№ 158
гр. П., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500161 по описа за 2023 година
Въззивно обжалване.
С решение № 17 / 05.01.2023г. ,постановено по гр.д.№ 3331/2022г. П.ски
районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. П. С.,ЕГН**********, адрес: гр.
П., срещу ***, гр. С., п.к. №***, ул. *** № ***, представлявано от К.П. иск
правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 300.00
лв., за което е издаден изпълнителен лист по НОХД № 1685/2016г. по описа
на ПлРС за събирането на които е образувано изп.дело № 89/2022 г., от ЧСИ
В. С. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС
П., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ч. П. С., ЕГН**********, адрес: гр.П., да заплати на ***, гр.С.,
п.к. №***, ул. *** № ***, представлявано от К.П. сумата от 100,00 лв.,
представляваща сторени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Препис от това решение е бил връчен на Ч. П. С.,чрез пълномощника му
адв.Т. Р. на 12.01.2023г.
На 20.01.2023г. е подадена въззивна жалба от Ч. П. С.,чрез пълномощника
му адв.Т. Р. срещу решение № 17 / 05.01.2023г. постановено по гр.д.№
3331/2022г. на П.ски районен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 , ал.1 от ГПК ,от надлежно
упълномощен процесуален представител на жалбоподателя и е подписана от
1
него,внесена е дължимата д.т. ,има необходимото съдържание по чл. 260 от
ГПК . В жалбата не се съдържат искания за събиране на нови доказателства
пред въззивната инстанция.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото- ***, гр.
С.,според който въззивната жалба е неоснователна.С писмения отговор също
така не са направени искания за събиране на нови доказателства.
П.ски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл.
268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната
жалба доводи ,намира ,че ПлРС е постановил едно валидно и допустимо
решение,което обаче по съществото на правния спор е неправилно ,което
налага същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение
по съществото на спора с което предявеният иск да бъде уважен.
ПлРС правилно е установил фактическата обстановка по делото,намираща
израз в това ,че с определение № 16 / 05.01.2017г. по нохд №1685/ 2016г./
влязло в сила на 03.02.2017г. /, Ч. П. С. е бил осъден да заплати на ***
сумата 300лв. ,представляваща разноски за възнаграждение на служебния му
защитник,както и че по отношение на това вземане ,считано от 03.02.2017г. е
започнала да тече петгодишната погасителна давност съгласно нормата на
чл. 117 ,ал.2 от ЗЗД / доколкото вземането е установено с влязло в сила
съдебно определение /, както и че тази давност би следвало да изтече на
13.04.2022г. /като правилно е съобразен периода през който давност не е
текла съгласно чл. 3 ,ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение ,обявено с решение на народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /, както и че на 25.01.2022г. е
било образувано изпълнителното дело № 20022***0400089 на ЧСИ В. С.
срещу длъжника Ч. П. С..
Неправилно ,обаче , П.ски районен съд е приел ,че с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело в която взискателят е поискал от ЧСИ да
приложи конкретни изпълнителни способи чрез налагане на запор на банкови
сметки на длъжника и опис на неговото имущество ,е била прекъсната
давността .
Вярно е ,че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
поискал „ в случай ,че лицето има банкови сметки ,моля да бъде наложен
запор върху тях „ , както и че в случай , “ че не плати доброволно
задължението си в срока за изпълнение след връчване на поканата за
доброволно изпълнение , то да бъдат предприети действия по опис , оценка и
продан на движимото имущество ,собственост на длъжника ,находящо се в
дома му „ . Тези действия на принудително изпълнение , обаче ,са поискани
под условие : първото от тях – налагането на запора върху банкови сметки е
поискано под условие ,че се установи наличието на такива банкови сметки ,
след като се изиска надлежната информация за това , а второто действие -
опис , оценка и продажба на движимо имущество е поискано под условие ,че
длъжникът не изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение
,даден му в поканата за доброволно изпълнение.
2
В конкретния случай ЧСИ е започнал да изисква и да събира информация
за банкови сметки на длъжника ,но не е установил такива и съответно не е
наложил и запор върху банкови сметки на длъжника.
Поканата пък за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника едва
на 03.06.2022г. с оглед на което двуседмичният срок по чл. 428, ал.1 от ГПК
за доброволно изпълнение на задължението е изтекъл на 17.06.2022г. Едва
тогава се е сбъднало условието, за да предприеме ЧСИ действия по прилагане
на посочения от взискателя втори изпълнителен способ - действия по опис ,
оценка и продан на движимото имущество , собственост на длъжника
,находящо се в дома му .
От ЧСИ ,обаче ,не са предприети никакви изпълнителни действия от вида
на тези ,които прекъсват давността –нито налагане на запор на банкови
сметки на длъжника , нито пък опис , оценка и продажба на движими вещи от
дома на длъжника.
Тълкувателно решение № 2 / 2013г. от 26.06.2015г. на ВКС , ОСГТК в т.10
дава разяснение относно прекъсването на давността ,като сочи ,че „прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18 ,ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана , присъединяването на
кредитор,възлагане на вземане за събиране вместо плащане ,извършването на
опис и оценка на вещ ,назначаването на пазач,насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица“. Заедно с това изрично се сочи ,че „ Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело ,изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение ,проучването на имущественото състояние на длъжника
,извършването на справки , набавянето на документи ,книжа и др.
,назначаване на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга
,извършването на разпределение ,плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. „
В случая по конкретното изпълнително дело всъщност след неговото
образуване не са били предприети същински изпълнителни действия от вида
на изброените в това ТР , които да прекъсват давността ,поради което същата
е изтекла на 13.04.2022г. /която дата е възприета и от РС-П. / без до тази дата
да са предприети изпълнителни действия , а е била събирана само
информация за имущественото състояние на длъжника и му е била връчена
поканата за доброволно изпълнение ,които действия , както беше изяснено
по-горе , не са същински изпълнителни действия и не прекъсват
погасителната давност за процесното вземане.
Поради това , П.ски окръжен съд приема ,че по отношение на вземането в
размер на 300 лв. за което е издаден изпълнителен лист по НОХД №
1685/2016г. по описа на ПлРС и за събирането на което е образувано изп.дело
№ 89/2022 г., от ЧСИ В. С. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ , е
3
изтекла петгодишната погасителна давност към 13.04.2022г. , без преди това
да се били предприети ефективни изпълнителни действия за събиране на това
вземане,в резултата на което то се явява погасено по давност и вече е
недължимо.
С оглед този изход на делото и на осн. чл. 78 от ГПК следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния деловодни
разноски . Тези разноски, според представените документи за тяхното
извършване са следните 91,95 лв. –внесена държавна такса по сметка на
ПлРС , 25лв. държавна такса за въззивното обжалване и 1000лв. за адвокатско
възнаграждение.
За ПлОС ,обаче , остава неясно защо ищецът е внесъл д.т. 91,95лв. по
сметка на ПлРС ,при положение ,че с оглед цената на иска е следвало да бъде
внесена държавна такса в минималния размер от 50 лв. Именно този размер
на държавната такса следва да бъде съобразен от ПлОС като разноски за д.т.
пред първата инстанция , заедно с държавната такса за въззивното обжалване
,която е в размер на 25 лв.
Що се отнася до разноските за адвокатско възнаграждение,които според
представения договор за правна помощ са в размер на 1000лв. ,то ПлОС
намира ,че възражението на ответника за прекомерност на тези разноски е
основателно. Като се съобрази цената на иска ,която е само 300лв. и съгласно
чл. 7, ал.2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакцията и преди изменението с бр.88 /
04.11.2022г.,тъй като разноските са договорени и направени преди тази дата ,
като се има предвид ,че исковата молба с приложения към нея договор за
правна помощ е подадена на 15.06.2022г. /, то се налага извод,че разноските
за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до размер на
300лв. ,тъй като се касае за дело с материален интерес до 1000лв.
Поради това в полза на Ч. П. С.,ЕГН**********,следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер общо на 375 лв. от които 300лв. –редуцирани
разноски за адвокатско възнаграждение , 50 лв. държавна такса за
производството пред ПЛРС и 25 лв. д.т. за въззивното обжалване /
Поради тези съображения , П.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение № 17 / 05.01.2023г. , постановено
по гр.д.№ 3331/2022г. на П.ски районен съд,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 439, ал.2 от ГПК ,че ищецът Ч. П.
С.,ЕГН**********, адрес: гр. П., НЕ ДЪЛЖИ на ***, гр. С., п.к. №***, ул.
*** № ***, представлявано от К.П. , сумата в размер на 300.00 лв., за която е
издаден изпълнителен лист по НОХД № 1685/2016г. по описа на ПлРС и за
събирането на които е образувано изп.дело № 89/2022 г., от ЧСИ В. С. с рег.
№ *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС П., поради
4
това ,че вземането е погасено по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 , ал.1 от ГПК ***, гр. С., п.к. №***, ул. *** №
***, представлявано от К.П. да заплати на Ч. П. С.,ЕГН**********, адрес: гр.
П. ул. *** № ***, вх.***, ап.*** , сумата 375 лв.- деловодни разноски , от
които 300лв. –редуцирани разноски за адвокатско възнаграждение , 50 лв.
държавна такса за производството пред ПлРС и 25 лв. д.т. за въззивното
обжалване .
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5