим, както и Определение № 65/16.01.2012г. по в.ч.гр.д. № 1302/2011г. по описа на ОС Б., с което първоинстаницонното определение е било потвърдено. Изложени са съображения, че именно спецификата на производството по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, обуславя в конкретния случай допустимостта на предявения отрицателен иск за правото на собственост на спорния недвижими имот срещу държавата, тъй като поради наличието на висяща процедура за възстановяване на собствеността на наследниците на К. С. Д., б.ж. на град В., същите не са придобили правото на собственост, поради което за тях е процесуално недопустимо да водят срещу трети лица, оспорващи правото им на собственост върху заявения за възстановяване от тях имот, иск по реда на чл. 108 от ЗС или искове по друг процесуален ред. Така за И. по делото е останала единствената процесуална възможност за защита на заявените от тях права по съдебен ред – Ч. предявяване на отрицателен установителен иск за отричане на правото на собственост на държавата върху спорния по делото недвижим имот.

В рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Б. е длъжен преди да пристъпи към решаване на материалния спор между страните по същество и преди произнасянето по правилността на обжалвания съдебен акт, да извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, като при проверката дали решението на РС Г. Д. е валидно, въззивният съд не е обвързан от посочените в жалбата основания за обжалване, а във връзка с проверката за допустимост, същият е ограничен до проверка само в обжалваната част на първоинстанционното решение./чл. 269 от ГПК/. Дори когато счете че обжалваното решение е валидно и допустимо, въззивната инстанция в рамките на правомощията си, е длъжен да извърши проверка и за други пороци на първоинстанционното решение, които са несъвместими със запазването на неговота сила и не дават възможност на по- горната съдебна инстанция да пристъпи към проверка по същество за правилността на обжалвания съдебен акт.

В настоящия случай въпреки редовността на първоначалната искова молба по делото, ясно заявените от И. правно релевантни факти във връзка с техните твърдения, както и изведен петитум, от който ясно се очертава предмета на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК- отричане на правото на собственост на държавата, върху спорния между страните недвижим имот, както и при надлежно конституирани страни по първоинстанционното производство, в обжалваното Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д., първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, съставляваща несъответствие между действително изразената в мотивите към решението воля на съда, с нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на обжалваното решение, което на практика е довело до недопустимо несъответствие между мотивите и диспозитива на самото решение. Така след като в мотивите си съдът е обсъждал предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен срещу държавата и е изградил становището си за неговата основателност, поради недоказаност на правото на собственост на държавата върху спорния имот, в диспозитива на съдебното решение съдът е приел за установено, че Министерството на З. и Х., П. от М. М. Н., не е собственик на спорния по делото недвижим имот. Първоинстанционният съдия не е съобразил, че в производството по предявени искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 24 ал.2 от ЗСПЗЗ, тогава когато спорния имот се намира в ДПФ, държавата да се представлява от Министерството на З. и Х./чл. 24 ал.12 от ЗСПЗЗ/, страна по делото е държавата а не министерството което я представлява в гражданското производство.

Допуснатия порок на обжалваното решение – очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото, не води до опорочаване на обжалваното решение изобщо, като не може само по себе си да бъде основание за изменение или отмяна на обжалваното решение от въззивната инстанция. Въззивният съд обаче, не би могъл да се произнесе по същество за верността на обжалваното решение, преди този порок да бъде надлежно отстранен, като бъде отстранено допуснатото несъответствие между волята на съда, изразена в мотивите към решението и тази, писмено отразена в диспозитива на обжалваното решение на РС Г. Д.. Въззивният съд не би могъл и сам да отстрани така констатирания порок на първоинстанционното решение, тъй като поправката на очевидната фактическа грешка винаги е от прерогативите на съдът постановил решението, засегнато от очевидната фактическа грешка, поради което настоящият състав на ОС Б., следва на основание чл. 247 от ГПК да възложи поправката на допуснатата очевидна фактическа грешка, именно на съда постановил обжалваното Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д.. Такава поправка е допустимо да бъде инициирана и от съда, без да има искане на страните за това, като следва производството пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 261/2013г. да бъде възобновено и прекратено пред настоящата съдебна инстанция, а делото изпратено на РС Г. Д., за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, след което делото следва да бъде върнато на ОС Б., за произнасяне по депозираната въззивна жалба от старши юрисконсулт- З. Г. И., в качеството си на процесуален представител на Мирнистерството на З. и Х., срещу Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д..

Водим от изложеното и на основание чл. 269 и чл. 247 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определението си за даване ход на устните състезания по в.гр.д. № 261/2013г. по описа на ОС Б..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред въззивната инстанция.

ИЗПРАЩА делото на РС Г. Д., за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка, в диспозитива на обжалваното Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д., по реда на чл. 247 от ГПК.

След поправката на очевидна фактическа грешка, делото ДА СЕ ВЪРНЕ незабавно на ОС Б., за произнасяне по въззивната жалба, депозирана от старши юрисконсулт- З. Г. И., в качеството си на процесуален представител на Мирнистерството на З. и Х., срещу Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д..

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :